Gingerland

Настани се удобно, затвори очи и си представи... Всъщност не си затваряй очите, няма да можеш да четеш, но си представи, че си там горе -  на хълма. Всичко е побеляло от снега, който е валял предишната нощ. Студът пощипва приятно. Долу има мъничко селце. Състои се само от няколко къщички, сгушени в  подножието на планината. Чуват се оживените гласове на децата, които се замерят със сняг и се пързалят с шейни. Става студено и нощта лека – полека настъпва. Едно по едно, прозорчета на къщичките започват да блещукат, а от комините се извива пушек.  Децата се разотиват и всичко притихва. Димът се разстила над селцето в тънка, ниска мъгла и мирише  уютно.  И ето, че пак заваля. От небето се сипят пухкави снежинки. В началото съвсем плахо, но към средата на нощта миниатюрните, перфектни  ледени кристалчета, отстъпват място на големи бели парцалчета.  С прецизна систематичност проникват в цепнатините , натрупват се по всяка повърхност, където могат да се задържат и заличава всички следи, пътеки и стъпки. Мъничкият свят  спи, уютно завит под снежното одеяло и сънува захарни сънища.

 Добре дошли в Gingerland:)

Нали знаете за Gingerman?! Джинджифилова бисквитка във формата на смешно човече, която традиционно се прави по Коледа . Всъщност съм малко неподготвена и не мога да ви кажа  точно за кой е традиционно, но във всички случаи Хамериканците много радушно са прегърнали идеята и я лансират даже като филмов герой (визирам Шрек).

След , като си направих няколко джинджифилови човечета (ще дойде ред и на запознанството с тях), проявих коледно великодушие към бездомниците  и  те вече си имат самостоятелни еднофамилни къщички. 

Опасявам се, че също както и на джинджърмените, съдбата на едноетажните постройки е да бъдат изядени. Ужасно, но факт. Част от тях ще паднат в жертва на чая,

а другата на кафето и млякото. Животът не винаги е справедлив. 

Обаче, трябва да ви призная нещо... Моят мъничък джинджифилов свят всъщност няма никаква роднинска линия с джинджифила. 

 

Не знам дали си спомняте, но миналата година правих по- голяма медено – джинджифилова къща , както и разни сладки, които в една или друга степен имаха джинджифил (снимките водят към публикациите). 

Не казвам, че не бяха вкусни, но са доста наситени, като аромат и тази година се спрях на рецепти, които не са с толкова много компоненти. Оказаха се невероятно сполучливи. И като консистенция на тестото, и като начин на работа и като краен резултат. 

Маслени сладки 

Продукти

• 80 г краве масло
• 50 гр сурово кокосово масло
• 1 2/3   ч.чаши  брашно
• 4 с.л ситна кафява захар (аз ползвах такава от захарно цвекло)
• 50 мл агаве
• 1 яйце
• кората на  ½ лимон
• 1 ч.л бакпулвер

Кравето и кокосовото масло се размеква на стайна температура. 

Разбива се заедно със захарта до получаване на крем. Добавя се яйцето, агавето и лимоновата кора и се бие още 2-3 минути.   

Брашното се пресява и се смесва с бакпулвера.   

Замесва се гладко и не много твърдо тесто, което се оставя да почине в хладилника поне 1 час.

Аз много харесвам леко карамеления вкус на кафявата захар и този на агавето. Ако не разполагате с тези неща, може да ги замените с обикновена захар, но ще трябва да намалите малко количеството на брашното. Агавето е течно  и липсата му ще доведе до промяна в пропорциите.  

По отношение на кокосовото масло - придава невероятен аромат и хрупкавост на сладките. Аз не обичам много кокос и подходих с лека резервираност, но се оказа, че в тези бисквитки вкусът изобщо не е натрапчив. Може да замените кокосовото масло със същото количество краве масло, но честно казано не ви го препоръчвам. В почти всички магазини за здравословно хранене има всичко от изброените продукти.

Тестото се разточва върху хартия за печене до дебелина 0,3 – 0,4 см (не знам как ще си се оправите с оразмеряването, ако трябва носете си линийка:)) и с шаблон се изрязват желаните фигури. Клик на картинката и ще я имате в реален размер за отпечатване

Излишната част около фигурките се отстранява. Хартията, заедно със сладките се премества в тава и се пече  8- 10 минути в предварително загрята на 160 градуса фурна. Внимавайте да не почнат да покафеняват по краищата – става много бързо.
Ако правите обикновени сладки няма проблем да разточите директно върху плота и да пренесете фигурките в тавата, но при къщичките е много съществено да не ги деформирате и разтеглите, защото после стават много трудни за сглобяване. Особено при тези миниатюрни размери.

Слепват се с разбит белътк и пудра захар. Разбивате един белтък в суха купа до получаване на твърди връхчета. На 4-5 пъти побавяте 1 ч.ч пресята пудра захар, като бъркате непрекъснато с миксера. Получава се доста гъста лавообразна смес, която може да се ползва за лепило или после за украса. На отгоре поръсете кокосови стърготини, като за ефект, част от тях може да оцветите в червено.

Принципно миналата година, прасенцата ги бях изрязала от картон. Налагах ги върху тестото и с остър нож изрязвах по тях. Тази година помолих Мъжът на Лулу за съдействие и нещо пак не се разбрахме. Направи ми ги, така че да изрязвам директно с тях:) Освен това, много искам да се похваля, че Дядо Ви Коледа намина малко по- рано и ми подари пош с много накрайници, с който украсих къщичките.
 

 

Слушкала съм. Май.. Ама  не помня кога. Но пък мога да кажа едно стихотворение, ако трябва.

Съвсем скоро очаквайте  и обитателите на Джинджърленд, включващи Джинджърмените, едни летящи чаши и още вариации на коледни бисквити:) За сега...