вторник, 18 декември 2018 г.

Безумици

Значи, положението е като пред апокалиптично природно бедствие от някой eвтин американски филм. Усещането е все едно е обявено, че в следващите две години над планетата е надвиснала огромна опасност и населението трябва да се запасяи с храна, самобръсначки, епилатори, парфюм и коледни чорапи за цялото това време, та ако може и за някой друг месец отгоре. Така де, не е добре да се навъртаме из бункерите необезкосмени. Всички търговскски центрове, молове, мазагини и сергии са превзети от тълпи паникьосани граждани, които изкупуват и разграбват всичко, до което успеят да се докопат.  По улиците се вият километрични задръствания от автомобили, в опити панически да избягат към някой МОЛ, излизането от паркинга на който отнема към час - два. Всичко мига, светка и свири "жингъл белс". На фона на цялата тази истерия у нас решихме, че имаме достатъчно електроуреди, с които да издържим доживотна обсада и единодушно се съгласихме кракът ни да не стъпи в магазин. (Мише, само между другото, онова парфюмче и в интернет го продават:))). Ще го караме лежерно, с кнжка и чайче в леглото. Някои от нас си отварят Pinterest и Instagram за вдъхновение и започват да се любуват на мили, задружни семейства, насядали около масата на вечеря, красиво украсени коледни и елхи, блещукащи лампички и примамливи сладки. Някак да му се прииска на човек и у тях да е такава идилия. Вие оставете снимките, но това практически у нас няма как да се случи. Първо  - цяло чудо си е да се съберем всички заедно на вечеря. Все пак едното отроче вече не живее при нас, а другото го друса пубертата. Второ, освен ако не монтираме елхата на тавана, трябва да я украсим от средата нагоре, без гирлянди и ако може да закачим играчките с тапицерски телбод. Това заради котката. За сладките, мисля е ясно - ние глутен и захар не ядем. Не че не мога да измисля рецепта и без тях, но нямат същия представителен и фотогеничен вид, така че да спечелят 100 000 лайка в Инстаграм. Както и да е, направих някакви сладки, много са вкусни, но не светкат и не мигат. Ще споделя рецептата малко по- долу. Мисълта ми беше за магическата Коледа в социалните мрежи и действителността у нас. Та седейки си с чашата чай и таблета, реших че като няма да има подаръци, поне някоя и друга снимка за Инстаграм да си направим. Децата вече трудно можем да ги хванем, но ние двамата с мъжО сме на линия. Аз де.  Той не толкова, ама заради мен му се наложи😂 Имаме си и най- търпеливия и талантлив фотограф на света. Иви благодаря ти, че пак се съгласи да ни снимаш! Мислех, че след първата фотосесия, ще изтрише телефона ми.


Айде сега да направим разбор какво седи зад всичките такиви мили снимки.

понеделник, 10 декември 2018 г.

4 в 1: Съчинение по картинка на тема дюнер

Една от основните причини, поради които напоследък не публикувам рецепти е че те са съобразени с режима ми на хранене и не са съвсем стандартни. То не че преди бяха де:) Последната статия, обаче, имаше небивал интерес и много хора след това се свързаха с мен, изравяйки нещо от Инстаграм профила ми и искащи конкретната рецепта. Едва ли ще започна да публикувам всичко тук, но има някои идеи, които си заслужават споделянето, заради различните модификации, които могат да се прилагат. Днешният "дюнер" си е точно такъв. Без значение дали съм на ВМНВХ, на високо протеиново или просто с ограничен прием на калории, мога лесно да си го променя така, че идеално да ми се впише в програмата. Правила съм си го дори и вегетариански и вегански, но в тези си вариации трудно можем да го наречем дюнер. Във всичките си форми е безглутенов и лично аз го предпочитам и без нишестени продукти. Основните компоненти може да си ги съчетавате с каквото си поискате друго. На кратко, идеята на поста е по- скоро да ви покаже, че не е нужно да се отказвате от любимите си храни, за да се храните здравословно, но с малко повече мисъл, може да ги превърнете в нещо, което дори може да мине за полезно. Поне по нечии стандарти:)


понеделник, 8 октомври 2018 г.

Трансформации



Това е една много дълго отлагана публикация, която през последните месеци промених поне 10 пъти, но пак имам усещането, че не е това, което трябва да бъде. А вече мина повече от година и половина, от както се събудих една сутрин с идеята, че трябва да променя нещо.  История е доста лична и дори не съм убедена, че трябва да я пускам, но пък от друга страна, ако може да помогне дори на един единствен човек, значи си е заслужавало. Дълго е.

събота, 7 април 2018 г.

Козуначено руло в кето вариант

Ей го на, отново дойде времето за козунаци:)

 
Тези, които ме следят в Instagram, предполагам са се усетили, че преди известно време промених доста неща в начина си на живот. Най- вече частта, която пряко и косвено касае здравето ми. Т.е на практика всичко:) Причината не е че ми се ставаш нещо модерно, а по- скоро, че ЕГН-то и стреса не прощават на никой. След един доста стресов период, последва диагноза за автоимунно заболяване и една операция. Гледам и на трите много положително. Обещала съм на много хора да има публикация за промените, които направих, но ще я оставя за след празниците, когато всички ще сте преяли и ще се чувствате гузно:) Но с две думи, в момента съм на нещо като кето режим на хранене, който изключва глутен и е с много нисък прием на въглехидрати. Както можете да се сетите  козунаците за Великден не се вписват в него.  Аз съм решила, че ако за един ден си наруша режима, светът няма да свърши. Направих си един нормален козунак само за мен. И въпреки това, не можах да се въздържа да направя нещо, което да се доближава до вкуса на козунака, но да е без глутен, без захар и с ниско съдържание на въглехидрати.

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...