Страници

вторник, 25 декември 2012 г.

Bûche de Noë / Yule Log / Бъдник

Много имена за една и съща идея. Някога, традицията повелявала на Коледа и Бъдни вечер в огнището да гори бъдник - дърво донесено от най- младият мъж в къщата. Някога хората са имали огнища/печки/камини. В ерата на парното тази традиция е трудно осъществима, но все още продължава да съществува. Плодното дръвче за огрев е заменено с пандишпаново роло, оформено като пънче и вместо в огъня, вече се намира на масата.


понеделник, 24 декември 2012 г.

Сладко предколедно настроение

Ето че почти дойде. И тази година не ми се разминаха коледните сладки, но са толкова симпатични за украса. Тези са ми фаворите за сезона.


 По късно ще ви покажа и други приложения на същото тесто.


понеделник, 17 декември 2012 г.

Eксперимент

Преди известно време с мен се свързаха от Хармоника с молба да изпробвам и  споделя впечатления от корите за баница, които пуснаха на пазара съвсем на скоро. Аз принципно съм голям фен на тази марка, след като преди известно време установих, че произвеждат боза с кафява захар, вместо с традиционния напоследък аспартам или друга гадост като подсладител. В общи линии това изигра решаваща роля, за да приема поканата.  Получих си пратката от два пакета кори, яйца и сирене и настана голямото чудене какво да приготвя. Първото, което ми хрумна е баница със сирене, но самоотхвърлих идеята си, като прекалено стандартна. Минах през няколко други опции, които по една или друга причина бяха оценени като неподходящи. Така или иначе, накрая приготвих нещо, което технически погледнато попада в семейството на баниците. Може би някакъв далечен роднина.




събота, 15 декември 2012 г.

Събота - работен ден

Кой ги измисля тези отработвания в събота?! То и без това почти дойде края на света, а и КПД-.то в тези дни клони към нула. Решихме все пак да уважим заветната събота, но като си доведем децата в офиса. Много приятен предколеден хаос.  Като основен инициатор на събитието, се надявам да не попадам в мерника на чистачката през следващите 2 седмица. Може пък да и е поминало до тогава и да не ме гръмне на място.


петък, 14 декември 2012 г.

Венци ♥ Щолен

Щоленът е едно от тези неща, които свързвам с Коледа и просто обожавам. С портокалови корички, със захаросани плодове, със стафиди - няма значение - ям ги всичките! Най- любим ми е този с марципан. Горкичкият има жизнен цикъл като на муха еднодневка и рядко доживява Коледа. Тази година вложих малко повече старание в оформлението му и излязох от стандартната разпльокана визия. Това няма да му помогне много в оцеляването, но под формата на венец някак ми жал да го унищожа веднага и ето, че вече трети ден е жив. 



сряда, 12 декември 2012 г.

По- добре късно, отколкото никога

Тази година определено съм много дезорганизирана от към подготовка за Коледа. Не  пускам този пост на време, но както си личи от заглавието, по- добре сега, от колкото изобщо да не го направя. А и датата ми харесва 12.12.2012. Освен това покрай историята с маите и края на света, темата за календарите стана много модерна. Това е моя предколеден.



понеделник, 10 декември 2012 г.

Мини ябълкови пайове ♥ Мъхести свещници

Споменавала съм, че много обичам пай, нали?! Тогава едва ли ще ви изненадам, че когато преди няколко седмици видях тази статия, не мирясах, докато накрая не си направих  няколко мини пая.


Подходът ми беше много традиционен - ябълки с орехи, стафиди и мнооооооооого канела. Изяждането им също беше много знаменателно. След като бдях над тях почти цяло денонощие с едничката идея да ги предпазя от някакви малки и не чак толкова малки хищници, накрая ги ликвидирахме в приятна компания, под акомпанимента бутилка вино и коледна музика. И правейки някакви сладки. Последните трябваше да са само за украса, но много малка част оцеляха и преминаха критичните 2 часа от опичането. Колкото за един гирлянд от Джинджъри и 5-6 звездички за снимки, стигнаха.


Друг много съществен елемент от правилното конструиране на коледна украса е наличието на достатъчно количество свещи и лампички. Важи дълбокомисленото правило "колкото повече - толкова повече". Като любител на натуралистичната визия и тази година наблегнах на естествените материали, мъх, шишарки, шипки и тенеке.

петък, 7 декември 2012 г.

Детайли

Зън, зън, зън, сняг вали навън... Няма лошо, но точно днес темата ще е друга. Малко е странна на фона на минусовите температури, но малкото къдрокосо човече от комплекта близнаци, днес има имен ден. Нищо не съм приготвяла и тотално се изложих в ролята си на леля, като им се натресох на гости само с две камиончета под ръка. Различни при това. Голяма драма. Даже една сладка не направих на децата:) 
 Да са живи и здрави  всички Николаевци, Николети и всякакви производни, които днес официално и неофициално празнуват имен ден. Аз отдавам нужната почит на морето.




Рецептата ми е още от лятото , но с леки модификации, може да бъде приспособена и за този сезон. 





вторник, 4 декември 2012 г.

Очакване

Странно време. Зимата много категорично и грубо избута меката, красива и топла есен. Относително топлата вчерашна утрин не предвещаваше с нищо пронизващият вятър, който много бързо размени листопада с хвърчащ сняг. За двата часа всичко побеля. Беше приятно да се наблюдава смяната на сезоните... по възможност през прозореца:)















Днес мисля да направя коледни календари на децата. Пристигна ми и доставката с формички на снежинки и джинджърмени. Ще мина да купя и още малко канела на пръчки. Още не съм насадили мъха за свещниците, но и тази задача ще отметна тези дни. 
Като се замисля, май не възразявам, че застудя. Като изключим неудобството със стъргането на лед сутрин:)



неделя, 2 декември 2012 г.

За подаръците

Наближава Коледа. Обичам я! Обичам ужасните приповдигнати песнички, кичозните лъскави играчки и глупавите диадеми с еленски рогца и звънчета. Обичам цялата подготовка. Не ми харесва тарапаната, истерията, преекспонирането, вълната от реклами на самобръсначки и епилатори, задръстванията и комерсиализацията, но пак харесвам Коледа. 


Всяка година се заричам, че ще започна подготовката по- рано, ще направя календари, ще ушием с децата играчки, ще направим коледни сладки за украса и дълги гирлянди от портокалови корички. Абе, всичките онези сладникави неща, от които направо може да ви загорчи. Никога не ми се получава точно така. И тази година няма да направи изключение.  Покрай последните промени съм напълно обсебена с работата си. Нямам времето (и най- вече енергията) да повторя проекта  от миналата година с публикации всеки ден. Няма да пропия цялата къща с миризмата на канела, ванилия и джинджифил, но все ще измисля нещо. И до колкото си спомням, се зарекох, че тази година няма да правя сладки. Или поне няма да ги правя за ядене, а само за украса:). Днешната рецепта не е типичният коледен десерт, но е много ароматна, лека, вкусна и празнична. Поширани круши  в ароматно червено вино.



неделя, 25 ноември 2012 г.

Терин от патешки дроб

Беше хубав уикенд. Един от малкото за последните няколко седмици. Бях почнала да забравям какво е да не мислиш за "сложни" неща и да се задълбочиш над екзистенциалния въпрос дали да отидеш на парна баня или да изпиеш един коктейл.



И рецептата днес ще е една такава  глезотия -  Терин от патешки дроб. Много любим, особено намазан върху препечена филийка.



понеделник, 19 ноември 2012 г.

Спомени от старите тетрадки: пържени филийки с ябълки и карамелен сос

Сещате ли се за вица за леко глухата златна рибка и двамата съседи? Онзи, в който единият си пожелал къщата му тъне в злато и се озовал в някакво блато, а другият се сдобил с огромен тенис, вместо с голям ..... Очевидно гадината наистина съществува. Не помня какво съм си пожелала, но със сигурност не получих точно това, което съм искала. Сега вече дори не знам какво искам, а и очевидно е твърде късно да обяснявам, че рибата се е объркала. Обикновено така се случва. Кръстила съм го синдрома на желанията и по мои наблюдения не съм изолиран случай. Пожелавате си нещо, а след това получавате  съвсем друго. Или още по- лошо - получавате, това което искате, но в последствие се оказвате, че давате мило и драго да се отървете от него. По просто казано - най- хубавите неща всъщност са неочакваните. И така, сега си живея без много амбиции и надежди. Според личната ми философия, така минимизирам риска от разочарования, но един познат скоро ми каза, че и това не е гаранция:) Радвам се на златната есен и се надявам, че ако не друго, то поне следващият път ще съм подготвената за срещата със златната рибка т.е. ще се постарая да я заобиколя от много далече.


Уикендите винаги са ми били любими, но сега се превърнаха в особено предпочитаната част от седмицата. Това е първата, от 5 години насам, в които събота сутринта сме свободни и можем да се насладим на дълга закуска. Вече имам поне 10 рецепти и различни интерпретации на тема палачинки - руски, немски, американски, катми, на фурна, с настъргани ябълки, с овесени ядки ... абе много са! Друга любима и бърза закуска са ни пържените филийки.


И те имат много вариации, но тази ми е любима - с ябълки, карамелен сос и обилно поръсени със захар и  канела. Абе кеф!

неделя, 11 ноември 2012 г.

За мечките и децата

Мина още една година. Дори не забелязах кога. Изниза се също като останалите 13.


Външно все по малко прилича на дете, но  си е още дечко. Малко по- инатлива, от време на време по- нацупена, бореща се за своето място под слънцето, но все още моето момиченце. Винаги ще си остане такова. На 8-ми стана на 14.

неделя, 4 ноември 2012 г.

Уикенд дестинации: Родопите и река Арда

Мисля, че до този момент така и не намерих време да разкажа за някое от пътуванията ни до Родопите. Голям пропуск, защото наистина има какво да се види и за какво да се каже. След толкова пътувания в чужбина през последните години и толкова неща, които изписах, отчитам като грешка, фактът  че в този блог не обръщам достатъчно внимание на това, което имаме в България.



Снимките и сезонът предразполагат и към есенна рецепта. Всъщност само визията е есенна. Вкусът е подходящ за всяко друго време от годината.


сряда, 31 октомври 2012 г.

...

Този не ми е любимият празник, но какво да се прави - все повече навлиза в България. Децата се радват на целия маскарад и на мен не ми остава нищо друго, освен да взема лъжица и нож и да издълбая поредния тиквен фенер. Всъщност тази година не успях да стигна до там. Единственият ми принос към честванията е че изнамерих пачката и крилата на малката, която е твърдо убедена, че костюмът на фея напълно се вписва в контекста на Хелоуин. Важното е да е щастлива:) За онези, които са настроени на вълна тикви, призраци, паяци и чудовища, един поздрав с подвизите ми от предходни години:)


Тиквен пай


Джинджифилова къщичка


Сладки


Аз остава да си се плаша с други и не толкова забавни неща. Единственият проблем е, че Хелоуин ще свърши утре, а те не:)

събота, 27 октомври 2012 г.

Backstage

Сега, ако кажа че нямам никакво време,  ще прозвучи много наивно. Времето е разтегливо понятие и има навика да изтича, следвайки собствена логика. Разпилява се, просмуква се, завихря се и отлита като прах, отнесен от вятъра. Време има винаги. Въпросът е за какво. Моето напоследък отива за всяване на хаос в хаоса и много добре ми се получава. За да внеса финален щрих в объркването, поех няколко ангажимента за снимки и гостувания. Тези, които следят страницата на блога във Фейсбук, вече бяха надлежно информирани, за материала и снимките, които излязоха в Декор: http://www.idealendom.bg/



Бяха в течение и на ужаса, който изживях с фотосесиите на Яна и Йорданка Фъндъкова за два броя на сп. Всичко за жената



И за финал - участието ми в предаването на Ути Бъчваров по Канал 1 - Бързо, лесно, вкусно. Цялото гостуване може да го видите тук: http://www.uti.bg/show/videoDetail/id-151.html


Е, мисля че сега вече никой няма да ми повярва, ако въздъхна отегчено и си помрънкам на всеослушание, че времето напоследък не ми стига за нищо, освен работа. Няма да ви убеждавам:) Ще се огранича със споделянето на малко кадри "зад кулисите" и такива, които не попаднаха в публикациите.

неделя, 14 октомври 2012 г.

Неделно

Страдам от раздвоение на личността. Вече почвам да се съмнявам дали това е просто плод на самоиронията ми или действително има доза истина:) Не разбрах точно как стана. Жената, която не слиза от телефона, с  токчетата и костюма определено съм аз. Тази с фотоапарата,  миксера, шкафа с клещи, мъниста, филц, бои и лепила - също! Понякога наистина рискувам да се загубя. Най- трудно е в понеделник, когато очевидно трябва да превключа от личност А към личност Б. Общото между двете е един лаптоп, две деца, Мъжът на Лулу и неделите, когато съм си просто аз, излежавам се до късно и  пия кафе в леглото. И разбира се пак снимам. Може би и това обсебване със снимането не е съвсем нормално. Замислих се над този факт, след  като Мартина си направи неин апарат.


Малко неделни снимки в две гледни точки. И понеже нямам нито време, нито желание за сложни кулинарни изпълнения, рецептата днес е доста семпла, но за сметка на това здравословна.


Салата с киноа, мента, грах и синьо сирене.

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Ееее - ееее и замириса на чушле

Много глупаво заглавие. Но пък толкова натуралистично и реалистично. Каква е вашата асоциация за есен? Оранжеви листа, жълта трева, слънчеви, прохладни утрини с коси слънчеви лъчи?!


  Или ако живеете в някой от панелните жилищни квартали, може би включва и уханието на печени чушки. Свежият есенен полъх разнася миризмата от балкон на балкон. Леко я навява през отворените прозорци, набива я в килима и пропива с нея прането на всека непредвидлива домакиня, имала недалновидността  да го простре навън. Идилия! Спретнати чувалчета с червени пиперки се разтоварват от багажниците на прилично скъпите коли на паркинга. От мазета и тавани се вадят чушкопеците (колко звучна дума само) и  цял слънчев уикенд тече нещо като национално първенство. Някои се усамотяват дискретно на неостъклените тераси, други развиват социалните си взаимоотношения, като сядат пред входа с други съмишленици, чоплят семки, пият бира и обсъждат вчерашния мач/филм/проблема с карбуратора на колата. Дрес кода обикновено включва потник. Чушкопекът задължително е включен към разклонител, провисен от 5-тия етаж. Специална разработка с много дълъг кабел и спадащ към списъка със семейните ценности. Много е удобен. Може да се ползва и рано сутрин в събота, за да се включи прахосмукачката докато се чисти колата, запушила пътеката пред входа. Докато децата са при баба поне да се свърши някоя и друга работа. На  бученето, което буди всички съседи може да се гледа само като на възпитателна мярка. Има толкова много народни мъдрости по темата: От сън спомен няма, Залудо работи, залудо не лежи и т.н.
Та за чушките ставаше въпрос. Много ги обичам. Печени на жар върху тенекия. По възможност не пред блока:) Обикновено запасите ги подсигурява майка ми, с което напълно ме лишава от възможността да се включа в този национален спорт. Обаче ей така, от едната спортна злоба, всяка година правя по един буркан с пукани люти чушлета. После не мога да ги ям, но процесът много ме забавлява.


неделя, 23 септември 2012 г.

Летни спомени от Ситония и хрупкави тиквички по гръцки

Живеех с илюзията, че сега когато лятото свърши и вече не пътуваме насам - натам, ще имам малко повече време за себе си.  Живеех и с илюзията, че в работата няма да е много натоварено. Мечтите са хубаво нещо, но е като да дърпаш дявола за опашката. След като илюзиите ми бяха сринати със земята, сега просто се надявам, че в следващата година изобщо ще намеря някакво време за блога, фотография и кулинария, различна от принцеси с кашкавал. И може би не става въпрос толкова за време, колкото за енергия и ентусиазъм.   Пък може и нещата да не тръгнат точно така както се надявам и всъщност изведнъж да се окажа със страшно много свободно време за снимки:) Времето ще покаже. Може пък да успея да изненадам дори и себе си и да открия, че мога да нося и три дини под една мишница. Във всички случаи ще бъдат много интересни времена. Ако изчезна за по- дълго, проверявайте ме от време на време дали още мърдам:)
Всъщност идеята ми за днешната публикация е с гръцка насоченост, а не толкова да мрънкам с недомлъвки за последните промени около мен.



Рецептата е за хрупкави тиквички по гръцки и този метод на приготвяне ми стане много любим, макар и изобщо да не съм почитател на пържената храна.




вторник, 18 септември 2012 г.

Училищен живот

Когато направих блога си обещах да не засягам злободневни теми. Сега, повече от когато и да било ми се иска да наруша това правило. Темата за образованите ни ми е много близка и болезнена. Няма да го направя.


Но пък имам първокласничка и осмокласничка и ми се иска да отдам дължимото на този ден:)

сряда, 12 септември 2012 г.

Въздушен контрол

С риск да стана досадна ще споделя още една публикация свързана с рожден ден. При нас септември е един изключително натоварен месец. След празника на Мартина, дойде ред и на близнаците. Момчетата се родиха точно преди две години и заради паметната дата 11 септември, с много любов и доза черен хумор ги нарекохме талибанчетата... Идеята не беше моя, но от тогава все се опитвам да пробутам дизайн на торта с два самолета и две кули. Бруталното чувство за хумор очевидно е форма на генетично отклонение, защото брат ми радушно приема предложението. Все още не съм изпълнила хрумването си и се надявам да не изтрещя чак толкова, че да го направя. За сега се ограничавам само с въздушната тематика. Балони, някой друг самолет и това е. Понеже дечурлигата са два броя, тази година и тортите са две.


Много на бързо представям собствениците и съответните торти.

понеделник, 10 септември 2012 г.

Част втора: за феите и чадърите

Когато си на седем, животът е много просто нещо. Мама, тате, добрата принцеса, лошият вълк  и стига толкова. Когато си на седем обикновено знаеш какво точно искаш. Не е кой знае колко много.  В нашия случай пеперуди,  феи, светещи балони за рождения ден, бонбони и мляко с ягодова сламка. Все неща от първа необходимост. По възможност всичко в розово. Аз имам алергия към този цвят. Развих я след много тежко пренасищане на организма по време на израстването на първото дете. Сега се опитвам да се съвзема от шока и се старая да приемам този цвят в минимални дози. Рождените дни обикновено правят изключение, но предпочетох да наблегна на феите, фенерите, чадърите сапунените мехури и  домашната лимонада. И снимките. Дано имате бърз интернет и доза търпение, защото са много.

събота, 8 септември 2012 г.

Част първа: На седмото небе

Ето че и този ден дойде и отмина. Тя го чакаше с огромно нетърпение. Аз също. Вече е на 7 и е на седмото небе. Щастлива е че вече е голяма, че ще бъде ученичка, че всички бяхме заедно. Всъщност тя винаги е щастлива и винаги лети в облаците.  Затова избрах да направя и такава торта.


Мисля, че много си я хареса. Особено след като я разрязахме. Все пак тя е момиченце, а както всички майки на малки дами знаят, на тази възраст розовото действа като магнит и е достатъчна и единствена предпоставка, нещо да бъде харесано:)



понеделник, 3 септември 2012 г.

Как да си бядисаме стъклени бурканчета

Обичам синия цвят. Напомня за море, за спокойствие, за лято. Лятото почти свърши. Синьото е винаги на мода.


Преди време в един блог попаднах на обяснение как да си боядисаме бурканчета и бутилки. Влюбих се в идеята.  Бях толкова решена да я осъществя, че на косъм се отървах от покупката на Mode Podge.  Това е вид лепило и според авторката на статията, при смесването му със сладкарска боя, може да получите желаното тониране на стъклото.

петък, 31 август 2012 г.

Втори шанс

Всеки заслужава своя втори шанс. Дори и старите парцали. Износените, налекьосани детски дрешки, които ви e срам дори да оставите в пликче до кофата за боклук - също! Поне някаква част от тях.


Установих, че  някоя друга апликация  от блузка, стари дънки или просто нарязани цветни парченца, могат да имат интересно приложение и нов живот. Значки, украшения за диадеми или шноли - с малко въображение може да се сдобиете с дизайнерски модел. Моите значки не са кой знае какво, но могат да придадат друго излъчване на  някоя едноцветна блузка.


петък, 24 август 2012 г.

Кулинарен скрапбукинг

Както се казва - пак сме тук и пак сме същите. Малко поизнервена, леко преуморена, емоционално изтощена и в голяма дилема. Даже и на рима го докарах:) 
Сънувам, докато мисля и мисля, докато спя. Но най- вече не спя. Топло е, странно е, почти нереално е. Имам усещането че съм застанала неподвижно в центъра на кадър, в който всички други се движат с бясна скорост. Само аз съм на фокус и всичко друго е размазано.
Обикновено това е състоянието, в което съм най- креативна, но с най- малко време за изпълнение на проектите си. За щастие ми беше оказана честта, да получа покана за гостуване в един от най- интересните кулинарни блогове в БГ - този на Пепчо. Имайки предвид, колко харесвам Пепи, и виртуално и на живо, просто нямаше как да я пренебрегна. Наложи се да игнорирам лятната липса на желание за влизане в кухнята и да измисля нещо във връзка с гостуването. Спрях се сладоледен десерт.  Напоследък доста често представям рецептите си освен със снимки и с дигитален колаж. В днешната пак има скрапбукинг, но не в дигитален, а в реален формат.



Със сигурност не съм откривател на този жанр, но Мъжа на Лулу претендира за патент по отношение на името "Кулинарен скрапбукинг/априкация". Позабавлявах се 20 минути да си изрязвам фунийки и момиченца, апликирах си роклички и редях с пинцета листа от мента и ядлива детелинка. Изрязах си слънчице от лимонче и цветя от смокини. Време, щастливо пропиляно в мислене за несъществени неща, от сорта на това  какъв плат да сложа за подгъва на рокличката. И пак не изгладих прането, и пак забравих да пусна прахосмукачка. Обаче се почувствах щастлива. Хубаво е да си имаш някакво занимание. Стига да има и кой да изтърпи творческите пориви и безпорядък покрай него:) 
Но пък семифредото беше много добро! Портокалово с шафран и зелени смокини.


Рецептата може да намерите при Пепи http://pep-4o.blogspot.com/2012/08/blog-post_24.html?spref=fb. При мен само още снимки:)

понеделник, 20 август 2012 г.

Fast food!? Защо не!

Сега нали не решихте, че ще започна да възхвалявам веригите за бързо хранене и това, която се предлага там. Във всеки случай съм далеч от мисълта да заклеймя напълно сандвичите, стига да отговарят на някои условия. Примерно да нямат химия в тях и по възможност да съм си ги направила аз. Модерната дума "здравословно" е силно експлоатирана напоследък и е обект на различни интерпретации, така  че  ще се въздържа от употребата и в случая, но да речем че днешното ми предложение е доста по- приемливо, от тези е в заведенията.


Пикантен телешки бургер със сладко от червени чушки, печен лук и лек йогурт сос.
Освен това е наистина бърз за приготвяне, стига предварително да сте си направили сладкото от червени чушки. И гарантирано харесван от деца. Не се сещам за много деца, които да не обичат сандвичи:)

петък, 17 август 2012 г.

Анонс

Когато си направиш блог, в който малко или много споделяш лични преживявания, идеи и мисли, той неминуемо се превръща в част от живота ти. Нещо като виртуално отроче. В тази връзка, с голяма гордост, тържествено анонсирам, че моето нещо, известно като something... беше включено в Информ@ЛИЧНО.



Това е сайт, част от Econt Tribune и на селективен принцип събира интересни публикации от български блогове. Подборът не е автоматичен и предлага един наистина много интригуващ поглед и различните гледни точки на блогърите в България.

сряда, 15 август 2012 г.

Да изчезнеш за 60 минути

 Адреналин, ендорфин и всякаква друга химия се отделяха в изобилие, заедно с вадичките пот, докато мъкнеше поредния сак надолу по стълбите. Не говореше, а от известно време и не мислеше. Най- вече защото чувството за самосъхранение, надделяване и успяваше да надвика всички останали емоции, които в момента едновременно крещяха в главата и и се бореха за надмощие.


вторник, 7 август 2012 г.

Истории със сини очи


-   Може ли да те снимам?
-     Не!
-   Моля те! Знаеш ли, че имаш страшни очи – получава се, като изтърканата реплика на Стефан Данаилов от Дами канят
-    Глупости! Не съм хубава и излизам грозно на снимки....
-  Виж, аз ще те снимам, ще ти покажа снимката на дисплея и ако не ти хареса, просто ще я изтрием – излъгах:)
-    Добре...-  доста колебливо и със съмнения, заставайки сковано пред обектива – очевидно децата имат нюх, кога някой ги пуска по пързалката.



четвъртък, 2 август 2012 г.

Сладкиш с кайсии, джинджифил и ябълков сайдер

Прави ми се нещо. Не знам какво точно и няма съществено значение. Просто нещо. Важното е да има някакво действие. Не ми се снима, не ми се готви. И от море ми писна вече. Пиенето на кафе в 4 следобед хич не допринесе за постигането на душевен мир и равновесие. Ще го измисля, но до колкото се познавам, в това състояние има  много голяма вероятност следващият проект да е нещо грандиозно и хипер изтощително.

Докато нещата изкристализират, предлагам да публикувам някоя и друга сезонна рецепта, преди Пепчо, пак да ми е се скарала, че ги пускам точно след като мине сезонът на съответния зарзават:)
Заглавието, като никога е по темата - рецептата е за сладкиш с кайсии и джинджифил. Това е първата от няколкото рецепти с кайсии, които пробвах тези дни. Надявам се и другите да видят бял свят сравнително на време.


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...