сряда, 15 август 2012 г.

Да изчезнеш за 60 минути

 Адреналин, ендорфин и всякаква друга химия се отделяха в изобилие, заедно с вадичките пот, докато мъкнеше поредния сак надолу по стълбите. Не говореше, а от известно време и не мислеше. Най- вече защото чувството за самосъхранение, надделяване и успяваше да надвика всички останали емоции, които в момента едновременно крещяха в главата и и се бореха за надмощие.




Изпусна торбичката от Била и съдържанието и състоящо се от канчета и тавички задрънка ритмично, слизайки самостоятелно по стълбите и събуждайки онази част от обитателите на блока, които се бяха успали за работа.  Местният СОТ в лицето на безработния домоуправител, вечно стоящ на пост пред входа, я изгледа странно, докато с пуфтене и елегантен шут, вкара последният чувал в багажника на колата и го подмина на връщане с решителен поглед и целеустремеността на стадо прерийни бизони. Тряскането на вратите на асансьора и подскачането на багаж по стълбите, продължи още около час, докато не разбуди и последния снощен махмурлия във входа.
След това всичко внезапно притихна. Хвърли бърз поглед на стаите. Имаше усещането, че оставя прекалено много неща. Най- вече живота си. Наложи се да се примири, заради липсата на място в колите, заради острият недостиг на пликчета Била, Лидл и Метро (изключително ценни при спешно пренасяне на багаж), заради страха, че Той всеки момент ще си дойде и най- вече заради нежеланието да се обръща назад, каквото и да и коства.  Имаше много смътна идея къде ще спи през следващата седмица, но и това нямаше голямо значение. Поседна само за миг. Вгледа се в счупената врата, паднала в жертва на последния семеен скандал и потрошеният полилей, който го беше сполетяла същата зла участ. Нервните изблици бяха превърнали домът им в лобно място на голяма част от покъщнината им и на още по- голяма част от чувствата и хубавите им спомени.  Някогашната страст беше отстъпила място безразличието и малко по късно на страха. 


 Ненавистта се загнезди и създаде устойчива колония, подхранвана от вечните обиди и унижение, точно като хлебарки в апартамент с ТЕЦ. Не са ти приятни, но пък си на топло, а и се успокояваш, че нищо не можеш да направиш, освен от време на време да пръскаш срещу вредители. Тя  сигурно щеше да си мълчи още дълго. Отдавна преглътна обидите за килограмите и провинциалният и произход, а още по- отдавна се примири с факта, че е галантен, романтичен и чувствителен, колкото  въже за простиране. „Аз“ престана да съществува и животът и се отъждестви с този на Те. Те бяха двете им деца. Той от своя страна престана да се причислява към „ние“ и постепенно използваните местоимение се сведоха до „аз“ и „вие“. Излизайки от тези граматически специфики на използваните местоимения в речта им, нещата доведоха до формирането на два вражески лагери. Всеки си имаше своята гледна точка и по някакъв начин беше прав, но представяйки я на другата страна, успяваше да я облече във възможно най- обидните думи и да я накипри с всички обвинения, които му хрумнеха в момента. Получи се нещо като семеен кич. И така с години. С цел спечелване на заветната битка, всякакви бойни средства се смятаха за позволени . Тя обикновено се въоръжаваше с крещене, а той наблягаше на по- силовите методи, принудата и редовният и систематичен психически тормоз. Пропуснаха само една съвсем малка подробност – нямаше ясно дефинирана крайна цел, при спечелването на която, да  можеш да се наречеш победител във войната.  Когато бойното поле се пренесе и към децата, тя просто се предаде.



 Кордонът от няколко коли и приятели, които помогнаха за секретната операция, чакаха нервно под прикрите пред входа. Тя слезе бавно по стълбите и затвори вратат. Обръна се замислено с идеята да се върне и все пак да вземе колелото на едно от децата, но се отказа, при мисълта, че вече нямаше място и единственият възможна алтернатива  е да го яхне и да отпраши с него към бъдещият си живот. Щеше да го мисли по- натам. За сега просто седна в колата на участник в евакуационния план и се отпусна с облекчение. Колело нямаше, но пък от една торбичка, щастливо стърчаха рогцата на коледно еленче и звънчетата, прищипани с вратата,  ритмично подрънкваха след тях.  Гледката изумително напомняше на края на някой американски филм, в който кола с надпис Just Married, се отправя към залеза, докато след тях се търкалят консервени кутии. Само дето тук беше изгрев и липсваше табелката Just Divorced.

Всяка прилика с действителни лица и събития не е никак случайна, но си остава само прилика.



Free, free to be myself.
Free to need some time.
Free to need some help.
So I`m reaching baby out.
When I`m lonely in the crowd.
When the silence gets too loud.
I`ll be crashing on some couch.
And even if I never
forget you baby.
Tonight I`m gonna let
your memory baby go.
Always sad I know.

But at least I got my friends.
Share a raincoat in the wind.
They got my back
until the end.
If I never fall in love
again.
Well at least I got
my friends.
Like a lifeboat in the dark.
Saving me from the sharks.
Even know I got a broken heart.

At least I got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
Well at least I got my friends.

I don`t wanna think.
I just wanna fell.
I just wanna dream, yeah.
So pouring under around.
And throw it back until
it`s down.
Let`s get lost until have
found again and again.
And even if I
never forget you baby.
Tonight I`m gonna
let your memory baby go.
Oh it`s sad I know.

But at least I got my friends.
Share a raincoat in the wind.
They got my back
until the end.
If I never fall in love
again.
Well at least I got
my friends.
Like a lifeboat in the dark.
Saving me from the sharks.
Even know I got a broken heart.

At least I got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
Well at least I got my friends.

And when the world is
upside down, yeah.
The sky is full ot clouds, yeah.
They always come around.
It feels like home, like home.
And I never have to try.
I can be myself and I`m never alone.
I never feel alone.
And even if I
never forget you baby.
Tonight I`m gonna
let your memory baby go.
Oh it`s sad I know.

But at least I got my friends.
Share a raincoat in the wind.
They got my back
until the end.
If I never fall in love
again.
Well at least I got
my friends.
Like a lifeboat in the dark.
Saving me from the sharks.
Even know I got a broken heart.

At least I got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
At least I got my friends, got my friends.
Got my friends, got my friends.
Well at least I got my friends.



Специален поздрав за човекът, който е в основата на този разказ, макар и това да не е точно неговата история.

41 коментара:

  1. Искам само да пожелая успех на героинята в разказа ти.
    Съжалявам за пропилените години момиче, но пък имаш в ръцете си бъдещето.
    Ники

    (крайно време е да си направя профил, за да на влизам като гост. Извинявай Лулу, отдавна следя прекрасния ти блог).

    ОтговорИзтриване
  2. Тя е силна, ще успее! И пак ще си има котка! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Лулу, настръхнах! Честно! Направо настръхнах! Четох без да мигам, стиснала ръце в юмруци. (А във връзка с коментара с котката - действа антистресово и много омиротворяващо. От личен опит.)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тя е пристрастена към котките, така че при нея със сигурност ще има страхотен ефект.

      Изтриване
  4. Една врата се затваря, друга се отваря. Ще се справи!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, така е! Странно е защото тази вечер седяхме и си говорехме с нея и тя ми каза същото:)

      Изтриване
  5. Браво за стъпката напред,която е предприела! Назад няма път и бъдеще!

    ОтговорИзтриване
  6. С интерес очаквам следващият ти талант.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм сигурна, че този ми е най- силният, но ти благодаря:)

      Изтриване
  7. Прочетох го няколко пъти... и пак ще го прочета! Лулу имаш уникална дарба да пишеш, не! не просто да пишеш! ти събуждаш спящи мозъци ...

    а ТЯ ще се справи! трябва й малко време...
    Хубаво е когато се събуждаш и от кошмарът има само мимолетен спомен.. там някъде назад в тъмното

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много правилно си го казала. Ключовта дума е събуждне:) От личен опит го знам...

      Изтриване
  8. Много поетично и интересно хрумване с яйчицата!Ти като автор наистина си неутрална!Да прецени читателя,кой крив,кой прав! Истината според мене е някъде по средата в такива случаи!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Винаги по средата, факт! Аз като приятел съм по- скоро пристрастна, но все пак гледам да не личи много:)

      Изтриване
  9. Обичам разказите ти, Лулу. Стилът ти на писане е уникален и много ме радва всеки път. И сега се потопих в историята, която остави лек горчив привкус, с щипка надежда. Уж просто нещата от живота, а всъщност човешки съдби.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Стигнах до извода, че е просто, само когато не си участник във филма. В противен случай се оказва, че е много сложно:)

      Изтриване
  10. Много тъжно, Руми наистина пишеш много хубаво и въздействащо, предполагам, че особено много спомагат за това и емоциите, които изпитваш ... личи си, че пишеш за приятел и няма нищо лошо понякога да сме пристрастни ... Много, много стискам палци на това силно момиче и я поздравявам за смелостта да отвори нова страница в живота си, знам от много близък мой човек ... наистина е трудно!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да наистина все още съм под влиянеие на емоциите и съм пристрастна. А от личен опит мога да споделя, че понякога е по- трудно преди това.

      Изтриване
  11. Страхотен стил на писане. Завладяващ и държащ те със затаен дъх до последното изречение. За съжаление, както се разбира, това не е художествена измислица, а история от Живия Живот. Късмет на жената и децата и дано съдбата бъде благосклонна към тях и нещата им се наредят.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, наистина не е художествена измислица, макар и разбира се нещата да са художествено префасонирани от мен. Но пък истината в историята я прави толкова реална на пипане и усещане:)

      Изтриване
  12. Тя - много силна жена! Слабите мъже не обичати и не заслужават такива! Той - поредният български съпруг, който не става за нищо. Тя - не губи нищо. Той губи - всичко! Приятелите - в този миг на взаимопомощ, Господ им е простил всички грехове! Тя и те са пречистени! Той - остава му Пъкълът!

    *******

    Руми, поклон!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Имам опасения, че подобни разбирания не се подчиняват на географските граници и всъщност не са само локално явление:) Тя ще се справи, а той да е жив и здрав и да си живее живота. До колкото това е живот разбира се:)

      Изтриване
  13. Хммм... Само аз ли виждам Happy End след края на този разказ?! (: :) Може би, защото и за Него (визирам Той), и за Тях (визирам Тя и децата) това е едно ново начало, един нов живот ... Всеки по своя собствен път към щастието!!! П.П.: Песента е уникална като текст. Хареса ми безпогрешният ти избор на монолог за финал...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Виждаш щастлив край защото я познаваш:) За мен краят наистина е оптимистичен. Щастлив едва ли, но със сигурност обнадеждаващ и с много потенциал:)

      Изтриване
    2. Руми, Тя вече е един по-щастлив човек, само заради факта, че е направила своя избор и е имала куража да остави зад гърба си Него и миналото - онази част от него, която й носи страх, огорчение, унижение и тъга... Да, познавам я и сигурно съм пристрастна и подвластна на емоциите, но всеки човек има правото да бъде щастлив и то е неприкосновено! Подкрепям я и ще й помагам с каквото мога. :o)

      Изтриване
  14. Уау !!! Каква история. Дано да има хепи енд !!! Поздравления за писателския талант. Умееш много добре да описваш човешки емоции с думи.

    ОтговорИзтриване
  15. Тази история е доста разпространена из нашите ширини. Едва ли са е първите или последните пострадали от такъв вид семейни взаимоотношения (не казвам, че само той или само тя са виновни - може би и двамата имат са допринесли до раздялата), че да и се отделя цяла статия, но все пак си е човешка трагедия. Дано бързо си стъпят на краката и всеки поеме по пътя си.

    P.S. Яйцата къртят мивки :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. То пък вече на какво ли заслужава да му се отделя специално внимание:) Но пък това е личен блог и просто си споделям неща, които в момента ме вълнуват, така че мога да си го позволя. Иначе си прав, нито са първите, нито последните. Историята познава къде, къде по драстични случаи и прояви на личен героизъм, но нали знаеш - това което ти се случва на теб всъщност е най- реалното, най- силното, най- емоционалното и разбира се най- значимото. За теб си.

      Изтриване
    2. Така е съгласен съм, но все пак трябва ли една такава лична трагедия да става достояние до всички? Не е ли по-добре и щадящо децата, ако нещата се развиват със знанието на по-малко хора (семейство, приятели, колеги и т.н.)

      Изтриване
    3. Историята не е конкретна. Наистина в основата и стои истинка случка, но това не е тяхната история и най- вероятно това не са техните разсъждания. Това са моите интерпретации на нещо си и моят разказ за доста често срещано явление. А това дали ако не кажеш за никой е по- щадядщо е въпрос на лично възприятие. Аз лично дълго време не казах почти на никой. Проблемът е че съм от този тип хора, които са доста споделителни и всъщност мълчанието по- скоро им навреди тогава, от колкото да помогне на който и да било. Това което е най- лошото, въпреки мълчаниет, детето ми пак беше потърпевшо. В общи линии, децата във всички случаи са потърпевши:( Но пак казвам, че това е въпрос на личен избор и виждане.

      Изтриване
    4. този маниер "Тихо! да не разберат съседите" "Какво ще кажат хората" "Какво да им се бъркаме" и сие точно това захранва подобни ситуации на дългогодишен тормоз. Всъщност нормално ли е първо да мислим как ще влияят клюките на децата, а не как да се намесим и да помогнем на същите тези деца. Познавам две такива семейства, а хората около тях си затварят очите с ясната идея че някой ден могат да четат имената им в криминалната хроника. Подозирам че и Мамин Кольо познава поне двама такива герои
      Всеки да се затваря в черупката си и да си гледа неговите си човешки трагедии?

      Изтриване
    5. Факт е че го има и този момент:( Особено в малките провинциални градчета и селца, където всеки познава всички. Но абстрахирайки се дори от този фактор, това дали ще кажеш или не, пак остава много лично решение е въпрос на вътрешно усещане.

      Изтриване
  16. Лулу, безспорен е таланта ти да пишеш, това е и една от основните причини да надничам почти всекидневно тук.
    За мен не е оптимистична тази история...а много, много тъжна...За жалост май не е рядко срещана.
    А в мен се загнездва въпроса "?защо?" Защо двама души, които са свързали живота си доброволно стигат до тук? Възможно ли е да е имало и капка любов? Всъщност май не може да има капка, любовта или я има или няма. Аз не мисля, че ако я има - може да изчезне...Какво може да накара хората да се променят така, че да съсипят живота си и този на децата си? Аз тук дори не видях някаква съществена причина?
    Определено смятам, че вина има и в двамата...Търсили ли са причините, разговаряли ли са спокойно, какво така катастрофално е разбило отношенията им...Не искам да съм на мястото на тази жена/сигурна съм че и тя не го е искала!/но не мисля, че ако го е обичала може да спре въпреки всичко и да почне отново. По-скоро сама - да, но ако е имало любов от нейна страна, не виждам как би я заменила със нова, това по-скоро ще значи, че и тя не е обичала...Не съдя никого, и как ли пък бих могла, не съдя и Него - те двамата си знаят единствено причините, чувствата, болката...За мен най-добрия изход ще бъде да се разделят, да осмислят живота си и да се вразумят и простят...да заживеят отново, както, когато са започнали...но това май го има само в приказките...знам ли, може пък да е възможно и в действителност. Всичко друго би било закърпване на стари рани и заблуда за ново щастие...Всъщност изхождам от това, че за мен Любовта е една, не можеш да я смениш с друга, ако разбира се при тях я е имало...Както и да е...иска ми се да няма никъде такива други истории, много, много са тъжни...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Веси истаната е, че първо не всичко опира до любов и второ, това е преходно явление. Чисто биологически човешкият организъм не може да потдържа състоянието на еуфория за период по- дълъг от 6 месеца, а останалите чувства, които също са въпрос на химия, за повече от 3 години. Това, което остава после във взъимоотношенията е по- същественото. За "нея" не знам, още по малко за "него", но за мен мога да говоря в първо лице и от личен опит. Разминаха ни се интересите, разминаха ни се вижданията и амбициите. Ако щеш дори ни се размина ценностната система. Кога и как е сме престанали да имаме чувства,не си спомням, защото не искам да го правя и не се обръщам назад. Помня, че когато се разделихме чувстах само облекчение. И да, краят по някакъв начин беше щастлив, въпреки мелодраматизма и сълзливите изблици на слабост и самосъжаление. И да, не беше лесно, но с детето се справихме. После се отвори друга врата и твърдя, че съм щастлива. Което е още по- странно, твърдя, че не се е случило нещо кой знае какво. Просто слязохме по различни отбивки на магистралата и продължихме по други.

      Изтриване
  17. Когато Господ затваря врати, отваря порти...
    Пожелавам им го...

    ОтговорИзтриване
  18. Със сигурност ще се справи - това е Жена ! Късмет ,успех и здраве и пожелавам !

    ОтговорИзтриване
  19. Страхотен стил на писане Лулу. Докато четях статията си представих всички участници, техните емоции, техните мисли, действия и т.н. Поздравления за дарбата. А на нещастното семейство ... както са казали хората "Когато се затвори една врата, се отваря друга". Дано всички мине цивилизовано и без ексцесии, най-вече заради децата.

    ОтговорИзтриване
  20. Интересна статия. Поздравления за нея. Много емоционално и завладяващо написана. Някак си те държи в напрежение до последно и очакваш в следващото изречение да прочетеш: "Тогава той се появи и ... !!!". Жалко за разбитото семейство, но може да е за добро (интересно е, кога са престанали да бъдат вече семейство ?)

    ОтговорИзтриване
  21. Живота е странно нещо! Започваш нещо с големи надежди и после изведнъж нещо се случва и всичко ти се струва нереално или случва ти се нещо гадно и след време осъзнаваш, че съдбата се е погрижила за теб по този начин ?!?! Дали ще има хепи енд - времето ще покаже, но дано всичко се нареди добре и двете страни се договорят и разделят цивилизовано.

    ОтговорИзтриване
  22. О да, приликите никак не са случайни. И мога да кажа, че беше крайно време, въпреки че на мен ми дойде неочаквано като новина. Но, ТЯ е силна и най-трудното мина, защото най-трудното беше дългото отлагане... за другото, опората на приятелите е най-важна, а тя я има в наше лице.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Отлагането винаги е най- големият проблем. Във всички!

      Изтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...