вторник, 7 август 2012 г.

Истории със сини очи


-   Може ли да те снимам?
-     Не!
-   Моля те! Знаеш ли, че имаш страшни очи – получава се, като изтърканата реплика на Стефан Данаилов от Дами канят
-    Глупости! Не съм хубава и излизам грозно на снимки....
-  Виж, аз ще те снимам, ще ти покажа снимката на дисплея и ако не ти хареса, просто ще я изтрием – излъгах:)
-    Добре...-  доста колебливо и със съмнения, заставайки сковано пред обектива – очевидно децата имат нюх, кога някой ги пуска по пързалката.




Тя е на 9 и е средната от три сестри. Понеже историята е истинска, вместо името и, просто ще я наречем М. Живее в провинциален град, където в най- добрия случай, може да те вземат на работа в мината или в шивашкия цех. Никога не е виждала баща си. Загинал е още преди да се роди. Кака и ( 11 г)  казва, че го помни, но не е съвсем сигурна. Носи имената на майка си. Законът безпристрастно и бездушно я е лишил дори от възможността да взема фамилията му, след като родителите и не са имали сключен брак. 

 
От селото, в което живеят, майка им се мести в града, за да търси работа. Не, че се намират много работни места, но на село пък няма хич. Запознава се с друг, ражда се Г (вече на 2,5г). 

 
Сега отново и се налага да се справя сама, но вече с три деца. Мъжът и го няма временно, но за това не се говори. Децата казват, че е в Германия на работа, но ще си дойде в началото на другата година.  Не  е лош човек, но трудният живот по домовете, изправителните училища и алкохолът са му изиграли лоша шега. 

 



-         Харесват ли ти?
-     Да! –  вече  доста по- ентусиазирано и въодушевено, но все още гледайки недоверчиво в дисплея на апарата
Държи отражателя, иска да снима и тя, търси чорап да напъха котето, сменя обувки, забавлява сестра си, докато я снимам, хили се през цялото време. Стреля думите срещу теб, със скоростта на автоматично оръжие.

  
-   Как завърши училище? – опитвам се да я разсея, за да не гледа втрещено в апарата.
-    С 6 разбира се! – сериозна, полуобидена физиономия и ехидно смеещи се сини очи
-    И какво правиш сега, докато си във ваканция? 


Ходили на зелено, но сега била наказана. Кака и трябвало да гледа Г., но била с температура и я много я болял корема. Обадила се на М. да се прибере, но тя се заиграла и се прибрала чак след 2 часа. 

 
В условия, в които трябва да гледаш сам три деца, по- големите се превръщат в твой приятел, съюзник и единствен помощник. Голямата сестра с нейните 11 години е развила завидни майчински инстинкти и поведение. Когато майка ти роботи, просто нямаш избор. А тя е на робота през уикенда, работи през почивните дни, работи, докато е бременна. Тя е от онзи тип хора, които с чиста съвест можете да наречете работохолици. Не просто, защото това е въпрос на оцеляване, а и защото и харесва, кара я да се чувства жива и значима. Сладкар би следвало да бъде професия, а при нея е нещо като начин на живот, житейска философия и излъчване. 

 Два дни след раждането на Г. се измъкнала от болницата за да изпълни някаква поръчка. Има талант и невероятна енергия. Просто никога не е имала възможност да разгърне напълно криле. Не и тук в малкия град. Енергичният и вид и въодушевлението с което говори за всичко, доста си противоречът с това, което е преживяла.  Човек по- скоро очаква да види преждевременно остаряла и подтисната жена. Вместо това се сблъсква с вечният ентусиаст, пълен с идеи. И най- сините очи, които сте виждали. Децата, очевидно се ги взели от нея. 


 При пряка среща, представата за нещастната самотна майка, която едвам оцелява с трите си деца, толкова светкавично бива разбита, че синапсите в мозъка изпадат в колапс, от невъзможността толкова барзо да предадат сигнала. О, да, заплатата е много ниска и не стига, и да, съчетаването на толкова натоварен работен ден и три деца е въпрос на  много сложна логистика и свит стомах, като ги оставяш да се гледат сами, и продължителната зима им дойде в повече, след като свършиха дървата. 


Абе, изобщо  не отрича, че е трудно, ама то пък на кой ли му е лесно. Къде с помощ от приятел, къде без, някак си се справят. Дори и в малкият град, където няма много работа, а различните фамилии на трите ти деца допринасят за развитието на социалните контакти в общността, като дават добър повод за разговор при всяка случайна среща между съседи.
Може би, ако беше родена на друго място и по друго време... Но не е. Тук и сега просто се бори – да се справи със сметките, да прати децата на „зелено“, да подсигури дървата за зимата и по между другото да намери начин да се чувства щастлива.  


 Звучи толкова просто и елементарно...

33 коментара:

  1. Няма пързалка ...Очите говорят! Бог вижда всичко! Лулу, истински живот ...

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесен разказ. Такива майки обикновено са скромни,не обичат да говорят много и да се оплакват, а трябва държавата да ги поощрява, защото децата не са в домове на държавна издръжка и жената работи, а не чака само помощите.....
    Децата са страхотни сладури и им желая здраве и да се сбъднат всичките им мечти.

    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  3. Покъртително ! Остави ме с буца в гърлото ! Желая на тези хубави деца и смелата им майка здраве и дано късмета е винаги с тях !
    С поздрав !

    ОтговорИзтриване
  4. Невероятна публикация! Невероятни снимки! Все едно ме върна години назад, в същото малко градче в което живеех, докато бях сама с децата си.. Никаква перспектива, никакво развитие, но имаш тях и идеите си.. Само това. И беше достатъчно..
    Очарована съм от статията, Лулу, благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иронич, ти си невероятен човек и наистина се надявам да си намерила твоят начин на реализация!

      Изтриване
  5. Много чувствено, Лулу! Дано децата да имат късмет и шанс да получат много повече усмивки в живота.

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотен пост, Руми!
    Поздравления!
    Снимките са прекрасни!
    Имам усещането, е този тип жени са щастливи по своему,
    колкото и странно да звучи!
    И нека животът, като отплата, да е щедър към тях!

    ОтговорИзтриване
  7. Лу, неистово ми се прищя да видя тази майка. Колко е просто всъщност да виждаш... сини очи по пътищата на страната... майки, които са неочаквани и щастливи... и смели дъщери! <3

    ОтговорИзтриване
  8. Лулу, трогателна история.
    Дано цялото позитивно настроение и благопожелания достигнат по невидимите пътища до тези красиви деца и храбрата им майка.

    ОтговорИзтриване
  9. Покажете тази майка, тя е герой и браво за тези слънчеви деца, както и прекрасен начин да бъде представена... Теодора Бургас

    ОтговорИзтриване
  10. Хубаво разказана история, браво на майката! А първата снимка е невероятна, разказва!

    ОтговорИзтриване
  11. Много трогателна история! Наистина живота не е честен към всички, а би било хубаво да не е така. А тези сини очи са уникални, те просто говорят сами за себе си. Прекрасни снимки, напълниха ми се очите със сълзи.

    ОтговорИзтриване
  12. Очите така ме грабнаха, че не мога да откъсна поглед от тях!
    Пожелавам много щастие на тази майка и тези деца! Дано животът е по-благосклонен към тях!
    Невероятни снимки! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  13. Разплака ме Лулу, така ме заболя за децата и страхотната им майка. Истински и съчувствам, защото съм минала почти през същото. Знам какво е да работиш здраво, дори и болна, дори за малко, за да има най-нужното на децата ти, да можеш да им дадеш по-добър живот и перспективен път. Знам какво е да ги оставяш сами и да трепериш по цял ден, прибрали ли са се или играят в снега, обядвали ли са, изключили ли са котлона, заключили ли са вратата, добре ли са и дали си учат уроците. И като се прибереш да знаеш и можеш две и двеста, да се усмихваш щастливо, да се смееш с глас, за да го могат и те. Тази жена и тез красиви деца с големи, умни очи заслужават друг живот! Трябва да се помогне на такива семейства!

    ОтговорИзтриване
  14. Благодаря ви за коментарите. Чудя се дали да не ги разпечатам и да им ги занеса.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Задължително! Заслужават да видят себе си през очите на друг човек. Може би ще им подариш крила ...

      Изтриване
  15. Много хубав разказ Руми ... а напоследък съм станала една ревла ... Снимките, още вчера във фликър бях впечатлена от детенцето и без да знам историята, си представях ... нещо подобно, но малско с по романтично звучене:) Като приказка с красив край :)

    ОтговорИзтриване
  16. Лулу, разказът ти е повече от докосващ душата, особено тази на майката във всяка от нас. Изказът ти в слова и кадри е както обичайно запленяващ и доразвиващ идеите си по собствен, извън теб самата дори начин.
    До последно се надявах да видя кадър на истинската жена- тази борбена, красива и всеотдайна майка, родила и възпитаваща тези деца да оцеляват с достойнство в тежкия бит на провинциална България и неговите леко остарели морални норми.

    ОтговорИзтриване
  17. Дано всичко се нареди в това семейство. Иска ми се и вярвам, че ще има щастие и няма да е "край".

    ОтговорИзтриване
  18. Какви очи!!! Казват, че когато човек плаче, измива прозорците на душата си. Лулу, страхотен разказ, снимки... и още по-страхотни деца и майка!

    ОтговорИзтриване
  19. Много силен разказ, Руми! И въздействащи снимки. Искрено пожелавам на тези красиви деца и борбената им майка да имат бъдещето, за което така усилено работят.

    ОтговорИзтриване
  20. Една истинска история е това и както обикновено става при истинските истории не всичко е розово.
    Като гледам прекрасните очи и личица на тези деца, се надявам Бог да ги дари със здраве и повече радост! С такава майка съм сигурна че ще изградят характер и ценностна система, които ще им помагат в живота! Пожелавам от сърце и на нея и на тях да стигнат мечтите си!
    Прекрасен разказ и снимки, Руми!

    ОтговорИзтриване
  21. Руми, толкова докосващо душата е това, което си написала, снимала,...Снимката с котето в сламата и момиченцето с котето, внушението, което правиш е невероятно въздействащо. Очите на момичето-целия й живот,цели 11 години,всички грижи, задължения,отговорности, мечти,амбиции и детство-странно детство, всичко това е в тези очи.Имат необичайна сила и въздействие,напълниха моите със сълзи!Сигурна съм, трябва да получат щастие от живота, а че ще израстнат като стойностни хора е ясно!Поздравления и сърдечни пожелания към прекрасната им борбена и достойна майка!

    ОтговорИзтриване
  22. Страхотни снимки, детските очи са толкова чисти и непокварени. Иска ми се и моите да са такива сега ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Винаги се променят:( Става неусетно и в един момент като се обърнеш, се оказва че е безвъзвратно.

      Изтриване
  23. Силно въздействащо!Чудя се тези сини очи дали имат смелостта да имат мечти!Тях трябва да ги забележат и други!А може би това е началото...дано!Нямам думи повече!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Имат и то много:) Майка им се грижи да не им липсват много неща. А и те не искат много.

      Изтриване
  24. Много силен пост!!! Искрено се възхищавам на тази майка и тези прекрасни дечица!Пожелавам им щастие, успехи и много любов! Лулу, за теб, не знам как да го кажа, но все едно четох бестселър...и снимките...нямам думи...

    ОтговорИзтриване
  25. Познавам такива хора ... трябва да има повече такива разказани истории. Благодаря! Този пост ме остави без думи.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да ти кажа често, по- скоро бих предпочела да има много хора със силен характер, но да няма такива истории.

      Изтриване
    2. Руми и ти си права. За жалост има такива истории и е важно да бъдат разказани. По този повод, не искам да коментирам във ФБ, но ще направя всичко възможно по твоята молба.

      Изтриване
  26. Лулу,
    красиви кадри и толкова истински детски очи...Говорят много - за това как живеят, как се забавляват, каква е майка им дори. Борбена, обичаща и оцеляваща.
    Възхищавам се на такива родители, възхищавам се и на момичетата, които се борят с живота от малки

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...