неделя, 17 февруари 2019 г.

Торта с моркови в диетичен прочит

Блогът стана на 9 години. Няма да се впускам в словоизлияния. За вас едва ли е важно. За мен е! В крайна сметка това е хроника животът ми. Понякога се връщам и чета назад, за да си спомням. Някои неща са много наивни, други са ми били много важни. Радвам се, че покрай него намерих приятели. Толкова по темата:☺️
Както традицията повелява има торта. Всъщност тортата не е правена сега, но си намерих мотив да седна и да публикувам рецептата. Нали го знаете онзи виц за Зайо Байо и тортата от моркови. Е, тази не е. Даже ми е любима и често я правя за закуска. Както традицията у нас повелява няма глутен, брашно и захар.


вторник, 18 декември 2018 г.

Безумици

Значи, положението е като пред апокалиптично природно бедствие от някой eвтин американски филм. Усещането е все едно е обявено, че в следващите две години над планетата е надвиснала огромна опасност и населението трябва да се запасяи с храна, самобръсначки, епилатори, парфюм и коледни чорапи за цялото това време, та ако може и за някой друг месец отгоре. Така де, не е добре да се навъртаме из бункерите необезкосмени. Всички търговскски центрове, молове, мазагини и сергии са превзети от тълпи паникьосани граждани, които изкупуват и разграбват всичко, до което успеят да се докопат.  По улиците се вият километрични задръствания от автомобили, в опити панически да избягат към някой МОЛ, излизането от паркинга на който отнема към час - два. Всичко мига, светка и свири "жингъл белс". На фона на цялата тази истерия у нас решихме, че имаме достатъчно електроуреди, с които да издържим доживотна обсада и единодушно се съгласихме кракът ни да не стъпи в магазин. (Мише, само между другото, онова парфюмче и в интернет го продават:))). Ще го караме лежерно, с кнжка и чайче в леглото. Някои от нас си отварят Pinterest и Instagram за вдъхновение и започват да се любуват на мили, задружни семейства, насядали около масата на вечеря, красиво украсени коледни и елхи, блещукащи лампички и примамливи сладки. Някак да му се прииска на човек и у тях да е такава идилия. Вие оставете снимките, но това практически у нас няма как да се случи. Първо  - цяло чудо си е да се съберем всички заедно на вечеря. Все пак едното отроче вече не живее при нас, а другото го друса пубертата. Второ, освен ако не монтираме елхата на тавана, трябва да я украсим от средата нагоре, без гирлянди и ако може да закачим играчките с тапицерски телбод. Това заради котката. За сладките, мисля е ясно - ние глутен и захар не ядем. Не че не мога да измисля рецепта и без тях, но нямат същия представителен и фотогеничен вид, така че да спечелят 100 000 лайка в Инстаграм. Както и да е, направих някакви сладки, много са вкусни, но не светкат и не мигат. Ще споделя рецептата малко по- долу. Мисълта ми беше за магическата Коледа в социалните мрежи и действителността у нас. Та седейки си с чашата чай и таблета, реших че като няма да има подаръци, поне някоя и друга снимка за Инстаграм да си направим. Децата вече трудно можем да ги хванем, но ние двамата с мъжО сме на линия. Аз де.  Той не толкова, ама заради мен му се наложи😂 Имаме си и най- търпеливия и талантлив фотограф на света. Иви благодаря ти, че пак се съгласи да ни снимаш! Мислех, че след първата фотосесия, ще изтрише телефона ми.


Айде сега да направим разбор какво седи зад всичките такиви мили снимки.

понеделник, 10 декември 2018 г.

4 в 1: Съчинение по картинка на тема дюнер

Една от основните причини, поради които напоследък не публикувам рецепти е че те са съобразени с режима ми на хранене и не са съвсем стандартни. То не че преди бяха де:) Последната статия, обаче, имаше небивал интерес и много хора след това се свързаха с мен, изравяйки нещо от Инстаграм профила ми и искащи конкретната рецепта. Едва ли ще започна да публикувам всичко тук, но има някои идеи, които си заслужават споделянето, заради различните модификации, които могат да се прилагат. Днешният "дюнер" си е точно такъв. Без значение дали съм на ВМНВХ, на високо протеиново или просто с ограничен прием на калории, мога лесно да си го променя така, че идеално да ми се впише в програмата. Правила съм си го дори и вегетариански и вегански, но в тези си вариации трудно можем да го наречем дюнер. Във всичките си форми е безглутенов и лично аз го предпочитам и без нишестени продукти. Основните компоненти може да си ги съчетавате с каквото си поискате друго. На кратко, идеята на поста е по- скоро да ви покаже, че не е нужно да се отказвате от любимите си храни, за да се храните здравословно, но с малко повече мисъл, може да ги превърнете в нещо, което дори може да мине за полезно. Поне по нечии стандарти:)


понеделник, 8 октомври 2018 г.

Трансформации



Това е една много дълго отлагана публикация, която през последните месеци промених поне 10 пъти, но пак имам усещането, че не е това, което трябва да бъде. А вече мина повече от година и половина, от както се събудих една сутрин с идеята, че трябва да променя нещо.  История е доста лична и дори не съм убедена, че трябва да я пускам, но пък от друга страна, ако може да помогне дори на един единствен човек, значи си е заслужавало. Дълго е.

събота, 7 април 2018 г.

Козуначено руло в кето вариант

Ей го на, отново дойде времето за козунаци:)

 
Тези, които ме следят в Instagram, предполагам са се усетили, че преди известно време промених доста неща в начина си на живот. Най- вече частта, която пряко и косвено касае здравето ми. Т.е на практика всичко:) Причината не е че ми се ставаш нещо модерно, а по- скоро, че ЕГН-то и стреса не прощават на никой. След един доста стресов период, последва диагноза за автоимунно заболяване и една операция. Гледам и на трите много положително. Обещала съм на много хора да има публикация за промените, които направих, но ще я оставя за след празниците, когато всички ще сте преяли и ще се чувствате гузно:) Но с две думи, в момента съм на нещо като кето режим на хранене, който изключва глутен и е с много нисък прием на въглехидрати. Както можете да се сетите  козунаците за Великден не се вписват в него.  Аз съм решила, че ако за един ден си наруша режима, светът няма да свърши. Направих си един нормален козунак само за мен. И въпреки това, не можах да се въздържа да направя нещо, което да се доближава до вкуса на козунака, но да е без глутен, без захар и с ниско съдържание на въглехидрати.

вторник, 24 януари 2017 г.

Ужасен ден





Беше ужасен ден. Валя сняг. Пак. От две седмици насам. Разбира се, вие знаете. Аудиторията във Фейсбук със сигурност ви е уведомила. Първоначално с възторжени възгласи и снимки на побелелия панелен пейзаж и дечица, правещи ангелчета в снега. После настроението постепенно се трансформира в досада и отегчение от студа и непочистените улици.

неделя, 15 януари 2017 г.

Спомени от старите тетрадки: Бисквитено руло с шипков мармалад

Честно казано не мога да си спомня точно,  дали като дете аз не обичах много - много сладките неща или просто у нас не се правеха на ежедневна база. Имах си, обаче, няколко много любими десерта. Като повечето неща през соца, бяха лишени от всякаква помпозност и доста повлияни от ограничения асортимент по магазините. Да речем, че се свеждаха да 2-3 вида кекс (не от най- любимите), домашен течен шоколад, бисквитена торта, сладък салам, Агнеси, Осмомартенски сладкиш (със сигурност вие не го познавате под това име, но някой ден ще стигна и за това да ви разкажа) и разбира се, прекрасното и многообичано в цялото семейство руло с шипков мармалад и бисквити. Точно за това последното, често се сещах, дори когато заживях самостоятелно и вече имах дете. Десертът е невероятно простичък, но всъщност много рядко го приготвям. Причините са няколко. Първо изчезна качественото масло. Поле се появи немско такова, но шипковия мармалад, който се продаваш, нямаше нищо общо с това, което трябваше да бъде. И разбира се, да не забравяме бисквитите, които в по- голямата си част са с палмово масло и изобилие от неестествени съставки. Понеже не се случва да го правя често, това последното бих го преглътнала за веднъж - два пъти в годината, но шипковия мармалад категорично не. Така до съвсем скоро, когато попаднах съвсем, ама съвсем истински шипков мармалад. Мисля, че изядох 1-2 буркана, директно с лъжица, преди да се пречупя да вложа тази скъпоценност в някакъв десерт. След това реших да приготвя рулото. То не стана точно руло. Всъщност никак даже, но идеята е същата:) Всъщност за да прилича на руло, би следвало бисквитите да са обикновени и кръгли. Тези, на които се натъкнах, бяха или някакви завъртяни, или с пълнеж и слепени, или най- често .... с дупка по средата. 


 Та ей ви го рулото, което не е руло:) Ако някой намери хубави кръгли бисквити, да свирка. Като благодарност, споделям от къде си купувам шипковия мармалад (https://www.ecwid.com/store/store4004123/). В случай, че сте се натъквали и на други качествени продукти, ще съм благодарна да ги споделите в коментарите.

сряда, 4 януари 2017 г.

Милион и едно желания

От доста време си мисля, че трябва да пиша повече.  Нищо подобно не се случи. Не съм си го обещавала и не съм се заричала по случай новата година. Обаче стана така, че от Момичетата от града ме поканиха за автор. "Какво толкова. Тамън ще го ползвам като повод за малко дисциплина" си казах аз. "Ще видим" каза съдбата. "Ахахахахах" каза ежедневието. Ма аз все пак се съгласих.  За сега ангажиментът ми към тях е 2 статии месечно. Хайде да видим, наистина.
 Днес излиза първия материал. Може да го видите тук. Ще  ги публикувам и в блога, за да може да си ги имам за поколенията:)))))




вторник, 3 януари 2017 г.

Най- доброто предстои


 
Е не, честно, повече не мога! Положението е международно, а аз съм в истерична еуфоричност, което по скалата на Рихтер е 10та степен на нервен срив. Преди точно, четири години публикувах този текст. Четири години по- късно положението е deja vu, открийте 10те разлики и "Фсички шъ омрем". Както казват мъдрите хора "Разкажи плановете си на Бог, за да ти се посмее" Голям смях ще да е в момента. Ммм да. Разлика, обаче все пак има. Много се радвам, че някога си, преди близо 7 години реших да водя този блог. Сега пред себе си имам една хронология на живота ми и много ясно мога да различа, какво точно се е променило от онази паметна 2013 година, когато бях твърдо убедена, че Маите леко са объркали датата за края на света. Очевидно съм успяла да поработя върху себе си.

неделя, 25 декември 2016 г.

Коледа с аромат на портокали


У нас се познава, че идва Колаеда когато замирише на канела, портокали, джинджифил... топъл силикон, Ц200 и ацетон:) Тази година не можах да направя много неща, но пък от сърце.


Откритието на сезона са златния и бронзовия спрей, захаросаните портокалови корички и желираните бонбони. Предлагам всичко на куп, защото така и не остана време за отделни публикации.


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...