вторник, 10 декември 2019 г.

Mince pie / Минс пай или както и да се казва на български

Като кажете Коледа и хората се сещат украса в червено и зелено, за дебел старец с подаръци, бисквити под елхата, мила семейна вечеря и щастливи деца. Всъщност може и да става въпрос за претъпкани магазини, едни доста поизнервени хора, меденки от Лидл (честно, много ги обичам) и разглезени, презадоволени хлапета. Както и да е, червеното и зеленото си остава класика! Аз харесвам класическите неща. Предсказуеми са и знаеш какво да очакваш. След всичко изчанчено, което приготвях през годините, тази реших че имам нужда от нещо съвсем класическо. И друг път съм споменавала, но принадлежа към онези  0,0001% от човечеството, които не обичат шоколадови десерти. Никакви. До степен, в която остъргвам шоколада от гореспоменатите меденки. Странното е че шоколад ям, но по възможност чист. За сметка на това обичам много плодови десерти с много масло. Повечето класически коледни сладости чудесно се вписват в тази категория. Като започнете от традиционния български тиквеник за Бъдни вечер, минете през разните щолени и коледни пудинги и стигнете до английското извращение Mince Pie. Сори за чистия български, нямам ни най- малката идея как се казва по нашенски. Каня му се вече от 10 години и така и не му идваше реда. Обикновено само се тъпча със себеподобните му, когато се окажа в Англия покрай Коледа. Е наканих се да го направя. Честно казано плънката е доста натрапчива като вкус, дори и за моите плодово привързани рецептори. Реших да редуцирам количеството подправки от оригиналната рецепта, да намаля количеството на захарта и да пропусна някои традиционни за Англия култури, като Сацума😂🙄 Това последното не ми стана ясно какво e, дори след обстойно търсене Google. Резултатът е задоволителен и ...хм... доста английски, ако мога така да се изразя.  Мъжът на Лулу беше доста песимистично настроен към плънката, но готовото изделие мина качествен контрол и като гледам моят хранителен режим няма да понесе всички негативи от изяждането на цялата доза пайчета. Вината ще бъде споделена в семейството😁




неделя, 1 декември 2019 г.

Декември

Декември. Най- уютният месец в годината. Обичам го, въпреки всичките реклами, кич, намаления, молове, истерия, лъскавост и фалшива приповдигнатост. Просто не го обичам заради тях. Допада ми магията на вечерите, в които правим нещо заедно, уж за украсата. Харесвам хаоса, на масата в хола и по всички бюра, където нещо съхне, оцветява се, изрязва се, шие се, нанизва се, рисува се или просто допълва всеобщата лудница. Обожавам мириса на греяното вино и пукането на огъня в камината, които неизменно придружават целия процес. Радвам се че Ина си идва. Радва ме и рошавата котка, която се търкаля като тюлен по пода или небрежно събаря всякакви неща, които могат да се търкалят. Най- вече го прави през нощта, но и това ми е забавно.  Обожавам меката светлина на лампичките, които принципно живеят целогодишно у нас, но сега са ми някак по- празнични.



четвъртък, 28 ноември 2019 г.

Училище за пораснали родители


Когато Ина замина да учи в Англия си го представях много страшно. Детето ми ще е на 2000км, няма да съм до нея, ще я виждам рядко, ще трябва да се справя сама, ще ми е мъчно, ще страдам и т.н. Ревах много когато си тръгнах от летището първата година. Изобщо КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ЩЕ ПРАВЯ СЕГА, след като и другото дете и вече тийн и държи да ме вижда основно от външната страна на вратата на стаята й. После се оказа че разстоянията не са това което са, а репликата "'Мамче, ще можеш ли да ми дадеш някакви пари", звучи по същия начин и от разстояние:)
 Тази година с Ина се прегърнахме на летището, казахме си Чао за довиждане и всеки пое в своята посока без излишен драматизъм. Тя за Англия, да чисти след ремонта на квартирата и  да се подготвя за началото на третата година. Аз си дойдох да си пека чушките за лютеница. Така де, всеки с проблемите си:)
Сещайки се за тези случки,  гледам, че около мен е пълно с други пораснали родители, на ръба на истерията, че децата им са вече големи и сега рязко светът ще свърши и СИЧКИ ШЪ УМРЕМ! То това е така, ама що с тая нотка на припряност, бе хора:) Та реших да набележа някои основни положения, съвети и позитиви от тоя процес, щото нали разбирате, то и такива има:)



понеделник, 17 юни 2019 г.

Гъвкав начин на хранене

Още веднъж да кажа, че не се изживявам като специалист по храненето и просто споделям моя личен опит в желанието си да се справя с действието на гравитацията, ЕГН-то и изтеклата ми 40 годишна гаранция, която води до необходимостта от повече поддръжка и някои технически неизправности:) След този дисклеймър (не се сещам за български еквивалент на думата, но и не държа да ми го кажете), реших да онагледя с пример колко вкусно може да бъдно фитнес или диетично меню, стига на някой да му се заиграва с макросите. Всеки, занимаващ се малко по- активно със спорт или спазващ диета, се е натъквал на индивид, който охка и мрънка, колко са му втръснали пилешките гърди и как са му се дръпнали очите от ориз. Е значи, аз такова не съм яла. Колкото и пъти да съм тръгвала с нагласата, че и аз ще си направя пилешко на пара с варен ориз (ей така бе, просто да го пробвам), толкова пъти ми е хрумвала някаква друга  идея. Затова и при мен много успешно работи диетата IIFYM (If It Fits to Your Macros)  или с две думи - гъвкава диета. Най- простичко това означава, че имаш сметнати колко грама протеин, мазнини и въглехидрати дневно трябва да приемаш и от там нататък си правиш менюто според тях. Фактически, може да ядеш торта или шоколад, ако толкова ти е зор, стига да си спазиш пропорциите на макросите и да се побереш в дневния калориен прием. Звучи наистина просто, но си има уловки. За да е ефективно дневното меню е желателно да е сметнато и подготвено предварително. На мен ми е много удобно, не защото много държа да ям торти (не обичам особено), а защото аз и без това си нося храна от къщи и когато съм на работа не си купувам навън. Ако имам някакъв служебен ангажимент,  свързан с коктейли, обеди или вечери, гледам предварително да съм си измислила горе долу какво ще ям там (примерно Гръцка салата и телешки стек) и през деня напасвам останалите хранения спрямо това. Разбира се не е болка за умиране, ако вместо Гръцка салата си взема Шопска или Капрезе, а телешкия стек се превърне в риба или пиле, стига макронутриентите да се въртят горе долу около това, което вече съм пресметнала. Лично за мен доста по- ограничаващ би бил варианта, в който имам точно определени неща за ядене през деня и да трябва да ги приемам в стриктен брой хранения.. Тогава определено щях да съм го закъсала с непрекъснатите ми служебни ангажименти. А и това ми спестява пилето на пара с ориз, които така и не съм опитвала и ми дава възможност от време на време да ям сладолед, вместо накиснати овесени ядки с фъстъчено масло.. Днешната рецепта е алтернативата на пилето с ориза под формата на Руло Стефани от пуешки гърди с пикантен доматено - нахутен сос. Рецептата е адаптация по Джейми Оливър от книгата Министерство на храната.



петък, 5 април 2019 г.

Каяци, деца и море

Докато навън се разпролетява и вие почвате да се настройвате и да мечтаете за лятото, реших че ми е дошло вдъхновението да разкажа за нашата отпуска преди две години.
По разбираеми причини, снимките са  с телефон и не са най- хубавите, които някога съм правила, но пък са ми едни от най- любимите и свързани с много емоция и хубави спомени.




неделя, 17 февруари 2019 г.

Торта с моркови в диетичен прочит

Блогът стана на 9 години. Няма да се впускам в словоизлияния. За вас едва ли е важно. За мен е! В крайна сметка това е хроника животът ми. Понякога се връщам и чета назад, за да си спомням. Някои неща са много наивни, други са ми били много важни. Радвам се, че покрай него намерих приятели. Толкова по темата:☺️
Както традицията повелява има торта. Всъщност тортата не е правена сега, но си намерих мотив да седна и да публикувам рецептата. Нали го знаете онзи виц за Зайо Байо и тортата от моркови. Е, тази не е. Даже ми е любима и често я правя за закуска. Както традицията у нас повелява няма глутен, брашно и захар.


вторник, 18 декември 2018 г.

Безумици

Значи, положението е като пред апокалиптично природно бедствие от някой eвтин американски филм. Усещането е все едно е обявено, че в следващите две години над планетата е надвиснала огромна опасност и населението трябва да се запасяи с храна, самобръсначки, епилатори, парфюм и коледни чорапи за цялото това време, та ако може и за някой друг месец отгоре. Така де, не е добре да се навъртаме из бункерите необезкосмени. Всички търговскски центрове, молове, мазагини и сергии са превзети от тълпи паникьосани граждани, които изкупуват и разграбват всичко, до което успеят да се докопат.  По улиците се вият километрични задръствания от автомобили, в опити панически да избягат към някой МОЛ, излизането от паркинга на който отнема към час - два. Всичко мига, светка и свири "жингъл белс". На фона на цялата тази истерия у нас решихме, че имаме достатъчно електроуреди, с които да издържим доживотна обсада и единодушно се съгласихме кракът ни да не стъпи в магазин. (Мише, само между другото, онова парфюмче и в интернет го продават:))). Ще го караме лежерно, с кнжка и чайче в леглото. Някои от нас си отварят Pinterest и Instagram за вдъхновение и започват да се любуват на мили, задружни семейства, насядали около масата на вечеря, красиво украсени коледни и елхи, блещукащи лампички и примамливи сладки. Някак да му се прииска на човек и у тях да е такава идилия. Вие оставете снимките, но това практически у нас няма как да се случи. Първо  - цяло чудо си е да се съберем всички заедно на вечеря. Все пак едното отроче вече не живее при нас, а другото го друса пубертата. Второ, освен ако не монтираме елхата на тавана, трябва да я украсим от средата нагоре, без гирлянди и ако може да закачим играчките с тапицерски телбод. Това заради котката. За сладките, мисля е ясно - ние глутен и захар не ядем. Не че не мога да измисля рецепта и без тях, но нямат същия представителен и фотогеничен вид, така че да спечелят 100 000 лайка в Инстаграм. Както и да е, направих някакви сладки, много са вкусни, но не светкат и не мигат. Ще споделя рецептата малко по- долу. Мисълта ми беше за магическата Коледа в социалните мрежи и действителността у нас. Та седейки си с чашата чай и таблета, реших че като няма да има подаръци, поне някоя и друга снимка за Инстаграм да си направим. Децата вече трудно можем да ги хванем, но ние двамата с мъжО сме на линия. Аз де.  Той не толкова, ама заради мен му се наложи😂 Имаме си и най- търпеливия и талантлив фотограф на света. Иви благодаря ти, че пак се съгласи да ни снимаш! Мислех, че след първата фотосесия, ще изтрише телефона ми.


Айде сега да направим разбор какво седи зад всичките такиви мили снимки.

понеделник, 10 декември 2018 г.

4 в 1: Съчинение по картинка на тема дюнер

Една от основните причини, поради които напоследък не публикувам рецепти е че те са съобразени с режима ми на хранене и не са съвсем стандартни. То не че преди бяха де:) Последната статия, обаче, имаше небивал интерес и много хора след това се свързаха с мен, изравяйки нещо от Инстаграм профила ми и искащи конкретната рецепта. Едва ли ще започна да публикувам всичко тук, но има някои идеи, които си заслужават споделянето, заради различните модификации, които могат да се прилагат. Днешният "дюнер" си е точно такъв. Без значение дали съм на ВМНВХ, на високо протеиново или просто с ограничен прием на калории, мога лесно да си го променя така, че идеално да ми се впише в програмата. Правила съм си го дори и вегетариански и вегански, но в тези си вариации трудно можем да го наречем дюнер. Във всичките си форми е безглутенов и лично аз го предпочитам и без нишестени продукти. Основните компоненти може да си ги съчетавате с каквото си поискате друго. На кратко, идеята на поста е по- скоро да ви покаже, че не е нужно да се отказвате от любимите си храни, за да се храните здравословно, но с малко повече мисъл, може да ги превърнете в нещо, което дори може да мине за полезно. Поне по нечии стандарти:)


понеделник, 8 октомври 2018 г.

Трансформации



Това е една много дълго отлагана публикация, която през последните месеци промених поне 10 пъти, но пак имам усещането, че не е това, което трябва да бъде. А вече мина повече от година и половина, от както се събудих една сутрин с идеята, че трябва да променя нещо.  История е доста лична и дори не съм убедена, че трябва да я пускам, но пък от друга страна, ако може да помогне дори на един единствен човек, значи си е заслужавало. Дълго е.

събота, 7 април 2018 г.

Козуначено руло в кето вариант

Ей го на, отново дойде времето за козунаци:)

 
Тези, които ме следят в Instagram, предполагам са се усетили, че преди известно време промених доста неща в начина си на живот. Най- вече частта, която пряко и косвено касае здравето ми. Т.е на практика всичко:) Причината не е че ми се ставаш нещо модерно, а по- скоро, че ЕГН-то и стреса не прощават на никой. След един доста стресов период, последва диагноза за автоимунно заболяване и една операция. Гледам и на трите много положително. Обещала съм на много хора да има публикация за промените, които направих, но ще я оставя за след празниците, когато всички ще сте преяли и ще се чувствате гузно:) Но с две думи, в момента съм на нещо като кето режим на хранене, който изключва глутен и е с много нисък прием на въглехидрати. Както можете да се сетите  козунаците за Великден не се вписват в него.  Аз съм решила, че ако за един ден си наруша режима, светът няма да свърши. Направих си един нормален козунак само за мен. И въпреки това, не можах да се въздържа да направя нещо, което да се доближава до вкуса на козунака, но да е без глутен, без захар и с ниско съдържание на въглехидрати.

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...