понеделник, 3 ноември 2014 г.

Тема с продължение: Архаизми

Случка 1: Аз, току- що навършила 9. Вече не помня дали пионерче или още чавдарче. 3 март. Даваме едночасов караул пред паметна плоча. Не помня на кой е, а само че е студено. Някакви деца от по- големите дойдоха и започнаха да ни замерят със снежни топки, от вече старият пропит с кучешка урина, сняг. Не посмях да мръдна, но се разревах. До ден днешен изпитвам някакъв лек неприязън към тази дата, която чувството на патриотизъм и осъзнатостта, идваща с възрастта никога не можаха да притъпят.
Случка 2: Някъде през февруари. Не знам на колко съм, датата е около рожденият ми ден. Тълпа хора, а ние стоим вече час с почти замръзнали цветя. Страшна скука, придружена със студ. Нито разбрах какво правим там, нито защо ги поднасяме тия цветя. Сега като си спомням мястото и времето, трябва да е било честване по случай обесването на Васил Левски.
Случка 3: Пак аз. На около 13. С тайфата минаваме покрай някакъв митинг. Един човек ми даде знаменце и шапка. Хората подскачаха и пееха в хор. Попитах човека какво правят. Отговори, че се борят да имаме по- добра и справедлива държава. Не го разбрахме, но тълпата ни повлече. Скачахме и викахме с тях. . По- късно вечерта, когато баща ми ме попита, не можах да обясня за какво точно сме протестирали. Леко ме хвана срам, защото наистина не можах да си отговоря, защо сме се присъединили, но знам, че  беше жестоко!. Години по- късно си дадох сметка какво е това усещане, когато крещях, виках, скачах и прегръщах някакви непознати на някакъв стадион, гледайки футболен мач на отбори, които не ми говореха нищо. Духът на споделената емоция е увличащ и наистина неповторим.
Случка 4: Някакъв музей. Вървим и се хихикаме покрай хладните стъкла. Зад тях се мъдрят странни предмети, които нищо не ни говорят. Много по- важно е кой на коя каква бележка е пратил.
Случка 5: Аз на 18. Последна година във ФСГ. Ние сме най- великите и единственото за което ни пука е резултатът на турнира по белот, който само понякога се разиграва в междучасието, но доста по- често е в часа, `щот` нали е по- спокойно нЕкакСи.  Влиза преподавателят по международни плащания. В стаята е пълен хаос и никой не го отразява. Човекът сяда на стола, качва си краката на катедрата, при което лъсват два различни  чорапа (един жълт и един на раета) и вади вестник, докато арогантно дъвче дъвка. Цветните чорапи определено правят впечатление и в стаята настана тишина. Разказа ни виц. Всеки път чорапите бяха различни. Вицът също, но аз до ден днешен знам как се емитират държавни облигации какво е менителница и как се джиросва. Не мога да кажа същото за икономикса и маркетинга, където безлични женици с очилца, влизаха безлично в стаята, мрънкаха си нещо под носа и също толкова безлично си тръгваха.
Случка 6: Пренасяме се доста по- напред в бъдещето. Аз и мъжът ми във Валенсия. Мразя музеите - скучни са (виж случка 4). С мъжът ми отиваме в града на науката и изкуствата. С огромна доза скептицизъм влизам в музея на науката.  Изкарват ме почти с шутове в края на роботния ден, след като съм си завирала ръцете във всякакви машини и прототипи, гледала съм как се излюпват пиленца, мравчена колония и съм си правила експерименти със звукова вълна. Абе кеф.
Случка  7: Този октомври, аз и Ина в Лондон. Отиваме в музея на науката, след като сме се изпокарали, че не съм дала толкова пари, за да киснем в хотела и госпожицата да си прави прическата и грима (тя прави 16 другата седмица и към тия неща уж трябва да се проявява разбиране). Тя е всичко друго, но не и въодушевена. Попадаме на последния етаж. Видът и на кисел тинейджър рязко се сменя с този на любопитно дете при вида на самолетните симулатори и игрите с магнити, вода и електричество. Моят също.
Случка 8: Почти сега. 31 октомври или прословутата нощ на Вси светии. В Интернет се вихрят полемики за или против празника, така че при всяко натискане на бутона на браузъра и ти се пригажда. Майка ми предлага на Марти да спи при тях. Тя отказва, защото съм й обещала да правим фенери. Не помня, но щом е казала ще правим. Не харесвам зловещите костюми. Минавам през някакъв магазин в МОЛ-а и купувам най- евтината рокля от тюл и пайети, заедно с някакъв лъскав чоропогащник и също толкова крещящи ластици и шноли. Кичозно, но като за Хелоуин  ще мине за костюм на принцеса. Правим фенери от тиква, говорим си за ирландските емигранти в Северна Америка, за българските Заговезни и за унищожаването на бизоните и застрашените животни (това пък как излезе като тема, изобщо не мога да си спомня).
Случка 9: Ден по- късно. Денят на Будителите. След цялата полемика в Интернет за това как трябва да пазим българските традиции се чувствам национален предател, че сме си правили тиквени фенери. Отварям компютъра, с идеята да намеря къде да ходим за деня на Будителите. Честно казано резултатът го знаех предварително, ама все пак реших да проверя. Нищо. НИ-ЩО!!! Библиотеката има ден на отворените врати и издателство Сиела прави 20% намаление на българските книги. Точка. Питам я какъв празник е днес. Казва ми. Облича си вчерашната рокля, защото била много официална. Пишем с перо и мастило, както е писал Паисий. Харесва й. Четем история. Сестра й си примъква такъмите и се лакира при нас, за да слуша. Следобед отиваме в някакъв МОЛ да купим ботуши. Има някаква програма за Хелоуин и всичко се пука по шевовете. Ужасно е изнервящо и си тръгваме възможно най- бързо. Във Фейсбук с патриотичен патос, продължава споделянето на снимки на Ботев, Левски и Неофит Рилски и честитене на празника.  Предполагам, че минава за патриотизъм. Не, благодаря.


Следващата година сигурно пак ще празнуваме Вси Светии, но за деня на Будителите мисля да организирам колективно мероприятие (може и още за 3-ти март). Ще се обадя предварително. Поканени сте. Нещо, което със сигурност няма да направя е да заведа детето на тържествена проверка и заря по случай 3- ти март, нито на тържествен концерт по случай 24 май. Не се чувствам национален предател. 



Предаването и запазването на традициите започва и завършва с децата. Те са податливи. Направете им ги интересни и те ще ги "купят". Очевидно МОЛ-овете са доста по- добри в това отношение от МОН и МК, които  отдавна са абдикирали от всякакви задължения. Мисля, че времето на манифестациите, закачането на таблата с Ботев и Левски и експонати зад витрини тип "НЕ ПИПАЙ!!!!", мина доста отдавна. Времето на немотивираните забрани - също. Светът се променя. Може би е време да забравим за архаизмите, защото "модернизмите" са прекалено интересни, за да бъдат забранени или игнорирани с безсмислени постулати и криво разбран патриотизъм от рода на "Когато американците си сложат мартеници и ние ще празнуваме техните празници". Публикуването на портрети на Ботев и Левски във Фейсбук просто ще го подмина с пренебрежително мълчание. Децата се любопитни и любознателни по рождение. Винаги намират нещо интересно за правене. Дори и да не го разбират и да е неподходящо (виж случка 3). Празнотата на безинтересните неща бива запълван бързо с "интересни" без значение от тяхната полезност. И само между другото - никой не ги натрапва и не се опитва да унищожи Великата Българска Нация Дето Била На Три Морета. Само запълват вакума от бездействието ни.



Не мога да не публикувам конструктивно предложение от Пламен Сивов във Фейсбук:)))

"Предложение за примиряване на Хелоуин и Деня на будителите: 1) празникът се провежда рано сутринта на 1 ноември вместо вечерта на 31 октомври. 2) организирани групи от деца обикалят из кварталите, пеейки възрожденски песни (основно “Къде си вярна”) 3) децата са маскирани като будителчета: момченцата - с бради, калпачета с перо и дървени саби, момиченцата - като райникнягини и бабитонки. Вариант 2: момченцата - с фракове, пенснета и фалшиви мустаци, момиченцата - с каквото там са носили учителките през Възраждането. Децата звънят на звънците на домовете, викайки: “Почерпка или въстание!”, като момченцата заплашително размахват сабите. Домакините ги черпят с бяло сладко с индрише и им подаряват томчета на Вазов."

Успешна седмица!





петък, 31 октомври 2014 г.

За другата гледна точка / Пай с тиква и карамелизирани кестени

Хелоуин. Преди да кажете: "Ооооооо и ти ли бе, Бруте", ща побързам да направя уточнението, че няма да ви занимавам с тиквени фенери и имитация на отрязани, окървавени пръсти  (вече съм публикувала разни неща тук и тук), нито ще ви залея с поредната доза хейт. Като повечето хора с близко до моето ЕГН (пък и не само) и аз не изпадам в умиление. От друга страна глобализацията си тече като процес и светът няма да спре, за да слезем. По тази причина, отбягвам да заемам и крайна позиция по темата, така че с небрежно махване на ръка, подминавам развихрилите се в  Интеренет дискусии по повод Хелоуин. И все пак една от гледните точки доста ми се наби на очи "Не на езическия празник" и "Не давайте децата си на сатаната, като почитате окултния и сатанински празник". Лично за мен, подобно невежество е малко по- страшно, от колкото и изпадането във възторг от прилепчета и тиквените фенери. Не за друго, а защото за пореден път се заклеймява, нещо което не се познава и не се разбира. Това, че е странно и чуждо не го прави непременно лошо. Само прави нас да изглеждаме лоши и озлобени, защото нали знаете: хората не са по- принцип  такива, но стават, когато ги е страх. А най ни е страх от неизвестното и различното. Затова нека си припомним. Първо, Вси Светии и Хелоуин не са едно и също нещо, макар че са на една дата. Вси Светии е католически празник, който почита паметта на всички мъченици и светци. Съвсем умишлено е направен по същото време, когато келтите са чествали своята нова година - Самайн (по принцип цялата християнска религия е приобщавала по този начин езически ритуали и празници).  Вярва ли са, че в нощта на нова година душите на починалите се връщат на земята, в търсене на нови тела. Затова се маскирали възможно най- страшно с животински кожи и рога, та  душите да не разберат че са живи хора и да се вселят в тях. Т.е. Хелоуин не преклонение пред окултното, а точно обратното - страх от него. Сега разбира се идва логичната и добре известна истина. За най- лесно, отваряме Уикипедия на статията за Кукерите. Седемте разлики между двата ритуала трудно се забелязват с просто око. Освен дата,  не са кой- знае колко много. ОК, нашите кукери си слагат звОнци, за да вдигат шум и да прогонят злите сили. Келтите са си загасяли огньовете и са пазили тишина.
Проблем с празнуването на Хелоуин има, но той не е в окултното, а в израждането, загубата на смисъл  и комерсиализирането. Но, ако привнасянето на тази част ви кара да си мислите, че празникът е тъп и изпразнен от съдържание (а той  в момента е), ще се радвам да си поговорим отново покрай Коледа и консуматорската истерия и дано и тогава да имате също такава принципна позиция. Ще си спомните ли отново за чисто българските традиции и ще прокламирате ли отново в духа на "подкрепете българското", като НЕ си подарите подаръци, направите с детето си сурвачка от естествени материал, заведете го да види сурвакарите и НЕ си украсите къщата с пластмасови топки и изкуствени елхи. Аз се опитвам частично, но откровено си признавам, че не мога да избягам от всичко. Може би и не трябва. Далеч по- важно е да създадеш смисъл, от колкото да забраниш или отречеш нещо.
Та така. Довечера, ние с Мартина ще правим  фенери, ще ядем печена тиква и тиквен пай с карамелизирани кестени и ще си разказваме за кукерите и келтите,  за Християнството, за езическите ритуали и как хората са хора, където и да са. И може би как всички нас ни е страх от нещо, но всъщност  най- страшното си остава невежеството, защото ни прави лоши.  След това, когато дойде януари, ще я заведе да гледа и кукери. Въпрос на гледна точка. Моята е, че борбата със злото и лошото, почва от борбата с незнанието, страха от непознатото и неприемането на различното и чуждото, а не с маските, звънците, тиквите и изкуствената кръв.  И с търсенето на смисъл. Във всичко!
 Край на лекцията:) Изяжте си пая, имате още време да направите един:)


неделя, 26 октомври 2014 г.

Уикенди: Лате с тиква и карамел

Сигурна съм, че дори и да не сте от София вече сте надлежно запознати с количествата паднал сняг по милиметри. В допълнение на селфитата и постовете във Фейсбук, тази година активно участие взеха и медиите. Очевидно моментната липса на апокалиптична новина в държавата ги хвърли в паника и ги накара да се фокусират върху количествата дърва, които са събрали индианците (предполагам знаете вица), чертаейки  мрачни картини за епохален и невиждан студ през зимата.  Дето се казва, не е необходимо да критикувам, но просто не можах да се въздържа:) Аз, обаче, съм фен на всички сезони и освен, че опашката за смяна на гуми беше неприятно явление, първият сняг по- скоро ме зарадва. Отдадохме се на червено вино, ароматен чай, лежерен обяд в много приятен ресторант, печени кестени, камина  и Лате с тиква и карамел.


Преди около  година и нещо пих подобно лате  в Starbucks някъде в Англия и направо се влюбих. Въпреки, че като цяло асортиментът тук и там няма голяма разлика, не открих подобна напитка в българската версия на веригата. Преди две седмици отново се оказах в Лондон и отново си поръчах pumpkin spice latte (после установих, че вече го има и тук). За това време бях престанала да пия кафето със захар и латето ми се стори отровно сладко. Замислих се, че всъщност в него няма нито тиква, нито истински карамел, нито истински подправки. Амбицирах се да си направя подобно лате, но с истински съставки и не толкова лепнещо от сладост. Получи се повече от добре.

сряда, 22 октомври 2014 г.

DIY: Кактуси от полимерна глина

Истината е че у нас много трудно успява да се задържи някакво цвете. Терасите са ми с южно изложения и балконната оранжерия страда лятно време. От друга страна домочадието не успява да припознае процесът на поливането, като част домашните задължения, която трябва да бъдат свършени, докато пътувам. В общи линии, ако цветята биват поливани на две седмици си е цяло чудо. До този етап на тези спартански условия устояваха две орхидеи, една драцена и един бръшлян. След инвазията на котката тези тъжни и така самотни представители на съответните видове, също попаднаха в червената книга, като силно застрашени от природното бедствие, подлагащо ги систематичен геноцид чрез скубане, събаряне и скачане отгоре. Аз изкуствените китки не мога да ги преглътна, но някак все ми се иска тук-таме да забелязвам по нещо зелено. Твърдо съм решила да си накупя и развъдя кактусчета, които да устояват стоически на жега и суша, като същевременно създават дискомфорт на малката гад, в случай че се опита да полегне отгоре. Докато си търся подходящи саксийки и видове (по възможност със страшно много бодили) си направих няколко мъничета от полимерна глина, които да ми радват окото вечерно време и да бъдат включени към съботно - неделната мъчителна обиколка по бърсане на прах от джунджурии.


Вариациите на саксийки са от Слънчоглед, а тенекиените кофички са бивши свещи. Напълних ги с много ситни бели камъчета, които преди доста време си бях донесла от Лефкада


Мартина взе изключително активно участие в правенето и съм почти сигурна, че няма да различите нейните произведения:) Беше доста забавно половин дневно съвместно занимание. Ето ги всичките.

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Уикенди / Галактобуреко или гръцка баница с млечен крем

След две седмици блуждаене някъде си по работа, някак пак оцених домашните уикенди. Даже леко се престарах и  олях:)  Като почнете от млечно телешко на бавен огън, минете през къри, кекс с тиквички, стекове от риба тон, та чак до гръцката баница с крем. Мислех да я публикувам със снимките от почивката в Гърция, но като гледам тях скоро няма да видите. Леко съм прекалила и очевидно трябва доста да отлежат, за да мога да лимитирам подбора на кадри до към 30 от 3 000. Така че сори, ама за сега само Галактобуреко (гръцка баница с крем). 



За да ме разберете по- добре, просто си представете: Неделя сутрин, първите слънчеви лъчи, проникващи през прозореца огряват парата, издигаща се от чашата с кафе, силуетът на планината, книга и любимият човек до мен. И само между другото, тази идилия продължава до към 11. Вече почвам да усещам преимуществата, на това децата ти да са пораснали - никой не си и помисля да отлепи от леглото преди 10-11. Хм, може би не беше чак толкова лошо, че се сдобих с дечурлига толкова рано. Сега на воля злорадствам при вида на недоспалите физиономии на приятелките ми, които те първа усещат прекрасната страна на майчинството, свързана с жизнерадостно хлапе, довтасало в семейното легло в 6 сутринта:) Предполагам, че само от мазохизъм си взехме котка, която със същата жизнерадост замества  спящите ни деца.  Последното обяснява защо съм била будна по това време (гадината почва да дивее из терасата в момента, в който усети леки признаци на живот):)


неделя, 5 октомври 2014 г.

DIY: Торбичка за многократна употреба

Всеки път, в който пазарувате се сдобивате с торбичка. Полиетиленовите бяха заменени с био- разградими такива, но това не променя средната им продължителност на живот от цели ....8 минути...Не съм вманиачена, но се опитвам да редуцирам обема на замърсителите, които генерирам и една от мерките, които съм предприела, са торбичките за многократна употреба. Те от своя страна също имат ограничен живот и през някоя и друга година ми се налага да ги подменям. Преди две години и половина си бях взела едно много любимо бухалче от Брайтън. Самата торбичка започна да се къса по шевовете, но “калъфката“ й остана. Реших да си я запазя, запълвайки я с нова торба за многократна употреба. този път от памук и съвсем собственоръчно направена.


Всъщност направата на нещо такова е далеч по- лесно, от колкото си мислите. Лесно като детска игра. Буквално! Не вярвате? Ето, вижте!

понеделник, 29 септември 2014 г.

Сезонът е открит / Сладолед с авокадо и шам фъстък

Със закриването на летния сезон, неимоверно идва откриването на този, с работните ангажименти и самотните служебни пътувания. Понякога е готино да си сам, но е рядко.  Истината е, че дори и най- красивото място не означава нищо, ако няма с кой да споделиш емоцията. Все пак понякога тези пътувания не са толкова скучни, да не говорим, че се случва и да са доста трагикомични.
Отварям работния сезон с едно подобно пътуване  и предлагам  подобаващо затваряне на летния със сладолед. С авокадо и шам фъстък:)


вторник, 23 септември 2014 г.

Горски приказки / Фрeнска супа с диви гъби

Астрономически есента настъпи. И не само. До колкото изобщо го имаше, лятото полека си отиде. Влагата така и не изсъхна от мъха в гората. Зелената трева, така и не отстъпи място на сламата и жегата. Точно между двата сезона и съвсем непланирано с Мартина се озовахме в горите на Искърското дефиле. Любимо място, за което съм писала и друг път, но сега беше в други, доста по- свежи нюанси. И учудващо за това време на годината, имаше огромни количества гъби. От челядинки, до манатарки и сърнели.


Напълно неподготвени за бране на гъби, се наложи да жертвам един шал, който направихме на торба. Вече трети ден ги ядем под различна форма:) Днес сервираме френска супа с гъби и бяло вино.


неделя, 14 септември 2014 г.

НЕплатено мнение: Fresh Brothers

Тези дни ми попадна някакво проучване за блоговете и влиянието им върху Интернет потребителите. В общи линии 88% от четящите възприемат написаното, като лична препоръка. Предполагам, че това е причината ежедневно да ме заливат с всякакви предложения да пиша статии за един или друг продукт. По същество отказвам наред. Първо, не ми се вписва в концепцията на блога и второ, като пиша за нещо, искам да съм го пробвала и да съм обективна. От друга страна, ако нещо ми харесва, не виждам защо да не споделя мнението си. Не мисля да ми става навик, но има инициативи, които откровено ми допадат.
Преди известно време се видяхме с Надя от Nature insider. Говорихме си за детокс и стана въпрос за това до колко са полезни фрешовете. Коментирахме, че имат смисъл, ако са направени както трябва и особено за зеленолистните се използва и специална машина, която да ги пресова. Спомена, че работи по проект на новостартираща фирма, която ще предлага точно такива сокове. Признавам, че когато продуктите се появиха, бях изключително любопитна. Преди седмица получих подарък от Fresh Brothers - еднодневен детокс. Трябва призная, че меко казано, останах приятно изненадана от професионализма и вниманието към детайла, с които тези хора са обградили инициативата си.

понеделник, 8 септември 2014 г.

На 9 / Шоколадов кекс с тахан и шипково брашно

Усъвършенствала съм умението "всичко в последната минута" до ненадминати висоти, но дори и за такъв майстор на спорта, като мен, този рожден ден дойде над възможностите ми. Плановете се смениха 5 пъти. На вилата, няма да сме на вилата, ще вали, няма да вали, в ресторант, няма да сме в ресторант, ще бъдат само деца, ма то било още ваканция и не можело да ги съберем, ще каним възрастни, няма да каним възрастни. Егати! Все едно сватба ще организираме, а не детски рожден ден.Разбира се предишният ден бях командировка. Мартина си поръча торта Павлова, ама ако можело и кексчета. Шоколадови. А да, да не забравя, че от една седмица из нас се размотава котка, която допълнително усложни схемата, заради желанието на Марти да е непрекъснато при нея. В крайна сметка в петък, карайки си по магистралата, последно се уточнихме, че ще сме в ресторант, ще дойде който дойде и да става каквото ще. Вечерта в 10 пекох целувчени блатове за торта Павлова, а сутринта пазарувах подарък, обувки и пола и правих глазура за шоколадовите кексчета. И разбира се ВАЛЯ!


Мартина беше щастлива, така че нищо друго не се брои. Всъщност след котката и факта, че най- добрата и приятелка остана да спи в нас, на практика нищо друго не я интересуваше:)


Рецептата за торта Павлова съм я давала вече, а и нета е пълен с всякакви вариации. По интересна ми се струва рецептата за кекс с шоколад, тахан и шипково брашно. Освен снимки на деца и котки, ще намерите и нея в края на публикацията:) 

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...