Страници

вторник, 23 юни 2015 г.

От любов към КАТ или защо предпочитам сладкото от бели череши

Разказвах ли ви как давах показания в районното? Не?! Просто ме беше срам. След половин година горе- долу ми мина. Точно в правилния момент, за да ви разкажа и защо ме спряха днес полицаи. И да, има общо между рецептата и случките:)



неделя, 21 юни 2015 г.

Храна на открито: Как се готви в Dutch oven и козуначени рулца на клечка

Заглавието стана малко като манджа с грозде, но за сметка на това  и публикацията ще е такава:)


Още преди да се запалим по къмпинги и готвене на открито бях голям почитател на всички сървайвър поредици по Discovery. Някъде там за първи път видях така нареченият Dutch Oven или Холандска печка. Всъщност това не е нищо друго освен чугунена тенджера. Имам такава вкъщи, но нейното предназначение е за готвене на котлон или във фурна. Правила съм страхотен хляб без месене вътре:) С почти 100% убеденост мога да заявя, че баба ви също е имала подобна тенджера. Чугунът е много интересен материал, защото е сравнително крехък и капризен за поддържане, но от друга страна разпределя температурата много равномерно в съда и я запазва за дълго. Това подсигурява прекрасно изпичане както във фурната, така и върху открит огън.

понеделник, 1 юни 2015 г.

Бърза кухня: Свежо сезонно меню

Понякога Интернет може да ти създаде доста фалшив имидж. Заради рецептите, които публикувам, доста хора си мислят, че ежедневно в нас живеем основно на десерти, тажини, банички и хляб.  Всъщност през повечето време се стремя да спазвам доста по- лек режим на хранене. Доста често си нося и домашно приготвена храна в офиса или си правя салата там. Сега навлизаме смело в сезона на плодовете и зеленчуците и предлагам една такова меню, като в по- голямата си част е сурово, а спанакът и част от ягодите  са отгледани на терасата и в двора ни:)


Менюто включва салата от спанак и рукола с козе сирене, ягоди и хумус сос; сурова доматена супа с печен патладжан и галет с ягоди и лайм (защото винаги има място за парченце сладко:)



вторник, 26 май 2015 г.

Храна на открито: Вечер на плажа

Пролетта винаги се е славела с непостоянното време. Дъжд, гръмотевици  и градушки. Все неща, не особено подходящи, ако сте решили да прекарате уикенд сред природата. За сметка на това морето винаги притежава собствен климат и там прогнозата на Емо Чолаков просто не важи. Колкото по на юг, толкова по- добре.


Всъщност колкото и да е странно, много обичам нашето Черноморие. С малкото уточнение, че го харесвам само извън сезона. Понеже той вече наближава, решихме че е подходящо да го навестим, преди да е връхлетяла вълната от сергии, прах, лудница, мръсотия, царевица на плажа и изобилие от чалга и евтин алкохол . Оказахме се на все още пустия плаж някъде на юг.


Менюто: Рибна супа с бяло вино, средиземноморско пиле, задушен зелен боб в масло и салата от сурови спагети от тиквички с два вида песто.

понеделник, 18 май 2015 г.

The Bay

Вчера имаше плаж, море, деца, палатки, огън, гори, зеленина, цветя и приятели. Днес са летища, полети, презентации, обучения. Харесвам и двата свята, но вчерашния го обичам:) Имам стотина снимка и няколко рецепти, които се надявам да са ви интересни поне на една стотна от кефа, който ни доставиха на нас. Имам огромното желание да мога да ги публикувам сега, но уви, точно в момента времето е в лек дефицит. Надявам се до края на седмицата да успея, но понеже още ми е морско, се сетих за нещо, на което така и не му дойде ред. Миналата година снимах за едно заведение край Варна. Както и предишния път имах честта да работя с Пламен Стамов, който освен изключителен професионалист е страхотен като човек. Пускам ги ей така  - за малко морско настроение.

петък, 15 май 2015 г.

Балконът - начин на употреба

Когато решихме да си сменяме апартамента, нямахме почти никаква концепция какво точно търсим и единственият ясен критерии беше изискването за 3 самостоятелни спални и трапезария. Очаквахме, че като видим "нашето" място и ще си го разпознаем веднага. В общи линии това се случи. Взехме си го заради камината и трите тераси. Докато през зимата рядко припарвам на балкона, през останалите сезони там кипи живот. Освен за "биоземеделие", между саксиите с чери домати, каскадните ягоди, подправките и теменужките остава достатъчно място за диспенсъра със сангрия и чинията с тапас.


Много любимо място, без значение дали става въпрос за следобед с приятели или привечер на чаша вино и книга.


Споделям няколко идеи за бързи и лесни рецепти, които може да приложите за следобеден мързел на балкона или в още по- добрия вариант - в градината.

сряда, 13 май 2015 г.

Бърза кухня: Спагети от тиквички

Време е за по- лека храна. Тази рецепта е нещо средно между салата и основно. Тънката разлика е в соса, който ще използвате. И да, спагетите са от тиквички, а не с тиквички. Да не се бъркат двата щата.

понеделник, 11 май 2015 г.

Храна на открито

На кратко. Имам си нова страст. Открих я случайно, покрай приятели и е доста неочаквано за самата мен. Палатки. Аз съм приятно разглезена и при първото ми ходене си мислех, че все някак си ще го изтърпя за една нощ. Според първоначалната ми идея, усилията си заслужаваха заради компанията, не за друго.


Както и предполагах, вечерта край огъня на чаша вино, пикантно пилешко къри и аспержи в масло беше просто перфектна. Посрещането на утрото  - още повече. И то при положение, че по принцип имам навика да си ставам преди изгрев да снимам т.е  не е новост за мен. Странно, но замяната на пет звездните хотели с палатка под звездите и липса на тоалетна не само, че не ме впечатлиха, но седмица по- късно вече бяхме оборудвани с пълно бойно снаряжение. От палатка и чували, до примус, походен кухненски шкаф и слънчев душ. Разбира се, основният акцент падна върху оборудването с пособия за готвене:) Опитах се да потърся рецепти и техники за готвене в такива полеви условия, но на български източниците са доста малко. Затова реших да споделям моя опит - позитивен или негативен. Може пък да ви е полезен. И не е задължително да си правите бивак. Може просто да става въпрос за пикник с приятели или  барбекю на вилата.



петък, 8 май 2015 г.

За различията и различната пица с карфиолен блат

Гледам, че в последно време нещо сме се поизнервили. Българите имам предвид. Отдавам го на факта, че се чувстваме безсилни пред големите и важни проблеми и си го изкарваме за несъществени неща. Понеже е ясно, че срещу лошото здравеопазването, ниския стандарт на живот и кметовете  с именията за милиони нищо не можем да направи, та затова дай да се изпокараме за кърмене  и съдбата на агнетата по Гергьовден. Тема на спор и обществени дебати стават дори и неща, касаещи твърде личен избор, като начин на хранене да речем. Привидно личното решение да си избереш здравословен (или пък не толкова) режим, отговаряш на собствените ти разбирания не би следвало да подлежи на каквато и да е дискусия, но е факт че през последната седмица се сблъсквам за втори път с подобна ожесточена полемика. И то в лични блогове.  Спор  как трябвало да изглежда яхнията на баба МИ, защо не приличала на тази на баба ТИ и коя всъщност е вярната рецепта, това в съчетание с обиди и нападки относно  кога би следвало да сложите домати в яденето. Дежурният скандал, грозните обиди, псувни и нелепо поведение в схватката вегетарианство срещу всеядство, даже не искам и повърхностно да засягам. Въпрос на лична култура, дето се вика. Разбира се тези неща вървят на фона на мрънкането на кисели индивиди, които шумно се дразнят, че някой си бил постнал във Фейса чашата с бира, великденските яйца, сутрешното кафе и се бил оплакал, че пак вали сняг или че е голяма жега. Малко повече зачитане на личното пространство  май няма да ни дойде никак излишна. Всъщност е и показателна за умствения капацитет на спорещите, както и за ниво на развитие на обществото. Хората са измислили един магически бутон, който лекува всякакво напрежение, наслагващо се от несъгласие с чуждото мнение. Горе в дясно Х. Често го ползвам, в съчетание с чаша вино и книга на терасата. И аз се дразня от много неща, но като цяло избягвам да коментира или давам акъл, когато не касаят пряко мен, близките ми или не накърняват нечие достойнство и права. Разбира се, имам мнение по много въпроси. Всъщност аз съм Жена - имам мнение по всички въпроси:) Просто не се чувствам длъжна да ви убеждавам в моите възгледи, освен ако не започнете агресивно да ми натрапвате вашите. Понеже обичам семплите и простички неща, ей така ще ви визуализирам един елементарен алгоритъм на толерантност. 


Не претендирам да е изобразен съвсем коректно, но мисля, че основната идея е разбираема.
Може да ме цитирате, а ако ви се прииска да убеждавате някой, че не е правилно да яде месо, че не може да направя квас така, както си го прави или че рецептата на баба ви е била друга, а вие сте гЛавен гОТвач и ги разбирате тия неща - направо си я принтирайте:) Води до избягване на излишни спорове, респективно до излишно натоварване. Концентрирайте се върху по- важните проблеми, където обществото наистина има нужда от коректив. Усмихвайте се по- често на хората около вас, дори и когато не споделяте едно и също мнение. Опитите да разбереш различната гледна точка, а не автоматично да й сложиш етикет "грешна" наистина може да направи чудеса със света около вас:)
Връщайки се обратно в контекста на блога, т.е. храната, няма как 7 милиарда души на планетата да споделяме една и съща идея за здравословно хранене. Аз лично съм привърженик на принципа да се вслушвам в тялото си. Има периоди, в които не само не мога да вкуся месо, но ми става лошо само като го гледам. Има други, в които мога да убия за сочна пържола. Сега съм на етап, в който не ми се яде нищо тестено. Съвсем в унисон с моето настроение, получих запитване за рецепта за пица без брашно. В момента избягването на глутен под всякаква форма е нещо, което набира все по- голяма популярност. Съчетайте го с избягването на въглехидрати и ще разберете защо  подобни рецепти станаха интересни за широка аудитория.  Идеята не е никаква новост, но в изобилието от рецепти, доста често се среща коментара, че вариантът без брашно не става с хрупкава коричка. Както и с всичко друго, заместителят не е като оригинала, но понякога е страшно добър и просто различен. Така че с огромна гордост представям моята рецепта за пица с карфиолен блат и приятно хрупкави крайчета.


понеделник, 4 май 2015 г.

Кюнефе

Ако се замислите за етническата карта на България, една от най- многобройните групи, след основната, са етническите турци. Има цели региони, в които почти (или изобщо) не можете да чуете българска реч. 


В съчетание с хилядите имигранти от близкия изток е просто странно, че в България до съвсем скоро имаше толкова малко ресторанти, предлагащи такъв тип храна. Всъщност  китайските "закусвални" представляваха значително по- многобройна група. Аз обичам да експериментирам с вкусове и приветствам всякакви мулти - култи предложения, включително и такива, идващи от арабската кухня. Един от първите ми сблъсъци в БГ беше небезизвестния Ресторант  на магистралата. Едва ли има някой, който да пътувал от Пловдив за София и да не го знае. Колко логично, като се има предвид, какъв е транзитният трафик, преминаващ от там за и от Турция. Всъщност, съвсем очаквано,  се оказа, че не се казва Ресторантът на магистралата (за протокола - казва се Zeko и съвсем наскоро отвори врати и в София). Макар преди тази наша първа среща да бях ходила няколко пъти до Истанбул, по някаква причина бях наблегнала основно на баклавата и тотално съм пропуснала да опитам кюнефе.


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...