London at night

Мисля да отворя нова рубрика. Нещо от рода на "Пожелахте да видите", но моята е по- специална и ще се казва  "Доживяхте да видите". Там ще попаднат всички ей такива публикации. Има една от Будапеща, която кротко чака вече втора година. Тази за Лондон е доста по- новичка. Отлежа само година - направо божоле:). Междувременно ходих още веднъж и събрах още снимков материал, така че да стане още по- трудно за публикуване. Почвах я поне пет пъти. Писах я лежейки и пиейки кафе в леглото, писах я седнала на компютъра в 3 през нощта, писах я и на летището в Мюнхен, писах я в хотелската стая във Варшава, та ако щете писах си и седнала на пейка в Хай Парк. Това последното не беше много умна постъпка. Поне не и при температура от -3:)  Музата, обаче, така и не дойде. Разказа стоеше все така разхвърляно, разпиляно и разностилово. В крайна сметка се отказах и реших да започна по- възможно най- лесният начин. Просто снимки.

Лондон е град, който заслужава много повече от "просто снимки" и със сигурност ще му отделя повече внимание, но в крайна сметка, реших да са няколко отделни статии. Не очаквайте туристически справочник на основните забележителности. . Аз ще споделя просто впечатления и най- вече... ами снимки:)

Бързи идеи: Пастет от риба тон

Май не съм много приказлива напоследък и е време да наваксам. Има доста неща, които ми се струват интересни за показване, но всеки път, когато седна на компютъра се сещам, колко много снимки трябва да обработя. И се отказвам:) Отлагам го за събота и неделя, когато пък изникват по- важни неща за правене. Междувременно се натрупват още снимки и още рецепти и става все по- трудно и по- трудно  да ги започна. В крайна сметка, преди изобщо да се откажа да водя блога, реших да започна с малки крачки. Много подходяща ми се стори една изключителна бърза и лесна рецепта, която от доста време е в в любимия списък на моите деца. Като вземете под внимание, че става буквално за 10 минути, мисля, че се е превърнала и в мой фаворит. И е много добра и за партита!

И освен това, сега е момента да се изфукам с новия си подпис за "брандиране" на снимките:) Маркирам си ги с много голямо непостоянство, но след като Google пуснаха нова функция за търсене на снимки, изведнъж си открих доста от моите по различни места. Там където бяха просто копирани и групирани с други за илюстрация на някаква тема,  не ме притесни, макар и да не е посочен източника. Истински ме вбесиха едни календари,  които можеш да си поръчаш онлайн и в които фигурираха чаените ми къщички и бисквитките крилца. Та така, сега пак съм с лого за известно време:) 

Пак се заплеснах. Идеята беше рецепта за пастета от риба тон, който е тема на днешната публикация.

Happy Birthday to me:)

Още един рожден ден. Извинявам се за повтарящите се теми, но все пак това е моят рожден ден:)  Макар, че миналата година се зарекох да започна да го празнувам по- рядко, календарът очевидно не е на същото мнение и отброи още 365 дни. На 21 направих точно 35 години.
Казват, че жените си криели годините.Може би, но само ако имаш усещането, че е минало много време, а не си направил достатъчно. Аз не се притеснявам от моите. Смятам, че за тези  години съм направила достатъчно много неща за да мога да се чувствам "само на 35".
Казват, че е лошо да си роден в понеделник, защото постигаш всичко по трудния начин и с много работа. Предполагам, но мен не ме притеснява. Всъщност щях да съм по- разочарована, ако съм родена в неделя и твърдението, че тези хора цял живот нищо не правят, се окаже вярно:)
Казват, че Рибите са много мълчаливи и лесно се предават. Аз не вярвам в зодии и очевидно това е причината те да не вярват в мен:) Колкото и невероятно да им се струва на повечето хора, с "мълчалива" мога някак си да се примиря, но преди да сте ми се изсмели в лицето, ще уточня, че става въпрос  само за определени много специфични обстоятелства, Виж за "лесно се предава" мога и аз да се посмея от сърце. Тези, които имат злощастието да ме познават достатъчно добре, обикновено получават силно сърцебиене и микроинфаркт в момента, в който чуят репликата  "Еее, ама не може да не може".
Казват, че Змиите, според китайският хороскоп, са ревниви. Изглежда тези неща не важат по нашите географски ширини, защото чувството на ревност ми е оперирано още при раждането:) За съжаление медицината не е била толкова напреднала тогава и с него са отстранени и някои други важни фактора, като пресметливост, спокойствие, разбиране от намеци и умерена форма на егоизъм . Наложи ми се да си ги култивирам с времето, ама не е същото, като да си ти природна даденост.

...

Днес Нещото,  по- известно като something... направи две години. Да не повярва човек! Не знам как ви изглежда на вас от страни, но на мен наистина не ми се вярваше да изкара чак толкова дълго.
 Сега може би трябва да кажа, че започна уж на шега, но всъщност не е точно така. Вече писах за това миналата година и няма да се повтарям. Не мисля да правя и ретроспекция на двете години. На който му е интересно може да кликне на бутончетата в менюто горе - Каталог на рецептите и Каталог на рецептите II:) Не страдам от прекалена форма на нарцисизъм и самовлюбчивост и не живея с мисълта, че блогът е нещо повече от поредния интернет сайт. Все пак това е моето "лично" пространство и по един или друг начин стана част от моя живот. И може би точно за това ми се иска да благодаря на онези, които наминавате и ми правите компания. Пиете си кафето/ чая с мен, коментирате, само четете, усмихвате се или просто се чудите как в Интернет може да има толкова ненормални хора:) Благодаря на всеки един от тези половин милион (според blogger) посетители, които съзнателно или не се озовахте на страницата! Понякога да си блогър може да бъде много забавно и същевременно доста изнервящо. Реших да споделя с вас именно тези аспекти на писането в публичното пространство.

Нещо като нищо

За първи път от две години се замислих  дали искам да продължавам да водя блога.През последните две седмици през главата ми минаха толкова много неща, че в един момент всичко ми дойде в повече. Даже блога, та ако щете даже и фотографията. За да го илюстровам нагледно, ще спомена, че ходих до морето, но апарата така и не го взех. Всичко започва с това, че ти се иска да спреш поне за малко, а няма как. Светът не спира да се върти, защото ти се е завил свят - или продължаваш или се връщаш. Върхът изглежда толкова примамливо близко, че си казваш, айде бе - к`во толкова. Остана още малко и после ще почиваме. И когато стигнеш, просто се оказва, че си на хълм, от където се открива просто чудесна гледка към огромната планина надвиснала отгоре:) Айде пак нагоре, ама вече не толкова бодро, ентусиазирано и уверено. След всички събития, новини и емоции от всякакъв характер, започнах да се чувствам като сърфист на гребена на бургаска вълна - от онези 10 метровите, които връхлетяха южното ни черноморие тези дни. На фона на всичко това където и да погледна и каквото и да отворя ме гледат сърчица във всички нюанси на розовата, лилавата и червената гама. Леят се сладникави словоизлияния за любовта и има ли тя почва у нас, усмихват ми се всякакви варианти на кексчета червено кадифе и романтично ми намигат торти във формата на сърце или просто в с червена глазура . Май само аз не го разбирам този празник. Дето се вика, може да не съм права, но кюфтетата без лук не ги одобрявам:) Не ме разбирайте погрешно, убедена съм че съществува такова чувство. От личен опит го казвам:) Предполагам, че мога да оглавя своеобразна класация по влюбчивост, привързаност и постоянство, но това е нещо твърде лично. Не бих го афиширала, да не говорим, че не бих го комерсиализирала. Блясъкът в очите, неповторимият кравешки поглед и желанието да живееш заради някой не са за един ден в годината. Даже и думи не са необходима, да не говорим за празник. Не ми се обиждайте, нищо лично, ако сте от тези, които го уважават. Просто въпрос на гледна точка. Та в този ред на мисли, надявам се да не се сърдите, но от мен няма да видите нищо за Св. Валентин.Ако е някакво успокоение, днешната рецепта е в червено - лилав цвят.

Салата от мариновано цвекло с кедрови ядки и круши, пълнени с мус от сирена - страшна романтика. Всъщност може и да бъде, ако е подходящо консумирана с чаша добро вино и най- вече ако по време на консумацията и сте в подходяща компания  и съзнателно или не,  сте вкарали в действие кравешкия поглед:)

Идеи за неделни закуски: немска палачинка

Ако има нещо хубаво в студеното време, то това е оправданието, което си намирам, за да не си подам носа от вкъщи.Правилото разбира се важи само през почивните дни и този уикенд много добре го оттренирах:) Ще се направя, че нямаше друга причина, освен всеотдайното ми желани да докажа закона на Нютон,че всяко тяло се стреми да запази състояние на покой. Най- хубавото на тези прекрасни дни са закуските. Или по- точно, онова което би трябвало да мине за закуска, ако не се случваше в 11:00 -11:30:) И без това децата ми са злояди. В крайна сметка, ако са били гладни, да са си казали:) Не са малки вече! Трябва да призная, че имам разни периоди, в които искам да приготвя нещо интересно, много сложно, времеемко и разбира се ужасно изнервящо. Този уикенд не беше от тези и изборът ми се спря на палачинка. Единственото число не е грешка, а приготвянето на въпросното нещо няма нищо общо с почетния караул до котлона. Не е хич фотогенична, но под грозноватата и външност се крие очарованието на лесното приготвяне.

Предлагам ви една идея за много лесна, бърза и вкусна закуска. Думата калорична се направете, че не я чувате:)

Чай с елементи на изненада

Един от първите предмети, които учих в университета беше първа част на Стокознание. Обхващаше леката и хранително- вкусовата промишленост и учебникът беше пълен с абсурдно глупави определения. С колегите си го четяхме за забавление през почивките, между лекциите по Стопанска история и Макроикономика. Това, което наистина предизвика най- голям интерес, бяха лабораторните упражнения. Ще пропусна частта с дегустацията на ниско и високо алкохолни напитки, състояла се в 10 сутринта. Мисля, че от нас се очакваше да изплюваме течностите и да се жабуркаме с вода, преди да преминем към следващата чаша. Или ние не разбрахме или късно ни казаха, но към 12 вече беше покъртителна гледка, от която нямам ясни спомени:) Имаше още няколко силни момента по време на експеримента с извличане на глутен и последващото замеряне с тесто:) Струва ми се, че все пак научих нещо. Не за глутена. Всъщност беше свързано с чая.

 Днешната публикация е на тема чай в различните му форми. Тази на долната снимка, също:)

Бакалията - нещо повече от магазин

Преди няколко седмици попаднах на една публикация в блога на Рони. Ставаше въпрос за онлайн магазин БГ Бакалия. 

 

 Аз не съм от хората, на които им трябва кой знае колко убеждаване. Веднъж след, като мухата ми ми влезе в главата, ми трябваха точно 5 минути, за да посетя сайта и още 20 за да направя поръчка. След кратка суматоха, която бях създала с обвързване на плащане и поръчка, нещата бяха надлежно и своевременно доставени в офиса ми в кафяв хартиен плик. Имах желание да ги снимам и да покажа старанието, с което хората бяха опаковали всичко, дори и 100-те грама сирене, което бях поръчала, колкото да пробвам. С прискърбие и същевременно с голямо задоволство искам да ви кажа, че не можах. Нищо не оцеля:) Кашкавалът с орехи, падна в жертва още същата вечер, правейки компания на бутилката много приятно червено вино. Последва ги и прясното биволско сирене и маслото, дебело намазано върху няколко филии хляб. На другия ден в хладилника бяха останали само две кофички биволско мляко. Колкото и суперлативи да изсипя, едва ли ще може да ми повярвате, без да опитате сами. За първи път от много, много време ядох наистина вкусно българско масло. Това, което поръчах е тип "мандраджийско" и точно този вкус си спомням от детството, когато ходехме на село и взимахме масло от мандрата.
Макар, че интернет търговията, като цяло е доста безлична, тези хора са успели да излязат от стереотипа. Това, което аз получих бяха вкусни, български продукти, опаковани в старание, личен почерк и лека носталгия към времето, когато сиренето беше сирене а бакалията, нещо повече от квартален магазин. За огромно съжаление не можах да се запозная с Александър, който лично дойде да ми достави поръчката, но от сърце им желая успех!

Сладко от портокалови корички

Напоследък не  пиша много редовно. Има и такива моменти. Нямам желание, което идва от липсата на вдъхновение, което от своя страна идва от разфокусиране (или по- скоро фокусиране в други неща), лека преумора, а от там и от някаква форма на апатия. Много се пазя от такива настроения, ама ей на, не винаги успявам.В крайна сметка превключих на режим Power save и коефицентът ми на полезно действие се приближи до нула. В експлоатация са само функционалностите "заведе  дете на училище", "роботно време с елементи на разсеяност" и "прибери се и  заспи над учебника", Всичко друго е в stand by, което се явява като затишие пред буря. До колкото познавам циклофреничния си характер, следващата фаза е бурна еуфория, придружена от много хаотични и взаимно изключващите се идеи:)
Мислех да не пиша тук през следващите две седмици, но вече толкова ми писна от решаване на тестове, че имам нужда от някакво разтоварване. Тази рецепта ми поизостана  от предколедния маратон, но понеже е сезонна, все още е много актуална - сладко от портокалови корички.

Теория и практика на здравословното хранене

Влизате всупермаркета, разхождате се щастливо между рафтовете с лъскави опаковки и небрежно тъпчете количката с нещата от седмичния списък. Кренвирши, плодови млекца, кило сирене, бутилка Спрайт, и кутия сухи пасти за децата... Или пък може би сте от онези, които предпочитат да се хранят здравословно: пилешко филе, кофичка кисело мляко и една  една марулка ... Всъщност какво означава здравословно?