неделя, 14 септември 2014 г.

НЕплатено мнение: Fresh Brothers

Тези дни ми попадна някакво проучване за блоговете и влиянието им върху Интернет потребителите. В общи линии 88% от четящите възприемат написаното, като лична препоръка. Предполагам, че това е причината ежедневно да ме заливат с всякакви предложения да пиша статии за един или друг продукт. По същество отказвам наред. Първо, не ми се вписва в концепцията на блога и второ, като пиша за нещо, искам да съм го пробвала и да съм обективна. От друга страна, ако нещо ми харесва, не виждам защо да не споделя мнението си. Не мисля да ми става навик, но има инициативи, които откровено ми допадат.
Преди известно време се видяхме с Надя от Nature insider. Говорихме си за детокс и стана въпрос за това до колко са полезни фрешовете. Коментирахме, че имат смисъл, ако са направени както трябва и особено за зеленолистните се използва и специална машина, която да ги пресова. Спомена, че работи по проект на новостартираща фирма, която ще предлага точно такива сокове. Признавам, че когато продуктите се появиха, бях изключително любопитна. Преди седмица получих подарък от Fresh Brothers - еднодневен детокс. Трябва призная, че меко казано, останах приятно изненадана от професионализма и вниманието към детайла, с които тези хора са обградили инициативата си.

понеделник, 8 септември 2014 г.

На 9 / Шоколадов кекс с тахан и шипково брашно

Усъвършенствала съм умението "всичко в последната минута" до ненадминати висоти, но дори и за такъв майстор на спорта, като мен, този рожден ден дойде над възможностите ми. Плановете се смениха 5 пъти. На вилата, няма да сме на вилата, ще вали, няма да вали, в ресторант, няма да сме в ресторант, ще бъдат само деца, ма то било още ваканция и не можело да ги съберем, ще каним възрастни, няма да каним възрастни. Егати! Все едно сватба ще организираме, а не детски рожден ден.Разбира се предишният ден бях командировка. Мартина си поръча торта Павлова, ама ако можело и кексчета. Шоколадови. А да, да не забравя, че от една седмица из нас се размотава котка, която допълнително усложни схемата, заради желанието на Марти да е непрекъснато при нея. В крайна сметка в петък, карайки си по магистралата, последно се уточнихме, че ще сме в ресторант, ще дойде който дойде и да става каквото ще. Вечерта в 10 пекох целувчени блатове за торта Павлова, а сутринта пазарувах подарък, обувки и пола и правих глазура за шоколадовите кексчета. И разбира се ВАЛЯ!


Мартина беше щастлива, така че нищо друго не се брои. Всъщност след котката и факта, че най- добрата и приятелка остана да спи в нас, на практика нищо друго не я интересуваше:)


Рецептата за торта Павлова съм я давала вече, а и нета е пълен с всякакви вариации. По интересна ми се струва рецептата за кекс с шоколад, тахан и шипково брашно. Освен снимки на деца и котки, ще намерите и нея в края на публикацията:) 

четвъртък, 28 август 2014 г.

Малечка

От близо месец Мартина е селянче и си прекарва лятото при баба.

 
Тази идилия свършва съвсем скоро. Има - няма на 15-ти септември с началото на учебната година.. Малко преди това има едно междинно събитие. Другата седмица Марти става на 9. А това е изненадата по случая.


Ще оставя тя да измисли името, но подозирам, че с Мъжът на Лулу вще се обединим около Маршоттукабекотко:)

вторник, 29 юли 2014 г.

Корабчета за Ради

Ради е слънчевата дама, която стои зад блога Life Bites. Имах удоволствието да я снимам за рождения й ден.


Реализацията на многото идеи, които ме връхлетяха, както обикновено не се случи, поради факта, че се върнах от море предишния ден. Успях да осъществя само една. Дали заради роклята на Ради или заради още соления бриз в косите, и тя се оказа на морска тематика.


Тортата си е от Ради



понеделник, 21 юли 2014 г.

Интервю

Едно интервю с мен, в един прекрасен блог:  Colorful Place на Дани:)
 
http://colourfulplaces.blogspot.com/2014/07/something.html


петък, 27 юни 2014 г.

Санторини

Ако се забавя още малко с тази публикация, може направо да изпусна летния сезон, който и без това никакъв го няма.


Този остров ми беше станал нещо като фикс идея. 
За първи път се сблъсках с него при  някакво магнитче за хладилник, няколко снимки на позната и картичка от Гърция. Синьо, бяло, море, слънце, абе идилия! Тогава още не знаех, че тези неща са точно от Санторини.  Първият ми реален сблъсък с тази страна далеч не отговориха на представите ми. Не че на Тасос беше лошо, но нямаше нищо общо с моята перфектна  комбинация между бяло, синьо и малки студия, разположени по терасите на някакъв склон. После последваха други острови, но пак не беше същото (макар, че някои със сигурност си заслужават)

понеделник, 23 юни 2014 г.

Истории за балерини / Торта Павлова

Едва ли има някой, който да не е чувал за руската балерина Анна Павлова. Ако не заради невероятното й балетно изкуство, то поне заради също толкова известната торта, създадена в нейна чест и носеща нейното име.


Оригиналната рецепта наистина е много ефирна и семпла. Целувчени блатове с бита сметана и плодове.


Както често се случва, историята на тортата е обвита в лека неяснота и Австралия и Нова Зеландия спорят за авторство върху рецептата.


понеделник, 16 юни 2014 г.

Coming... / Плодов сладкиш без захар


Макар и със закъснение, но вече е време. За изгреви и залези, ранни утрини, мокри обувки, макови полета и кафетата със сънени хора, оглеждащи с прикрито учудване калната непозната с големия фотоапарат.
Колелото до работа и съботните пикници със семейството, зелената и покрита с облаци планина от прозореца и хвърчилата по откритите ливади.


петък, 9 май 2014 г.

Содени хлебчета с левурда

Има един момент, когато знаеш, че зимата е свършила, но някак пролетта още не е настъпила. Странно време, в което боклукът и мръсотията са оголени на показ и все пак във въздуха витае нещо чисто, ново и миришещо на озон.


Точно този момент отмина, но все още продължава сезонът на всичко зелено. Рецептата днес е за содени хлебчета с левурда.


четвъртък, 1 май 2014 г.

Ресторанти: Lavanda

След като пуснах статията за ресторантите в България, получих доста имейли и лични съобщения. Въпреки леко хейтърския и ироничен аспект на текста, всъщност по- голяма част от вас реагираха положително (или поне тези, които писаха). Основната препоръка беше  все пак  нещата да не приключат до тук и да продължим с добрите примери. Има и такива и то не малко. Факт. Истината е че отдавна се канех да започна такава рубрика. Това, което ме спира е 1. субективизма на личното мнение и 2. снимките. Носенето на огромен ДСЛР апарат по заведението е огромно неудобство. Да не говорим, че много често посещавам заведенията през работно време или във връзка със служебните ми ангажименти, което прави съвсем нелепо и направо невъзможно мъкненето на техника и обективи. Все пак добрите неща винаги си заслужават гласността. Надявам се да преглътнете снимките с телефон. Ще се постарая до колкото мога. Всички впечатления ще бъдат от първо лице единствено число. Това означава лично мнение с всичките недостатъци на моментното настроение. Това е положението. Всъщност имам намерение да се фокусирам най- вече върху ресторантите и заведенията, които са ми харесали т.е. е малко вероятно да прочетете за нещо, което не ме е впечатлило или съм останала с лошо впечатление (освен, ако не са ме вбесили безкрайно).




Първият ресторант, с който започвам е Lavanda, като най- скоро посетен.

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...