понеделник, 13 септември 2021 г.

Едни такива дни

 

 
 В стаята се разнесе аромат на фин парфюм. Ухаеше на зрели плодове, сухи треви, билков чай и свеж въздух, преди дъжд. Есента надникна зад вратата. Лятото се усмихна широко и я прегърна. И двете обичаха тези срещи. Нямаха нищо общо със срещата на Есента със Зимата. Зимата обикновено влизаше разстроена и сърдита. Почти не говореше и се дразнеше от всичко. Есента рядко се застояваше и си тръгваше със забързани стъпки в дъжда. Пролетта също бързаше да си тръгне, когато идваше Лятото. Изтощена от непрекъснатите спорове със Зимата и цялата работа, която и се налагаше де свърши след нея, целуваше припряно Лятото за добре дошла, разменяха по някоя и друга шега, пожелаваха си прекрасни мигове и всяка поемаше по пътя си. 

 

Когато Есента дойде, Лято вече се беше поуморила от цялата еуфория, пътувания, коктейли, шумна музика, прибоя на вълните, звукът на цикадите и жабите в топлите нощи, вечерните сбирки  и горещите лъчи на слънцето. Мечтаеше за спокойствие и прохлада. Есента знаеше това и просто тихо пристъпи. Мълчаливо направи кафе, извади от раклата леко, пухкаво одеяло и двете сядаха на верандата. Понякога прекарваха повече от месец заедно. Разказваха си истории, смееха се или просто мълчаливо слушаха как тихо вали, всяка унесена в собствените си мисли. Понякога ходеха боси в тревата, понякога обуваха топли чорапи сядаха на люлката в градината, сипваха си розе и гледаха звездите, докато нощта настъпва и станеше твърде студено. На сутринта, когато слънцето се покаже отново и разгони капките на сутрешната роса, излизаха из полето, качваха се върху балите окосено сено, правеха си пикник в сухите треви и беряха шипки, от които после варяха страхотен шипков мармалад.  Ако имаха повече време заедно се разхождаха край брега на морето. Тичаха по вече почти празния плаж, заравяха крака в пясъка или се се гмуркаха в още топлата вода.

 После Есента лека по лека поемаше нещата в свои ръце. Лятото винаги е обичало артистичната натура на Есента. Дойде ли тя, много бързо преобразяваше всичко около себе си. Веднага се захващаше да пребоядиса стените на къщата в охра и огнено червено. Внасяше топлина, уют и спокойствие, без излишна меланхолия.  Правеше и страхотен  чай от билките, които Лятото събираше, носеше куп книги, а и чудесно се оправяше с паленето на камината.

Отпиваха бавно топлата напитка, обгърнали с ръце чашите от фин порцелан, наслаждавайки се на всяка глътка слънце и гледаха игрите на дечурлигата в съседния училищен двор.  Преди да си тръгне Лятото, отваряха като за последно бутилка червено вино, вгледани в пламъка на огъня. На сутринта Есента я изпращаше до вратата, пъхаше и два кестена за късмет в джоба и дълго гледаше, докато съвсем се скрие от погледа й. После изчистваше заплетените сухи цветя в косата си и се заемеше с нападалите листа и да полее хризантемите в двора. Чакаха я толкова много неща и толкова празници!

 

 

 

 


 
 
 







6 коментара:

  1. Вълшебни снимки...не обичам прехода между сезоните, но сега така вълшебно и леко ме пренесе...че ми се прииска да ми замирише на есен.

    ОтговорИзтриване
  2. Невероятно,Вълшебна,изживях го

    ОтговорИзтриване
  3. Снимките са прекрасни както винаги, но текстът ме впечатли много силно този път. Направо си ги представих, Руми, тези двете на верандата с чаша розе. Аз също обожавам преходните сезони, в които всичко се променя и ароматите на промяната се носят из въздуха.

    ОтговорИзтриване
  4. Много мило и вдъхновяващо, Руми! И снимките невероятно красиви, а лятото... да не би да е едно младо, мило момиче? 😉

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...