Страници

сряда, 25 декември 2013 г.

:)


Тази година съм слушала. Само не знам кого:)


вторник, 24 декември 2013 г.

1: Денят преди Коледа / содена питка и поничкови мъфини

Денят тръгна добре, но вече леко започнах да се изнервям:) Винаги е така, когато децата са в еуфория. Изпадат в лигав транс, а конкретно днес беше съчетан и с интерпретации на коледни песнички. Цял ден. Действието се развива на фона на тиква, орехи, коледни картички, опаковане на подаръци, абе кеф:) 


понеделник, 23 декември 2013 г.

2: Коледен венец

 Този проект е почти към края си и подозирам, че на вас ви писна от моите публикации също толкова, колкото и на мен. Признавам си, ангажиментът покрай снимките, рецептите и идеите се оказаха доста по- голям, от колкото предполагах.  Надявам се по някакъв начин да съм допринесла за вашия коледен дух. Аз на моменти го губех. Натоварването в края на годината и многото непредвидените ситуации винаги оказват влияние. Мислех да пропусна съботния работен ден, но не ми се получи. За сметка на това, вече щастливо се мотая из къщи с апарат, лаптоп или книжка и се радвам на усещането за заедност.  Децата, камината, елхата, греяното вино, задушеното свинско във винен сос. Банална и толкова приятна класика. 


 Мисля, че мога да си позволя малко разточителство на време, а и имам усещането, че съм си го заслужила. Днес дори се класирах за половин ден ски. Дано следващото качване да не е догодина по това време:) След кратка следобедна дрямка, реших, че все пак е време да си завърша проекта, и е крайно време да си сложим коледен венец на вратата. Не харесвам купените, а този отне не повече от 15 мин.


неделя, 22 декември 2013 г.

3: Свинско филе в хрупкава маслена кора

Вече и с елха. Истинска, жива, в саксия:) Така и не приех изкуствените. Харесвам миризмата на смола и дърво. Има си своите недостатъци, разбира се. Не можеш да я купиш много по- рано и не може да остане много след това. След 10 дни на топло, борчето започва да се събужда и вероятността да измръзне, когато го засадите навън е голяма. 


Днес пробвах и една рецепта за основното ястие. На вкус го докарах.

събота, 21 декември 2013 г.

4: Домашно маринована сьомга със сос от хрян

Летище София днес. Пълен хаос. Някакво претъпкано и щастливо място. В залата за заминаващи цареше суетнята на хора летящи към по- топли места или към повече сняг. При пристигащите, тълпи посрещачи подскачаха и се бутаха в търсене на "своите" хора. Леко стреснати, пристигащите пътници жонглираха с по два куфара и няколко торбички с подаръци "last minute" от duty-то. Семейства се събираха, радваха и прегръщаха. Плачеха само малките дечица, които не разбираха какви са тези възрастни, полунепознати хора, изскочили от тълпата и имащи желание да ги прегръщат и целуват през сълзи. Имам някакво странно усещане, че не искам да съм там в първите дни на януари, когато човекопотокът и настроенията ще са в обратната посока.
Това ще бъде друг път. Сега трябва да върнем филма към кадрите от настоящето. Празниците те първа предстоят. Елхата вече е украсена, сладките са направени, английският коледен кейк и щолена "зреят" почти от месец, скрити на места, където не би ви хрумнало да си закопаете и семейните ценности. Може би  вече е време да помислите и за нещо различно от сладкиши. Съмнявам се да да изкарате Коледа само на бисквити и бонбони. Тествах едно предястие, което искам да споделя. Трябват му 48 за да отлежи и мисля, че сега е точното време да го планирате. Стига да обичате риба. 


петък, 20 декември 2013 г.

5:На другия ден


Сърдечни благодарности на Ади и персонала на ADI'S COOK & BOOK, с които доста се посмяхме, докато готвихме заедно. Страхотно място със страхотна атмосфера. Направиха официалната част на вечерта наистина уникална.
Хората нямаха нищо общо с последващите събития. Кратко обобщение. Може да бъде и дълго, но нямам сили:

четвъртък, 19 декември 2013 г.

6: За началото

Края на година винаги е пълен със събития. Днес е нашето коледно парти. Ще ме извините за краткия пост. Няма нито рецепта, нито идея. Само усещане от тази сутрин.




Мразовита, слънчева, изпълнена с мирис на пушек и типичната сутрешна лека мъгла.  

сряда, 18 декември 2013 г.

7: To do

Вечерно време, след като целият екшън е приключил и настъпи тишина, се примъквам в леглото с таблета. Разглеждам, чета, пиша и обикалям из нета. Има много приятни места, които посещавам редовно и не чак толкова редовно. В по- голямата си част за храна, интериор, декор и направи си сам. Действа ми разтоварващо, вдъхновяващо или както искате там наречете състоянието, при което изтриваш от мозъка си неприятния привкус насъбрал се от злободневието и  запълваш освободеното пространство с нещо далеч по- красиво. Колекционирам си такива "хапчета" срещу стрес. Старателно събирани линкове със сайтове и блогове, идеи, съхранени в папки на компютъра или просто отбелязани в Pinterest за дните, когато съм настроение и аз да направя нещо. Сега мога да ви зарина с всякакви снимки, които да помогнат и на вашето коледно вдъхновение, но това, което повече ми се иска да направя и да ви покажа са  тези, които харесах от българските сайтове.

 

Когато светът около теб с години е граден с вкус е някак по- лесно да развиеш чувство на естетика или отношение към храната. Това е нещо, което  се възпитава и лично за мен е постижение, ако успяваш в среда запълнена с панелки, маргарин, анцузи, силикон, малка ракия и шопска салата с двойка кебапчета. Радвам  се искрено на лавинообразно растящия брой хора, които не просто водят блогове, защото е модерно, а ежедневно опитват нови неща, креативни са, мислят нестандартно, имат личен почерк и успяват да поднесат всичко това по красив и интересен начин. И светът постепенно се променя. Първоначално го забелязвах основно във виртуалното пространство, но все по- често го виждам и в реалния свят.  На гости при приятели с невероятно подредена маса и жилище, обзаведено с идея, вкус и креативно преобразяване на старите мебели. Виждам го в новоотвореното заведение. Без много средства, без изхвърляне в интериора, но леко, лежерно, уютно и с вкусна, истинска храна. Магазинчето зад ъгъла с ръчно направени подаръци, малката галерия с прекрасни бижута и ръчен сервиз от порцелан. Днес се редих 10 минути на опашка, за да си взема супа за обяд. Навън, на -5 градуса, защото вътре в миниатюрното заведение нямаше място за толкова хора. Не се издразних, не си тръгнах. Радвах им се. В помещение не по- голямо от баня, пекат хлебчета, правят вкусни сандвичи и невероятни салати, предлагат лимонада, топла домашна баница, качамак, печени плодове... Всеки ден е различно и всеки ден отивайки там, виждам по нещо ново. Наблюдавам ги от както отвориха. Виждам как всеки ден, освен асортимента им се увеличават и хората, защото това което предлагат не е просто вкусен и качествен обяд, а отношение . И понякога наистина вярвам, че има много неща, които зависят от самите нас. Понякога даже вярвам и в чудеса. Не само по Коледа:)
Ето ви моята колекция от рецепти и настроение. Не е изчерпателно и не правя листа на любимите български блогове. Те са много, много, много, много повече.


ВСИЧКИ СНИМКИ СА НА АВТОРИТЕ НА СЪОТВЕТНИТЕ БЛОГОВЕ.

вторник, 17 декември 2013 г.

8: Зимен град


Не става въпрос за София. Амстердам е на прицел. Много любим град. Решила съм да ходя да живя там, като напусна България:) Климатът е малко неприятен, но пък зимно време е красив.


понеделник, 16 декември 2013 г.

9: Отчаяната изповед на един фуудблогър пред Коледа и някакви бисквити по между другото. Пак...

Такаааааа... Сега, ако другата година пак се появя с някой  пост, изпълнен с патос и ентусиазирано почна да ви обяснявам, как поставям началото на проекта "30 дни преди Коледа 2014", моля моментално някой да ме гръмне от упор! За по- сигурно с два - три куршума, че съм много издръжлива. Като цяло, колкото и да обичам Коледа, идва прекрасният момент, в който всичко се изпълва с еленчета и кичозни пластмасови топки. От блещукането на коледните лампички придобивам усещането за скорошен епилептичен припадък, а излизането от паркинга на МОЛ-а ми коства има-няма 20 мин. И не ми обяснявайте, че по- добре да не ходя в търговските центрове по това време. Офисът ми е там!  А най- хубавото те първа предстои:) Освен това програмата драматично се сгъстява, изпълвайки се с многообразие от коктейли, партита, благотворителни вечери, връчване на награди за нещо си на годината и изобщо всякакви неща предполагащи малка черна рокля, минимум 4 часа кибичене прав до маса "щъркел" в супер неудобни ботуши/обувки с безбожно високи токове тип игла. Усещането, като се прибереш вкъщи и свалиш всичко това от себе си е равностойно на  отхлабване на  хватката на менгеме, с което са ти били защипали пръстите. Облекчението от това, че не са те спипали да караш на чаша и половина вино, също не е хич за пренебрегване (ооооо срааааам и деградация). И вместо да се размажа блажено с книжка пред камината, оплаквайки се от болки в краката и в главата, аз  забързано сглобявам прожектор и започвам да снимам сладките, които ревностно браня от изяждане още от предишната вечер. Разбира се половината вече липсват и композициите ми куцат, защото домочадието се е прибрало преди мен и вече отдавна престана да се впечатляват от табелки "Не пипай! Не е снимано!". Да не пропуснем, че междувременно ми звънят всички роднини и приятели, да ме питат какво да подарят на децата. Сложен въпрос. И те вече не знаят какво да поискат! Нали си представяте гледката. Хаос в кухнята, някакви пропсове се търкалят по масата, аз, апарата, защипала телефона с рамо, в жалки опити да говоря и снимам едновременно. Описвам го толкова подробно, с някаква слаба надежда, че догодина ще се върна и ще го прочета, преди отново да ми е хрумнало да снимам 30 дни сладки, които после по диетични причини, дори не мога да опитам! Никой не може да ти причини, това което си в състояние да си направиш сам:) 
Ей ги въпросните сладки и само между другото са страхотни. И не са точно сладки, а по- скоро нещо като крекери, в което е чара им.
Самостоятелни са супер, а в съчетание със сирене и сладко - още повече. Не че им правя реклама, но много добре се получиха.

неделя, 15 декември 2013 г.

10: Късмети

Всяка година по това време маса хора мобилизират всичките си мозъчни клетки, в неистови опити да измислят посланията, вещаещи късмета ни през следващите 12 месеца. Някои залагат на чувството за хумор, други на класиката Здраве и Късмет. Готовите пожелания винаги са опция, но някак изглеждат като от супера (от където и често са) и им липсва замаха и индивидуалния почерка от перото на творец. Аз съм от тези, които имат по 4-5 лични творения, а за останалото, отдавам необходимата почит на Интернет.  Ако сте си мислили, че ще ви спестя умствените напъни за тази година с няколко готови решения, много се лъжете. Аз моите не мога да си измисля, за вашите да не говорим:) Идеята ми е съвсем друга - как да ги облечете, след като веднъж сте вложили цялото си творчество, любов, старание и злобни погледи по адрес на домочадието, което не е проявило необходимата съпричастност. Тези са ги облекли с ръкавички и ботушки. Нито съм ги правила аз, нито съм ги мислила аз, но понеже на мен се падна честта да ги снимам, получих разрешение от Катето да ги споделя. Идеята е страхотна, макар ни много пипкава. Дрешките са от хартия, но са шити на машина и във всяка ръкавица или ботуш има пъхнат късмет.

събота, 14 декември 2013 г.

11: Pumpkin Whoppie pies / тиквени бисквити с крема сирене

Не знам как се казват на български. Кръстих ги тиквени бисквити с крема сирене, но не са хрупкави. Да речем, че са нещо средно между бисквити и мъфини. Както и да се казват - страхотни са. Класифицирам ги като особено любими, но за съжаление не особено диетични. Иначе с удоволствие бих злоупотребила сериозно.


петък, 13 декември 2013 г.

12: В зимен цвят

Както всичко, достатъчно комерсиализирано и масово, Коледа също много отдавна спря да бъде в червено и зелено и да следва някакви модни тенденции. От пурпурно до жълто, днес вече нищо не е същото. Аз я харесвам в земни цветове. Харесвам и нюансите на зимата, почти лишена от цвят - черно, бяло и  и различно сиво. Обичам я и снежно синя. Не е задължително да заложите на топлите цветове, за да създадете усещане за уют. Студената гама в подходящо съчетание с естествени материи може да бъде също толкова топла и предразполагаща към чаша вино и дебела книга.



Няколко идеи, които ползвах тази година.

четвъртък, 12 декември 2013 г.

13: Уютна супа

Тези публикации се превръщат в нещо като дневник. Хрониката на днешния ден протичат под знака на скимтене в леглото и шепи разноцветни хапченца.  Не съм на работа, не ми се става, не ми се снима, дори не мога да чета. Гледам с празен поглед в лишените от смисъл телевизионни предавания. Единственото, за което имам сили е супа. Топла, уютна, зимна супа.



С диви гъби и вино. Засищаща и подходяща за постите (ако не и добавите някоя и друга екстра за разкош).

сряда, 11 декември 2013 г.

14: Любим, по- любим, най- любим, сладкиш с ябълки и грис

Преди да дам рецептата се чувствам длъжна да направя няколко уточнения:
1. Не обичам грис
2. Това е една от най- странните рецепти, които съм правила
3. Това е най- любимият ми сладкиш



Няма добър търговски вид, но това далеч не се отнася до вкуса му. Трябва да го пробвате. Ей така, от едната спортна злоба.


вторник, 10 декември 2013 г.

15: Коледа под похлупак


Знаете клишето, че хората се хранят първо с очите си. Не се уточнява, дали това се отнася само до чинията, но според мен всичко има значение. Дори и нехранителните неща, които струпваме върху масата, като покривки, салфетки, свещници, цветя и всякакви производни:)


Скицирам 3 бързи идеи. 

понеделник, 9 декември 2013 г.

16: Щастие на клечка

Подозирам, че дори и да нямах деца, пак щях да обичам подготовката покрай Коледа. От друга страна, именно те и очарованието в техните реакция,  дават основен тласък. Малкото се радва на всичко тематично, което се появява в къщата. Най- вече на всякакви сладки и сладкишчета, особено ако са на клечка. Разбира се, не толкова заради вкуса, който и с клечка и без е еднакъв, колкото заради вида.




неделя, 8 декември 2013 г.

17: Естествени материали

Да си кажа честно не съм голям фен на лъскавия, блестящ, китайски кич, който залива витрини и магазини от години насам. Предпочитам стъклените играчки и декорациите направени от естествени материали. Не, не съм вманиачена нито в био, нито в еко. Просто намирам много по- голям уют в дървото, вълната и памучния плат от колкото евтината пластмаса и найлона.


Идеите не са мои. Старателно си ги колекционирам цяла година и с огромно нетърпение чакаха времето за реализация. Не съм съвсем сигурна за мъжа ми. Той май не тръпнеше от желание да реже дървени шайби в 10 вечерта в мазето:)

събота, 7 декември 2013 г.

18: Английски ябълков пай

Някои хора са пристрастени към шоколада. Аз не съм. Забелязала съм, че шокохолиците, като цяло не харесват десерти с много плодове и букети от подправки. За сметка на това, другата, мъничка част от човечеството, която не си пада по шоколада, харесва точно тези вкусове. Не мога да си обясня това явление, но аз съм от тези с многото плодове, масло и подправки. Винаги съм свързвала миризмата на ябълки, канела и карамфил с този сезон. Винаги по това време приготвям ябълков пай. Всяка година пробвам различна рецепта и тази също не прави изключение. И така няколко пъти:)



Този английски коледен пай, просто ми стана фаворит, заради лесното изпълнение.



петък, 6 декември 2013 г.

19: за закъснелите с Никулден

Днес празнуват всички моряци, Николаевци, Николинки и производни и по този повод искам да им пожелая попътен вятър в живота и винаги да са на гребена на вълната.
Традицията повелява да приготвим пълнен шаран. Имам чудесна рецепта, която приготвях и показвах в блога, още в самото начало на неговия живот. Все пак трябва да отбележа, че тази риба не е най- любимата и обичана от децата, най вече поради наличието на много кости. Постепенно изневерих на традицията с разни там ципури, лавраци и каквото още се сетите, като тенденцията от година на година да симплифицирам рецептите.  Тази година ще надмина себе си. Първо всичко е в стил "последната минута" и второ вниманието ми е силно концентрирано в традиционно появяващите се предновогодишни предизвикателства (шефовете ми винаги са ми набивали в главата, че  не е хубаво да използвам думата проблеми, но вие си го разбирайте така:). Ако все пак погледнем позитивно на нещата, това ме прави доста изобретателна и комбинативна и точно днес имам удоволствието да ви предложа моята 15 минутна никулденска вечеря. 



Освен това едната малка запетайка от комплекта близнаци, днес има имен ден:)  Обичаме те Никсънче:)



четвъртък, 5 декември 2013 г.

20: Тиквено време

Колкото повече наближава края на годината, толкова повече неща се струпват. Забелязала съм, че всяка година е така. Поне при мен.  В дни като този, дори нямам сили да си тръгна от офиса. В един момент се чудех дали е по- гадно да стана от стола или да си остана втренчена в компа. Всичко това се изпари в мига, в който влязох вкъщи, видях запаления огън в камината и си направих едно греяно вино в мултикукъра. Home, sweet home:)


Вечеря нямаме, но имаме сладки и мъфини. Еми, какво да се прави, и това е храна. Някаква. Деца, знам че сте много щастливи от този факт и изобщо не разбирате, защо ви се извинявам, но някой ден ще осъзнаете, че не е гот да вечеряте мъфини, докато майки ви трака поредния пост в блога:) Надявам се точно тогава да се сетите, че съм ви се извинила:)


сряда, 4 декември 2013 г.

21: Терин


Казват, че българите били гостоприемни хора. Не знам дали е само наша черта, но дори и да не сме единствени и уникални, със сигурност много се стараем да се представим пред гостите си в най- добрата светлина, особено що се отнася до храната. Днес, традициите отдавна не са това, което бяха и критериите доста са се променили. Макар и вече да е  малко вероятно да посрещнете гости с печено прасенце - сукалче, желанието да ги впечатлите с нещо интересно си остава. Днешната рецепта със сигурност не попада в категорията бързи, но с гордост може да я причислите към подходящите за празници. 



Аз приготвям терин и по други поводи, както и при липсата на такива, но това както е добре известно, се дължи не по- скоро на личностното разстройство и необходимостта да компенсирам стреса с глупости:)


вторник, 3 декември 2013 г.

22: Руска класика с круши и канела

Предварително се извинявам за снимките, които ми се получиха ужасни. Сладкишът е наистина фантастичен и не бързайте да го съдите само по неугледния му външен вид. Той си е такъв по природа, но това не му пречи да е невероятно лесен и страшно вкусен.  От онзи тип, които задължително трябва да опитате. Много популярен в руската кухня под името тврожная запеканка:)


понеделник, 2 декември 2013 г.

23: Зимни миниатюри

Едно от неудобствата на този проект е че съвпада с най- усиления парти сезон. От тук до края на годината, като коледен гирлянд се нижат фирмени партита, именни дни, коктейли, рождени дни, благотворителни балове и какво ли още не. Ще ме извините за лаконичността в някои от дните, но да знаете, че това обикновено е свързано с ангажиментите ми покрай тези събития. Днес ситуацията е такава и ще се постарая да съм възможно най- лаконична.


неделя, 1 декември 2013 г.

24: Гирлянди от сърца

Ноември си отиде и дойде декември. С дъжд... Забравихме да оставим подаръци в чорапите, а шоколадовите календари се оказаха голяма издънка. Голямата ме изнерви, а малката се размотаваше цял ден. Мъжът на Лулу сглобяваше 5 часа някакви шкафове, които се оказаха объркани, като непрестанно мрънкаше как е трябвало просто да отидем до Икеа и да си ги купим от там. С две думи - съвсем обичайна неделя. Миришеща на ябълков пай, канела, масло, огън, линцерови сладки и леко загоряла пица. Няма да ви покажа нищо от това (най- вече пицата). Поне не и днес (а пицата направо никога:). Изобщо днес няма да ви готвя. Ще шия коледни гирлянди.



събота, 30 ноември 2013 г.

25: Добро утро



Любимото ми време. Приятно и щипещо студено, топъл шоколад, нещо интересно за закуска. По витрините на магазините блещукат коледните светлинки, но лудницата още не е започнала.



петък, 29 ноември 2013 г.

26: Светещо дръвче

Не съм любител на изкуствените елхи. Харесвам миризмата на истинския бор и това е. Купуваме си такива в саксия и после си ги засаждаме. Не всяка година се хващат, но пак е по- добре. Това, разбира се, носи и своите неудобства. Естествените елхички не понасят топлината в стаята и игличките им бързо окапват. Това е една от причините да ги купуваме едва няколко дни преди Коледа. Разбира се не пречи през останалото време да си измислям други варианти за създаване на настроение. За тази година набелязах две опции. Днес е първата и доста по- лесната за изпълнение. За другата ще ми трябва помощта на Мъжът на Лулу:)

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

27: За постите

Някога, хората са имали много по- рационален режим на хранене и на живот. Няма стрес, няма смлени буболечки в суджуците, няма прегърбена стойка по 8 часа на ден пред компа. Да не говорим, че не са имали диета включваща пица всеки ден. Постите са били широко застъпени и в повечето случаи стриктно спазвани. Почти винаги по религиозни причини
Стана ми интересно до колко хората в момента следват коледния пост и поразпитах приятелите ми около мен. Много съм далеч от представителна статистическа извадка, но искрено се позабавлявах с част от тенденциите.

Междувременно предлагам и една бърза рецепта, подходяща за желаещите да се прочистят организма и съзнанието си от животински продукти. Умишлено избягвам думата пост, защото в случая, защото за него не е достатъчно само храната да ти да не включва месо. По голямата част от пречистването, трябва да се случва в глава ни.

сряда, 27 ноември 2013 г.

28: Джони, само ти можеш да спасиш света





Мисля, че имаше такава книга на Тери Пратчет. Много ми е любим като автор, но поредицата за Джони не са му от най- силните. Както и да е, не е важно. По същественото е че тази фраза "Джони, само ти можеш да спасиш света" ми се е набила в главата, като рефрен от някакъв летен хит, но така и не отшумяващ с годините. Всеки път, като се присетя за нея и ми идва да изкрещя "Не, Джони, не можеш! Пич, ти си пълен идиот! Не можеш да спасиш света!". Напоследък все по- често го крещя наум. Дe да знам, може би просто искам да съм като него и наистина да  повярвам, че мога да спася всичко и всички. Някога някой ми каза, че няма как да промениш вселената, но ако помогнеш на хората около теб, тя все пак ще стане по хубаво място. Как мамка му! Защо, по дяволите, не ми каза как?! Защо не ми обясни как да се справя с угризенията на съвестта после?! Какъв е критерият, по който да избера на кой да помогна и кой да оставя сам и безпомощен?! На бежанците от Сирия? На сираците? На децата болни от левкимия или на тези, които се лекуват от церебрална парализа извън България? Джони, ти изобщо наясно ли си, че в тази държава благотворителността е сезонно явление?! Само по Коледа. Ама не защото ние сме корави копелета и не ни пука, а защото тук каузите ни станаха много. Виждаш ли, Джони! Нищо не разбираш! Светът може да си го спасяваш колкото искаш в някаква книга, но в държава, в която здравеопазването се извършва с СМС-и, а  помощта се изразява в това да дадеш на ближния единствената си риза, изобщо не е толкова елементарно!
Защото, когато си поставен пред такъв избор, накрая просто се отказваш да избираш изобщо. Казва се чувство на безнадеждност, Джони! Запомни го! Важно е! Отчаяните хора стават слаби и лоши.  Сякаш целият свят е вперил очи в теб и цъка неодобрително с език, че там децата няма какво да ядат, а ти мислиш как да заведеш собствените на почивка за три дни. Значи си лош. И накрая наистина започваш да го вярваш и да се държиш така. То не е защото по принцип си такъв, а защото си намерил начин да се защитиш.
И все пак ти ми харесваш! И знаеш ли защо? Защото не се отказа! Накрая все пак спаси света. Аз съм по- слаба. Понякога просто предпочитам да си затворя очите. Вече ти казах за слабостта, нали? Правя се, че не виждам стотиците призиви за помощ, които никнат на стената ми във фейсбук, като гъби след дъжд. Ами, тези за които дори не могат да публикуват там?! И все пак и на мен ми е трудно да се предам напълно и лайквам тези постове. Не съм толкова глупава, знам че това не е реална помощ. Но само така мога да ги намеря отново. В някакъв друг момент. В ден, в който усещането за безсилие не е взело връх. Има и такива дни. Случват се тогава, когато срещна и някой друг като мен. Самотен и безсилен, но с усещането, че ако помогнем двама, може би не е толкова безнадеждно.
Видя ли сега, защо в България благотворителността е само по Коледа?! Защото това е времето, когато се оглеждаме, виждаме, че не сме сами и наистина вярваме, че е достатъчно само да помогнеш на някой около теб, за да направиш света по- красиво място. Защото тогава знаеш, че има и други, които може би ще помогнат на тези, на които ти не си успял. И вече не се чувстваш толкова безсилен, самотен, уплашен и с чувство на вина
Но пак е тъжно и е жалко, че се срещаме единствено по Коледа.

.

вторник, 26 ноември 2013 г.

29: Странен ден

Да си отвеян, отвеян, колко да си отвеян?! Очевидно достатъчно. Писах, обработвах, трих, пак писах, пак обработвах снимки и накрая по погрешка затрих всичко. Сори, дето се казва на чист български. Има време, утре също е ден, а до Коледа остават цели 29 дни. Колко още неща мога да изтрия дотогава, ехеее...:)



понеделник, 25 ноември 2013 г.

30 дни до Коледа

Зън, зън, зън.... Ужасните коледни звънчета плахо се прокрадват. Къде в коледни снимки, къде в празнична украса на моловете. Аз работя в  един такъв МОЛ. Усещам ги тези неща:) Макар и навън да не е никак коледно, сградата са я пакетирали отвън и отвътре в стотици хиляди коледни лампички. Поне търговската му част. Тази с офисите все още е скучновата по своя бизнес си начин, което я кара да сивее още повече в сравнение с безбройните блещукащи светлинки. Но дори и тук се усеща плахият полъх на наближаващите хаос, еуфория, безогледно пазаруване и безсмислена истерия. Изготвят се списъците за картичките, прави се график за отпуската през почивните дни, резервират се ресторанти за коледни партита и т.н и т.н. и т.н. Въпреки цялото безумие, което настъпва на планетата покрай този празник, аз продължавам да си го харесвам. Не в частта с истерията с пазаруването, разбира се, но от към онази по- приятна страна, свързана с подготовката и това цялото семейство да украсяват къщата.  Има цял месец до тогава и аз възнамерявам да го посветя точно на това. Принципно идеята ми е всеки ден да публикувам по нещо - снимка, идея, рецепта или нещо друго, което ми хрумне до тогава. Част от рецептите ще са свързани с постите, друга част ще са по- празнични. Не всичко ще е коледно, но до колкото мога (не обещавам си сигурност) ще се опитам да има по нещо всеки ден. 


неделя, 24 ноември 2013 г.

За салатата с любов

Салатите у нас са всесезонна храна. Поне за мен, не съм сигурна, че мъжът ми приема радушно тези зеленчукови инициативи. Макар и да присъстват целогодишно на масата, следват сезоните тенденции. Докато пролетно време преобладават зеленяша, лятото клоня повече към домати и чушки, а през зимата и есента вкусът се уплътнява и включва значително повече бавни въглехидрати. 


Предложението днес е за салата с марокански кус-кус, чушки и сос от ментов йогурт. Засищаща и достатъчно нискокалорична, за да може да я включите към диетата си.

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Браунис чийзкейк торта с малини и маскарпоне

У нас е пълно с всевъзможни уреди и джаджи. Част от тях използвам ежедневно, част са изпаднали в дълбоко забвение. Някои са ми подарени, но друга са си купени от мен и нямам оправдание. С течение на времето развих достатъчно опит и натрупах достатъчно безсмислени покупки, за да развия инстинкт, кое ще се ползва и кое ще събира прах. Не бих се наела да си цитирам незаменимите кухненски джади поименно, просто защото полезността им зависи от първоначално зададените критерии. Електрическото ренде може да изглежда невероятно футуристично и да намирате голямо сходство с последните совалки на НАСА, но истината е, че ако по принцип не ползвате кой знае колко често ренде, това също ще бъде обречено на забвение. Най- ужасно ми звучат многофункционалните уреди. Обикновено имат страшно много възможности, от които нищо не се случва като хората и с течение на времето биват забутани в най- затънтения ъгъл на шкафа. Макар и да съм доста оптимистично настроена към всякакви сортове кукъри, имах доста резерви по отношение на функцията печене. Както вече споменах, Philips бяха така любезни да ме снабдят с най- новият си милтикукър и както можете да предположите, първото нещо, което направих е да пробвам дали пече:) От едната спортна злоба, не защото си нямам фурна:)  Що пък да не е кекс или блатове за торта примерно. Истината е, че със стандартния кекс не ми се получи особено добре. Загаря отдолу, но иначе беше ок. За сметка на това открих няколко други сладкиша, които просто са се убили за този уред. Това е същото като с вегетарианството. Ако пробвате да изимитирате свинска вратна пържола със сметанов сос, като ползвате заместители, може и да не ви се получи забележително ястие. За сметка на това има толкова други възможности и опции за експерименти. В следващите публикации ще ви ги покажа. Днес, обаче е ден за торта. 


Както в повечето случаи, поводът за тортата е рожден ден. Петнадесети рожден ден.



четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Бърза кухня: Азиатска супа Тom Yum

Обичате ли да прекарвате свободното си време в кухнята, около печката? Не! Сериозно?! Ах, какво съвпадение:) Не знам защо хората се решили, че ми е много приятно. Със сигурност наличието на кулинарен блог няма абсолютно нищо общо:) Въпреки ширещата се заблуда сред близките ми, аз не изпадам във възторг от идеята да се примъкна пълзейки до вкъщи след работа и да изкарам остатъка от вечерта, размахвайки ентусиазирано черпак. Уви, оцеляването на поколението ми, надделява над огромното ми желание за духовно усъвършенстване с книга в едната ръка и чаша вино в другата. По възможност на фотьойла пред камината, благодаря! Опитите все пак продължават. Понякога даже са успешни. Вече обещах, че този месец ще го посветя на стремежа да се изнижем от кухнята максимално бързо, без това да доведе до световен глад. Като се замисля, стигам да извода, че азиатците са издигнали в култ това упражнение. Напоследък много съм се запалила по тази кухня и реших да споделя едно свободно съчинение на тайландска тематика с няколко идеи, с които може да направите живота по- лесен.



неделя, 3 ноември 2013 г.

След Halloween


Малко off  и доста в  страни от храната. Не го харесвам този празник, но така и така навлезе. В интерес на истината фотосесията не я правихме за него, но идва доста тематично. И доста различно от обичайния ми стил. Няма нито една тиква, прилеп или изкуствени зъби:) Беше много забавно и все по- често се замислям, дали да не си направя собствено студио. Ама  какво, как и най- вече кога ще снимам там, изобщо не е ясно.

С любезното съдействие на Славина.



петък, 1 ноември 2013 г.

Новата ми джаджа



Покрай този блог, част от семейната ни кухня е изложена на показ и често ми се налага да водя дискусии кога намирам време да готвя и дали патешкото  филе с портокалов сос  и лимонов ориз е по- трудно за приготвяне от мусака. Отговорът не е еднозначен и много зависи от зададените приоритети. Ако за някой трудно означава да е изключително стриктен с времето за печене на месото, то за мен трудно означава, че отнема твърде много време и много на брой манипулации от старта на приготвянето до слагането на масата. Нали разбирате ситуацията – ако се прибирате в 7.30 вечерта и трябва да чакате два часа и половина въпросната мусака, някъде към 9 ще са ви отхапали ръката от глад или в най- добрия случай, ще имате едни ужасно кисели и изнервени хора около вас. Аз ставам по- раздразнителна и сприхава от самите тях. Като следствие изключително много уважавам всякакви уреди, които ми пестят време или ми позволяват да не стоя с вперен поглед в яденето, готова да го спася всеки момент от изгаряне/изкипяване/разваряване и разни други апокалиптични неприятности, които могат да се случат на него и на кухнята ми. Това е основната причина с голяма охота да приема поканата на Philips, да тествам новия им мултифинкционален уред за готвене. Обикновено имам големи очаквания към подобен тип съоръжения. Уговорката ми с тях е да публикувам 7 рецепти, приготвени с мултикукъра така че ако не друго,  поне имам повод да пиша по- често:) Уточнявам, че основната цел е да споделя впечатления, а не с непоколебим патос да ви изрекламирам уреда и да ви пратя да си го купувате. Всяка една  от рецептите може да бъде направена и без него.



Идеята ми е тези публикации да са посветени на бързите, лесни и практични идеи, които отнемат не повече от час от стоварването на торбите на кухненския плот до сядането на подредената маса.




понеделник, 21 октомври 2013 г.

Есенни вкусове: Тажин


Напоследък куфарът ми е подложен на тежка експлоатация, а приготвянето на багажа се превърна в рутинно упражнение отнемащо време, колкото вземането на душ. Обвита в есен, Европа е много красива, но на мен най- много ми харесва тук. Невероятните, толкова любими цветове на сезона и все още прекрасното, топло и слънчево време ме карат да даже да заобичам града.


Есенните аромати са ми също толкова любими, колкото и топлите цветове. Храната, която приготвям вкъщи също се променя, заедно със сезона. Зелените салати лека-полека отстъпват място на по- плътните вкусове. Мисля, че тазгодишният ни безспорен фаворит е тажинът.




събота, 12 октомври 2013 г.

Втори шанс II

Бях горе- долу колкото голямата ми дъщеря, когато ме осени идеята, че много  искам да се науча да шия. Усвоих само момента с прекарването на конеца и сменяне на калерката, след което поривите ми затихнаха мигновено. Години по- късно, една позната в университета, която припечелваше някой и друг лев с шиене, реши да ме научи. Усвоих правия тегел и със завидна некадърност успях да подгъна 4-5 покривки. На фона на гореизложеното, може да ви се стори малко странна, внезапно зародилата се идея да се снабдя с шевна машина. Всъщност всичко започна покрай няколко идеи, които имах покрай обзавеждането на апартамента. След дълго и мъчително ходене по магазините, установих че кича е издигнат в култ, а качеството е нещо, което се случва на другите. Нещата, които не блестяха, лъщяха и не крещяха с липса на концепция бяха необосновано скъпи. Освен това, винаги е по- приятно и интересно, когато успееш да материализираш идеите си със собствените си ръце. Както обикновено се случва в нашето семейство, Мъжът на Лулу реши да прекрати агонията и ми купи заветната шевна машина. Първи на прицел попадна дивана.

петък, 4 октомври 2013 г.

Есенно

Очакваме циганско лято, а Витоша осъмна покрита със сняг. Очаквах слънце и златни багри, а днес на Витиня имаше само плътна, лепкава и студена мъгла. Честно казано не ме притеснява.Обичам есента дори и такава - с чадъри и студ.


петък, 20 септември 2013 г.

За бързите торти и мечтите в балони

Щях да започвам темата с тържествен анонс за рождения ден на Марти. Така и не ми стигна времето на този ден, а после някак си не беше много актуално.  През последните няколко месеца натрупах завидна колекция от проекти за торти, декорации и идеи за партита (събирам си ги по принцип, не конкретно за повода).  Спорадичните талази на вдъхновението ми, което никога не се е славело с голямо постоянство, в съчетание с пълна дезорганизация и чести пътувания, като цяло води до липса на концепция. Има случаи, в които успявам да надмина себе си.

сряда, 21 август 2013 г.

Лято в снимки


Така наречената почивка мина, а на мен продължава да ми е едно такова лятно и пълно с идеи. Не е ясно до кога, но поне за сега.


 Ако случайно на някой му се гледат снимки от семейните албуми да заповяда.

вторник, 13 август 2013 г.

Скоунс и камъни

Първият ми сблъсък с Англия беше в един прекрасен юнски ден. Тук беше 30 градуса, там 12. Валеше. И духаше вятър. Плюс това аз се бях озовала в Лондон и трябваше да бродя измокрена и замръзнала близо 3 часа, докато дойде време да се чекирам в хотела. Абе от където и да го погледнеш не беше любов от пръв поглед. Следващите дни времето не се промени особено. За две седмици престой мисля, че имаше 2 .....часа в които не се изливаше порой, не валеше, не  ръмеше или каквато и да било там форма на дъжд, за която се сетите. Така де, той този град е известен с това. Казаха ми, че за малко съм пропуснала лятото. Било се случило седмицата преди аз да отида. По традиция продължава няколко дни и разбираш, че се е случило едва след като отмине. Тръгнах си без особени симпатии, но с някакво странно усещане, че много искам да се върна пак. Дължеше се на самия град и със сигурност някой ден ще намеря време да споделя снимки. Наистина се върнах няколко пъти след това. Заради изключително удобният транспорт ли или пък заради мазохистичното усещане да ядеш боб и полусварени домати за закуска в някое малко хотелче, но реших, че много искам да пообиколим из страната. Както можеше да се очаква, Лондон не е Англия. 


Само за да не забравите, че блога си остава кулинарен, пускам и една идея за закуска. Скоунс са бързи и лесни кифлички, с аромат на масло, разпространени из англосаксонските държави. Не знам защо не са набрали популярност у нас, но са изключително елементарни за приготвяне. Моите ви ги предлагам с ягоди и овесени ядки. Понеже сезонът на ягодите мина, може спокойно да ги замените с някакъв друг плод.


неделя, 28 юли 2013 г.

Защото НЕ сме различни



 Аз и ти много си приличаме. Ти може би живееш в някое малко градче, аз живея в София, ти може би не си завършил и средно образование, аз съм висшист, ти може би работиш в някой цех, аз ръководя компания, ти може и да си мюсюлманин, аз съм християнка, ти може би си на 18 или пък на 60, аз съм на 36. Странно, но пак сме еднакви. Ти ставаш рано сутрин и отиваш на работа. Аз също. Ти се прибираш смазан вечерта. Моята работа може би е различна, но след 10-14 часа в офиса, аз също съм като пребито куче и не мога да си видя децата. Ти не можеш да заспиш, защото се притесняваш, че утре можеш да сгрешиш и да останеш без работа. Аз седя будна нощно време, защото се притеснявам, че утре мога да сгреша и тогава 30 души ще останат без работа. Ти се притесняваш, че работодателят ти утре може да фалира, аз че утре компанията може да реши, че българският пазар е много малко и да се изтегли. Ти правиш всичко това за децата си, аз също. Ти искаш качествено образование за тях, аз също. Ти искаш смислено здравеопазване, аз също. Ти си честен до глупост, аз също. Ти искаш да виждаш перспектива, аз също. Ти имаш някаква идеология, аз също. Без значение дали ти си привърженик на социалистическата идея, а аз на дясното, ние пак ще сме еднакви, защото ценностната ни система е много сходна. Искаме честни правила и добър стандарт за България. Различията ни са само в пътя по който искаме да минем, но това не е толкова важно, защото ако всичко е наред, крайната цел е една и който и път да изберем, пак ще стигнем до нея. Целите, обаче, се оказват различни. Не моите или твоите. Целите на почти всички управляващи за последните 69 години. Преследването на лични интереси не просто удължава пътя, а на практика сменя посоката. Тук вече не става въпрос за ляво или дясно, а за кражби, корупция, олигархия и лични интереси. Същите тези интереси, които определиха, че след 40 години трудов стаж като учител, баща ми трябва да взима 350 лв пенсия. Същите тези, които принуждават една достойна майка на три деца, да потъпче гордостта си и през сълзи да търси помощ. Чувствам се безпомощна до пълно отчаяние, че не мога да променя това. Чувствам се безсилна до пълно обсебване, че те продължават да крадат и да ни лъжат, а аз не мога да ги спра. Правя единственото, което ми е позволено - всяка вечер излизам на жълтите павете, поне да видят че ни има и не сме съгласни с това, което се случва. И безсилието и отчаяните все повече ме обземат. Ставам сутрин, слагам си слушалките и тичам. Тичам до пълно изтощение, докато не ми причернее от болка в мускулите, сърцебиене и учестено дишане. Тичам, защото не мога да преодолея яда и безсилието си, защото вечерта, когато съм там, на жълтите павета, точно тази сива страна, която има всеки, има вероятност надделее и да се окаже с камък в ръката.
 
Не, приятелю, ние не сме различни! Също като теб, аз не искам да повярвам, че нямаме бъдеще. Не искам да повярвам, че децата ни ще плащат заеми, защото някакви хора са взели комисионни и ще ни заробят с безсмислени проекти. Не искам циганите да живеят в гета и да крадат, защото на някой му трябва евтин за купуване електорат и му е удобно да ги държи бедни, гладни и необразовани. Те са хора, също като мен и теб и заслужават своето бъдеще.  Ние с теб не сме врагове и никога няма да бъдем. Не се подавай на разделението, което ни насаждат, защото нямаме сметка от това. Всичко управляващи разчитат на това с теб да се мразим, защото докато с теб си крещим и разменяме обиди по форумите и на улицата, те се крият зад твоя или моя гръб и продължават да ни лъжат и манипулират. Не другарю, ти не си червен боклук и нашите родители не са червени пенсии, както и аз не съм лумпена, наркоманка и платена. Ние сме същите тези хора, които учиха заедно, бяхме заедно на море или пък сме пили бира някъде. Ти си същия този, който ми помагаше да си избутам колата от снега миналата зима, а аз съм тази, която те пусна да минеш отпред на опашката, защото много бързаше. Ти може би си този, който копае обходна галерия в мина Ораново, за да спаси два човешки живота, без да го интересува, дали тези хора поддържат друга партия. А аз съм същата онази, която преведе пари за лечението на болно дете, без да се замисли и за секунда, че ако майка му е от друга партия, няма да го направя. Не ти желая нищо лошо, но ако все пак някога имаш нужда от помощ, знай, че аз съм зад теб. Съжалявам, че моя протест ти причинява неудобства вечер, когато се прибираш от работа, но просто не знам по какъв друг начин да ги накараме да ни чуят. Недей да ми казваш, че не мога нищо да променя. Аз съм реалист. Знам, че като не са тези ще са онези - дето се вика, пак същите. И пак вярвам, че променям нещо, като излезем на улицата. Когато всички прожектори светят в тях и около тях, става много трудно да се скриеш в сенките и да мишкуваш. Не ме интересува дали ще са те на власт, стига да започнат да правят нещо за мен и теб, а не само за тях. Писна ми от популизъм и подхвърляне на огризки. Аз не мога да омаловажа твоя глас и да ги отрека, просто защото не изповядват моите идея. Ако искрено вярваш и подкрепяш, това което се случва, аз съм ОК. Сега обаче е много важно ти да направиш равносметка - това ли е което си искал и което наистина искаш. Недей да ми го казваш на мен, запази отговора за себе си, защото само така можеш да бъдеш честен. Не те карам да излезеш с мен на улицата. Просто приеми, че всеки има нужда да се бори за нещо. Аз се боря срещу това някой да ни ограбва ежедневно, както финансово, така и морално. Боря се срещу това аз и ти да сме разделени, защото на някой му е много удобно. Защото нашите различия са толкова малко, а това което ни обединява и ни прави еднакви е толкова много.



сряда, 24 юли 2013 г.

Блиц

Странно лято. Свежо. И времето и хората, които срещам. Ваканцията беше неприлично кратка. Забежките извън града твърде малко. Обаче имам  миниатюрна градина на терасата. Босилекът не върви много добре, но пък ягодите се скъсват да цъфтят. Днес обрах първата реколта - 9 броя. Абе небрежно ми е. Дори не ми се пише. Традиционно, по това време на годината гледам да не се задържам в кухнята. Някоя друга салата, нещо за пиене и стига толкова. Днес сме на смути. От диня. Пробвайте:)


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...