сряда, 27 ноември 2013 г.

28: Джони, само ти можеш да спасиш света





Мисля, че имаше такава книга на Тери Пратчет. Много ми е любим като автор, но поредицата за Джони не са му от най- силните. Както и да е, не е важно. По същественото е че тази фраза "Джони, само ти можеш да спасиш света" ми се е набила в главата, като рефрен от някакъв летен хит, но така и не отшумяващ с годините. Всеки път, като се присетя за нея и ми идва да изкрещя "Не, Джони, не можеш! Пич, ти си пълен идиот! Не можеш да спасиш света!". Напоследък все по- често го крещя наум. Дe да знам, може би просто искам да съм като него и наистина да  повярвам, че мога да спася всичко и всички. Някога някой ми каза, че няма как да промениш вселената, но ако помогнеш на хората около теб, тя все пак ще стане по хубаво място. Как мамка му! Защо, по дяволите, не ми каза как?! Защо не ми обясни как да се справя с угризенията на съвестта после?! Какъв е критерият, по който да избера на кой да помогна и кой да оставя сам и безпомощен?! На бежанците от Сирия? На сираците? На децата болни от левкимия или на тези, които се лекуват от церебрална парализа извън България? Джони, ти изобщо наясно ли си, че в тази държава благотворителността е сезонно явление?! Само по Коледа. Ама не защото ние сме корави копелета и не ни пука, а защото тук каузите ни станаха много. Виждаш ли, Джони! Нищо не разбираш! Светът може да си го спасяваш колкото искаш в някаква книга, но в държава, в която здравеопазването се извършва с СМС-и, а  помощта се изразява в това да дадеш на ближния единствената си риза, изобщо не е толкова елементарно!
Защото, когато си поставен пред такъв избор, накрая просто се отказваш да избираш изобщо. Казва се чувство на безнадеждност, Джони! Запомни го! Важно е! Отчаяните хора стават слаби и лоши.  Сякаш целият свят е вперил очи в теб и цъка неодобрително с език, че там децата няма какво да ядат, а ти мислиш как да заведеш собствените на почивка за три дни. Значи си лош. И накрая наистина започваш да го вярваш и да се държиш така. То не е защото по принцип си такъв, а защото си намерил начин да се защитиш.
И все пак ти ми харесваш! И знаеш ли защо? Защото не се отказа! Накрая все пак спаси света. Аз съм по- слаба. Понякога просто предпочитам да си затворя очите. Вече ти казах за слабостта, нали? Правя се, че не виждам стотиците призиви за помощ, които никнат на стената ми във фейсбук, като гъби след дъжд. Ами, тези за които дори не могат да публикуват там?! И все пак и на мен ми е трудно да се предам напълно и лайквам тези постове. Не съм толкова глупава, знам че това не е реална помощ. Но само така мога да ги намеря отново. В някакъв друг момент. В ден, в който усещането за безсилие не е взело връх. Има и такива дни. Случват се тогава, когато срещна и някой друг като мен. Самотен и безсилен, но с усещането, че ако помогнем двама, може би не е толкова безнадеждно.
Видя ли сега, защо в България благотворителността е само по Коледа?! Защото това е времето, когато се оглеждаме, виждаме, че не сме сами и наистина вярваме, че е достатъчно само да помогнеш на някой около теб, за да направиш света по- красиво място. Защото тогава знаеш, че има и други, които може би ще помогнат на тези, на които ти не си успял. И вече не се чувстваш толкова безсилен, самотен, уплашен и с чувство на вина
Но пак е тъжно и е жалко, че се срещаме единствено по Коледа.

.

6 коментара:

  1. За съжаление тук е България! Сещаме се само по Коледа или Великден. Въпреки, че има не малко българи, които под някаква форма проявяват своята благотворителност и през останалата част от годината. Но за съжаление нуждаещите се от помощ са много повече от хората, способни на благотворителност. Ако се огледаме около нас, има много болни, стари и самотни хора, нуждаещи се от помощ и никой не се сеща за тях. Сещаме се само за хора от поредната кампания с СМС или от репортажи в новините.

    ОтговорИзтриване
  2. Ами - да и аз се чувствам така. Особено ако поискма да си купя поредното нещо за хобито и изръся...примерно 100 лева започвам да си мисля...добре де, ама някои хора с толкова пари живеят по цял месец, че и 4 човека...но не мога да променя всичко. За това се опитвам когато мога, да помагам тук там.Даже съм си харесала една инициатива и пращам неща периодично - ей така, от тия материали същите...дето понякога ми седят по година-две-три без да използвам. Но знам, че ще им се порадва някой друг, някой за който моят "боклук" ще е съкровище...Оф, как звучи...не - не си пробутвам боклуците, просто неща, които се оказват не-полезни за мен (ето - пак се оправдавам).

    Не мисля, че в България се помага само по Коледа и Великден...просто тогава всичко става "кампанийно", "медийно" и т.н., че да може някой с много пари да си вдигне рейтинга. Има и хора които помагат, без да искат публичност и без да го правят за рекламата. Пък и по "чужбината" хората са си направили разни облекчения при дарение...ама това е тема на друг разговор

    И ей тъй - не си сама. Аз за себе си знам, че никога не съм сама, но това е свързано с определено състояние, заради което някой може да си помисли, че трябва да посещавам едно определено заведение...Добре, че вече се сдобих с куче, че като се разхождам сама с него да не ме помислят за откачена...(както се случва ако се разходя сама и недай си Боже да седна на заведение...че и да поискам САМО един комплект прибори)

    Толкоз - не може да помогнеш на всички, ама поне ти се иска понякога ;-) Това пак си е хубаво...

    ОтговорИзтриване
  3. В онези другите страни, където сигурно живее Джони, децата ги учат на благотворителност
    и на обществено полезен труд!
    Това за мен е нещо, което се възпитава :)
    За България не ми се говори!

    ОтговорИзтриване
  4. Лулу, безсилие ли усещам? Недей. Срещнах хора, които дават и не броят. Малко са, но ги има. И без да е Коледа, без да питат за религия, без да ги е еня за цвета на кожата.
    Ники

    ПС Трябва да си създам профил, за да не влизам като гост, извинявай.

    ОтговорИзтриване
  5. Руми много добре си го написала ... едва ли мога да добавя нещо ... Мразя да чувам думите "няма да спасиш света, защо се товариш излишно ..." Според мен е важно за всички ни да бъдем добри и да помагаме, когато можем, това ни прави хора ... За съжаление се оказа че нечовеците са много ...

    ОтговорИзтриване
  6. Руми, масово за съжаление се помага в България по Коледа и само по празници. Но мога да твърдя, че аз и хората в моето обкръжение помагаме за различни каузи и инициативи, не само по празници, а когато има нужда. А нужда има постоянно.
    Моля се с всеки изминал ден нуждите да стават все по-малко. И ако не Джони, аз, ти, ние, вие, те, всички заедно успеем да внесем промяната за това.

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...