четвъртък, 26 декември 2019 г.

По- малко

Това не е пост за най- красивата питка, най- сочните пържоли, най- крехката пуйка, най- вкусната баница, най- пищната украса или най- хубавите снимки.  Не е и пост за лъскави пожелания, коледен дух, шумни компании  и откровени равносметки. Това е един съвсем обикновен пост. Такъв за простичката тишина. Такава в душата, ума, сърцето и ушите. Красива тишина, изпълваща всички сетива. Коледа е прекрасна и аз я обожавам. От шумните семейни сбирки, през суматохата и истерията с подаръците до сармичките и тиквеника. Но истината е че единственото, което има значение е взаимността и смирението.




С Мъжът на Лулу решихме да не се впускаме в суетене около нечетния брой ястия за Бъдни вечер още от сутринта. Нито сармите, нито питката ще избягат. Бяга само времето. Калната, мръсна и разкашкана след дъжда София, отстъпи място на павирания, заснежен път. Пътеката в планината, която по принцип е натоварена и пълна с хора се оказа абсолютно пуста.


Вместо дъжд, горе ни посрещна тихо сипещ се сняг. Само ние и тишината. Онова особено състояние, което не е липса на шум, а само липса на ежедневие и процеждаща се време. Отнема малко усилия, за да може пищенето в ушите, причинено от живота в истеричния град да отшуми и да започнеш да се настройваш на други честоти. Слабият звук от скърцащи склони при всеки повей на вятъра. Тихата зимен песен на някакво пиле.



Шумът от падащия сняг. Чували ли сте как вали сняг в тихо време? Един от най- успокояващите звуци. Странна, величествена, загръщаща пелена, която изсмуква всяка острота и омекотява всичко, до като се докосне. От всякакъв шум до ръбати характери. По пустата пътека, единствените човешки следи бяха нашите. Имаше и други - на пробягали зайци, пилци и къртици. Хижата работеше.  Столовата, в която обикновено няма места ни очакваше празна, огряна от огъна в камината и примигващите коледни лампички.


Виното традиционно се пие в чаши за вода. Без излишни глезотии. Беше хубаво или поне на мен ми се струва така, но предполагам, че много зависи от момента. Пием си пред камината и си мълчим.


Можеш да си мълчиш и да се чувстваш комфортно само с много близки хора и сродни души. Не се чувстваш длъжен да пълниш тишината с излишно бърборене и никой не е притеснен от това. По обратния път, малко преди да слезем при колата, пътя ни пресякоха стадо сърнички. Мисля, че по- коледно нямаше как да бъде.





Остана време и за сарми и питка. Събрахме се и със семейството.


 И греяно вино си направихме, и камината си запалихме, но някак си истинската Коледа ни се случи горе. На тишина, сред природата, сами. Без излишни неща и без излишна суета.



Желая ви здраве, време и повече тишина, простота и удовлетворение.

3 коментара:

  1. Честита Коледа, Лулу! Все такава тиха, щастлива и самодостатъчна.

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасна тишина!Честита Коледа и уют в дома Ви!

    ОтговорИзтриване
  3. Dzięki za ten post :-)
    Zima cudowna. Taka, jakiej u mnie nie ma.
    Pozdrawiam.

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...