вторник, 10 декември 2019 г.

Mince pie / Минс пай или както и да се казва на български

Като кажете Коледа и хората се сещат украса в червено и зелено, за дебел старец с подаръци, бисквити под елхата, мила семейна вечеря и щастливи деца. Всъщност може и да става въпрос за претъпкани магазини, едни доста поизнервени хора, меденки от Лидл (честно, много ги обичам) и разглезени, презадоволени хлапета. Както и да е, червеното и зеленото си остава класика! Аз харесвам класическите неща. Предсказуеми са и знаеш какво да очакваш. След всичко изчанчено, което приготвях през годините, тази реших че имам нужда от нещо съвсем класическо. И друг път съм споменавала, но принадлежа към онези  0,0001% от човечеството, които не обичат шоколадови десерти. Никакви. До степен, в която остъргвам шоколада от гореспоменатите меденки. Странното е че шоколад ям, но по възможност чист. За сметка на това обичам много плодови десерти с много масло. Повечето класически коледни сладости чудесно се вписват в тази категория. Като започнете от традиционния български тиквеник за Бъдни вечер, минете през разните щолени и коледни пудинги и стигнете до английското извращение Mince Pie. Сори за чистия български, нямам ни най- малката идея как се казва по нашенски. Каня му се вече от 10 години и така и не му идваше реда. Обикновено само се тъпча със себеподобните му, когато се окажа в Англия покрай Коледа. Е наканих се да го направя. Честно казано плънката е доста натрапчива като вкус, дори и за моите плодово привързани рецептори. Реших да редуцирам количеството подправки от оригиналната рецепта, да намаля количеството на захарта и да пропусна някои традиционни за Англия култури, като Сацума😂🙄 Това последното не ми стана ясно какво e, дори след обстойно търсене Google. Резултатът е задоволителен и ...хм... доста английски, ако мога така да се изразя.  Мъжът на Лулу беше доста песимистично настроен към плънката, но готовото изделие мина качествен контрол и като гледам моят хранителен режим няма да понесе всички негативи от изяждането на цялата доза пайчета. Вината ще бъде споделена в семейството😁





Продуктите са за ей това количество, което виждате на снимката. Диаметъра на формичките при мен е от 10-12 см


За плънката

  • 2 ситно нарязани ябълки
  • 125г предварително накиснати стафиди
  • 70г сушени кайсии - ситно нарязани
  • 100г сушено френско грозде. Е тук се предадох и замених със сушени боровинки и сушени сини сливи
  • 20 г захаросани корички (в оригинала са 75г, но на мен ми идва в повече)
  • Кората и сокът на 1 портокал
  • Кората и сокът на 1 лимон
  • 100г кафява захар
  • 50г бренди
  • 1ч.л смес от бахар, канела, кардамон, звездовидна анасон, индийско орехче, джинджифил, карамфил

Всичко, без захарта и брендито, се накисва през нощта. Сместа се слага в тенджера със захарта. Вари се 15 минути. Добавя се брендито. Може да изсипете в буркан и да съхранявате хладилника, докато ви потрябва.




За тестото

  • 250г брашно
  • 150г студено масло, нарязано на кубчета
  • 1 жълтък
  • Щипка сол
  • 30г студена вода 
  • 1с.л захар

Цялото това нещо го сложих в блендера и на бавни обороти го направих на трохи за около 30 секунди. След това оформих на гладка топка с ръка, завих в стреч фолио и прибрах в хладилника за 30 мин.



Приготвяне

2/3 от тестото се разточва на кора с дебелина 3-4мм. Застилата формата за пай (в моя случай няколко по- малки) и изрязвате излишъка по ръба. За да стане хрупкава основата, надупчете я с вилица и изпечете за 15 мин на 180 градуса. Оставя се да се охлади. Запълва се почти до ръба с готовата плънка. Отгоре украсяват е с остатъка от тестото. Намазва се с жълтък за блясък и се пече във фурната на 180 г за около 20-30 мин (при мен заради размера на формичките 20 мин бяха достатъчни)

Най- вкусни са след 3-4 дни.











3 коментара:

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...