понеделник, 10 декември 2018 г.

4 в 1: Съчинение по картинка на тема дюнер

Една от основните причини, поради които напоследък не публикувам рецепти е че те са съобразени с режима ми на хранене и не са съвсем стандартни. То не че преди бяха де:) Последната статия, обаче, имаше небивал интерес и много хора след това се свързаха с мен, изравяйки нещо от Инстаграм профила ми и искащи конкретната рецепта. Едва ли ще започна да публикувам всичко тук, но има някои идеи, които си заслужават споделянето, заради различните модификации, които могат да се прилагат. Днешният "дюнер" си е точно такъв. Без значение дали съм на ВМНВХ, на високо протеиново или просто с ограничен прием на калории, мога лесно да си го променя така, че идеално да ми се впише в програмата. Правила съм си го дори и вегетариански и вегански, но в тези си вариации трудно можем да го наречем дюнер. Във всичките си форми е безглутенов и лично аз го предпочитам и без нишестени продукти. Основните компоненти може да си ги съчетавате с каквото си поискате друго. На кратко, идеята на поста е по- скоро да ви покаже, че не е нужно да се отказвате от любимите си храни, за да се храните здравословно, но с малко повече мисъл, може да ги превърнете в нещо, което дори може да мине за полезно. Поне по нечии стандарти:)




По същество всеки дюнер се състои от питка, печено и нарязано на дребно месо, салата, картофки и сос. В нашия филм главните герои са си почти същите.

В ролята на питката:
Спаначена Палачинка

Това със спанака е по желание. Аз гледам да ям повече зеленолистни и по тази причина го включих. Може спокойно да го пропуснете, но дава обяснение на зеления цвят на моята питка.

  • 2 яйца
  • 1 с.л. бадемово брашно  (може да го замените и с кокосово, но ние с него нещо не се разбрахме и сега живеем разделени. Ако на вас ви допада, може да го ползвате като по- евтин вариант)
  • 100 г спанак 
  • сол

Спанакът се задушава, отцежда се и се блендира на каша. Смесва се с яйцата, бадемовото брашно и солта и всичко се разбърква до хомогенна смес. Тиган с незалепващо покритие са намазва с мазнина. Сместа се изсипва и се пече като дебела палачинка от двете страни.
Тази палачинка може да си я напълните с каквото ви душа иска, ако в момента не сте в настроение за дюнер. На мен ми е любима и с пастет от риба тон. Ако пропуснете спанака, може спокойно да си я завиете с нещо сладко. Днес сутринта я изядох с крем от пасирани круши, извара, лешници и ванилия.
Ако сте твърде диетични, може да пропуснете единия жълтък. Правила съм я и само с белтъци и пак става чудесна.
Ако пък нямате нищо против някоя и друга калория в повече може да настържете 30гр пермазан в сместа. Става си точно като питка с леко хрупкави краища.


В ролята на печеното месо:
 Печено Мариновано Пуешко

Това е колбасът, който имплементирахме в нашия хладилник от доста години. И преди да си изчистя режима на хранене не долюбвах саламите, така че подобни творчески интерпретации на тема колбас гастролират не рядко при нас, като могат да бъдат и под формата на свинско, телешко или пилешко филе.
Та в случай отивам в Лидл и от щанда с прясното месо си купувам охладено пуешко филе без кожа. Прибирам се у нас и го мариновам в каквото ми падне. Обикновено пушен червен и черен пипер, малко соев сос, супена лъжица оцет, бяло вино и подправка за скара. Оставям го да си почива в хладилника една нощ. На другия ден слагам в тавичка, поливам го с маринатата и го пъхам във фурната, която е загрята на 200 градуса. След 15 минути намалявам на 140 градуса и пека още 40 минути. Времето за печене много зависи от големината на парчето месо. Това е за около килограм. След като го извадя го завивам с фолио и го оставям  20 минути да си почива.  Може да го ядете и топло и студено, нарязано на тънки филийки. Ако го ядем под формата на колбас, след като изстине го овалвам в подправки и го съхранявам до 3 дни в кутия в хладилника. Обикновено не доживява тази преклонна възраст. Чудесно е за мезе на червеното вино, може да си го сложите в салатата, да си го полеете със сос и да му направите гарнитура или да вложите в някой друг сандвич.


 В ролята на картофките
Печена Целина

Бе знам че не откривам топлата вода, но  на мен това си ми е постижението на сезона. Нали знаете, че в началото на всяка година определят какъв ще е модния цвят. Е аз така си харесвам някой зеленчук. Този път фаворитът ми е целината, която иначе недолюбвам особено сурова. Та ако сте яли целина, да знаете, че тази й форма няма абсолютно нищо общо с останалите.  Нито със натрапчивостта на суровата глава зеленчук, нито на пюрето от целина, нито на това в телешкото варено. Печената целина под формата на "пържени картофки" е толкова добра, че дори и Мартина я одобри. Тази седмица си идва Ина. Ще я тествам и върху нея:)
Няма някаква кой знае каква особеност в приготвянето. Харесвате си някоя по- голяма глава зеленчук, обелвате я и я нарязвате като картофки за пържене. Посолявате и напръсквате с мазнина (свинска мас, гхи и кокосово масло са най- подходящи при термична обработка, но и със зехтин може да минете). По желание може да сложите подправка за печени картофи. След това в тава върху хартия за печене, но без пръчиците да се застъпват особено. Пъхате във фурната и печете с вентилатор на 190 градуса. Аз лично съм горд собственик на уред за "сухо" пържене и си ги приготвям там. Преди две години бях писала тук. Божествени са и нормално изпържени в свинска мас, ама айде, нали сме здравословни и гледаме да отбьгваме пържената храна.
Количеството мазнина в повечето случаи е ключът от бараката при приготвянето на храна и е тънката граница, която може да превърне в калорична бомба. Една супена лъжица мазнина е около 15г и съдържа в себе си 125 ккал. В моя случай с напръсканата целина, отива много малко мазнина - не повече от 10 грама на 1 купичка нарязана целина, която стига за 3 дюнера. Ако ги полея обилно или ги изпържа, вместо да ги опека, мога да се сдобия с нещо, което е поело около 2 с.л на 100г. Честно казано аз нямам нищо против мазнините, стига да са ми в дневния прием на калории, да не са трансмазнини и да не ги мешам с въглехидрати.



В ролята на соса:
Домашната майонеза и всякакви други вариации

Домашната майонеза е много хубаво нещо, но имайте предвид, че си е също толкова калорична (та даже и повече) като купената. Разликата е че може да я направите с по- полезна мазнина като зехтин. Стига вкуса на зехтин да ви допада по принцип, защото доста хора се оплакват, че им горчи. В нашето семейство не сме от тях, но майонезата я забърках тайно, защото по принцип мъжът ми не ми дава:)))) Правих няколко варианта преди две години, като може да видите рецептите тук. Тогава много гадно си пасирах единия пръст. Случката мина и замина, но миналата година точно по същото време пак правих руска салата с домашна майонеза и пак успях да си пасирам абсолютно същия пръст по абсолютно същия тъп начин, откъдето произтече и забраната за употреба на пасатор у нас:) За съжаление и почти пълната липса на чувствителност в част от показалеца ми. Та, ако ще си правите майонеза, внимавайте с обирането на сместа от накрайника. С цел осигуряване на безопасни условия на труд, съгласно разписанията на службата по трудова медицина, изключете уреда от контакта, преди да предприемете действия по почистване на пасатора😂.

Освен класическа майонеза, съвсем спокойно може да използвате авокадо, намачкано с черен пипер, горчица, чесън и няколко капки табаско.
Харесвам варианта и с къри сос, който е значително по- ниско калоричен. Ако ще ползвате готов, гледайте да няма захар.

В конкретния случай, моят дюнер беше с домашна майонеза, разбъркана с кисело мляко.



Останалите съставки в дюнера са въпрос на избор и вкус. В моя имаше още зелева салата, кисели краставички и халапеньо. Получи се огромен дюнер, който трудно успях да изям. Цялото това нещо по калкулатор е около 500 ккал, което си е един чудесен обяд, че даже в моя случай и малее (обикновено гледам обяда да ми е не по- малко от 600ккал).
Сега може да го сравните с един обикновен дюнер в същия размер, който в зависимост от количеството сос, мазнина и пържени картофки, може да достигне 2000ккал. Ако сте жена, като мен и това ви единственото хранене за деня, някак тази калоричност може да мине и незабелязано, но едва ли ще си останете само с него. Между другото и нормални дюнери ям. Махам им питката (заради щитовидната завинаги се разделих с глутена), намалявам драстично пържените картофки и казвам да не ми слагат сос. Но, повярвайте ми, моят дюнер си е 100 пъти по- вкусен от купешкия!




3 коментара:

  1. Ех, Лулу, полезен пост, чуден дюнер и неистово желание да излапам и аз един такъв....Ще!- още в следващите дни.

    ОтговорИзтриване
  2. Препрочитам го вече за пореден път! Толкова цветно, апетитно, зареждащо! Трябва и да си го направя - най-накрая!

    ОтговорИзтриване
  3. Днес направих филето и е невероятно!
    Явно и ние ще го приготвяме често вкъщи.
    Следвах времето за печене и месото стана сочно и вкусно ,ще го консумираме като колбас.
    Филийките се режат идеално!
    Благодаря за идеята : )

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...