Страници

понеделник, 19 декември 2011 г.

Писмо

Искам да напиша писмо. Не, не до дебеличкия дядка със смешен червен костюм, прототип на Кока Кола. Не искам подарък. Искам да си припомня, защото се оказа, че е много лесно да забравиш. Не знам, аз не съм много романтична. Не съм и особено сантиментална. Не вярвам в нищо. Даже понякога в себе си не вярвам.  И при целият ми прагматизъм се радвах, като малко дете на едно писмо. Тайно си поплаках и си пожелах да съществуват ангели. Защото много искам да му отговоря


Бисквитите крилца не ги направих по този повод, но са много тематични, така че почерпете се. Може пък и вие да се разчуствате и да ви си прииска да вярвате в ангели.




Тези дни майка ми изрови отнякъде едно писмо. Дядо ми го е изпратил, когато съм била на 6. Много е странно да четеш, нещо написано до теб преди 28 години. Чувството е все едно се здрависваш с миналото. Очарователно, емоционално, тъжно и същевременно щастливо.  Имаш мистериозното усещане, че човекът, написал писмото ти говори. Без да обграждам случката с излишен мистицизъм, но дядо почина преди 8 години.Не мога да му отговоря лично (и се надявам още дълго да продължавам да не мога), но ако има начин, надявам се да може да ме чуе.


Мили дядо,

толкова много време е минало от това писмо. Радвам се, че през по- голямата част от него, ти беше с нас. Сега  ти си далеч от мен и май понякога ми е мъчно. За съжаление  през всичките тези години не съм спазила по- голямата част от твоите съвети. Така и не започнах да си подреждам играчките. Само ги смених. За дрехите да не говорим. И до сега ходя без пантофи и да ти кажа, вече съм на 34, но майка ми и сега ми се кара, ако случайно разбере. Странното е, че се карам за същото на моите деца. Много трудно се перат тези чорапи, дори и с Ариел. А, да, забравих да ти кажа, че вече имам две дъщери. Много са умни. По- умни са от мен.
Не те послушах и с брат ми много се карахме. Непрекъснато ми викаше пикла и ме дразнеше. Престана, чак в университета. Но да ти кажа, не знам какво щях да правя, ако не беше той. Подкрепи ме в най- трудните моменти и без него нищо нямаше да е същото. Сега е женен и си има две момченца - близнаци. Те ще отмъстят за нашите и ще му го върнат тъпкано. За всички щуротии, които някога е измислял!
Мама и татко също са добре. Не знам дали съм ги накарала да се гордеят с мен, така като си ми писал, но и няма от какво да се срамуват. Завърших университет, имам семейство, започнах работа на 19 и от тогава все така. Всъщност май дължа всичко това на тях. Едва ли нещата, щяха да се развият така, ако нямах тяхната подкрепа. Работеща студентка с бебе - звучеше доста безнадеждно без помощ от приятел. Както и да е. Това вече е в миналото. Сега имам много хубава работа, но е малко натоварено. Понякога се налага да оставам по 10-12 часа и често пътувам. Като се замисля и това щеше да е много трудно, ако ги нямаше тях. И мъжът ми. Понякога наистина не знам как ме търпи. Инат и много твърдоглава. Казват, че било генетична обремененост - на теб съм се метнала да знаеш!
Като се замисля, май все пак всичко е наред, въпреки, че не съм била особено послушна. Светът продължава да се върти и се сменят само сезоните. В момента ми идва да напиша писмо с наставления на моите деца и се надявам, някой ден те да могат да ми отговорят същите неща, които ти разказах на теб.
Сега и аз ти казвам довиждане и макар, че се надявам да има още много време преди нашата следваща среща, все пак ми липсваш! Поздрави на баба!
Руми



И сега ангелът да му го занесе! Може и два, защото е дълго.
Стана малко като от Искрено и лично, но може би е от времето.


Тези равносметки имат някаква цикличност, също като благотворителността. Появяват се по Коледа, но след нова година изчезват скорострелно. Възползвайте се! Едно "благодаря" върши много хубава работа, дори и само веднъж в годината. Много ми е трудно да го казвам, за съществените неща. Написах го, но не съм сигурна, че ще имам същата успеваемост на живо...


Бисквити Ангелски крила

  • 2 яйца
  • 100г кафява захар
  • 500г брашно
  • 200г масло
  • 1 пакетче бакпулвер
  • кората на един портокал
  • 4 с.л портокалов сок
  • ванилия
  • шафран
Начин на приготвяне


Маслото се оставя да се размекне на стайна температура и с миксер са разбива заедно със захарта.
Прибавят се яйцата и портокаловия сок, портокаловата кора и се разбива до кремообразна смес.
Брашното се пресява, смесва се с бакпулвера и на части се добавя към маслената смес, като се бърка непрекъснато.
Тестото се доомесва на ръка и се оставя 40 минути в хладилника
Разточва се на кора 0,5 см и с формичка или шаблон се изрязват крилата.
Пекат се върху хартия за печене в предварително загрята на 165 градуса фурна за около 8 минути

Охладете върху решетка и украсете


Аз ползвах захарен фондан оцветен в светло синьо. Залепих с белтък върху сладката. След това отгоре мацнах леко с четката и поръсих с кокосови стърготини. Част от тях бяха оцветени в червено с няколко капки боя.









34 коментара:

  1. Ще му го занесе Руми.Сигурна съм.Аз пък все се сещам за Пипи Дългото чорапче.Тя казваше,че майка и сега седи върху едно пухкаво облаче и гледа надолу да види какво прави дъщеря и.Дали слуша,дали си е изяла бисквитите и изпила млякото,колко бели е направила ... И твоят дядо е там,и моя, и на още много хора.Нека винаги си спомняме за обичаните ни хора,които вече сме изгубили.Само така те могат да продължават да живеят - чрез нас и в сърцата ни.Прегръщам те Руми!

    ОтговорИзтриване
  2. Руми, това е малко като писмо в бутилка, което получаваш доста късно.
    Но всички ние пишем на някого, когото обичаме и не е до нас!
    Така ни е по-леко!
    И съм сигурна, че дядо ти е и твоят "ангел-хранител"
    Пожелавам ти една седмица, изпълнена с чудесни емоции!

    ОтговорИзтриване
  3. Има нещо 'във въздуха' тези дни. Може да се дължи на предстоящата Коледа, може на това, че Луната е във Везни, може и на друго.. Спомените оживяват, чувствата придобиват значимост, потребността от споделяне бута всички бариери, с които се ограждаме.

    ОтговорИзтриване
  4. Ох, Лулу, голяма смелост се изисква да споделиш толкова искрени неща, публично! Възхищавам ти се!

    ОтговорИзтриване
  5. Направо ме просълзи и ме накара за си спомня за моя дядо. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Много мило ми стана, Руми! Прегръдки! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Незабравка Любова -Нези19 декември 2011 г., 10:05

    В дните около Рождество трябва да погледнем навътре в себе си и да потърсим доброто. И ако нямаме време да мислим дълго, завладяни от коледната еуфория на материалното, можем поне да си подарим по един ангел като символ на чистотата и добрите мисли. Това направи ти днес ,Руми,подари ни един ангел. Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  8. Много ме разчувства ...често си спомням за хората ,които не са сред нас и много ми липсват.Трудно ми е да говоря за това.Радвам се, че ти си успяла да го направиш.
    Вълшебна публикация!

    ОтговорИзтриване
  9. Руми, просълзи ме, толкова миличко споделяш лични неща! Аз също си спомних за моите дядовци, които вече не са при нас, дано ангелите често им нашепват, че ги помним и пазим в сърцата си.

    ОтговорИзтриване
  10. Много мило, светло и красиво! Благодаря за светлите емоции, Лулу!

    ОтговорИзтриване
  11. лулу,толкова нежно, с толкова чувства, толкова доброта...казваш,че не си романтична и сантиментална, но чувствителността ти и добротата ти,позитивизма-всичко това, което си ти, което прозира в думите ти, в снимките ти- не знам как го наричаш...
    и аз не вярвам в много неща, но вярвам в силата на мисълта...и в това,че всеки има едно ангелче, което бди над него,дори това ангелче да е нашето добро сърце и положителните мисли на хората,на които сме направили добро...

    Силно те прегръщам и от сърце ти желая Красива Коледа сбъднати и нови мечти!

    ОтговорИзтриване
  12. Руми много красиво, снимките са жестоки, но много красиво си го написала ... а за равносметките, ами то всички си ги правим, макар и аз да не съм привърженик на генерализирането и крайните обобщения :) Но да ти кажа ... май доста си слушкала и като малка и като по- голяма:)

    ОтговорИзтриване
  13. Много красиво написано, Руми!
    Няма как да не ни липсват двойно близките по празниците....

    ОтговорИзтриване
  14. Лулу, казваш, че си прагматична и си далеч от романтизмът и другите силно прехвалени дълбоки емоции от този подвид, но с тази твоя публикация е трудно човек да повярва в това. Беше трогателно, емоционално, провокиращо сълзи и толкова докосващо всичко споделено и написано от теб. Твоя дядо има най- уникалната внучка, която няма нужда от помощта на ангели, за да му занесе това писмо- то стига директо до него там, вътре в сърцето ти, където винаги ще се намира и част от него и той винаги ще знае колко много го обичаш и ти липсва. Бисквитите са прелестно допълнение към цялата емоция.
    Желая ти прекрасни, топли и весели празници в компанията на най- близките ти хора!

    ОтговорИзтриване
  15. Лулу, много трогателно...какво ли повече да напиша, думите тук са излишни.
    И все пак - Весели празници!

    ОтговорИзтриване
  16. Чета писмото ти пред компютъра и не мога да скрия сълзите си от учудените колеги в офиса.Толкова е мило,красиво и силно!

    ОтговорИзтриване
  17. Не можах да прочета всичко, не може да се чете с мокри от сълзи очи...

    ОтговорИзтриване
  18. Много, ама много ме развълнува! Прочетох всичко два пъти, толкова е хубаво как искам и аз да имам такова писмо! Прекрасна вечер!

    ОтговорИзтриване
  19. :) Хубави празнични дни за цялото ти семейство :)
    Ангелите постоянно са с нас :)

    ОтговорИзтриване
  20. Eeeх, Руми...Толкова трогателно и вълнуващо си го написала, с онези присъщи за теб непринуденост и чувственост!! Първо ме просълзи, а после ме накара да се усмихвам... Много обич и топлина за теб и прекрасното ти семейство!

    ОтговорИзтриване
  21. Много е тъжно,че не вярваш в нищо...защо тогава пишеш всички тези коледни публикации?Просто за да си запълниш блога ли?!Коледа е ВЯРА и ЛЮБОВ!И БОГ!

    ОтговорИзтриване
  22. Не вярвам в имагинерни неща. За мен Коледа е най- красивият празник, но не е само вяра. Вярата в Бог е нещо толкова лично и може да бъде интерпретирана по толкова много начини, че не в никакъв случай не бих си позволила да пиш за това нито в блога, нито където и да било.
    Красотата на този празник се крие в това да се опиташ да видиш истинските неща. А аз вярвам в истинските неща и ако се замислиш, те доста се припокриват с това, което проповядва религията. Лошото е че много малко хора си правят труда да ги видят.

    ОтговорИзтриване
  23. Благодаря ти за отговора!Аз обожавам блога ти,но ми беше нужен такъв обоснователен отговор.Светли празници за теб и семейството ти!

    ОтговорИзтриване
  24. Благодаря ти!
    Благодаря на всички, които днес се отбиха, оставиха или не оставиха коментар, но по някакъв начин, споделиха моите емоции!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  25. Руми, емоцията, която сподели ... Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  26. Разплака ме, а това никак не е лесно... Благодаря ти!
    Весели празници на теб и цялото ти семейство!

    ОтговорИзтриване
  27. Философите го наричат диалектика. Духовно-търсещите вяра, път към себе си и Бог. Мистиците - просветление. Хуманистите - право на щастие. Общото е, че става въпрос за едно и също. Tърсенето на истината/истинските неща. В този смисъл си права - най-важни са именно истинските неща. За жалост те не са непременно очевидни за хората.

    ОтговорИзтриване
  28. Руми, поплаках си стабилно. Изключително емоционално си изляла чувствата си в този пост.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  29. Господи Руми!Защо ми трябваше да отварям този пост?Сега ще си плача цял ден!
    Ти наистина си невероятна жена мила моя!

    ОтговорИзтриване
  30. супер са Лулу надявам се да са вкусни!
    весели празници!!!
    х х х

    ОтговорИзтриване
  31. И аз се разплаках...мило ми стана и мъчно...
    После видях, че е от преди близо 2г. публикацията...някои неща са просто непреходни.
    Весели празници!

    ОтговорИзтриване
  32. https://m.facebook.com/MCVMVR/photos/a.497286116988156.134560.497254576991310/1019366098113486/?type=3&source=48
    Ако те интересува...

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...