Каяци, деца и море

Докато навън се разпролетява и вие почвате да се настройвате и да мечтаете за лятото, реших че ми е дошло вдъхновението да разкажа за нашата отпуска преди две години.
По разбираеми причини, снимките са  с телефон и не са най- хубавите, които някога съм правила, но пък са ми едни от най- любимите и свързани с много емоция и хубави спомени.

Родопска лютеница

Тази рецепта не е родопска. Всъщност какъвто и да беше първоизточникът, накрая я направихме толкова на око, че със сигурност оригиналът нямаше да бъде разпознат.

Това което направи лютеницата родопска е невероятното удоволствие да си я направим именно там. На брега на река Боровица, съвсем близо до язовира. И възможността да си напазаруваме от местните баби на пазара до Комунига. Предполагам че за това стои толкова високо в личната ми класация на лютениците. Не знам дали сте забелязали, но и при тях нещата са подобни на виното. На колкото и места да я опитате, на толкова ще е различна. Дори ако опитате лютеница, правена от един и същи човек през различни години - пак ще е различна. Та точно тази лютеница е ВЕЛИКА! Не мога да ви дам да я опитате, но онези, които са преживявали процеса на открито, около огъня, ще ме разберат веднага.

Съвършеното несъвършенство / Салата с гриловани праскови и прошуто

Ресторант Подкофа се намира на плажа. Пред него няма нищо друго освен пясък и море. Така да се каже на първа линия е. Масите са без покривки, а столовете са различни. Вилиците, лъжиците и чашите - също. Единствените стени, които има са въображаемите и когато духа вятър, в чинията ти попадат песъчинки, а косата ти се разрошва до безобразие. За сметка на това храната е великолепна. Виното е само едно, но е добре охладено. Ресторант Подкофа има своите недостатъци, но те само го карат да изглежда още по- съвършен. И да, знам, че подкова се пише с В, но името не идва от там, а от една прелестна кофа, която е провесена от навеса и служи за осветление, заедно с десетките лампички, заобикалящи мястото. Децата го кръстиха така и за известно време въргалянето в хамака под звездите, полепналия пясък по краката, солта и вятъра в косите, станаха тяхно ежедневие. И въпреки, че уцелиха единствената лоша седмица това лято, не се сетиха че имат таблети. Имаха книги, море, вечери под кофата и Мила, която да им подсигури пет звездно гурме (и не само) изживяване.

Аз се включвах само през уикендите и макар, че ситуацията на пълен пансион ала Мила, напълно ме устройваше, от едната гузна съвест се чувствах длъжна да направя поне салата:)

Вечери в небето

Според моята житейска философия, храната е изживяване. Няма значение дали пиете смути със спанак и чия, ядете мусака или са ви сервирали телешко Black Angus. Ако храненето е просто рутина, няма значение какво имате в чинията. Съвсем нагледно го визуализирам с две различни вечери, влезли в лятната ми програма. Изключително различни една от друга, и като време, и като място, и като компания, и като характер. Но пък и двете доста интересни и зареждащи, като емоция.

Поради естеството на събитието, едната беше заснета с телефон, на което се дължи и компромисното качество на снимките.

Първото ми селфи в живота:)

Там, край реката...

Имаше такава песен на Тоника, ако не се лъжа. Горе долу я изживяхме на живо. Не точно както ни се искаше, но само в песните нещата са идеални. В реалния живот доста често се получават мъъъънички разминавания.

Лято, жега, в града просто не се диша. Традиционно решаваме да избягаме за уикенда. Тръгваме с едни приятели и приятели на техните приятели (и последният да затвори вратата).  Идеята е мястото да е познато и голямо, за да можем да си опънем хилядите огромни палатки и да има къде да стоварим целия цигански катун.  Спираме се на бивак в Балкана, цивилизована работа с тоалетни и течаща вода. Всичко на всичко сме 7 възрастни със 7 деца т.е. за целите на упражнението, приемаме че силите са изравнени. От тук нататък е много интересно как  двата лагера интерпретират случката по съвсем различен начин. За по нагледно и разбираемо приемаме да отбелязваме децата с Д, а родители с Р. И така на кратко:

Под небето на долината

Можеше да бъде всичко. Примерно  „Под небето на Тоскана“. Почти не си спомням сюжета от този филм, но много добре си спомням самата Тоскана с лозята,  безвремието, семплия живот,  слънчевите лъчи, малките градчета с каменни улички и лъчезарните усмихнати хора, които поздравяват непознатите.   И храната! Тя не се поддава на описание, не се опитва, не се изяжда, тя се чувства.

 

Преобладаващо със затъмнения

Променливо време, променливи настроения, променлива пролет с променливи зимни нюанси и леки затъмнения.  Хронологично за хаоса  през последния месец:

Вместо равносметка и обещания

Времето е измислено от хората и началото на годината според нечий календар не е съществен фактор за съдбата. По този повод отбягвам да изсипвам надежди за бъдещето, само защото е станало 1 януари. Не обичам и обещанията и заричанията. Никога не се спазват. Не обичам особено и равносметките - няма смисъл да се обръщаш назад. Взимаш си поуките и продължаваш напред.  В началото на тази година си харесах думи под които искам тя да протече. Бяха KEEP GOING. Профучах през годината точно по този начин. Методично и систематично, стараейки се да не влагам особено емоции във второстепенни неща, хорски проблеми и откровена глупост. Това е нещо ново за мен и определено го смятам за едно от важните неща, които научих. Беше странна и трудна година. С хиляди малки проблеми, политическа и икономическа нестабилност. Отразиха ми се. Беше година изпълнена с прекалено много рутина и това със сигурност е нещо, което ми се иска да избегна през следващата. Ако мога пак да си избера дума, то ще бъде НАУЧАВАЙ. Колкото и добре да се учи чрез негативния опит, бих предпочела нещата да се дължат на чиста любознателност и лични амбиция. Нали, така, ако някак си може, ммм:) Благодаря предварително! Сред нещата, които със сигурност ми се иска да правя повече е срещата с планините. Не за ски (което така и така го практикувам), а просто за разходки и среща с приятели. Пристрастяващо е. Както казах не разчитам на календара, за да променям нещо в живота си. Започвам го когато и както дойде. Така посрещнахме новата и изпратихме старата година. Под звездите на Родопите и в семейния уют пред камината Беше страхотна седмица. И страхотна година. По своему:) Следващата и по- добре!

Благодаря на М и К. Пак и отново:)

И за морето и за Никулден с малко закъснение

Да е зимно, да е зимно, колко да е зимно:) Вярно, че е декември, но у мен още тлее желанието да си публикувам снимките от лятото. Какъв по- добър повод за морски снимки от един Никулден.
 

Те, разбира се, са съпроводени от рецепта и традиционно на тази дата празнуваме имения ден на единия близнак. В блога може да откриете и доста други рецепти с риба - от традиционни до доста странни. За тази година предложението е за стек от риба тон с азиатска кора от семена.

Не мисля да съм многословна. Снимките и без това са достатъчно и досадно много. Всъщност бяха толкова много, че при мисълта за подбор и обработка, просто се обезкуражаващо се отказвах да се захващам с начинанието.

Леденото кралство / Белтъчни орехови сладки

Няма случай, в който да тръгна за Русе или Шумен с кола и климатичните условия да са нормални. Не твърдя, че на там винаги е нещо от рода на "апокалипсис сега", а по- скоро, че аз уцелвам такова време. Вчера не направи изключение. Ето така изглеждаха нещата от Витиня почти до Русе.

Не, това не е сняг, а чиста форма на кристален лед, който се трошеше и падаше, заедно с прилежащи клони  при най- лекия повей на вятъра.

Заедно със снимките от леденото кралство вчера, пускам и първата рецепта за сладки, с която поставям началото на коледните публикации.  Мислех и тази година да правя предколеден календар, но много се съмнявам, че ще имам време за подобно преживяване. С каквато и честота да пускам публикациите, публично обещавам, че ще редуцирам сладките до санитарния минимум, т.е най- много да направя още едни кантучини:)

Под небето с хилядите звезди

 
М: Какво ще правите този уикенд? Искате ли с нас към Родопите? К. е набелязал една скала - Шан Кая, с ниши и иска да се пуснем с въжета да я снимаме.

К. е оператор и фотограф. От известно време работи по филм за свещените и мистични места в Родопите. Около него винаги е интересно. Отговорът можеше да бъде само "Ми, да бе, идваме и ние". Малко повече мисъл, относно последвалата организация, нямаше да бъде никак излишна. Просто The Master на импулсивните решения...

Санторини

Ако се забавя още малко с тази публикация, може направо да изпусна летния сезон, който и без това никакъв го няма.

Този остров ми беше станал нещо като фикс идея. 

За първи път се сблъсках с него при  някакво магнитче за хладилник, няколко снимки на позната и картичка от Гърция. Синьо, бяло, море, слънце, абе идилия! Тогава още не знаех, че тези неща са точно от Санторини.  Първият ми реален сблъсък с тази страна далеч не отговориха на представите ми. Не че на Тасос беше лошо, но нямаше нищо общо с моята перфектна  комбинация между бяло, синьо и малки студия, разположени по терасите на някакъв склон. После последваха други острови, но пак не беше същото (макар, че някои със сигурност си заслужават)

Краят на една година - повече есен, отколкото зима, повече отговори, отколкото въпроси

Та дааа, отиде си старата година, дойде новата. Ново начало, нови планове, нови обещания и всичко по- по- най!  Мислех да направя колаж със снимките от миналата година, малка книжка с най- важните моменти или нещо от този род, но всъщност нищо не свършва изведнъж и не започва просто ей така. Тази година мина под знака на търсенето. Намерих много нови неща, нови места, емоции, предизвикателства, възможности и сили, но не открих това, което търсех. Намерих отговорите на много въпроси, но не съм сигурна, че открих правилния въпрос. Продължавам да търся нещо. Не знам какво, но когато го намеря ще разбера. Може би просто търся себе си.  Just keep walking! 

 

И така вместо ретроспекция предлагам бягство. До едно място, където може да намерите много отговори, дори и да нямате въпроси. Стига да се вслушате в тишината и да се загледате в звездите през зимните вечери.

Уикенд дестинации: Родопите и река Арда

Мисля, че до този момент така и не намерих време да разкажа за някое от пътуванията ни до Родопите. Голям пропуск, защото наистина има какво да се види и за какво да се каже. След толкова пътувания в чужбина през последните години и толкова неща, които изписах, отчитам като грешка, фактът  че в този блог не обръщам достатъчно внимание на това, което имаме в България.

Снимките и сезонът предразполагат и към есенна рецепта. Всъщност само визията е есенна. Вкусът е подходящ за всяко друго време от годината.

Летни спомени от Ситония и хрупкави тиквички по гръцки

Живеех с илюзията, че сега когато лятото свърши и вече не пътуваме насам - натам, ще имам малко повече време за себе си.  Живеех и с илюзията, че в работата няма да е много натоварено. Мечтите са хубаво нещо, но е като да дърпаш дявола за опашката. След като илюзиите ми бяха сринати със земята, сега просто се надявам, че в следващата година изобщо ще намеря някакво време за блога, фотография и кулинария, различна от принцеси с кашкавал. И може би не става въпрос толкова за време, колкото за енергия и ентусиазъм.   Пък може и нещата да не тръгнат точно така както се надявам и всъщност изведнъж да се окажа със страшно много свободно време за снимки:) Времето ще покаже. Може пък да успея да изненадам дори и себе си и да открия, че мога да нося и три дини под една мишница. Във всички случаи ще бъдат много интересни времена. Ако изчезна за по- дълго, проверявайте ме от време на време дали още мърдам:)
Всъщност идеята ми за днешната публикация е с гръцка насоченост, а не толкова да мрънкам с недомлъвки за последните промени около мен.

Рецептата е за хрупкави тиквички по гръцки и този метод на приготвяне ми стане много любим, макар и изобщо да не съм почитател на пържената храна.

Супа от диви гъби и червен ориз ♥ Братислава

Много рядко готвя супа в къщи, а всъщност много обичам. Леко и в повечето случаи здравословно ястие, което бързо засища глада. Днешната рецепта е за една много вкусна супа с диви гъби и чревен ориз, която може елегантно да бъде придружена вместо с крутони, с брускети със зехтин и гъби.

Преди известно време опитах супа от диви гъби в Братислава.

Страшно много ми хареса и пробвах какви ли не рецепти, но така и не постигнах онзи неповторим аромат и плътност на сметанено - гъбената супа. Все пак, покрай опитите, в крайна сметка се роди този вариант. Няма нищо общо с братиславския оригинал, но ми допада като съчетание на продукти, а и може да го впишем в категорията здравословен.

с. Баня в английски вариант / Sticky toffy pudding

Колко села с името Баня има в България? Не съм проверявала, но аз лично знам за 3. Всичките ги обединява едно нещо и то е  че там има минерален извор. Идеята да си кръщаваме населеното място по този начин очевидно не е иновативна и неповторима. Англичаните също са горди собственици на градче на име Bath, т.е Баня. Също както и при нас, името е свързано с наличието на минерален извор и съпътстващата го римска баня. Толкова с приликите. Разликите ги открийте сами.

Другата част от поста, както обикновено, е свързана с рецепта. До този момента не се бях затруднявала в избора си, но Англия прави едно голямо изключение. Предполагам всички сте чували истории, за това колко ужасна е храната им. Не са верни. Още по ужасно е, но трудно може да се опише с думи! Вече няколко пъти ходя до там, стоях в Лондон, обикалях из провинцията, но винаги едно и също - кошмар. Все пак успях да си харесам няколко попадения в десертите, но е много важно къде и как ги ядете. Те са в състояние да объркат пържените картофи и кръмбъла... За днес се спрях на нещо, което лично аз не бях опитвала до този момент - Sticky toffy pudding или в превод Лепкав карамелен пудинг.

London at night

Мисля да отворя нова рубрика. Нещо от рода на "Пожелахте да видите", но моята е по- специална и ще се казва  "Доживяхте да видите". Там ще попаднат всички ей такива публикации. Има една от Будапеща, която кротко чака вече втора година. Тази за Лондон е доста по- новичка. Отлежа само година - направо божоле:). Междувременно ходих още веднъж и събрах още снимков материал, така че да стане още по- трудно за публикуване. Почвах я поне пет пъти. Писах я лежейки и пиейки кафе в леглото, писах я седнала на компютъра в 3 през нощта, писах я и на летището в Мюнхен, писах я в хотелската стая във Варшава, та ако щете писах си и седнала на пейка в Хайд Парк. Това последното не беше много умна постъпка. Поне не и при температура от -3:)  Музата, обаче, така и не дойде. Разказа стоеше все така разхвърляно, разпиляно и разностилово. В крайна сметка се отказах и реших да започна по- възможно най- лесният начин. Просто снимки.

Лондон е град, който заслужава много повече от "просто снимки" и със сигурност ще му отделя повече внимание, но в крайна сметка, реших да са няколко отделни статии. Не очаквайте туристически справочник на основните забележителности. . Аз ще споделя просто впечатления и най- вече... ами снимки:)

Колекционерски страсти

Какво си носите за спомен, когато пътувате някъде? Камъчета? Магнитчета? Някакви сувенири? Влачила съм от всичко по малко, но най- голямо постоянство проявих с картичките. От всяко място си купувам по някоя. Къде по интересни, къде по банални, но не пропускам. Не държа да са снимки от забележителностите, а по- скоро да отразяват атмосферата. Не винаги успявам да намеря такива, но понякога има истински находки.

Промеждутъци

Времето навън става все по студено, дрехите все по- дебели, а ангажиментите все повече. Супер! Тъкмо е удобен повод за поредния чифт ботуши и още едно шалче:) Женска суета, какво да правиш:) След две седмици, през които бях на прага на самоубийството, този уикенд най- после приберах летните дрехи и извадих зимните. И успах да се порадвам на есента!

 Рецептата е за салата, но от сега предупреждавам, че необходимо условия за изпълнението и е да обичате цвекло:)