Никулден

Честит празник на всички Никита, Николаевци, Николети и на нашето Николайче:) 

Обожавам рибата във всичките и разновидности. Каквато и рецепта да сте приготвили за днес не е толкова съществено. По- важното е да обърнете внимание на близките си.

Различни рецепти за риба може да намерите тук. От мен днес само снимки.

Храна на открито: Вечер на плажа

Пролетта винаги се е славела с непостоянното време. Дъжд, гръмотевици  и градушки. Все неща, не особено подходящи, ако сте решили да прекарате уикенд сред природата. За сметка на това морето винаги притежава собствен климат и там прогнозата на Емо Чолаков просто не важи. Колкото по на юг, толкова по- добре.

Всъщност колкото и да е странно, много обичам нашето Черноморие. С малкото уточнение, че го харесвам само извън сезона. Понеже той вече наближава, решихме че е подходящо да го навестим, преди да е връхлетяла вълната от сергии, прах, лудница, мръсотия, царевица на плажа и изобилие от чалга и евтин алкохол . Оказахме се на все още пустия плаж някъде на юг.

Менюто: Рибна супа с бяло вино, средиземноморско пиле, задушен зелен боб в масло и салата от сурови спагети от тиквички с два вида песто.

Бърза кухня: Скариди в "специален сос"

Прибирате се от работа, разбира се без да сте имали възможност да отделите време за обяд. Вече приритвате от глад, от припадъка ви делят само някакви си там минути, а хладилникът ви зяпа тъжно и някак пусто. Решавате да заложите на салата, като най- бързото възможно решение. В пристъп на освирепялост нарязвате на две на три 256 домата, 15 чушки, 8 глави лук, тиквичките от вчерашното барбекю, поливате импресионистично със зехтин, слагате финален завършек с щипка сол и триумфално тресвате огромната купа на масата. Домочадието ви гледа странно и с лека доза скептицизъм, но не смее да се обади, че току виж има жертви. След толкова години всички са развили инстинкт за самосъхранение и никой не смее да противоречи на гладна жена и да философства  излишно с реплики от рода на "ти как си представяш, че ще го изядем всичкото това". След първите спасителни хапки, съзнанието взима превес и най- после и вие осъзнавате, че тази салата е ужасно много. След стоически напъни да я изядете, накрая все пак остава. Жал ви е да я хвърлите (все пак кило домати още са на цената на половин унция злато) и я прибирате в хладилника. Разбира се, на другия ден тя вече не е годна за ядене. Ако подобна сценка ви звучи познато или пък не, но по някаква друга причина сте се сдобили с излишна салата от домати, следващата идея е за вас. У нас подобни сцени хич не са рядкост.

Скариди в "специален сос". Всъщност оставете скаридите. Те тук са допълнение на рецептата. По- скоро обърнете внимание на соса. 

И за морето и за Никулден с малко закъснение

Да е зимно, да е зимно, колко да е зимно:) Вярно, че е декември, но у мен още тлее желанието да си публикувам снимките от лятото. Какъв по- добър повод за морски снимки от един Никулден.
 

Те, разбира се, са съпроводени от рецепта и традиционно на тази дата празнуваме имения ден на единия близнак. В блога може да откриете и доста други рецепти с риба - от традиционни до доста странни. За тази година предложението е за стек от риба тон с азиатска кора от семена.

Не мисля да съм многословна. Снимките и без това са достатъчно и досадно много. Всъщност бяха толкова много, че при мисълта за подбор и обработка, просто се обезкуражаващо се отказвах да се захващам с начинанието.

4: Домашно маринована сьомга със сос от хрян

Летище София днес. Пълен хаос. Някакво претъпкано и щастливо място. В залата за заминаващи цареше суетнята на хора летящи към по- топли места или към повече сняг. При пристигащите, тълпи посрещачи подскачаха и се бутаха в търсене на "своите" хора. Леко стреснати, пристигащите пътници жонглираха с по два куфара и няколко торбички с подаръци "last minute" от duty-то. Семейства се събираха, радваха и прегръщаха. Плачеха само малките дечица, които не разбираха какви са тези възрастни, полунепознати хора, изскочили от тълпата и имащи желание да ги прегръщат и целуват през сълзи. Имам някакво странно усещане, че не искам да съм там в първите дни на януари, когато човекопотокът и настроенията ще са в обратната посока.

Това ще бъде друг път. Сега трябва да върнем филма към кадрите от настоящето. Празниците те първа предстоят. Елхата вече е украсена, сладките са направени, английският коледен кейк и щолена "зреят" почти от месец, скрити на места, където не би ви хрумнало да си закопаете и семейните ценности. Може би  вече е време да помислите и за нещо различно от сладкиши. Съмнявам се да да изкарате Коледа само на бисквити и бонбони. Тествах едно предястие, което искам да споделя. Трябват му 48 за да отлежи и мисля, че сега е точното време да го планирате. Стига да обичате риба. 

19: за закъснелите с Никулден

Днес празнуват всички моряци, Николаевци, Николинки и производни и по този повод искам да им пожелая попътен вятър в живота и винаги да са на гребена на вълната.

Традицията повелява да приготвим пълнен шаран. Имам чудесна рецепта, която приготвях и показвах в блога, още в самото начало на неговия живот. Все пак трябва да отбележа, че тази риба не е най- любимата и обичана от децата, най вече поради наличието на много кости. Постепенно изневерих на традицията с разни там ципури, лавраци и каквото още се сетите, като тенденцията от година на година да симплифицирам рецептите.  Тази година ще надмина себе си. Първо всичко е в стил "последната минута" и второ вниманието ми е силно концентрирано в традиционно появяващите се предновогодишни предизвикателства (шефовете ми винаги са ми набивали в главата, че  не е хубаво да използвам думата проблеми, но вие си го разбирайте така:). Ако все пак погледнем позитивно на нещата, това ме прави доста изобретателна и комбинативна и точно днес имам удоволствието да ви предложа моята 15 минутна никулденска вечеря. 

Освен това едната малка запетайка от комплекта близнаци, днес има имен ден:)  Обичаме те Никсънче:)

Бърза кухня: Азиатска супа Тom Yum

Обичате ли да прекарвате свободното си време в кухнята, около печката? Не! Сериозно?! Ах, какво съвпадение:) Не знам защо хората се решили, че ми е много приятно. Със сигурност наличието на кулинарен блог няма абсолютно нищо общо:) Въпреки ширещата се заблуда сред близките ми, аз не изпадам във възторг от идеята да се примъкна пълзейки до вкъщи след работа и да изкарам остатъка от вечерта, размахвайки ентусиазирано черпак. Уви, оцеляването на поколението ми, надделява над огромното ми желание за духовно усъвършенстване с книга в едната ръка и чаша вино в другата. По възможност на фотьойла пред камината, благодаря! Опитите все пак продължават. Понякога даже са успешни. Вече обещах, че този месец ще го посветя на стремежа да се изнижем от кухнята максимално бързо, без това да доведе до световен глад. Като се замисля, стигам да извода, че азиатците са издигнали в култ това упражнение. Напоследък много съм се запалила по тази кухня и реших да споделя едно свободно съчинение на тайландска тематика с няколко идеи, с които може да направите живота по- лесен.

Бърза кухня: Пастет от пушена риба с крема сирене и хрян

Блогът  падна в жертва на сериалите и книгите. Изобщо не мисля да го изоставям, а само да се оправдая. Даже по- скоро пред себе си, от колкото пред хората които наминават от тук (благодаря за което!). Скептичното и леко пренебрежително отношение към таблетите, беше рязко сменено с пристрастеност към нощното четене. Чета всичко наред. Даже прочетох и Дневникът на Бриджит Джоунс. Стана ми безинтересна още на 10 страница, но тъпо и упорито я финиширах за две нощи. Автономното осветление на екрана, на практик елиминира досадното гасене на лампата. В случай, че евентуално заспя четейки (което всъщност се случва винаги), джаджата удобно се самозагася и в най- лошия случай се събуждам с резка върху физиономията, в резултат на спането върху калъфа. Друго интересно занимание, което преоткрих е затапването със слушалки и вманиаченото зомбиране с някой сериал (по възможност да не е с Ферхундето). Всичките сезони. Наведнъж! На практика по този начин ставам абсолютно независима от окупацията на дистанционното, наложена от Мъжът на Лулу и зациклянето на сървайвър предаванията по Дискавъри. Не че и аз не ги гледам, но 6 пъти един и същи епизод с Беър Грилс- не благодаря! Освен това, така не чувам крясъците на децата от съседната стая, а щом не ги чувам, значи не са мой проблем:). Като всичко друго, предполагам, че и това ще мине скоро (ако не умра от изтощение и недоспиване). Кухнята ми също се адаптира към новата ми слабост. Наблягам на бързи и лесни ястия, които се приготвят на прибежки между две серии. Всъщност няма кой знае каква промяна - просто въведох блиц готвеното и през уикенда, вместо само покрай обичайното седмично търчане. 

Този пастет е сред новооткритията ми и бързо ни стана любимец.

Детайли

Зън, зън, зън, сняг вали навън... Няма лошо, но точно днес темата ще е друга. Малко е странна на фона на минусовите температури, но малкото къдрокосо човече от комплекта близнаци, днес има имен ден. Нищо не съм приготвяла и тотално се изложих в ролята си на леля, като им се натресох на гости само с две камиончета под ръка. Различни при това. Голяма драма. Даже една сладка не направих на децата:) 
 Да са живи и здрави  всички Николаевци, Николети и всякакви производни, които днес официално и неофициално празнуват имен ден. Аз отдавам нужната почит на морето.

Рецептата ми е още от лятото , но с леки модификации, може да бъде приспособена и за този сезон. 

Бързи идеи: Пастет от риба тон

Май не съм много приказлива напоследък и е време да наваксам. Има доста неща, които ми се струват интересни за показване, но всеки път, когато седна на компютъра се сещам, колко много снимки трябва да обработя. И се отказвам:) Отлагам го за събота и неделя, когато пък изникват по- важни неща за правене. Междувременно се натрупват още снимки и още рецепти и става все по- трудно и по- трудно  да ги започна. В крайна сметка, преди изобщо да се откажа да водя блога, реших да започна с малки крачки. Много подходяща ми се стори една изключителна бърза и лесна рецепта, която от доста време е в в любимия списък на моите деца. Като вземете под внимание, че става буквално за 10 минути, мисля, че се е превърнала и в мой фаворит. И е много добра и за партита!

И освен това, сега е момента да се изфукам с новия си подпис за "брандиране" на снимките:) Маркирам си ги с много голямо непостоянство, но след като Google пуснаха нова функция за търсене на снимки, изведнъж си открих доста от моите по различни места. Там където бяха просто копирани и групирани с други за илюстрация на някаква тема,  не ме притесни, макар и да не е посочен източника. Истински ме вбесиха едни календари,  които можеш да си поръчаш онлайн и в които фигурираха чаените ми къщички и бисквитките крилца. Та така, сега пак съм с лого за известно време:) 

Пак се заплеснах. Идеята беше рецепта за пастета от риба тон, който е тема на днешната публикация.

Рибно

Много трудно го започнах този пост:) Той беше ясен от много време, но да ви кажа честно, в момента съм малко притеснена... След вчерашната публикация за наградата, тук изведнъж връхлетя цяла тълпа и стана доста оживено:) 98 потребителя едновременно онлайн, почти 4 000 посещения  за деня - това  не се случи дори и когато излезе репортажът в BTV. Нито съм очаквала, нито пък съм вярвала, че има толкова хора, които наминават насам и кога редовно, кога случайно, четат това което пиша. И сега, ей така, почти две години след началото на something... изведнъж ме обхвана нещо като сценична треска:) След 162 поста май ми е малко  късно за колебания и притеснено треперене зад завесата - вече съм изписала достатъчно щуротии, които старателно са кеширани от google и триене няма:) Единственото, което ме успокоява в случая, е че всъщност рецептурника на Нана е невероятно готин и хората се тълпят повече заради него, от колкото заради моите писания:) Пък и обещах по една публикация на ден до 25 декември, а аз обичам да си спазвам обещанията (макар и не винаги да успявам). Днес правя кратко лирическо отклонение от коледната тема, защото е Никулден - празник на моряците и морето.

Миналата година приготвях традиционен шаран, но тази риба не е точно мой тип. Сега се спрях на нещо значително по- лесно и много повече в мой стил - Лаврак със зеленчуци

Приготвя се бързо, тавата се почиства лесно и не се налага да проветрявате къщата от миризмата на риба с дни.

Уикенд дестинации: Крушунски водопади, Деветашка пещера и суха храна за из път

Все още отказвам да приема факта, че есента е тук и сипе листа и кестени. Много ми харесват оранжево - червените багри, но аз си живея със спомена за фриволното лято и ежедневието покрай "заведи децата на училище" и "диването ще кандидатства" ми се струва някак си за малко. Всъщност технически погледнато - да, временно е. След има-няма 8 месеца пак ще е топло и пак ще пътешестваме:) До тогава ще си се "грея" със събраните впечатления от пътуванията и кратките ексурзийки. Едно от местата, които искам да споделя са Крушунските водопади и Деветашката пещера.  Доста известна дестинация и едва ли ще ви "светна" на някаква новост, но поне ще влезне в хронологията на блога, който ми се явява някаква форма на дневник:) За такава еднодневна екскурзия е добре да имате и суха храна за изпът. Нашата беше сандвичи от домашни бирено- маслинени хлебчета с пушена сьомга и мус от сирене с подправки.

Не посетихме Крушунските водоподапи в най- доброто време от годината, но пак ми харесаха.

От друга страна, Деветашката пещера е всесезонна и много интересна природна забележителност. И изключително кофти за снимане:)

На кафе: Деси и фотография по усет

Преди време, когато бях бремена с второто си дете имаше един  кратък период от живота ми,  в който ми се наложи да си остана в къщи.  Честно казано, подходих по темата с доста смесени чувства. От една страна очевадно трябваше да се пазя повече, а от друга... ами аз работя от 18 годишна. Просто не можех да си го представя. Всъщност това се оказаха едни от най- хубавите ми месеци в живота.  Сега вероятно ще решите, че ще почна да се превъзнасям за майчинството, тръпката от очакването, новият живот  и бла – бла – бла. Не  че ги нямаше, но истината е,  че това, което направи кисненето в къщи наистина весело е запознанството ми с още няколко бременни, кажи речи на същия акъл, като мен.  Мотаехме се насам- натам, хилехме се, разхождахме се,  обядвахме заедно, като цяло много се забавлявахме заедно и преди и след като се родиха децата. Продължаваме да се виждаме и до  сега – 6 години по- късно. Една от тези невероятни дами е Деси  и от доста време искам да я представя. Деска, извинявай за забавянето, много ти благодаря , че прие поканата и изсипа всичките тези суперлативи за мен!:)

Преди известно време си купи апарат и макар, че все още нищо не разбираше от фотография, още първите и снимки правеха впечатление. Снима със стар ръчнофокусен обектив и твърди, че не може да обработва.  Изумително е как на някои хора, им се получава просто ей така! Ако до тозо момент, не се сблъсквали с нея, задължително посетете страницата и във Flickr http://www.flickr.com/photos/44690076@N07/

Специално за гостуването си в something…  Деси подготви една изумително вкусна и простичка рецепта със сьомга. Направете я и няма да останете разочаровани! Аз вече я пробвах няколко пъти: ) Все пак този материал отлежава при мен от юни...

Фрагменти

От където и да го погледнеш, лятото лека полека си отминава. Аз намирам очарование във всеки един от сезоните и определено не изпадам в меланхолия от мисълта за есени листа.  И все пак лятната отпуска е една и си заслужава да се отдели специално внимание.

 Рецепта също има и тя ще е тематична. Мисля, че това лято прекалих с морските предложения и публично обещавам, че това е последната за доста време напред:) Ризото със скариди и портокал.

Fast food

Бързата кухня си е много хубаво нещо, но определено нямам намерение да посветя публикация на изтънчените вкусове, които може да откриете в стегнатото и добре подбрано меню на McDonalds:) Всъщност става въпрос за няколко идеи за ястия, които се приготвят за по- малко от 20 минути. В крайна сметка едва ли на някой в момента му се губи ценно лятно време, в безсмислени обиколки в кухнята. Честно казано на мен ми е свидно да се заседявам и пред компютъра, а днес убих достатъчно време покрай новата визия на блога.

Минавам по същество и ще бъде изключително лаконична в представянето, макар че рецептите са три и няма как да стане много кратко: Сьомга със сирене филаделфия, Калмари с бяло вино и розов пипер и Гаспачо

Валенсия: модерният град, закуска сред жирафите и вечеря на терасата

Малко изостанах с публикациите, но съм се затрупала със задачи и ангажименти и блогът някак остана на заден план:)  Преди да съм се изпарила ми се иска поне да завърша статията за Валенсия.  Тя е посветена на по- модерната част  Градът на науката и изкуствата

и Биопаркът.

Освен това ми се иска да обърна много специално внимание, на една невероятна вечеря, състояла се на покрива на хотела.

Домашна паста и нови придобивки

Преди около две седмици публикувах една статия за моите впечатления от Албания, в която обещах и съответните албански рецепти. Ако сте я чели, може би си спомняте, че албанците имат невероятна кухня, като съвременните версии много силно се доближават до тази на съседна Италия.  Едно от нещата, които ми направиха много силно впечатление е, че там почти не се ползваше готова паста. Аз също предпочетох да направя талиателите сама, още повече, че съвсем от скоро станах горд собственик на машина за паста:)

 Удоволствието да си замесиш сам тестото и да се насладиш на неповторимия вкус на домашни "макарони" е просто неповторимо. Да не говорим, че може да експериментирате с различни видове брашна, което прави ястието освен вкусно и здравословно. В конкретния случай в мерника ми попадна брашното от спелта, което се намира в порядъчни количества из моите шкафове и доведе до рецептата за Пресни талиатели със скариди и цукини в бяло вино.

Барселона: Цветове и форми – част 1

Не бих казала, че големите, космополитни градове са любимите ми дестинации за пътуване. Отиваш веднъж, виждаш го и това е. Има едно място, което за мен е специално изключение. Бих се връщала там отново и отново! Не съм сигурна, че с думи мога да пресъздам атмосферата или че снимките ми са на достатъчно добро ниво, за да се пренесете там дори и за миг. Все пак, ако  не сте били в Барселона, може би поне ще успея да ви заинтригувам достатъчно, за да се замислите за следващата ви екскурзия.   И тъй като това е кулинарен блог, ще опитаме и нещо от тяхната  невероятна кухня.  За тази част съм подготвила класическата паеля. 

 Всъщност приготвях я на няколко пъти, но не си харесах снимките. И така,  публикацията изчакваше по- голямо вдъхновение, защото Барселона наистина заслужава да и се обърне специално внимание! Огромен и невероятно космополитен град, изпълнен с история. Въпреки, че днес населението на града и околностите надхвърля 4.5 милиона души ни най- малко не липсва простор. Ако се качите на високо няма как да не се възхитите на идеалната, абсолютно симетрична мрежа от улици и булеварди. Сградите формират идеални квадрати, като оформят затворени междублокови пространства, а между всеки четири квадрата се намира мъничко площадче със скулптора, градинка или просто кътче за почивка.

                                        Сканирана картичка