понеделник, 13 септември 2021 г.

Едни такива дни

 

 
 В стаята се разнесе аромат на фин парфюм. Ухаеше на зрели плодове, сухи треви, билков чай и свеж въздух, преди дъжд. Есента надникна зад вратата. Лятото се усмихна широко и я прегърна. И двете обичаха тези срещи. Нямаха нищо общо със срещата на Есента със Зимата. Зимата обикновено влизаше разстроена и сърдита. Почти не говореше и се дразнеше от всичко. Есента рядко се застояваше и си тръгваше със забързани стъпки в дъжда. Пролетта също бързаше да си тръгне, когато идваше Лятото. Изтощена от непрекъснатите спорове със Зимата и цялата работа, която и се налагаше де свърши след нея, целуваше припряно Лятото за добре дошла, разменяха по някоя и друга шега, пожелаваха си прекрасни мигове и всяка поемаше по пътя си. 

събота, 1 май 2021 г.

Козунак по метода Tangzhong и разни други великденски идеи

Започвам с това, че за мен най- вкусният козунак е този на Мама. Свързан е с детството ми и нищо на този свят не може да ме убеди в обратното. То това приготвянето на козунак и боядисването на яйца едно време си беше цяла одисея. То бяха едни крясъци "Какво искате сега, излизайте от кухнята и престанете да я отварята тая врата, че няма да втаса нищо", то беше едно баене, едни одеяла, едни чудесии, едно вайкане, че козунакът не се е опекъл и т.н. Най- го обичах като не се изпече😁 Като цяло не виждах никаква логика в самото печене, ама това е друга тема. То това тесто и непечено беше страхотно. На Мама от доста време не й се занимава с цялото това нещо и напълно я разбирам. На мен, обаче, ми се занимава. Доста годин подред правих само и единствено нейняия козунак, защото нищо друго не си заслужаваше усилията. Само че, истината е че днешното правене на козунак, няма нищо общо с процеса едно време. Буташ всичко в машината за хляб. Месиш го 3 пъти, оформяш, пъхаш във фурната да втаса, мажеш и айде да се пече. То така и баба знае. Тази година реших да изневеря на маминия козунак и освен него, да направя още един по друга рецепта. Доста дълго търсих подходящата. Вниманието ми беше спечелено от една нова за мен техника. Методът Tangzhong


сряда, 21 април 2021 г.

Истории от детството

 Първият ми спомен е още от както съм била на 1,5г. Аз съм още в детската количка и чакаме на гишето за детската кухня. Спомням си цвета на стените, затъмненото стъкло на прозорчето, през което подаваха храната, кутиите на няколко етажа и най- вече как миришеше. Имам много ярки спомени от детската градина, миризмата на белина, примесена с тази на манджа, която те удря, още с влизането във фоайето. Помня ясно първите си години в училище и ужасната супа в стола. Помня късните, неделни семейни обяди с постна супа и пържени кюфтета с картофки ( любими). Усещате на къде бия, предполагам. Като цяло детските ми спомени са много свързани храна и миризма. Най- милите ми спомени са тези, в които сме били заедно и е било вкусно. Помня баба, която точеше кори за баница с една тънка дървена точилка и после ги подреждаше да "изпръхнат" върху вестници. Помня бакърената тава, в която печеше баницата. Баба си отиде от този свят рано. Аз бях на 5. На тази възраст не преживяваш тежко смъртта, но повече нямаше лято на село и баница на печката на дърва. Имаше само мили спомени. Днешните две рецепти са свързани със спомени за храна.


 

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...