Спомени от старите тетрадки: Агнеси

Напоследък все по- често се натъквам на хора със замечтани физиономии, които меланхолично гледат стари снимки от времето на соца и с въздишка и носталгия казват "Ех, само какво безгрижно и щастливо детство имахме. Сегашните деца нямат такова!" Сериозно? А вие да не би да сте имали това на вашите родители? А те това на вашите баби и дядовци? Тази реплика съм я чувала и от майка ми, когато аз бях дете и растях в града. Не, не съм играла на Шикалки и на Стражари и апаши. Но имах чудесно детство? Не харесвам паралелите с миналото, защото земята така и така се върти, а нещата се променят. От соца или не, със смартфони или дървени пушки, децата са деца и ако живеят с нормални хора и мирно време, обикновено детството им е щастливо, без значение кога и как се случва. Замисляйки се за най- милите ми спомени от тези години, се опитах да ги изтупам от идеализма, да ги светна с малко реализъм и да си дам равносметка, в края на краищата, толкова ли са перфектни, колкото ми се струва и на мен. Това не е статия за социализма и неговите позитивни и негативни страни. Просто по стечение на обстоятелството моето детство мина тогава, но мисля че без особена разлика можех да напиша подобна статия, дори и за други времена. По- скоро е опит да се замисля върху мои емблематични спомени от тези години. Вашите интерпретации и спомени могат да бъдат съвсем различни. А рецептата също е една от най- любимите ми, които мама правеше - Сладкиш Агнес.

Храна на открито: Вечеря за двама

Времето все още не е толкова студено за да си позволите да се застоявате вкъщи. Ако имате желание, но не сте чак такъв ентусиаст, за да опънете палатка, може да се пробвате с някой и друг пикник. Ако и това ви се струва повече, няма проблем да приготвите рецептите вкъщи. Ама да знаете, че дори и вкусът да е подобен всъщност изобщо  не е същото:) Тази вечеря си я организирахме с Мъжът на Лулу без никакъв фонов шум, причинен от глутница квичащи деца, но истината е, че някак не беше завършено. Колкото и да е приятно, мисля че си предпочитам шумната сбирщина от досадни, вечно искащи нещо и пречкащи се деца. Прекаленото спокойствие може да бъде много изнервящо. Много е странно да имаш цялото време на света да си снимаш храната и никой от страни да не се опитва да отмъкне нещо от подредбата, обяснявайки и фъфлейки с пълна уста, че не може да изтърпи повече.

Сладкиш с шам фъстък и череши в две версии

Още ми е малко трудно да възприема идването на есента. По- скоро не искам. Храната ни все още е лека, бърза и пълна със слънце. Докато всички вече минаха на сладкиши с тиква, аз още съм на такива с череши. Ммм да, точно, съвсем правилно разбрахте. Като ви казах да си направите  ето това сладко (http://luluto.blogspot.nl/2015/06/blog-post_23.html), надявам се да сте ме послушали. Аз повторих експеримента с червени череши. Ако сте пропуснали, има опция да ползвате замразени плодове. В краен случай заменете черешите с нещо друго. Да речем с круши. Получава се също толкова добре, макар че вкусът е по- различен. Всъщност, какъв плод ще сложите в случая не е от съществено значение. Думата ми беше по- скоро за шам фъстъка.

Споделени впечатления: Domestina

 Home, sweet home:) Всеки обича да ме уютно, топло и приятно вкъщи. Това, обаче е трудно постижимо, ако там цари хаос и безпорядък, а котката разнася мръсни чорапи и салфетки из цялата къща.

Родопска лютеница

Тази рецепта не е родопска. Всъщност какъвто и да беше първоизточникът, накрая я направихме толкова на око, че със сигурност оригиналът нямаше да бъде разпознат.

Това което направи лютеницата родопска е невероятното удоволствие да си я направим именно там. На брега на река Боровица, съвсем близо до язовира. И възможността да си напазаруваме от местните баби на пазара до Комунига. Предполагам че за това стои толкова високо в личната ми класация на лютениците. Не знам дали сте забелязали, но и при тях нещата са подобни на виното. На колкото и места да я опитате, на толкова ще е различна. Дори ако опитате лютеница, правена от един и същи човек през различни години - пак ще е различна. Та точно тази лютеница е ВЕЛИКА! Не мога да ви дам да я опитате, но онези, които са преживявали процеса на открито, около огъня, ще ме разберат веднага.

Сицилия с усещане за недовършеност

Много малко неща действат по- обезкуражаващо от разтоварването на 5000 снимки и необходимостта да бъдат обработени. Това е основната причина за мълчанието ми напоследък. Не само, но да речем, че изигра съществена роля. Лошото е, че като мине известно време, спомените и емоциите лека полека избледняват, губят блясъка си и постепенно  биват изместени от нещо по- ново, лъскаво и вълнуващо. Става ми все по- трудно да пиша за старите неща, а хардът ми все по- отчайващо се затлачва с изостанали истории и частици от живота ни.

И така, чак в началото на есента, чакайки за поредната среща в не особено любимия ми Лондон, се сетих за италианското ни пътешествие тази година. Кратко, горещо, вкусно, интересно и очарователно, така както само Италия си го може. Дестинацията беше избрана съвсем набързо и под натиска на обстоятелствата. Сицилия.