Няколко прости съвета за козуначени ентусиасти

 Не си ти, ако не си покажеш козунаците:) Всъщност минавам не точно да ви ги покажа, колкото да дам малко акъл. Не защото го имам в повече, а защото обикновено го нямам. Това само по себе си, води до някои малки недоразумения и натрупването на важен житейски опит. Именно тези  уроци са най- незабравими. На времето имах една учителка по математика, която не ни научи на математика, но с една 30 сантиметрова линия и елегантно шляпване през ръцете, определено успя да ни предаде  важни мъдрости. А именно, че от всичко и от всички в тоя живот можеш да научиш нещо. От някои разбираш какво да правиш, но доста по- често разбираш какво точно да не правиш. Та тази година тествах различни рецепти за козунаци. Повечето с квас и просто пускам линк към най- успешната от тях. За първа година съм направо във възторг и затова реших да споделя някои от грешките, които допусках през годините, както и някои трикове, които са изключително елементарни и от типа “как не се сетих по- рано бе” Тези 5 съвети са за лаици и няма значение дали работите с мая или с квас. Има големи майстори, които правят чудеса, но аз не съм от тях Как’ Сийке😂 Ако търсите конкретна рецепта може да погледнете тук. Горещо препоръчвам козунака по метода Tangzong, който правих миналата година. Има и по- мързеливи опции за хлебопекарна.

Предколедна треска - Два варианта на Щолен с Tangzhong

Щоленът! Този така емблематичен коледен десерт. 

Да ви призная, аз съм от хората които не обича шоколад, обожават плодови десерти, могат да ядат сурово тесто до припадък. Така и не разбирах защо мама едно време ги печеше тия кексове и сладкиши, ми не си ги ядяхме така от купата направо, но това е друга тема. Щоленът отговаря на всички мои изисквания - по оригинална рецепта няма никакъв шоколад, има марципан, мнооооого пияни плодове и е от сбито, тежко, маслено тесто, което наподобява леко недопеченото. Няма какво повече да искам! Обикновено не ми остава много време за него, но тази година се вманиачих на тема квас, изрових и изпонаправих (знам, че няма такава дума) къде, каквато рецепта докопах. Една от любимите ми е тази на Луиза от Salted lemons. Много е сполучлива, но няма смисъл да пълним пространството с едни и същи рецепти, така че реших да споделя още един мой фаворит. За Великден бях пуснала козунак по метода Tangzhong. Сега пробвах и щолен по същия метод и стана наистина фантастичен. Ще споделя рецептата в два варианта - с квас и с мая. Не знам дали ще направите тази рецепта, но ми се иска да прочетете следващите редове. Докато правех варианта с квас, се оказа, че не мога да намеря къде съм забутала марципана, който бях купила. Наложи се да направя и него, както и захаросаните портокалови корички. Осъзнавам, че е особено мазохистично занимание и предназначено за хора с много търпение, желание и изпитващи остра нужда от психотерапевт. Ние сме свикнали всичко да е бързо! Дори и когато сме изцяло отдадени и вглъбени в това, което ни носи удоволствие, ни пак очакваме всичко да стане бързо. Правейки този щолен от захващането на кваса, през захаросаните плодове и марципана се замислих, колко по- различно са живели точно две поколения преди нас. Щоленът е немски коледен хляб, но във всяка национална кухня има по няколко подобни празнични рецепти, които са отнемали дни и седмици на нашите баби и те са приготвяли с огромно търпение и старание. Представете си, че за да започнете, първо трябва да сте събрали житото, да сте го занесли в мелницата, за да имате брашно. Няколко дни преди да замесите сладкишите е трябвало да издоите кравите и да избиете маслото. Домашно избитото масло в повечето случаи е по- високо съдържание на вода, гранясва бързо и затова е било претопявано. Сега е модерно и му викат гхи, но едно време баба и дядо ми казваха просто Мандраджийско масло (в някои райони на България - кафяво масло). Плодовете са старателно събирани и сушени през лятото и есента. Яйцата доста често са събирани и запечатвани с восък от есента. По това време на годината свободно отглежданите кокошки вече не снасят. След целия този труд идва ред на залагане на кваса. Няма такова нещо като мая, с която всичко е готово за 2-3 часа. Който е захващал квас, знае, че са нужни поне 14-20 дни, докато имате сравнително силна закваска, която да е е способна да се справи с едно толкова тежко тесто. Втасването на щолен с квас отнема почти 24 часа (на няколко етапа). И за това трябва постоянна температура. Нали си представяте - къщи без изолация и PVC  дограма, една стая, която се отоплява и а отвориш врата да отидеш да вземеш още дърва за печката, а температурата ти е паднала 10 градуса. Аз сега бутнах тестото в мултикукъра на 22 градуса, фръцнах се, казах му довиждане и заминах на работа. Пуснах миксера да го меси 20 минути, направих си марципана и коричките, играх си два дни с втасваници и месеници и си викам еййййй, страшна работа свърших, почти като баба го направих. Почти, ама не точно. А и точно моята баба за щолен май не е чувала. Де ти такъв лукс. То масло, то захар, то плодове. По земите на моите баби, най- много някоя по- разточителна баница да завъртят за празника. Та доста изнежени души сме днешните хора. Липсва ти нещо - хоп до магазина, ама с нотка на трагедия, че трябва да се облечем и да излезем в студа, пък оня готованец, половинката, нищо не върши! Най- големият проблем по Коледа е как да излезеш от паркинга на МОЛа за по- малко от 2 часа и как да се докопаш до дървената кухня на Лидл, че детето не може без нея:)  Всичко ни е бързо, от всичко ни е по много, все сме недоволни и все нещо искаме. Може би ако по празниците забавим за малко хич няма да ни е излишно. Излишна ни е само суетата, истерията за пазаруване, цялата надпревара, преяждане и презадоволеност. Не знам до колко това ни помага да зарадваме близките или само ни изнервя, така че да се изпокараме празнично:)

Да оставим на страна консерваторското ни общество и да се върнем обратно към щолена. 

Тиквени хлебчета

Единствената причина тези хлебчета да видях бял свят е някакво мое спонтанно желание да снимам нещо есенно. Идеята ми изплува от Pinterest и реших, че точно те са най- подходящите. Честно да ви кажа, изобщо не съжалявам. Дали ще си играете да ги печете във формата на тиква или като мъфини или цял хляб е въпрос на ваш избор, но ви гарантирам, че както и да ги направите няма да съжалявате. Много ароматни и есенни, комбиниращи се както с някакво сладко, така и като чудесна добавка за платото ви със сирена. Вкусът на тиква изобщо не е натрапчив и се харесват дори и на хора, които не я обичат. Сигурна съм, че ако ги направите под формата на тиква, нито едно дете няма да ги откаже. Може да въвлечете дечурлигата в процеса по месене и оформяне, пък в крайна сметка, к`вот` стане - стане😁

Козунак по метода Tangzhong и разни други великденски идеи

Започвам с това, че за мен най- вкусният козунак е този на Мама. Свързан е с детството ми и нищо на този свят не може да ме убеди в обратното. То това приготвянето на козунак и боядисването на яйца едно време си беше цяла одисея. То бяха едни крясъци "Какво искате сега, излизайте от кухнята и престанете да я отварята тая врата, че няма да втаса нищо", то беше едно баене, едни одеяла, едни чудесии, едно вайкане, че козунакът не се е опекъл и т.н. Най- го обичах като не се изпече😁 Като цяло не виждах никаква логика в самото печене, ама това е друга тема. То това тесто и непечено беше страхотно. На Мама от доста време не й се занимава с цялото това нещо и напълно я разбирам. На мен, обаче, ми се занимава. Доста годин подред правих само и единствено нейняия козунак, защото нищо друго не си заслужаваше усилията. Само че, истината е че днешното правене на козунак, няма нищо общо с процеса едно време. Буташ всичко в машината за хляб. Месиш го 3 пъти, оформяш, пъхаш във фурната да втаса, мажеш и айде да се пече. То така и баба знае. Тази година реших да изневеря на маминия козунак и освен него, да направя още един по друга рецепта. Доста дълго търсих подходящата. Вниманието ми беше спечелено от една нова за мен техника. Методът Tangzhong. 

Козуначено руло в кето вариант

Ей го на, отново дойде времето за козунаци:)

 
Тези, които ме следят в Instagram, предполагам са се усетили, че преди известно време промених доста неща в начина си на живот. Най- вече частта, която пряко и косвено касае здравето ми. Т.е на практика всичко:) Причината не е че ми се ставаш нещо модерно, а по- скоро, че ЕГН-то и стреса не прощават на никой. След един доста стресов период, последва диагноза за автоимунно заболяване и една операция. Гледам и на трите много положително. Обещала съм на много хора да има публикация за промените, които направих, но ще я оставя за след празниците, когато всички ще сте преяли и ще се чувствате гузно:) Но с две думи, в момента съм на нещо като кето режим на хранене, който изключва глутен и е с много нисък прием на въглехидрати. Както можете да се сетите  козунаците за Великден не се вписват в него.  Аз съм решила, че ако за един ден си наруша режима, светът няма да свърши. Направих си един нормален козунак само за мен. И въпреки това, не можах да се въздържа да направя нещо, което да се доближава до вкуса на козунака, но да е без глутен, без захар и с ниско съдържание на въглехидрати.

За другата гледна точка / Пай с тиква и карамелизирани кестени

Хелоуин. Преди да кажете: "Ооооооо и ти ли бе, Бруте", ща побързам да направя уточнението, че няма да ви занимавам с тиквени фенери и имитация на отрязани, окървавени пръсти  (вече съм публикувала разни неща тук и тук), нито ще ви залея с поредната доза хейт. Като повечето хора с близко до моето ЕГН (пък и не само) и аз не изпадам в умиление. От друга страна глобализацията си тече като процес и светът няма да спре, за да слезем. По тази причина, отбягвам да заемам и крайна позиция по темата, така че с небрежно махване на ръка, подминавам развихрилите се в  Интеренет дискусии по повод Хелоуин. И все пак една от гледните точки доста ми се наби на очи "Не на езическия празник" и "Не давайте децата си на сатаната, като почитате окултния и сатанински празник". Лично за мен, подобно невежество е малко по- страшно, от колкото и изпадането във възторг от прилепчета и тиквените фенери. Не за друго, а защото за пореден път се заклеймява, нещо което не се познава и не се разбира. Това, че е странно и чуждо не го прави непременно лошо. Само прави нас да изглеждаме лоши и озлобени, защото нали знаете: хората не са по- принцип  такива, но стават, когато ги е страх. А най ни е страх от неизвестното и различното. Затова нека си припомним. Първо, Вси Светии и Хелоуин не са едно и също нещо, макар че са на една дата. Вси Светии е католически празник, който почита паметта на всички мъченици и светци. Съвсем умишлено е направен по същото време, когато келтите са чествали своята нова година - Самайн (по принцип цялата християнска религия е приобщавала по този начин езически ритуали и празници).  Вярва ли са, че в нощта на нова година душите на починалите се връщат на земята, в търсене на нови тела. Затова се маскирали възможно най- страшно с животински кожи и рога, та  душите да не разберат че са живи хора и да се вселят в тях. Т.е. Хелоуин не преклонение пред окултното, а точно обратното - страх от него. Сега разбира се идва логичната и добре известна истина. За най- лесно, отваряме Уикипедия на статията за Кукерите. Седемте разлики между двата ритуала трудно се забелязват с просто око. Освен дата,  не са кой- знае колко много. ОК, нашите кукери си слагат звОнци, за да вдигат шум и да прогонят злите сили. Келтите са си загасяли огньовете и са пазили тишина.
Проблем с празнуването на Хелоуин има, но той не е в окултното, а в израждането, загубата на смисъл  и комерсиализирането. Но, ако привнасянето на тази част ви кара да си мислите, че празникът е тъп и изпразнен от съдържание (а той  в момента е), ще се радвам да си поговорим отново покрай Коледа и консуматорската истерия и дано и тогава да имате също такава принципна позиция. Ще си спомните ли отново за чисто българските традиции и ще прокламирате ли отново в духа на "подкрепете българското", като НЕ си подарите подаръци, направите с детето си сурвачка от естествени материал, заведете го да види сурвакарите и НЕ си украсите къщата с пластмасови топки и изкуствени елхи. Аз се опитвам частично, но откровено си признавам, че не мога да избягам от всичко. Може би и не трябва. Далеч по- важно е да създадеш смисъл, от колкото да забраниш или отречеш нещо.

Та така. Довечера, ние с Мартина ще правим  фенери, ще ядем печена тиква и тиквен пай с карамелизирани кестени и ще си разказваме за кукерите и келтите,  за Християнството, за езическите ритуали и как хората са хора, където и да са. И може би как всички нас ни е страх от нещо, но всъщност  най- страшното си остава невежеството, защото ни прави лоши.  След това, когато дойде януари, ще я заведе да гледа и кукери. Въпрос на гледна точка. Моята е, че борбата със злото и лошото, почва от борбата с незнанието, страха от непознатото и неприемането на различното и чуждото, а не с маските, звънците, тиквите и изкуствената кръв.  И с търсенето на смисъл. Във всичко!
 Край на лекцията:) Изяжте си пая, имате още време да направите един:)

Специално за мен

На 15 февруари блогът навърши 3 (три) години. Повтарям: цели три! Толкова време съм успявала да опазя само две деца и един мъж. Към всичко друго губя интерес още през първата година. Може би фотографията също прави изключение, но и там поривите ми напоследък са доста спорадични. От друга страна, миналата седмица аз също имах рожден ден. Хич не ми дреме да си призная, че станах на 36. Повтарям: цели 36:) Чувствам се повече от прекрасно и все още не ми минават никакви мисли за хапчета за подмладяване, ботокс и криогенова камера. Това се дължи на факта, че не съм пораснала особено на акъл. Та на  този така прекрасен ден рожден, всъщност се намирах на около 2000 км от местообитанието си и се наложи да изпразнувам далече от обичайният ми хабитат с цялата му там флора, фауна и домашни любимци. Подложена на обичайния корпоративен гърч, почти не можеха да се израдвам на тортата, която шефовете бяха подготвили. За сметка на това имах честта и удоволствието да получа най- прекрасната снимка на най- прекрасните кексчета, които бяха направени за мен от най- прекрасното дете. За капак една прекрасна приятелка посвети една статия на мен. Стана ужасно розово и сладникаво, но има моменти, в които дори и аз, с цялата си прагматичност,  наистина много се впечатлявам от подобни жестове.

Освен снимките, въпросното мое дете, повтори експеримента с цялата подготовка на мъфините, така, че когато се прибрах в понеделник, ме чакаше цяла тава. Много ми е трудно да не се гордея с нея:) Освен това вече съм напълно спокойна, че ако някой ден реша да не снимам повече, ще има кой да наследи всичките ми такъми и да ги използва точно по предназначение. Държа да отбележа, че обработката на снимките са си също нейни. Аз само направих двойните колажи.

За мечките и децата

Мина още една година. Дори не забелязах кога. Изниза се също като останалите 13.

Външно все по малко прилича на дете, но  си е още дечко. Малко по- инатлива, от време на време по- нацупена, бореща се за своето място под слънцето, но все още моето момиченце. Винаги ще си остане такова. На 8-ми стана на 14.

Част втора: за феите и чадърите

Когато си на седем, животът е много просто нещо. Мама, тате, добрата принцеса, лошият вълк  и стига толкова. Когато си на седем обикновено знаеш какво точно искаш. Не е кой знае колко много.  В нашия случай пеперуди,  феи, светещи балони за рождения ден, бонбони и мляко с ягодова сламка. Все неща от първа необходимост. По възможност всичко в розово. Аз имам алергия към този цвят. Развих я след много тежко пренасищане на организма по време на израстването на първото дете. Сега се опитвам да се съвзема от шока и се старая да приемам този цвят в минимални дози. Рождените дни обикновено правят изключение, но предпочетох да наблегна на феите, фенерите, чадърите сапунените мехури и  домашната лимонада. И снимките. Дано имате бърз интернет и доза търпение, защото са много.

Част първа: На седмото небе

Ето че и този ден дойде и отмина. Тя го чакаше с огромно нетърпение. Аз също. Вече е на 7 и е на седмото небе. Щастлива е че вече е голяма, че ще бъде ученичка, че всички бяхме заедно. Всъщност тя винаги е щастлива и винаги лети в облаците.  Затова избрах да направя и такава торта.

Мисля, че много си я хареса. Особено след като я разрязахме. Все пак тя е момиченце, а както всички майки на малки дами знаят, на тази възраст розовото действа като магнит и е достатъчна и единствена предпоставка, нещо да бъде харесано:)

Великден 2012

Христос Воскресе!

Козунаците са готови, яйцата са боядисани, остава да отбележим празника. Ето и нашата подготовка в снимки.

Основни правила за правене на козунак: обяснение в стъпка по стъпка и рецепта за козунак с марципан и сини сливи

На първо място искам да отбележа, че козунаците не са френски макарони. Грамовете не са от чак такова голямо значение, колкото консистенцията и основните стъпки. Опитах се да снимам стъпка по стъпка, как правихме нашите козунаци тази година.

Като основа ползвах тази рецепта, която лично на нас много ни допада. Козунакът става сладък и не е сух, дори и след 3-4 дни.
Тази година леко модифицирах рецептата и единият козунак го направих с марципан и сини сливи. Получи се нещо наистина фантастично!

Боядисване на яйца с естествени материали

Броени дни преди Великден, реших че е време да си украсим къщата и да направим няколко експеримента. Няколко години подред чета за това как се боядисват яйца с естествени материали. Стори ми се крайно време да пробвам.

Резултатът се получи много симпатичен и ще споделя с вас какво научих.

Цветно за Цветница

Днес е Цветница и всички с имена на цветя имат своя празник. Много общо понятие. Позволява интерпретации от рода на Сийка - саксийна  и по тази логика, майка ми днес трябва да черпи:) Тя всъщност е набедена да черпи и на Никулден, защото пък там сме измислили Сийка - скумрийка:) Възможностите са неограничени, стига да се справяте с римите и да имате желание да "рапирате" (малката дъщеря е направо гениална в тази област:)  Както и да е. Да са живи и здрави, всички които носят имена на цветя или си мислят, че по някакъв начин са свързани с флората на планетата. Голямата ми дъщеря е между тях. Не е много сигурно дали името Виолина  кореспондира с виолетки (вид малки теменужки) или с виолончело, но вече 13 години ние твърдо вярваме, че на днешния ден тя има имен ден:) Лудата и майка реши да си изпробва  до 3 през нощта новопридобитите инструменти за робата със захарен фондан. Голям кеф! След две години най- после реших, че мога да инвестирам крупната сума от 6,50 лв и да си купя няколко пластмасови дивайса, които значително да ми улеснят живота. Или да го влошат (поради вманиачване) - всичко зависи от гледната точка:)

 С или без декорация, тези сладки са божествени, дори и за хора като мен, които не са влюбени в бисквитките. И както може да забележите, все още съм в шарения си цикъл, от който може да ви заболи глава, при по- продължително гледане в монитора:)

Ябълков пай

 Поредицата от зимни празници продължава да се ниже:) Освен прекрасният пухкав сняг, който е навалял, повод за празнуване е и имения ден на всички Ивановци, Иванки, Калояновци, Ивовци и всички останали, които по един или друг начин се чувстват съпричастни и въвлечени. Ние си имаме Иво. След като на Никулден, подобаващо празнувахме именния ден на единият от близнаците, днес е ред и на другия мъник.

 На имен ден не се кани, но ние бяхме съвсем неподготвени и в крайна сметка не успях да направя нищо за дребосъците:( За да не е без хич, почерпете се по едно парче ябълков пай, който правих съвсем наскоро по друг повод.

Пожелай си нещо

Последна публикация за тази година, след което мисля да се оттегля в много кратка почивка. Сняг, снимки, ски, все в този ред на мисли.

Преди да се отдам на кротко (надявам се) празнуване, ще представя последната рецепта за тази година. Традиционно на Нова Година майка ми прави баклава. Тя си е неин специалитет и е наистина страхотна. Тази година ми се наложи да се включа и аз.

Новогодишна баница с късмети, но без късмети

Ето, че вече дойде и краят на тази година. Не си падам по равносметките. Не смятам, че една дата може да бъде преломна точка. Правя каквото мога по всяко време и се надявам да стане това, което искам. И обикновено става. Без значение, кога през годината:)
Традиционно на Нова Година се приготвя баница,  в която се слагат късмети. Вярва се, че какъвто късмет ти се падне, това ще ти се случва през годината. Оставих тази задача на голямото дете. На мен се падна по- лесната част да направя баницата:)

 

Освен това, държа да отбележа, че работните снимки също са дело на голямото дете.

Голяма бяла птица или с други думи казано - Печена пуйка по Хамерикански

Идеята на предколедният ми проект беше да пиша по една публикация на ден до Коледа. Празникът отмина, но аз набрах такава инерция, че сега ми е трудно да се разделя с идеята за ежедневно влизане в блога:) Утре съм на работа и подозирам, че този ентусиазъм изключително бързо ще отшуми, още след 10-тото обаждане, но днес все още съм си вкъщи и празничното настроение не ме е пуснало. Още повече, че току - що ликвидирах почти цял щолен:)  И докато все още съм на тази вълна, искам да се похваля с коледната пуйка.

Да ви кажа честно, аз свързвам Коледа и Нова Година по- скоро с пържоли. Тази пуйка ми идва малко в привнесен американски стил, но истината е, че много държах поне веднъж в живота си да направя такова пернато.

Честита Коледа и благодаря!

Днес е Коледа! Честито Рождество Христово и нека има много топлина и усмивки в домовете ви!

Това е последната публикация от коледния ми проект и искам да благодаря на всички, които се отбихте тук.

Бъдни вечер

Днес празнуваме Бъдни вечер. По традиция на масата трябва да има нечетен брой постни ястия.

Задължително фигурират постни сарми, пълнени чушки, боб, питка с паричка, тиквеник, разядки, плодове, ядки и какво ли още не.