Щоленът! Този така емблематичен коледен десерт.
Да ви призная, аз съм от хората които не обича шоколад, обожават плодови десерти, могат да ядат сурово тесто до припадък. Така и не разбирах защо мама едно време ги печеше тия кексове и сладкиши, ми не си ги ядяхме така от купата направо, но това е друга тема. Щоленът отговаря на всички мои изисквания - по оригинална рецепта няма никакъв шоколад, има марципан, мнооооого пияни плодове и е от сбито, тежко, маслено тесто, което наподобява леко недопеченото. Няма какво повече да искам! Обикновено не ми остава много време за него, но тази година се вманиачих на тема квас, изрових и изпонаправих (знам, че няма такава дума) къде, каквато рецепта докопах. Една от любимите ми е тази на Луиза от Salted lemons. Много е сполучлива, но няма смисъл да пълним пространството с едни и същи рецепти, така че реших да споделя още един мой фаворит. За Великден бях пуснала козунак по метода Tangzhong. Сега пробвах и щолен по същия метод и стана наистина фантастичен. Ще споделя рецептата в два варианта - с квас и с мая. Не знам дали ще направите тази рецепта, но ми се иска да прочетете следващите редове. Докато правех варианта с квас, се оказа, че не мога да намеря къде съм забутала марципана, който бях купила. Наложи се да направя и него, както и захаросаните портокалови корички. Осъзнавам, че е особено мазохистично занимание и предназначено за хора с много търпение, желание и изпитващи остра нужда от психотерапевт. Ние сме свикнали всичко да е бързо! Дори и когато сме изцяло отдадени и вглъбени в това, което ни носи удоволствие, ни пак очакваме всичко да стане бързо. Правейки този щолен от захващането на кваса, през захаросаните плодове и марципана се замислих, колко по- различно са живели точно две поколения преди нас. Щоленът е немски коледен хляб, но във всяка национална кухня има по няколко подобни празнични рецепти, които са отнемали дни и седмици на нашите баби и те са приготвяли с огромно търпение и старание. Представете си, че за да започнете, първо трябва да сте събрали житото, да сте го занесли в мелницата, за да имате брашно. Няколко дни преди да замесите сладкишите е трябвало да издоите кравите и да избиете маслото. Домашно избитото масло в повечето случаи е по- високо съдържание на вода, гранясва бързо и затова е било претопявано. Сега е модерно и му викат гхи, но едно време баба и дядо ми казваха просто Мандраджийско масло (в някои райони на България - кафяво масло). Плодовете са старателно събирани и сушени през лятото и есента. Яйцата доста често са събирани и запечатвани с восък от есента. По това време на годината свободно отглежданите кокошки вече не снасят. След целия този труд идва ред на залагане на кваса. Няма такова нещо като мая, с която всичко е готово за 2-3 часа. Който е захващал квас, знае, че са нужни поне 14-20 дни, докато имате сравнително силна закваска, която да е е способна да се справи с едно толкова тежко тесто. Втасването на щолен с квас отнема почти 24 часа (на няколко етапа). И за това трябва постоянна температура. Нали си представяте - къщи без изолация и PVC дограма, една стая, която се отоплява и а отвориш врата да отидеш да вземеш още дърва за печката, а температурата ти е паднала 10 градуса. Аз сега бутнах тестото в мултикукъра на 22 градуса, фръцнах се, казах му довиждане и заминах на работа. Пуснах миксера да го меси 20 минути, направих си марципана и коричките, играх си два дни с втасваници и месеници и си викам еййййй, страшна работа свърших, почти като баба го направих. Почти, ама не точно. А и точно моята баба за щолен май не е чувала. Де ти такъв лукс. То масло, то захар, то плодове. По земите на моите баби, най- много някоя по- разточителна баница да завъртят за празника. Та доста изнежени души сме днешните хора. Липсва ти нещо - хоп до магазина, ама с нотка на трагедия, че трябва да се облечем и да излезем в студа, пък оня готованец, половинката, нищо не върши! Най- големият проблем по Коледа е как да излезеш от паркинга на МОЛа за по- малко от 2 часа и как да се докопаш до дървената кухня на Лидл, че детето не може без нея:) Всичко ни е бързо, от всичко ни е по много, все сме недоволни и все нещо искаме. Може би ако по празниците забавим за малко хич няма да ни е излишно. Излишна ни е само суетата, истерията за пазаруване, цялата надпревара, преяждане и презадоволеност. Не знам до колко това ни помага да зарадваме близките или само ни изнервя, така че да се изпокараме празнично:)
Да оставим на страна консерваторското ни общество и да се върнем обратно към щолена.
