За Коледа и котките

Значи, от около 5 години имаме котка. Симбиозата между котка и елха внася особено очарование в дома по Коледа.  Да речем, че пробвахме всичко, което сте чели в Интернет - от пръскане с портокалово масло, до връзване на елхата за радиатора и украсяването й от средата нагоре. Последното не е майтап. В общи линии, без значение от използвания метод, нещата изглеждат горе - долу така
-  Към 1 през нощта се будим от шушкане по елхата. Всеки се обръща на другата страна с идеята, че ‘ТАЯ ГОДИНА Я ОБЕЗОПАСИХМЕ ДОБРЕ ТЪПАТА ЕЛХА!’
- към 1:10 се се разбуждаме отново от падането на първата топка.
- 1:20 на някой (обикновено на Мъжът на Лулу) му писва, става, намира котката,  с риск за живота, изкопчва топката и си ляга обратно.
- към 1:35 се разбуждаме от шушкане по елхата, последвано от падаща топка, търкалянето й по по паркета, и 6 килограмова  котка, напушена с гъби, която прехвърча през нас в състояние на абсолютен екстаз!
- към 1:50 на някой (обикновено  Мъжът на Лулу) му писва, става, намира котката, с риск за живота я изхвърля  в съседната стая и затваря вратата
- към 2:00 котката започва да драска по вратата
- към 2:30 някой (обикновено Мъжът на Лулу) му писва, става и пуска котката обратно в хола
- всичко се повтаря до 6:10, когато алармата звъни
- 6:11 котката си ляга, а ние възстановяваме играчките на елхата, закачайки ги още по нагоре с идеята да си спестим среднощния купон
- на другата вечер всичко се повтаря отново

Предполагам, сега ме разбират, защо от мен не блика коледен ентусиазъм за украсяване на елха. По принцип това не е проблем.В Pinterest има колкото си искате идеи, които и без елха създават прекрасен коледен дух. 

Корабчета за Ради

Ради е слънчевата дама, която стои зад блога Life Bites. Имах удоволствието да я снимам за рождения й ден.

Реализацията на многото идеи, които ме връхлетяха, както обикновено не се случи, поради факта, че се върнах от море предишния ден. Успях да осъществя само една. Дали заради роклята на Ради или заради още соления бриз в косите, и тя се оказа на морска тематика.

Тортата си е от Ради

Нарисувай ме

Има хора, на които искрено се възхищавам. Заради отношението им към живота, заради колорита им, заради различния им поглед, упоритостта и какво ли още не. Сред тях със сигурност попада Биляна Гецова или по- известна в Интернет като MamaNaMalena. Мина през какво ли не - от дигитален скрапбукинг до фотография на деца. Признавам, че последния й проект  Pippin magazine ми е особено любим и за мен беше голямо удоволствие, да участвам в последния брой. Доста се чудих с какво точно. Накрая все пак се спрях на последното ми разтоварващо занимание. Честно, не бях рисувала с моливи и водни боички от дете. Бях забравила колко е забавно!

Нито една от идеите не е моя и макар, че са доста елементарни, се оказа  че за нетренираната ръка не е чак толкова лесно да се справи. Но пък много се забавляваме с Мартина:)

DYI: Чаени истории

Покрай блога се влюбих в колекционирането на  чаши и чинии, подноси, вилици, лъжици и всякакви подобни, участващи в подреждането на масата. Наскоро попаднах на идеи в Pinterest, за това, как сами да си нарисувате ваши собствени орнаменти върху керамичните съдове. Хареса ми, защото е много симпатична и лесно осъществима за подарък. Възползвах се от нея съвсем наскоро.

В допълнение уших и пликчета за чай.

На кафе: Кутията за сладки на Тиквичка

През последната година доста неща минаха на заден план и както сте забелязали, блогът също се оказа в списъка с потърпевшите. Едвам креташе миличкия, а за някаква систематичност в тематичните постове, просто не можеше и дума да става. Въпреки очевидното занемаряване, продължих ежедневно да получавам съобщения и имейли. Част от тях ме питаха как съм, дали всичко е наред, поздравяваха ме за различни поводи или просто наминаваха да кажат здрасти. Чувствах се страшно поласкана и откровено казано - леко гузна и виновна, че нямам възможност да обърна достатъчно внимание на всички. Сега, след като нещата в личен и професионален план влезнаха в някакъв ритъм и дилемата дали  да се застрелям или просто да застрелям някой друг вече не е съвсем ежедневен въпрос, може би дойде моментът, в който ще отделя малко повече време на всички тези виртуални и реални познати. За тази една година се оказа, че са се появили доста нови блогове с потенциал. Преди около месец попаднах на едно подобно място, което с удоволствие добавям към листата си и ще следя с интерес. Ели е чаровна, дама която по симпатичен, открит и стилен начин, пише за нещата които я вълнуват и и харесват. Блогът Tikvichka е от типа "лични" т.е без предварително зададена точна тематика, но пълен с идеи и лични преживявания. Понеже моят блог също претърпя някаква метаморфоза и вече не е стриктно кулинарен, Ели  ми гостува с идея, а не с рецепта. Така че днес вместо на кафе със сладки сме на кафе с кутия за сладки:) И откроено казано се надявам да си получа кутията не само виртуално:) Enjoy it!

Снимки, текст и изпълнение: Елисавета http://tikvichkata.blogspot.com/

------------------------------------------------------------------------------------

На гости на една прекрасна

Една от причините tikvichkata  да съществува е именно заради въпросната "прекрасна".Не заради блогът и пълен с красиви снимки,впечатляващи рецепти и креативни идеи, по-скоро заради широко отворените очи, с които гледа света.В погледа и намирам познати неща,които ме радват и усмихват,намирам и такива които искам и аз да мога да виждам,намирам и разни смели неща,които не знам дали аз бих могла да видя някога.Нещата,фкоито прави са не просто "вдъхновяващи" ,има нещо вълшебно нейно в тях. Тя знае... Благодаря ти, Руми!

Истинско признание за мен е да бъда гост в "Something".Тук трябва да почна да говоря за себе си и мястото,което стопанисвам,но аз съм поредният срещнат, който  "не умее да говори за себе си и блааа,блааа " :) Накратко в tikvichkata може да срещнете каквото МИ падне. Главният тормозен е малката Малинка,фкоято е снимана от моя милост ,почти постоянно, но не мога да сдържам ентусиазма си при наличието на този дух! Обичам я от малката и бенчица на вратлето до малкото пръстче на крачето,което изумително много прилича на това на баща и. Тази информация по-скоро е за бебешкия дневник,извинете ме:)

 И така чудих се много, какво да спретна за това ми гостуване. Много исках да е нещо,което да виждам често,за да се сещам за Руми и Something често. След малко умуване се сетих,че си запазих една метална кутия от рождения ден на Малинката, която бях предназначила да бъде за захар или някакви сладки неща.И ето,нещата си се навързаха прекрасно. Официално и най-тържествено посвещавам кутията си за захар или някакви сладки неща на Something (тук има аплаузи), но ако много и харесва или реши,че без нея животът и няма да  бъде вече същият или просто иска да и направя някаква подобна... с удоволствие! :)

2: Коледен венец

 Този проект е почти към края си и подозирам, че на вас ви писна от моите публикации също толкова, колкото и на мен. Признавам си, ангажиментът покрай снимките, рецептите и идеите се оказаха доста по- голям, от колкото предполагах.  Надявам се по някакъв начин да съм допринесла за вашия коледен дух. Аз на моменти го губех. Натоварването в края на годината и многото непредвидените ситуации винаги оказват влияние. Мислех да пропусна съботния работен ден, но не ми се получи. За сметка на това, вече щастливо се мотая из къщи с апарат, лаптоп или книжка и се радвам на усещането за заедност.  Децата, камината, елхата, греяното вино, задушеното свинско във винен сос. Банална и толкова приятна класика. 

 Мисля, че мога да си позволя малко разточителство на време, а и имам усещането, че съм си го заслужила. Днес дори се класирах за половин ден ски. Дано следващото качване да не е догодина по това време:) След кратка следобедна дрямка, реших, че все пак е време да си завърша проекта, и е крайно време да си сложим коледен венец на вратата. Не харесвам купените, а този отне не повече от 15 мин.

12: В зимен цвят

Както всичко, достатъчно комерсиализирано и масово, Коледа също много отдавна спря да бъде в червено и зелено и да следва някакви модни тенденции. От пурпурно до жълто, днес вече нищо не е същото. Аз я харесвам в земни цветове. Харесвам и нюансите на зимата, почти лишена от цвят - черно, бяло и  и различно сиво. Обичам я и снежно синя. Не е задължително да заложите на топлите цветове, за да създадете усещане за уют. Студената гама в подходящо съчетание с естествени материи може да бъде също толкова топла и предразполагаща към чаша вино и дебела книга.

Няколко идеи, които ползвах тази година.

15: Коледа под похлупак

Знаете клишето, че хората се хранят първо с очите си. Не се уточнява, дали това се отнася само до чинията, но според мен всичко има значение. Дори и нехранителните неща, които струпваме върху масата, като покривки, салфетки, свещници, цветя и всякакви производни:)

Скицирам 3 бързи идеи. 

17: Естествени материали

Да си кажа честно не съм голям фен на лъскавия, блестящ, китайски кич, който залива витрини и магазини от години насам. Предпочитам стъклените играчки и декорациите направени от естествени материали. Не, не съм вманиачена нито в био, нито в еко. Просто намирам много по- голям уют в дървото, вълната и памучния плат от колкото евтината пластмаса и найлона.

Идеите не са мои. Старателно си ги колекционирам цяла година и с огромно нетърпение чакаха времето за реализация. Не съм съвсем сигурна за мъжа ми. Той май не тръпнеше от желание да реже дървени шайби в 10 вечерта в мазето:)

24: Гирлянди от сърца

Ноември си отиде и дойде декември. С дъжд... Забравихме да оставим подаръци в чорапите, а шоколадовите календари се оказаха голяма издънка. Голямата ме изнерви, а малката се размотаваше цял ден. Мъжът на Лулу сглобяваше 5 часа някакви шкафове, които се оказаха объркани, като непрестанно мрънкаше как е трябвало просто да отидем до Икеа и да си ги купим от там. С две думи - съвсем обичайна неделя. Миришеща на ябълков пай, канела, масло, огън, линцерови сладки и леко загоряла пица. Няма да ви покажа нищо от това (най- вече пицата). Поне не и днес (а пицата направо никога:). Изобщо днес няма да ви готвя. Ще шия коледни гирлянди.

Втори шанс II

Бях горе- долу колкото голямата ми дъщеря, когато ме осени идеята, че много  искам да се науча да шия. Усвоих само момента с прекарването на конеца и сменяне на калерката, след което поривите ми затихнаха мигновено. Години по- късно, една позната в университета, която припечелваше някой и друг лев с шиене, реши да ме научи. Усвоих правия тегел и със завидна некадърност успях да подгъна 4-5 покривки. На фона на гореизложеното, може да ви се стори малко странна, внезапно зародилата се идея да се снабдя с шевна машина. Всъщност всичко започна покрай няколко идеи, които имах покрай обзавеждането на апартамента. След дълго и мъчително ходене по магазините, установих че кича е издигнат в култ, а качеството е нещо, което се случва на другите. Нещата, които не блестяха, лъщяха и не крещяха с липса на концепция бяха необосновано скъпи. Освен това, винаги е по- приятно и интересно, когато успееш да материализираш идеите си със собствените си ръце. Както обикновено се случва в нашето семейство, Мъжът на Лулу реши да прекрати агонията и ми купи заветната шевна машина. Първи на прицел попадна дивана.

Бързи и лесни идеи за декорация на торти

Непрекъснато ми се случва да обещавам някакви неща, за които после много съжалявам и ми причернява пред очите, докато ги изпълня. Много е кофти, като не можеш да казваш "не". Пък и има хора, за които жертвите наистина си заслужават. Все пак естественият подбор и инстинкта за самосъхранение винаги имат последната дума. След като открих руските магазини и тортата Медовик сега имам и някои нововъведения в украсата. В общи линии, всичко което отнема повече от 15 минути бива зачеркнато от "to do" листа. Това на практика почти напълно изключва захарния фондан. В действие влизат всякакви подръчни материали, включително, бамбукови шишчета, вестници, цветна хартия, тиксо и всякакви производни. Както може да се сетите, декорацията не се яде, но пък същата беше и съдбата на захарния фондан, който обикновено биваше старателно изчоплян, преди парчето тортата да бъде погълнато.

Това са само бегло нахвърляни идеи, родени от съчетанието на мързел и ограничено време. От вас зависи да си развихрите въображението и както можете да видите, изобщо не става въпрос за нещо, което изисква специални умения.

Дрешки за чашки

В изблик на умопомрачение реших, че ми се плете. Да, да, точно - с игли, прежда и т.н както си му е редът. Това, разбира се, съвсем не означава, че го умея това занимание. Жалките ми напъни се ограничиха до една малка закачка, на която се каня от доста време - дрешка за чашки.

Това е едно от онези нещица, които внасят уют в ежедневието, макар и да са малко далеч от практичността.

Мини ябълкови пайове ♥ Мъхести свещници

Споменавала съм, че много обичам пай, нали?! Тогава едва ли ще ви изненадам, че когато преди няколко седмици видях тази статия, не мирясах, докато накрая не си направих  няколко мини пая.

Подходът ми беше много традиционен - ябълки с орехи, стафиди и мнооооооооого канела. Изяждането им също беше много знаменателно. След като бдях над тях почти цяло денонощие с едничката идея да ги предпазя от някакви малки и не чак толкова малки хищници, накрая ги ликвидирахме в приятна компания, под акомпанимента бутилка вино и коледна музика. И правейки някакви сладки. Последните трябваше да са само за украса, но много малка част оцеляха и преминаха критичните 2 часа от опичането. Колкото за един гирлянд от Джинджъри и 5-6 звездички за снимки, стигнаха.

Друг много съществен елемент от правилното конструиране на коледна украса е наличието на достатъчно количество свещи и лампички. Важи дълбокомисленото правило "колкото повече - толкова повече". Като любител на натуралистичната визия и тази година наблегнах на естествените материали, мъх, шишарки, шипки и тенеке.

Част втора: за феите и чадърите

Когато си на седем, животът е много просто нещо. Мама, тате, добрата принцеса, лошият вълк  и стига толкова. Когато си на седем обикновено знаеш какво точно искаш. Не е кой знае колко много.  В нашия случай пеперуди,  феи, светещи балони за рождения ден, бонбони и мляко с ягодова сламка. Все неща от първа необходимост. По възможност всичко в розово. Аз имам алергия към този цвят. Развих я след много тежко пренасищане на организма по време на израстването на първото дете. Сега се опитвам да се съвзема от шока и се старая да приемам този цвят в минимални дози. Рождените дни обикновено правят изключение, но предпочетох да наблегна на феите, фенерите, чадърите сапунените мехури и  домашната лимонада. И снимките. Дано имате бърз интернет и доза търпение, защото са много.

Как да си бядисаме стъклени бурканчета

Обичам синия цвят. Напомня за море, за спокойствие, за лято. Лятото почти свърши. Синьото е винаги на мода.

Преди време в един блог попаднах на обяснение как да си боядисаме бурканчета и бутилки. Влюбих се в идеята.  Бях толкова решена да я осъществя, че на косъм се отървах от покупката на Mode Podge.  Това е вид лепило и според авторката на статията, при смесването му със сладкарска боя, може да получите желаното тониране на стъклото.

Втори шанс

Всеки заслужава своя втори шанс. Дори и старите парцали. Износените, налекьосани детски дрешки, които ви e срам дори да оставите в пликче до кофата за боклук - също! Поне някаква част от тях.

Установих, че  някоя друга апликация  от блузка, стари дънки или просто нарязани цветни парченца, могат да имат интересно приложение и нов живот. Значки, украшения за диадеми или шноли - с малко въображение може да се сдобиете с дизайнерски модел. Моите значки не са кой знае какво, но могат да придадат друго излъчване на  някоя едноцветна блузка.

Бухалско

Ето ме пак:) Тук съм си и както се казва - вкъщи си е най- добре. Има много какво да покажа, но шансът да се случи скоро е направо нищожен:) 25 МБ снимки не се разглеждат и обработват просто така. През последните няколко дни блекбърито ми не работеше и може би успях даже да си почина. Може би, защото липсата на имейли беше компенсирана от оттоци и болки в краката след 10 часови ежедневни маратони. Не знам колко километра навъртях за последните две седмици, обикаляйки из улиците на разни градове, но на моменти беше самоунищожително. Сега съм намислила една статия за градския туризъм, но всичко с времето си. В момента съм в режим презареждане на батериите и поста ще бъде доста по- кратък и прозаичен.
От известно време съм пристрастена към бухалчета. Във всякакви стилизирани варианти, които напоследък са толкова модерни.

Освен тази торта  (ще дам рецепта на края) имам и други изцепки на тази тема:)

Още една идея

Остана съвсем малко до Коледа. Така и не успях да направя всичко, което планувах, а като гледам няма да успея да публикувам и всичко, което направих:) Този пост ужасно много закъсня, но все излизаше нещо друго преди него. По добре късно, от колкото никога. Ако ви се намира борова гора наблизо, все още имате шанс.

Това е венецът от шишарки, който си направихме и в момента виси в коридора. Ефектно и евтиничко (да не кажем почти безплатно).

Домашна работилница за свещи

Домашните свещи напоследък станаха доста популярни и се превърнаха в цяло изкуство. С кафе, с портокалови корички, с миди - няма значение как са декорирани, във всички случаи носят уют и топлина. Аз съм пристрастена към свещите, може би сте забелязали:) Днес ще ви покажа какво си направихме вкъщи. Основната идея беше да са дело на  децата, които най- много се забавляват с подобни занимания. Идеята взаимствахме от Чаената фабрика, които всеки уикенд имат уъркшоп за деца на тази тема.

Направата на една свещ отнема между 10 и 15 минути, в зависимост от това колко дебела искате да бъде.