Кокошкарник a la american style

Интересни хора са американците. Не се сещам за друга причина , освен много да си падаш по социалните контакти и нищожното лично пространство, та да измислиш Open space офисите:) Наблъскваш народа в общо луксозно хале, пускаш им изкуствено осветление и ги оставяш цял ден да кълват на компютъра.

Дори и при по- просторните и безпреградни версии, скупчването на  20 човека на едно място те прави съпричастен с проблемите на всички останали. Когато преобладаващата част са жени, вече трябва да нагазиш дълбоко в блатото на психологията, за да приемеш с широка ръка бъговете на останалите съквартиранти. Редовното пиене на  хапчета от сушени жаби, също помага много :)

Великден в цветове и снимки

Традицията изисква на днешния ден да се поздравяваме с Христос Воскресе!

Аз ви желая Светли празници и Светли мисли!

Земя на скалните орли

Shqipëria – произнася се Шкипърия и на местния език означава Земя на орли. От самолета, наистина се разкриваше гледка на нисък и красив планински ландшафт. Точно като място, на което биха живели орли.  От високо нещата винаги изглеждат по- различно. Когато се снижиш ниско, светът рязко променя облика си. Точно така ми изглеждаха нещата, когато кацнах на летището в Тирана. 

Албания едва ли е най- забележителната дестинация за пътуване, но си има своите интересни акценти. Ако мога да опиша впечатленията ми с една единствена дума, то това би било „контрасти“. И понеже това е кулинарен блог, мисля да отделя голямо внимание на храната. А тя наистина си заслужава.

Спомени от старите тетрадки: Най- хубавият козунак

Обичам всякакви празници. Най- вече тези, които изискват по- специална подготовка, защото както всички добре знаем, магията всъщност е в приготовленията:) От тази гледна точка, Великден винаги е бил много специален с всичките му там козунаци, яйца, печено агнешко и цъфнали пролетни клонки.

Някога месенето на козунаците си беше цял ритуал състоящ се от изключително сложни стъпки, изпълнявани в точно определена последователност. Днес тази процедура изисква минималния усилия и не особени виртуозни умения. Не ми ли вярвате?!

За здравословното хранене и има ли то почва у нас

В петък имах щастието да съм гост на едно интересно мероприятие, организирано от Институт Сервантес. Става въпрос за кръжок с елементи на дегустация, протекъл под надслов "Кулинарна химия":)

Основният акцент беше върху здравословното хранене и доколко това е постижимо в тахикардичното ни ежедневие. В приятната компания на още няколко футблогъра и шефове на известни ресторанти, имах удоволствието да присъствам и наблюдавам от близо демонстрацията на Sergio Pérez.

Талятели, Ливади, Сиена и поглед от високо

Не е тайна, че храня особени чувства към Италия. Не към цялата, но да речем към по- средните и южни райони.  Има някакво невероятно очарование в старите тесни улици, небрежно разхождащите се и за никъде не бързащи хора. Магията на старите камъни и оранжевите керемидени покриви ме кара да мечтая. Едно такова симпатично малко градче е Сиена.

 Разбира се и италианската кухня е може би сред най любимите ми. Едва ли ще ви изненадам особено, ако кажа, че днешната рецепта е точно такава - Талятели с градински чай.

Снимките не ми се получиха особено добре, но нека не ви отказват да опитате пастата:)