Козунак по метода Tangzhong и разни други великденски идеи

Започвам с това, че за мен най- вкусният козунак е този на Мама. Свързан е с детството ми и нищо на този свят не може да ме убеди в обратното. То това приготвянето на козунак и боядисването на яйца едно време си беше цяла одисея. То бяха едни крясъци "Какво искате сега, излизайте от кухнята и престанете да я отварята тая врата, че няма да втаса нищо", то беше едно баене, едни одеяла, едни чудесии, едно вайкане, че козунакът не се е опекъл и т.н. Най- го обичах като не се изпече😁 Като цяло не виждах никаква логика в самото печене, ама това е друга тема. То това тесто и непечено беше страхотно. На Мама от доста време не й се занимава с цялото това нещо и напълно я разбирам. На мен, обаче, ми се занимава. Доста годин подред правих само и единствено нейняия козунак, защото нищо друго не си заслужаваше усилията. Само че, истината е че днешното правене на козунак, няма нищо общо с процеса едно време. Буташ всичко в машината за хляб. Месиш го 3 пъти, оформяш, пъхаш във фурната да втаса, мажеш и айде да се пече. То така и баба знае. Тази година реших да изневеря на маминия козунак и освен него, да направя още един по друга рецепта. Доста дълго търсих подходящата. Вниманието ми беше спечелено от една нова за мен техника. Методът Tangzhong. 

Дъжд, Великден, Яйца, Козунак и доза заслужен мързел

Христос Воскресе!

Великден дойде и най- после спря да вали. Имах усещането, че винаги е валяло. Като погледна през прозореца и придобивах усещане за мухъл и влага, която се пропива през всяка цепнатина. Чудесен повод да си останем вкъщи:) И без това като тръгна в понеделник и ще се спра някъде към края на май. Може би. Не си направих кой знае какъв труд да се поместя от компютъра/телевизора/книгата.

Цветно

Честит празник на всички, носещи имена на цветя, бурени и всякакви производни на представителите на флората. 

Сред набедените за имащи имен ден е и моята Ина. Ако ви се губи логиката, тя всъщност е Виолина т.е. някакъв вид виолетка, което си е вид теменужка. Сложно е, но това е традиция, която затвърждаваме 15-та година. Нямам куража да я наруша, точно в тази чувствителна възраст. Както и да е. Не е важно. Просто да е жива и здрава и някак, ако може по магичен път да й се налее повече разум в главата.

13: Уютна супа

Тези публикации се превръщат в нещо като дневник. Хрониката на днешния ден протичат под знака на скимтене в леглото и шепи разноцветни хапченца.  Не съм на работа, не ми се става, не ми се снима, дори не мога да чета. Гледам с празен поглед в лишените от смисъл телевизионни предавания. Единственото, за което имам сили е супа. Топла, уютна, зимна супа.

С диви гъби и вино. Засищаща и подходяща за постите (ако не и добавите някоя и друга екстра за разкош).

За бързите торти и мечтите в балони

Щях да започвам темата с тържествен анонс за рождения ден на Марти. Така и не ми стигна времето на този ден, а после някак си не беше много актуално.  През последните няколко месеца натрупах завидна колекция от проекти за торти, декорации и идеи за партита (събирам си ги по принцип, не конкретно за повода).  Спорадичните талази на вдъхновението ми, което никога не се е славело с голямо постоянство, в съчетание с пълна дезорганизация и чести пътувания, като цяло води до липса на концепция. Има случаи, в които успявам да надмина себе си.

Зайци Байци и козунаци някакви:)

Ъъъъ.... има ли някой? Извинявам се и благодаря на всички, които надничаха тук, чакаха и ми писаха, докато  реша, че може би отново съм в състояние да водя блога. Добре съм, благодаря! Вече. Нямаше конкретна причина за прекъсването. По- скоро имах известна нужда от концентрация и просто престанах да влизам във Facebook, престанах да снимам, престанах да пиша, престанах и да чета. Беше важно и все още е. Само дето за малко да престана и да съществувам, ако се бях попрестарала още малко. Като цяло все положителни промени уж се случваха, но то много хубаво направо не е на хубаво. Някои от нещата се надявам да мога триумфално да разглася в съвсем скоро време. Бих го направила и сега, но имам лек проблем със снимковия материал т.е разбирайте, че изобщо липсва такъв:) Абе, ще се чуе по натам. Сега по същество. Както добре знаем, утре е Великден. Поне за православните християни. Католиците го изпразнуваха преди месец и сега само възмутено цъкат и тихо завиждат, като получат автоматичният отговор от имейла ми, че няма да ме има до 7-ми. По този повод, днес безсрамно изоставих Мъжа на Лулу да си сглобява сам Легото за възрастни, което пристигна под формата 68 кашона пакетирани мебели и вместо това се заех с така жизненоважните козунаци, агнешко, яйца и каквото още се сетите. 

 

Просто надминах себе си с козунаците!  То не бяха конци, то не беше захарна коричка, то не беше жълт цвят... абе много съм скромна:) Тази година реших да сменя традиционната рецепта на мама и да пробвам някаква друга. Аз харесвам мноооооооооооооооооооооооооого сладки козунаци, което като цяло е проблем, защото не стават на конци и не бухват много. Във всички рецепти, които гледах фигурираха едва 100 -120 гр захар, което ми се струваше крайно недостатъчно. Реших си проблема със Стевия и съм изключително доволна от резултата. След 4 направени дози, категорично мога да препоръчам въпросната рецепта. Предлагам я под формата на мини козуначета, защото са най- фотогенични, но по- надолу са снимките и на големия козунак и козуначеното руло, които също не са за пренебрегване.

Бързи и лесни идеи за декорация на торти

Непрекъснато ми се случва да обещавам някакви неща, за които после много съжалявам и ми причернява пред очите, докато ги изпълня. Много е кофти, като не можеш да казваш "не". Пък и има хора, за които жертвите наистина си заслужават. Все пак естественият подбор и инстинкта за самосъхранение винаги имат последната дума. След като открих руските магазини и тортата Медовик сега имам и някои нововъведения в украсата. В общи линии, всичко което отнема повече от 15 минути бива зачеркнато от "to do" листа. Това на практика почти напълно изключва захарния фондан. В действие влизат всякакви подръчни материали, включително, бамбукови шишчета, вестници, цветна хартия, тиксо и всякакви производни. Както може да се сетите, декорацията не се яде, но пък същата беше и съдбата на захарния фондан, който обикновено биваше старателно изчоплян, преди парчето тортата да бъде погълнато.

Това са само бегло нахвърляни идеи, родени от съчетанието на мързел и ограничено време. От вас зависи да си развихрите въображението и както можете да видите, изобщо не става въпрос за нещо, което изисква специални умения.

Боядисване на яйца с естествени материали

Броени дни преди Великден, реших че е време да си украсим къщата и да направим няколко експеримента. Няколко години подред чета за това как се боядисват яйца с естествени материали. Стори ми се крайно време да пробвам.

Резултатът се получи много симпатичен и ще споделя с вас какво научих.

Ужасът на Джинджърмен

Помните ли Джинджърленд - мъничкият бисквитен свят с обилен снеговалеж от кокос и пудра захар. Въпреки кризата в сектора с недвижими имоти и липсата на адекватно финансиране от банките, беше разпродаден и населен до последния квадратен милиметър. Новодомците са шумна компания Джинджърмени.

Големи симпатяги и много весели типове с афинитет към ергенския живот.

Gingerland

Настани се удобно, затвори очи и си представи... Всъщност не си затваряй очите, няма да можеш да четеш, но си представи, че си там горе -  на хълма. Всичко е побеляло от снега, който е валял предишната нощ. Студът пощипва приятно. Долу има мъничко селце. Състои се само от няколко къщички, сгушени в  подножието на планината. Чуват се оживените гласове на децата, които се замерят със сняг и се пързалят с шейни. Става студено и нощта лека – полека настъпва. Едно по едно, прозорчета на къщичките започват да блещукат, а от комините се извива пушек.  Децата се разотиват и всичко притихва. Димът се разстила над селцето в тънка, ниска мъгла и мирише  уютно.  И ето, че пак заваля. От небето се сипят пухкави снежинки. В началото съвсем плахо, но към средата на нощта миниатюрните, перфектни  ледени кристалчета, отстъпват място на големи бели парцалчета.  С прецизна систематичност проникват в цепнатините , натрупват се по всяка повърхност, където могат да се задържат и заличава всички следи, пътеки и стъпки. Мъничкият свят  спи, уютно завит под снежното одеяло и сънува захарни сънища.

 Добре дошли в Gingerland:)

Денят на Вси Светии или екзистенциалната неопределеност на един привнесен празник

Ама какво заглавие измислих, а?!  Да ми се ненадява човек:) То е защото втори ден ми се налага да пиша глупости, напудрени във високопарен стил. Почвам да надобрявам, но пак си остават глупости:) Както и да е, това е друга тема. Мисълта ми беше за Денят на Вси Светии (по- известен като Halloween) и има ли почва у нас. Доста си поспорихме в къщи по тази тема. Хайде почерпете се по една меденка, докато аз си философствам по темата. Много са хубави и са съвсем пресни!

Плюс това ги правих до четири сутринта... Сега ме боли сърцето при всяка изядена бисквитка:)
И да, знам че не съм добре!:)

На кафе: Милена и сладкото царство на елегантните торти

Правенето и декорирането на торти е едно от онези неща, които истински ме забавляват:) Не че се справям кой знае колко добре, но наистина ми доставя огромно удоволствие. Непрекъснато ровя  да си търся идеи, да науча нещо ново или просто ей така, да видя какво правят другите. Един от първите блогове, на които се натъкнах е този на Милена. Семпли и красиви торти, изпипани до последния детайл, красиви и пъстри сладки, декорирани с голяма прецизност, пухкави мъфини или просто рецепта за нещо сладичко, в нейният блог може да се почувствате наистина, като дете в шарена сладкарничка. Освен радост за окото, тук може да откриете купища полезна и систематизирана информация за това как се декорират сладки, как се използва ройал айсинг или как да си направите пеперуди от шоколад. Лично за мен това е едно от малкото места, където можеш да откриеш толкова подробни обяснения и то на български!  Както и с повечето ми гости, оставих Милена сама да избере темата за гостуването си и съм много щастлива, че тя се спря именно  на нагледно обяснение за декориране на торта.

Задължително посетете сладкото царство  на Милена, където може да прочетете още много друга полезна информация или просто да се насладите на перфектно изпипаните и сладкарски произведения: 

http://mka900.blogspot.com/ 

http://www.flickr.com/photos/mka900/

 

Слънчасалата торта

Ето ме отново. Напоследък поизчезнах, за което се извинявам на всички, които редовно се отбиват в очакване на следващата публикация, пишат ми във Facebook, по имейл или в чата. Истината е, че от една страна доста пътувах, а от друга нещо не съм в настроение. Всъщност съм си в много добро настроение, но не ми се пише. Реших, че имам нужда от кратка почивка. И тъй като, това няма как да се случи на всички флангове едновременно, поне си обръщам малко повече внимание. Ударила съм го на здравословен начин на живот, който включва режим на  хранене, фитнес 3 пъти в седмицата и всякакви СПА лигавщини и глезотии. За да видите колко съм сериозна, дебело държа да подчертая, че през двете седмици, които прекарах в Лондон, тичах всяка сутрин в парка. Там не е като да нямат паркове и не е като да няма удобства за спортуване. Все още не съм готова с рецептата и снимките от Острова, но докато се натуткам, мисля да ви покажа някои неща, с които вече доста позакъснях:)
 Първото такова нещо е една буболечешка торта, която правих за едно мъничко буболече:)

 На 5 юни, малката госпожица на Лина навърши цели 2 (две) годинки:) Така и не успях да се запозная с Лина на живо, по някаква причина ми е особено симпатична и се съгласих да направя тортата без да му мисля особено.

Мини панетоне с мини градинка в яйце

Ура, ура, ура! Слънчево е, топло е, аз съм щастлива! Да не говорим, че вчера проспах почти целия ден и сега се чувствам наспана, което при мен е рядкост:) Време ми е за по- интересни занимания, подходящи за този сезон. Вече си имам градинка от различни подправки и цветенца, която чакам да поникне на терасата. Ще има и момент на изненада - не сложих етикети и сега не помня къде, какво насадих:) Идва и Великден и като горд собственик на кулинарен блог се замислих още от сега какво да приготвям. Спрях се на мини панетоне и визуално ви го декорирам с моята тестова яйчна градинка, която ще използвам за пролетно - великденска украса.

Бриоши с ябълки и крем и цветни мотиви за малки бухалчета

Вчера сутринта се събудих от слънцето, което светеше в прозореца. Първото нещо, което направих беше да погледна не часовника, а термометъра. 4,5 градуса! Кеф!  През деня стана даже още по- хубаво. С две думи - пролетно е:) Сега мисля да ви зарина с рецепти за салати, зарзават и треволяк:) Но това от другата седмица. Днес е неделя и предпочитам да ви предложа рецепта за неделна закуска.  Може би последната с ябълки за този сезон.

                                                                                                    
И една малка цветна закачка, като съвместно занимание с малки бухалчета

Цветята, бухалчето и котето в този колаж, всъщност са реални фигурки, които правихме за забавление.

На кафе:Имат ли място интегралните схеми на женска сбирка

Докато още се опитвате да осмислите глупавият въпрос и кой всъщност е днешния гост, бързам да ви кажа отговор - имат общо  и още как:, а гостите всъщност станаха цяла тълпа:) А знаете ли какво е общото между интегралните схеми и осми март?! Не! Добре, ще пробвам с още нещо. Какво е общото между На Лулу Мъжът и осми март? Ако случайно сте следили първите ми публикации в този блог, имате жокер за този отговор. Днес На Лулу Мъжът и (за по- кратко мъжО) има рожден ден:)  Ще спестя сантименталностите колко много го обичам, как сме се запознали, колко е мил и грижовен и бла, бла, бла, защото това касае само мен и може да ми завидите:) Ще кажа само, че той е най- готиният Човек в моя свят, което на мен ми е абсолютно достатъчно! Всеизвестен факт е, че любовта на мъжете минава през стомаха, а моят обича сладките неща. Миналата година му направих Торта Макове. Това беше една от първите ми торти и много си я харесвам, но на него му се стори прекалено женска, та дори и при положение, че рожденият му ден се пада на празника на жената:) Тази година мислех да е нещо по- различно. Много дълго се колебах и разглеждах снимки, но така и не се спрях на нищо. И тогава се появи ТЯ! Зададе ми един единствен въпрос - С какво се занимава той? За протокола мъжО е системен администратор. Идеята, която ми даде беше очевадна. От години се е въргаляла из чекмеджетата, по шкафовете, под леглото - различни,  бодящи, заемащи място камари зелени неща:)

Миш, Честит Рожден Ден!

До тук добре - вече разбрахте каква е връзката между интегралните схеми и осми март. Останалата част от загадката бързо ще бъде разрешена, когато ви разкажа как точно беше осъществена настоящата кооп- продукция:)

Първомартенско

Навън може и да не е пролетно, но на мен много ми се иска вече да свършва зимата. Може и да не съм Бойко Борисов и все още да не мога да си поръчвам времето, но пък мога да се опитам да създам пролетно настроение. Все пак днес посрещаме Баба Марта:)

Както предполага традицията има мартенички, има пролетни цветя, има пролетна рецепта и разбира се има една малка Марта:)

Колкото повече - толкова повече

3 пакета масло
1 консерва пюре от кестени
2 консерви риба тон
1 консерва подсладено кондензирано мляко
24 яйца
1 пакет брашно
500 гр. маслини
2 кутии маскарпоне
500 гр захар
250 гр кумкуати
50 гр пушена сьомга
1 пакетче кафе 3 в 1
150 гр орехи


Спокойно, това не са продуктите за днешната рецепта:) Поне не и всичките на едно място. Това са само част от нещата, които вложих в производството през последните два дни. Поводът ли? Поводи колкото искате!
... Имам рожден ден...
... Имам още един племенник...
...Имахме годишнина от сватбата...
... Излезе последният брой на ELLE...

Както е казал Мечо Пух: "Колкото повече - толкова повече":)))

Днес ще ви запозная само с едната от двете торти:) 

100 и 1

Това 100 и 1, няма нищо общо със 101:) Това е стотната ми публикация в този блог и цяла една година, от както съществува!

Какъв символизъм само, а! Какво съвпадение!Абе не точно, защото от средата на ноември, старателно изчислявам как двете неща да съвпаднат:) Като се замисля, с какво точно съм си ангажирала мозъка, направо е достойно за освидетелстване, но вие това го знаете вече. По- интересният факт е, че мъжът ми сутринта ме събуди с думите "Честита една година на блога ти", което вече говори за сериозна психоза, с която очевидно другите гледат да се съобразяват:)

На кафе: Малка спретната къщурка

Искахте торта - направих ви торта! Искахте сладки - направих ви сладки! Искахте къщичка - и къщичка ви направих! Сега да съм ви била обяснявала целият процес на строително монтажните работи! Е стига де, малката е болна, аз киснах до 9 на работа, обещах за утре да направя баница за офиса, а мъжът ми всеки момент ще се прибере от коледно парти и ще направи кисела физиономия, че пак за колегите имало, а за него не:) Предлагам ви нещо друго - аз отивам да точа корите за баницата (за сефте ще ми е), а конструирането на къщичката ще го оставя на някой, който много го бива в тези сладкарски произведения. Сега, като видите нейната къщичка и всичко, което сте виждали до момента на тази тема, ще ви се стори като барачка:)

Ако обичате да се разхождате по блоговете, със сигурност вече сте разпознали неповторимият бонбонен стил на Кали:)