Цветно

Честит празник на всички, носещи имена на цветя, бурени и всякакви производни на представителите на флората. 

Сред набедените за имащи имен ден е и моята Ина. Ако ви се губи логиката, тя всъщност е Виолина т.е. някакъв вид виолетка, което си е вид теменужка. Сложно е, но това е традиция, която затвърждаваме 15-та година. Нямам куража да я наруша, точно в тази чувствителна възраст. Както и да е. Не е важно. Просто да е жива и здрава и някак, ако може по магичен път да й се налее повече разум в главата.

That's my life

Тези дни из Facebook  се разхождаше поредната статия, написана от човек, занимавал се с нещо, но решил да промени живота си. Напуснал рутината на офис, за да се почувства свободен и необременен. Замислих се дали аз бих променила нещо в моя. Дали аз се чувствам обременена, но заради инерцията и страха не се осмелявам на крачка в страни. Не, не бих. Харесвам го такъв, какъвто е. Тук и сега се чувствам щастлива.

9: Отчаяната изповед на един фуудблогър пред Коледа и някакви бисквити по между другото. Пак...

Такаааааа... Сега, ако другата година пак се появя с някой  пост, изпълнен с патос и ентусиазирано почна да ви обяснявам, как поставям началото на проекта "30 дни преди Коледа 2014", моля моментално някой да ме гръмне от упор! За по- сигурно с два - три куршума, че съм много издръжлива. Като цяло, колкото и да обичам Коледа, идва прекрасният момент, в който всичко се изпълва с еленчета и кичозни пластмасови топки. От блещукането на коледните лампички придобивам усещането за скорошен епилептичен припадък, а излизането от паркинга на МОЛ-а ми коства има-няма 20 мин. И не ми обяснявайте, че по- добре да не ходя в търговските центрове по това време. Офисът ми е там!  А най- хубавото те първа предстои:) Освен това програмата драматично се сгъстява, изпълвайки се с многообразие от коктейли, партита, благотворителни вечери, връчване на награди за нещо си на годината и изобщо всякакви неща предполагащи малка черна рокля, минимум 4 часа кибичене прав до маса "щъркел" в супер неудобни ботуши/обувки с безбожно високи токове тип игла. Усещането, като се прибереш вкъщи и свалиш всичко това от себе си е равностойно на  отхлабване на  хватката на менгеме, с което са ти били защипали пръстите. Облекчението от това, че не са те спипали да караш на чаша и половина вино, също не е хич за пренебрегване (ооооо срааааам и деградация). И вместо да се размажа блажено с книжка пред камината, оплаквайки се от болки в краката и в главата, аз  забързано сглобявам прожектор и започвам да снимам сладките, които ревностно браня от изяждане още от предишната вечер. Разбира се половината вече липсват и композициите ми куцат, защото домочадието се е прибрало преди мен и вече отдавна престана да се впечатляват от табелки "Не пипай! Не е снимано!". Да не пропуснем, че междувременно ми звънят всички роднини и приятели, да ме питат какво да подарят на децата. Сложен въпрос. И те вече не знаят какво да поискат! Нали си представяте гледката. Хаос в кухнята, някакви пропсове се търкалят по масата, аз, апарата, защипала телефона с рамо, в жалки опити да говоря и снимам едновременно. Описвам го толкова подробно, с някаква слаба надежда, че догодина ще се върна и ще го прочета, преди отново да ми е хрумнало да снимам 30 дни сладки, които после по диетични причини, дори не мога да опитам! Никой не може да ти причини, това което си в състояние да си направиш сам:) 

Ей ги въпросните сладки и само между другото са страхотни. И не са точно сладки, а по- скоро нещо като крекери, в което е чара им.

Самостоятелни са супер, а в съчетание със сирене и сладко - още повече. Не че им правя реклама, но много добре се получиха.

11: Pumpkin Whoppie pies / тиквени бисквити с крема сирене

Не знам как се казват на български. Кръстих ги тиквени бисквити с крема сирене, но не са хрупкави. Да речем, че са нещо средно между бисквити и мъфини. Както и да се казват - страхотни са. Класифицирам ги като особено любими, но за съжаление не особено диетични. Иначе с удоволствие бих злоупотребила сериозно.

Чаени бисквити при Ваня

Представете си, че сте канени на гости. Нещо неофициално, от типа "съседско" парти, но достатъчно ангажиращо, за да се чувствате длъжни да занесете нещо. Или пък искате да почерпите по някакъв дребен, но важен за вас повод. Чудите се какво да направите, а кексът от тефтера на мама е прекалено обикновен и банален. Преди време имах подобни терзания. Нали разбирате, че като горд собственик на кулинарен блог, съм обект на доста реплики, дуплики, закачки и най- вече на доста очаквания. Е, след доста мислене, за днешното си гостуване при Ваня се спрях на Чаени бисквити. Бисквитите може и да са доста изтъркани като идея, но облечени в този стайлинг са интересна закачка:)

Както виждате - доста са чаени:) Освен това в самата рецепта също присъства липов чай.

Ужасът на Джинджърмен

Помните ли Джинджърленд - мъничкият бисквитен свят с обилен снеговалеж от кокос и пудра захар. Въпреки кризата в сектора с недвижими имоти и липсата на адекватно финансиране от банките, беше разпродаден и населен до последния квадратен милиметър. Новодомците са шумна компания Джинджърмени.

Големи симпатяги и много весели типове с афинитет към ергенския живот.

Писмо

Искам да напиша писмо. Не, не до дебеличкия дядка със смешен червен костюм, прототип на Кока Кола. Не искам подарък. Искам да си припомня, защото се оказа, че е много лесно да забравиш. Не знам, аз не съм много романтична. Не съм и особено сантиментална. Не вярвам в нищо. Даже понякога в себе си не вярвам.  И при целият ми прагматизъм се радвах, като малко дете на едно писмо. Тайно си поплаках и си пожелах да съществуват ангели. Защото много искам да му отговоря

Бисквитите крилца не ги направих по този повод, но са много тематични, така че почерпете се. Може пък и вие да се разчуствате и да ви си прииска да вярвате в ангели.

Gingerland

Настани се удобно, затвори очи и си представи... Всъщност не си затваряй очите, няма да можеш да четеш, но си представи, че си там горе -  на хълма. Всичко е побеляло от снега, който е валял предишната нощ. Студът пощипва приятно. Долу има мъничко селце. Състои се само от няколко къщички, сгушени в  подножието на планината. Чуват се оживените гласове на децата, които се замерят със сняг и се пързалят с шейни. Става студено и нощта лека – полека настъпва. Едно по едно, прозорчета на къщичките започват да блещукат, а от комините се извива пушек.  Децата се разотиват и всичко притихва. Димът се разстила над селцето в тънка, ниска мъгла и мирише  уютно.  И ето, че пак заваля. От небето се сипят пухкави снежинки. В началото съвсем плахо, но към средата на нощта миниатюрните, перфектни  ледени кристалчета, отстъпват място на големи бели парцалчета.  С прецизна систематичност проникват в цепнатините , натрупват се по всяка повърхност, където могат да се задържат и заличава всички следи, пътеки и стъпки. Мъничкият свят  спи, уютно завит под снежното одеяло и сънува захарни сънища.

 Добре дошли в Gingerland:)

Денят на Вси Светии или екзистенциалната неопределеност на един привнесен празник

Ама какво заглавие измислих, а?!  Да ми се ненадява човек:) То е защото втори ден ми се налага да пиша глупости, напудрени във високопарен стил. Почвам да надобрявам, но пак си остават глупости:) Както и да е, това е друга тема. Мисълта ми беше за Денят на Вси Светии (по- известен като Halloween) и има ли почва у нас. Доста си поспорихме в къщи по тази тема. Хайде почерпете се по една меденка, докато аз си философствам по темата. Много са хубави и са съвсем пресни!

Плюс това ги правих до четири сутринта... Сега ме боли сърцето при всяка изядена бисквитка:)
И да, знам че не съм добре!:)