9: Отчаяната изповед на един фуудблогър пред Коледа и някакви бисквити по между другото. Пак...

Такаааааа... Сега, ако другата година пак се появя с някой  пост, изпълнен с патос и ентусиазирано почна да ви обяснявам, как поставям началото на проекта "30 дни преди Коледа 2014", моля моментално някой да ме гръмне от упор! За по- сигурно с два - три куршума, че съм много издръжлива. Като цяло, колкото и да обичам Коледа, идва прекрасният момент, в който всичко се изпълва с еленчета и кичозни пластмасови топки. От блещукането на коледните лампички придобивам усещането за скорошен епилептичен припадък, а излизането от паркинга на МОЛ-а ми коства има-няма 20 мин. И не ми обяснявайте, че по- добре да не ходя в търговските центрове по това време. Офисът ми е там!  А най- хубавото те първа предстои:) Освен това програмата драматично се сгъстява, изпълвайки се с многообразие от коктейли, партита, благотворителни вечери, връчване на награди за нещо си на годината и изобщо всякакви неща предполагащи малка черна рокля, минимум 4 часа кибичене прав до маса "щъркел" в супер неудобни ботуши/обувки с безбожно високи токове тип игла. Усещането, като се прибереш вкъщи и свалиш всичко това от себе си е равностойно на  отхлабване на  хватката на менгеме, с което са ти били защипали пръстите. Облекчението от това, че не са те спипали да караш на чаша и половина вино, също не е хич за пренебрегване (ооооо срааааам и деградация). И вместо да се размажа блажено с книжка пред камината, оплаквайки се от болки в краката и в главата, аз  забързано сглобявам прожектор и започвам да снимам сладките, които ревностно браня от изяждане още от предишната вечер. Разбира се половината вече липсват и композициите ми куцат, защото домочадието се е прибрало преди мен и вече отдавна престана да се впечатляват от табелки "Не пипай! Не е снимано!". Да не пропуснем, че междувременно ми звънят всички роднини и приятели, да ме питат какво да подарят на децата. Сложен въпрос. И те вече не знаят какво да поискат! Нали си представяте гледката. Хаос в кухнята, някакви пропсове се търкалят по масата, аз, апарата, защипала телефона с рамо, в жалки опити да говоря и снимам едновременно. Описвам го толкова подробно, с някаква слаба надежда, че догодина ще се върна и ще го прочета, преди отново да ми е хрумнало да снимам 30 дни сладки, които после по диетични причини, дори не мога да опитам! Никой не може да ти причини, това което си в състояние да си направиш сам:) 

Ей ги въпросните сладки и само между другото са страхотни. И не са точно сладки, а по- скоро нещо като крекери, в което е чара им.

Самостоятелни са супер, а в съчетание със сирене и сладко - още повече. Не че им правя реклама, но много добре се получиха.

Оформянето като капачета и лъжички има само пожелателен характер. Под секрет да ви кажа, изобщо не влияе на вкуса. Само на менталното състояние на някои изтрещели фуудблогъри:)

 Всъщност държа да отбележа, че идеята с капачетата не е моя. Взех я на заем от Бети. Всъщност съм почти 100% сигурна, че я гледах при нея, но опитите ми да намеря съответната публикация не се увенчаха с успех. Тя наминава от време на време и се надявам да ми помогне с пускането на по- конкретен линк:)

Рецептата е някаква чиста импровизация. Моля ви не се чувствайте длъжни да спазвате точно съставките. Аз се спрях на конопено семе, но само защото ми се намираше такова в момента. Не се блъскайте пред вратата на първия срещнат био магазин. Смлени лешници/бадеми/сусам/овесени ядки/пшенични трици/зародиши или каквато и да било там любима ваша подобна съставка, би свършила чудесна работа.

Пълнозърнести бисквити с конопено семе, орехи и меласа

180г масло, нарязано на кубчета

250г пълнозърнесто брашно - в моя случай от лимец

2 яйца

3с.л ситно смляно конопено семе (или съгласно инструкцията по- горе)

50г. ситно смлени орехови ядки

50г кафява захар

4-5 с.л меласа

1/2 ч.л смляна канела

Студеното масло, нарязано на купчета се смесва в дълбока купа заедно с брашното. Намачква се с вилица до получаване на трохи. Добавя се захарта, канелата, орехите и конопеното семе и всичко се смесва. Яйцата се разбъркват заедно с меласата и се изсипват при останалите продукти. Върху набрашнен плот се замесва гладко тесто. Ако е необходимо добавете още малко брашно. Много зависи от големината на яйцата. Тестото не трябва да лепне.

Увийте го в стреч фолио и го оставете за 30 минути в хладилника, за да стегне.

Извадете от хладилника, отстранете стреч фолиото и върху набрашнена повърхност разточете кора с дебелина около 0,3 см. С помощта на формичка изрежете сладките и подредете в тава върху хартия за печене. Ако сте достатъчно въодушевени, за да направите капаци за чашки, трябва да изрежете кръгчета, малко по- големи от диаметъра на отвора на чашите. Оставете малко тесто, което нарежете на лентички. В средата на всяко кръгче сложете коркова тапа. Намажете отстрани с вода или разбит белтък и залепете дръжката на капачето, така че да мината над корковата тапа. Печем сладките в този вид, заедно с тапите. 

За протокола - пробвах да опека две капачета без тапи. Нищо не стана. Заради маслото, дръжките много бързо се размекнаха и загубиха форма.

За лъжичките си имам силиконови формички. Купих си ги от Кауфланд преди около седмица.

Само като идеята - бисквитките са супер с греяно вино и сирене. Може и сладко от боровинки ако ви се намира.