Тиквени хлебчета

Единствената причина тези хлебчета да видях бял свят е някакво мое спонтанно желание да снимам нещо есенно. Идеята ми изплува от Pinterest и реших, че точно те са най- подходящите. Честно да ви кажа, изобщо не съжалявам. Дали ще си играете да ги печете във формата на тиква или като мъфини или цял хляб е въпрос на ваш избор, но ви гарантирам, че както и да ги направите няма да съжалявате. Много ароматни и есенни, комбиниращи се както с някакво сладко, така и като чудесна добавка за платото ви със сирена. Вкусът на тиква изобщо не е натрапчив и се харесват дори и на хора, които не я обичат. Сигурна съм, че ако ги направите под формата на тиква, нито едно дете няма да ги откаже. Може да въвлечете дечурлигата в процеса по месене и оформяне, пък в крайна сметка, к`вот` стане - стане😁

Безумици

Значи, положението е като пред апокалиптично природно бедствие от някой eвтин американски филм. Усещането е все едно е обявено, че в следващите две години над планетата е надвиснала огромна опасност и населението трябва да се запасяи с храна, самобръсначки, епилатори, парфюм и коледни чорапи за цялото това време, та ако може и за някой друг месец отгоре. Така де, не е добре да се навъртаме из бункерите необезкосмени. Всички търговскски центрове, молове, мазагини и сергии са превзети от тълпи паникьосани граждани, които изкупуват и разграбват всичко, до което успеят да се докопат.  По улиците се вият километрични задръствания от автомобили, в опити панически да избягат към някой МОЛ, излизането от паркинга на който отнема към час - два. Всичко мига, светка и свири "жингъл белс". На фона на цялата тази истерия у нас решихме, че имаме достатъчно електроуреди, с които да издържим доживотна обсада и единодушно се съгласихме кракът ни да не стъпи в магазин. (Мише, само между другото, онова парфюмче и в интернет го продават:))). Ще го караме лежерно, с кнжка и чайче в леглото. Някои от нас си отварят Pinterest и Instagram за вдъхновение и започват да се любуват на мили, задружни семейства, насядали около масата на вечеря, красиво украсени коледни и елхи, блещукащи лампички и примамливи сладки. Някак да му се прииска на човек и у тях да е такава идилия. Вие оставете снимките, но това практически у нас няма как да се случи. Първо  - цяло чудо си е да се съберем всички заедно на вечеря. Все пак едното отроче вече не живее при нас, а другото го друса пубертата. Второ, освен ако не монтираме елхата на тавана, трябва да я украсим от средата нагоре, без гирлянди и ако може да закачим играчките с тапицерски телбод. Това заради котката. За сладките, мисля е ясно - ние глутен и захар не ядем. Не че не мога да измисля рецепта и без тях, но нямат същия представителен и фотогеничен вид, така че да спечелят 100 000 лайка в Инстаграм. Както и да е, направих някакви сладки, много са вкусни, но не светкат и не мигат. Ще споделя рецептата малко по- долу. Мисълта ми беше за магическата Коледа в социалните мрежи и действителността у нас. Та седейки си с чашата чай и таблета, реших че като няма да има подаръци, поне някоя и друга снимка за Инстаграм да си направим. Децата вече трудно можем да ги хванем, но ние двамата с мъжО сме на линия. Аз де.  Той не толкова, ама заради мен му се наложи😂 Имаме си и най- търпеливия и талантлив фотограф на света. Иви благодаря ти, че пак се съгласи да ни снимаш! Мислех, че след първата фотосесия, ще изтрише телефона ми.

Айде сега да направим разбор какво седи зад всичките такиви мили снимки.

На гости

Пролет пукна, а с нея се съживяват и всякакви мераци за влизане във форма. Аз, разбира се, не правя никакво изключение. Голямо желание за здравословно хранене и физическа активност, голямо чудо. Аз съм желязна и много волева... когато съм нахранена. Късно следобед, обаче, издайнически почва да се промъкват някакви подли мисли да убия някой, за да се докопам до нещо сладко. С годините съм стигнала до извода, че най- добрият начин за справяне с този проблем е да контролираш процеса. Предварителната подготовка е изключително съществен фактор за борба с отчаянието и войнственото унищожение на един шоколад, примерно. Носенето на нещо малко и не чак толкова греховно в офиса, винаги спасява положението от необоснована агресия:) Всеки си има своите слабости, какво да се прави. Винаги съм се възхищавала на хора, които по един или друг начин успяват да удържат нещата под контрол и поне видимо да са перфектни. В това отношение има няколко човека, които съм издигнала буквално на пиедестал и са ми непрестанен източник на вдъхновение и стимул. Един от тях е Маги Пашова, с която имах честта да се запозная на живо преди няколко години, още преди да направи обрат в живота си и да започне да се занимава с нутриционизъм. Фактът, че от успешна кариера в международна корпорация, успя да развие собствен бизнес  в съвсем друга сфера, ме кара да я следя с още по- голям интерес,  тъй като това е решение, върху което аз самата все повече се замислям. Точно преди премиерата на втората й книга В кухнята на модерната жена, ме покани да й гостувам виртуално в нейния сайт с едно кратко интервю. Аз разбира се, не успях да се организирам веднага, но в крайна сметка, материалът вече е факт. Рецептата, която избрах да приложа е точно една от тези, които ме спасява в моментите на умопомрачение и обсебващо желание за сладко. Цялото интервю и начина на приготвяне на суров сладкиш с лайм и череши, може да прочетете  при нея (http://www.magipashova.com/2016/04/v-kuhniata-na-rumi-ot-something/)

Тук публикувам само снимки, с надеждата, че поне малко ще допринеса за пролетното ви настроение и желанието ви да излезете на открито:)

Листопад

Обожавам тиква. Особено, след като я открих в солен вариант.

Обожавам и есента. Малка порция тиква и есен, преди да сме превключили на коледна вълна:)

Под небето на долината

Можеше да бъде всичко. Примерно  „Под небето на Тоскана“. Почти не си спомням сюжета от този филм, но много добре си спомням самата Тоскана с лозята,  безвремието, семплия живот,  слънчевите лъчи, малките градчета с каменни улички и лъчезарните усмихнати хора, които поздравяват непознатите.   И храната! Тя не се поддава на описание, не се опитва, не се изяжда, тя се чувства.

 

Корабчета за Ради

Ради е слънчевата дама, която стои зад блога Life Bites. Имах удоволствието да я снимам за рождения й ден.

Реализацията на многото идеи, които ме връхлетяха, както обикновено не се случи, поради факта, че се върнах от море предишния ден. Успях да осъществя само една. Дали заради роклята на Ради или заради още соления бриз в косите, и тя се оказа на морска тематика.

Тортата си е от Ради

Coming... / Плодов сладкиш без захар

Макар и със закъснение, но вече е време. За изгреви и залези, ранни утрини, мокри обувки, макови полета и кафетата със сънени хора, оглеждащи с прикрито учудване калната непозната с големия фотоапарат.

Колелото до работа и съботните пикници със семейството, зелената и покрита с облаци планина от прозореца и хвърчилата по откритите ливади.

Содени хлебчета с левурда

Има един момент, когато знаеш, че зимата е свършила, но някак пролетта още не е настъпила. Странно време, в което боклукът и мръсотията са оголени на показ и все пак във въздуха витае нещо чисто, ново и миришещо на озон.

Точно този момент отмина, но все още продължава сезонът на всичко зелено. Рецептата днес е за содени хлебчета с левурда.

Краят на една година - повече есен, отколкото зима, повече отговори, отколкото въпроси

Та дааа, отиде си старата година, дойде новата. Ново начало, нови планове, нови обещания и всичко по- по- най!  Мислех да направя колаж със снимките от миналата година, малка книжка с най- важните моменти или нещо от този род, но всъщност нищо не свършва изведнъж и не започва просто ей така. Тази година мина под знака на търсенето. Намерих много нови неща, нови места, емоции, предизвикателства, възможности и сили, но не открих това, което търсех. Намерих отговорите на много въпроси, но не съм сигурна, че открих правилния въпрос. Продължавам да търся нещо. Не знам какво, но когато го намеря ще разбера. Може би просто търся себе си.  Just keep walking! 

 

И така вместо ретроспекция предлагам бягство. До едно място, където може да намерите много отговори, дори и да нямате въпроси. Стига да се вслушате в тишината и да се загледате в звездите през зимните вечери.

8: Зимен град

Не става въпрос за София. Амстердам е на прицел. Много любим град. Решила съм да ходя да живя там, като напусна България:) Климатът е малко неприятен, но пък зимно време е красив.

Лято в снимки

Така наречената почивка мина, а на мен продължава да ми е едно такова лятно и пълно с идеи. Не е ясно до кога, но поне за сега.

 Ако случайно на някой му се гледат снимки от семейните албуми да заповяда.

Летни вечери

През септември миналата година с мен се свърза една много приятна дама, с молба да съдействам за снимките на Red Canape. Ресторантът ми е особено любим и е част от хотел Graffit във Варна, в който отсядам всеки път, когато ходя до офиса ни там. Предизвикателството беше много голямо, но съвсем първосигнално приех поканата. Точно тогава дойде лятната отпуска, а веднага след това промените в работата, които генерираха огромен стрес, несигурност, нощни кошмари и недоспиване.  Проектът изостана на заден план, както и всичко останало, което не беше асоциирано с работата. Огромни благодарности на семейството ми, които също пострадаха и до известна степен бяха  отъждествени с графата "фонов шум". Ще трябва да се реванширам! Зимата, от която нямам почти никакви спомени, бавно отмина. Лека - полека дойде пролетта и успоредно с това нещата започнаха да се стабилизират. В края на май отново се свързаха с мен от същата група, но този път за брата на Red Canape - Rappongi beach. По стечение на обстоятелствата имах и път натам. Концепцията изобщо не ми беше ясна. Начинът на изпълнение - още повече. Екипът се оказа страхотен. Пламен Стамов е един изключителен човек и готвач с много хъс и идеи. След 10 минути на фрапе в жегата, вече знаехме как и какво да направим. Концепцията на заведението е проста и ясна - купон на плажа  с хубава храна. Няма нищо по- елементарно от това да я следваш. С купон на плажа...  Привечер... С огън... Абе мечта в мой стил! Честно - беше много повече купон, от колкото работа. Просто трябваше да снимам, което като цяло така и така ми е забавно. Бутилките виното, отворено под претекст, че ни трябват запотени чаши за допълване на кадрите внесе своя щрих в атмосферата. Преядох с обилно количество страхотна морска храна, пуших наргиле, седяхме, готвихме и говорехме около огъня... Мисля, че си тръгнах от снимки към 1 през нощта, с усещането че е твърде рано:) И беше наистина страхотно!
Това са част от снимките

Зимни заигравки

Напоследък седмиците ми са кошмарни. Дните се изнизват като вода в продънено канче. Всичко, което е извън работата се размазва покрай мен, все едно профучавам на високоскоростен влак. Имам нужда да се вкопча в нещо, което да ми даде усещане за спокойствие. От 5 години насам, тази роля я изпълнява фотоапаратът или т.н "The  precious". В първия работен ден на тази година изтрещях до толкова, че станах с брилянтната идея как ще отида до магазина и ще си купя фулфрейм. Направих го. Нещо като да отида до магазина и да си купя кисело млято, но малко по- лесно. Щото не ме мързи толкова. Не съм съвсем убедена, че толкова скъпоструващи решения трябва да се взимат точно по този начин, но пък много му се кефя. И нямам време да си поиграя с него. И обективи нямам. И всъщност не мога да му свикна и още не мога да снимам. В изобилие имам само мерак. Моля де не се бърка с кадърност. Влача го всеки ден с мен и после разбира се не го вадя от раницата. Но пък събота и неделя го ползвам за нещо като лека картечница. Той милия така и звучи, като го пуснеш на серийни снимки. Някой ден може даже да му прочета книжката с инструкции. Току виж ми помогнало да се науча да снимам. Ама и за това нямам много време, така че за сега толкова си мога.

Малко снимки от със силно експлоатираните чашки:) Изкарах си децата по ризи на снега:)

Детайли

Зън, зън, зън, сняг вали навън... Няма лошо, но точно днес темата ще е друга. Малко е странна на фона на минусовите температури, но малкото къдрокосо човече от комплекта близнаци, днес има имен ден. Нищо не съм приготвяла и тотално се изложих в ролята си на леля, като им се натресох на гости само с две камиончета под ръка. Различни при това. Голяма драма. Даже една сладка не направих на децата:) 
 Да са живи и здрави  всички Николаевци, Николети и всякакви производни, които днес официално и неофициално празнуват имен ден. Аз отдавам нужната почит на морето.

Рецептата ми е още от лятото , но с леки модификации, може да бъде приспособена и за този сезон. 

Очакване

Странно време. Зимата много категорично и грубо избута меката, красива и топла есен. Относително топлата вчерашна утрин не предвещаваше с нищо пронизващият вятър, който много бързо размени листопада с хвърчащ сняг. За двата часа всичко побеля. Беше приятно да се наблюдава смяната на сезоните... по възможност през прозореца:)

Днес мисля да направя коледни календари на децата. Пристигна ми и доставката с формички на снежинки и джинджърмени. Ще мина да купя и още малко канела на пръчки. Още не съм насадили мъха за свещниците, но и тази задача ще отметна тези дни. 
Като се замисля, май не възразявам, че застудя. Като изключим неудобството със стъргането на лед сутрин:)

Неделно

Страдам от раздвоение на личността. Вече почвам да се съмнявам дали това е просто плод на самоиронията ми или действително има доза истина:) Не разбрах точно как стана. Жената, която не слиза от телефона, с  токчетата и костюма определено съм аз. Тази с фотоапарата,  миксера, шкафа с клещи, мъниста, филц, бои и лепила - също! Понякога наистина рискувам да се загубя. Най- трудно е в понеделник, когато очевидно трябва да превключа от личност А към личност Б. Общото между двете е един лаптоп, две деца, Мъжът на Лулу и неделите, когато съм си просто аз, излежавам се до късно и  пия кафе в леглото. И разбира се пак снимам. Може би и това обсебване със снимането не е съвсем нормално. Замислих се над този факт, след  като Мартина си направи неин апарат.

Малко неделни снимки в две гледни точки. И понеже нямам нито време, нито желание за сложни кулинарни изпълнения, рецептата днес е доста семпла, но за сметка на това здравословна.

Салата с киноа, мента, грах и синьо сирене.

Въздушен контрол

С риск да стана досадна ще споделя още една публикация свързана с рожден ден. При нас септември е един изключително натоварен месец. След празника на Мартина, дойде ред и на близнаците. Момчетата се родиха точно преди две години и заради паметната дата 11 септември, с много любов и доза черен хумор ги нарекохме талибанчетата... Идеята не беше моя, но от тогава все се опитвам да пробутам дизайн на торта с два самолета и две кули. Бруталното чувство за хумор очевидно е форма на генетично отклонение, защото брат ми радушно приема предложението. Все още не съм изпълнила хрумването си и се надявам да не изтрещя чак толкова, че да го направя. За сега се ограничавам само с въздушната тематика. Балони, някой друг самолет и това е. Понеже дечурлигата са два броя, тази година и тортите са две.

Много на бързо представям собствениците и съответните торти.

Част втора: за феите и чадърите

Когато си на седем, животът е много просто нещо. Мама, тате, добрата принцеса, лошият вълк  и стига толкова. Когато си на седем обикновено знаеш какво точно искаш. Не е кой знае колко много.  В нашия случай пеперуди,  феи, светещи балони за рождения ден, бонбони и мляко с ягодова сламка. Все неща от първа необходимост. По възможност всичко в розово. Аз имам алергия към този цвят. Развих я след много тежко пренасищане на организма по време на израстването на първото дете. Сега се опитвам да се съвзема от шока и се старая да приемам този цвят в минимални дози. Рождените дни обикновено правят изключение, но предпочетох да наблегна на феите, фенерите, чадърите сапунените мехури и  домашната лимонада. И снимките. Дано имате бърз интернет и доза търпение, защото са много.

Истории със сини очи

-   Може ли да те снимам?

-     Не!

-   Моля те! Знаеш ли, че имаш страшни очи – получава се, като изтърканата реплика на Стефан Данаилов от Дами канят

-    Глупости! Не съм хубава и излизам грозно на снимки....

-  Виж, аз ще те снимам, ще ти покажа снимката на дисплея и ако не ти хареса, просто ще я изтрием – излъгах:)

-    Добре...-  доста колебливо и със съмнения, заставайки сковано пред обектива – очевидно децата имат нюх, кога някой ги пуска по пързалката.

Up and down

Обичам изгревите и залезите. Завъртат се като живота, но не свършва, а всичко се повтаря отново и отново. Всеки ден!

Винаги ми се е струвало банално да снимам изгруващото или залязващо слънце, но всеки път, когато изляза по това време на "лов" имам поне един такъв кадър. По интересни са ми другите снимки, които мога да направя по това време. Малко от тях ще споделя в тази публикация. Много са различни и страшно трудни за комбинирани. Точно като различните дни в живота.