Под небето на долината

Можеше да бъде всичко. Примерно  „Под небето на Тоскана“. Почти не си спомням сюжета от този филм, но много добре си спомням самата Тоскана с лозята,  безвремието, семплия живот,  слънчевите лъчи, малките градчета с каменни улички и лъчезарните усмихнати хора, които поздравяват непознатите.   И храната! Тя не се поддава на описание, не се опитва, не се изяжда, тя се чувства.

 

Можеше да бъде и описание от която и да било от книгите на Питър Мейл за живота във френския Прованс. Прекрасни лавандулови полета, старците насядали от зори в местното кафе и убиващи времето, проточващо се протяжно и мързеливо през знойната жега на деня. От години плануваме това пътуване до Франция, но то така и не се случва. Беше важно да е по време на цъфтежа на лавандулите, но тогава ни е натоварено и все изникваше нещо.

Всъщност  можеше да бъде и нещо съвсем друго, като Долината на фараоните в Египет примерно. Изпълнена с толкова много история, че ако застанеш и се вслушаш в тишината ще чуеш припукването и жуженето на времето, което се опитва да запази тънката граница между тук и сега и там и тогава. 

Можеше да бъде  всяко едно от тези неща. Но не е. По някакъв свой начин е всички тях. Само, че го няма бледият англичанин да го опише толкова живописно в романите си. Няма го и потокът от туристи, които да се увековечат със селфита на фона на древните руини. Няма го и великият холивудски  режисьор, който да възпее жуженето на пчелите сред лилавите редове от лавандула и нечия любов, родила се по гроздобер. Предполагам за това ни е трудно да го оценим.  Обикновено така се случва, трябва да си  видял всичко, за да може да оцениш, това което е пред очите ти през цялото време. Радвам се, че животът ми предостави възможността да видя достатъчно.

Истината е, че единственото на което  усетих липсата е не уханието на прясно изпечена франзела или чудесни равиоли, а лъчезарните хора с широките усмивки, които поздравяват непознати. Въпреки проблемите си и без значение от стандарта си на живот.

Можеше да бъде всичко друго, но то е просто всичко. Накуп.  Наричайте го както искате: Долината на розите/Долината на тракийските царе/ Долината на лавандулите или географски казано - Казанлъшката долина.

 От началото на май до края на септември там е раят. Един от многото, разбира се:) Започва с цъфтежа на маслодайните рози, минава през лавандулите и слънчогледите и завършва с гроздобера.  Разбира се, освен това, задължително в маршрута ви трябва да влязат гробниците на тракийските царе. Заради картинките в учебниците, най- известната остава Казанлъшката.

Това е малка семейна гробница с красиви и много детайлни стенописи. Оригиналната постройка е консервирана и няма достъп до нея, но е направена достоверна реплика, която е отворена за посетители. 

 Препоръчвам да посетите и музеят на Казанлък, където има макет на Севтополис - древен град, основан от Севт III. За съжаление останките от него имат доста тъжна съдба. През 1948 година Севтополис е открит при строежа на язовир.  След като са направени скици и проучвания е дадена зелена светлина на проекта и древният град е потопен под водите на днешния язовир Копринка (първоначално Георги Димитров).

Нашият базов лагер беше точно там, но колкото и да е красив язовирът, искрено се надявам в обозримо бъдеще да бъде осъществен някой от проектите за пресушаване на селището. За съжаление осъществяването им е доста скъпо начинание.

От там може да поемете пътя към останалите гробници. По това време на годината гледката беше прекрасна. Съчетание на Балкана с приказни лавандулови и слънчогледови полета, като тук - таме релефът е нарушен от някоя от могилите. Със сигурност едно от задължителните за посещение е тази на Севт III (Голямата Косматка). За съжаление по време на нашето пътуване беше затворена поради срутване в една от галериите и е очевидно, че ще се ходи пак. Тези, които успяхме да посетим са Оструша и Шушманец, но всъщност гробниците са над 16 и е добре да им отделите поне два дни, въпреки че са на сравнително близко разстояние една от друга.

Истината е че от доста време се каня да снимам в лавандула. След като така и не ми се получи за Франция, преди техните да пострадат от заболяване, в крайна сметка стигнах до значително по- близките, удобните и невероятно красиви български полета.

Снимките трябваше да бъдат част от рубриката Храна на открито, но по- скоро го обърнахме на пикник. Освен да намажа едни крустини, друго нищо не направих там. За сметка на това си го изядохме с огромен кеф в лавандулата. За протокола - бутилката вино също си я отворихме.

Подготовката продължи цяла седмица, като заради дъждовната прогноза включваше ушиването на облаци от плат, поръчката на жълти гумени ботуши и приготвянето на един невероятен и много ефектен сладкиш. Мартина оцени по достойнство всеки един от посочените елементи. Най- вече жълтите ботуши. Стайлингът с тюлена брокатена рокля, корона и галоши е неповторим и си е изцяло неин.

 

 Enjoy it! Рецептата е накрая:)

Ябълков сладкиш на розички

За тестото

• 300 г брашно
• 120г масло
• 1 яйце
• 2 с.л студено прясно мляко
• 5с.л захар
• 1/3 ч.л бакпулвер

За розичките от ябълки

• 2-3 големи ябълки
• 5-6 с.л. захар
• сокът на един лимон
• канела и ванилия

Брашното се пресява в купа заедно с бакпулвера. Добавя се маслото, нарязано на кубчета и се намачква до получаване на трохи. Следват захарта, яйцето и прясното мляко. Замесва се гладко тесто, което се увава в стреч фолио и се прибира за 30 мин в хладилника.

През това време ябълките се разполовяват и почистват от семките, след което се нарязват на тънки резенчета. Поръсват се с половината от  захарта и целия лимонов сок и се оставят да поседят поне 10 минути. От там нататък тестото се разточва на тънка кора, поръсва се с канела, ванилия и захар. Нарязва се на ивици с дебелина около 10 см и върху него се подреждат ябълките. Не можах да снимам стъпка по стъпка процеса, но това ясно е онагледено ТУК, така че си позволявам да използвам снимките, които ползвах аз като инструкция. Това очевидно не е оригиналният сайт, така че ако някой попадне на първоизточника, моля нека ми пише, за да сменя линка.

Розичките се подреждат в намаслена тавичка и се пекат 30 минути на 190 г. Готовият сладкиш се оставя да изстине и се поръсва с пудра захар.

По желание може да поръсите с филирани бадеми. Сега очаквайте рецепти с лавандула:)

И не забравяйте да се усмихвате!