Денят на Вси Светии или екзистенциалната неопределеност на един привнесен празник

Ама какво заглавие измислих, а?!  Да ми се ненадява човек:) То е защото втори ден ми се налага да пиша глупости, напудрени във високопарен стил. Почвам да надобрявам, но пак си остават глупости:) Както и да е, това е друга тема. Мисълта ми беше за Денят на Вси Светии (по- известен като Halloween) и има ли почва у нас. Доста си поспорихме в къщи по тази тема. Хайде почерпете се по една меденка, докато аз си философствам по темата. Много са хубави и са съвсем пресни!

Плюс това ги правих до четири сутринта... Сега ме боли сърцето при всяка изядена бисквитка:)
И да, знам че не съм добре!:)


Та за празника ставаше въпрос. До колкото се вярва на Уикипедия, Halloween e езически празник, който в последствие Църквата леко е префасонирала и вписала за свой. Вярването  гласи, че в нощта на Вси Светии, духовете на починалите през изминалата година се връщат на земята, за да търсят тела, в които да се вселят. Празнува се на 31 октомври срещу 1 ноември и е популярен в английскоговорещите държави.

В България се сдобихме с него от съвсем скоро и си го привнесохме и асоциирахме заедно със Свети Валентин. Истината е, че аз не изпадам във възторг нито от единия, нито от другия. На деня на влюбените по начало му е сбъркана концепцията:) Ако си влюбен би следвало всеки ден да ти е празник, другото е замазване на очи. За Вси Светии, мисля, че нашите Кукери са ми доста по свойствен аналог.

Да, ама вече втора година дълбая тикви с лъжица, пека тиквен пай, правя медени къщички и седя до сутринта да украсявам сладки.

Това със сигурност не се дължи безграничната ми любов към сладкарството (или поне не и в частта седене до сутринта в опити за декориране на бисквитки).

 Проводник на идеята, разбира се са децата.За тях е толкова лесно и естествено да приемат обичаите с духовете, вещиците и обикалянето по къщите, макар и грам да не вникват в идеята на самия празник. Освен, че гледат американски филми, преподавателите им по английски са чужденци, а през тази година, малката има американче за съученичка. Дори в учебниците им по английски има уроци за Хелоуин. Гледат ме много странно, всеки път, като се опитам да им обясня, че това не е наш празник, а ние си имаме кукери. За тях по подразбиране всичко е интернационално:) Или поне много им се иска, особено що се отнася за частта празници. Там, ако може всичко що има по света да го празнуваме, най- добре ще им бъде:)
От друга страна, нашите опасения са, че с това обикаляне по къщи, по един или друг начин го натрапват и на други хора, които не се чувстват чак толкова ангажирани с детски прищевки и хич не държат да им тропат по вратите за бонбони.

В крайна сметка, както е много очевадно - поддадохме:) С големи резерви от страна на Мъжа на Лулу и кратки словестни схватки, че не може да се правят номера на хората и не може да се мажат вратите с паста за зъби. Да не говорим, че замерянето с яйца го има само по филмите:)  Накрая и с костюми се снабдиха девойките, след като поскимтяха на два гласа...(май се прецакахме с тези деца:)

И така сега си имаме нещо като празник. Или по- скоро повод за карнавал, вечерен купон, и нощ на свещи в тикви,  защото всъщност никой не се интересува особено, че зад този обичай, освен Холивуд,  стои и някакъв древен келтски ритуал.

За целите на занятието може да бъде нарочен всеки един друг ден от годината, но за децата е важен колективизмът, така че продължаваме да си организираме партито на тази дата:) Миналата и по миналата година през нас минаваха и съседски дечурлига, които обикаляха с фенери и искаха бонбони и сладки, така че тази година реших да се подготвя предварително.

Идеята беше да направя към 20-25 сладки, които да раздадем и да изпратя по няколко на децата в училище.  Получиха се съвсем малко повече. Да речем 70:) Предполагам, че беше логично, като прочетете, че в рецептата, която избрах имаше 550 гр брашно. Просто нямаше кой да помисли предварително:) С децата се разбрахме да  ги нарисувам, като за целта първо изрязахме и налепихме кръгчета от захарен фондан. Действието се развиваше в 9.30 вечерта и прецених, че  време да приключвам, с мисълта да продължа на другия ден сутринта.
Към 10 отново минах през кухнята и реших все пак да пробвам с няколко меденки, как ще се получи с рисуването и апликациите. И така си пробвах на около 70 сладки до 4 сутринта:) Част от тях апликирах, друга част нарисувах. Ползвам суха боя, която се разрежда със спирт. У нас такова нещо не открих, но за сметка на това се натъкнах на някаква бутилка ракия, която върши чудесна работа. Някъде към 2,30 преместих цялата менажерия, включително и бутилката с ракия, в спалнята и седнах пред компютъра да прерисувам няколко моделчета.   Мъжът ми се поразбуди и  с втрещен поглед  ме попита "Жена, какво пиеш по това време, та така смърди":)))  Сега иди обяснявай, че нямаш сестра:)

Основно тесто за медени бисквити

Продукти:


550 гр бяло брашно - пресято в дълбока купа

2 яйца
50г кафява захар
100г бяла захар
150 мл олио
150г мед
10г сода за хляб
Подправки - канела, индийско орехче, джинджифил, карамфил, щипка черен пипер
щипка сол


Захарта (двата вида) и меда се слагат на в дълбока тенджера и на слаб огън се загряват на котлона, докато всичко се разтопи. Добавя се содата и подправките и продължава да се бърка около 30 секунди. Трябва да се образува нещо, като гъста бяла пенеста каша.


Сместа се оставя да се охлади 15-20 минути, след което при непрекъснато бъркане се добавят двете яйца и олиото. Всичко се изсипва в купата с пресятото брашно и се замесва гладко тесто. Оставя се да почине 15 минути.


Плота, на който ще работите се поръсва с брашно и върху него се разточва тестото на кора с дебелина около 2 мм. С подходяща формичка се изрязват фигурките. Внимателно се пренасят в тавата, в която ще се пекат, като предварително трябва да я застелете с хартия за печене.


Печете 7 до 10 минути в предварително загрята на 170 градуса фурна. Внимавайте, да не ги изгорите. При вадене трябва да седят леко мекички, но след  като се охладят стават твърди и хрупкави.


За декорацията имате няколко варианта - айсинг или фондан. Аз много рядко ползвам айсинг, защото нямам достатъчно тънък накрайник за поша. Спрях се опцията със захарния фондан.
Оцветих го в 3 основни цвята + бяло, като всеки от тях разточих до около 1 мм. С формичката, с която се изрязват сладките се изрязва и фондана. Залепя се на всяка от сладките с помощта на захар и вода или разбит белтък. Отгоре може да декорирате с фигурки от фондан или да изрисувате със сухи сладкарски бои, разтворени в спирт.