Извън сезона

Честит първи сняг, дето се вика:) Малко странно ми идват 30 градуса температурна инверсия в една седмица, но какво да се прави, понякога пътуванията носят своите рискове. На фона на почти минусувите температури в момента, направо имам чувството, че всичко е било сън. Но не е:) Имам 2182 снимки, които със сигурност напомнят, че не е мираж, че наистина се пляцикахме в топлото и доста солено Йонийско море и че изгорях, докато се търкалях по огромните и абсолютно празни плажове.

Рецептата е доста простичка и бърза и макар, че те са я кръстили Сирене Фета по гръцки, за мен това си е чисто сирене по шопски:)

Мисля да почна от рецептата, защото след това ще има страшно много снимки, снимки и пак снимки

Продукти за 4 порции:

600 гр сирене фета
2 домата
2 с.л доматено пюро
риган
зехтин
лют пипер
1 зелена чушка

Доматите се нарязват на шайби и се разпределят на дъното на 4 глинени съда или ако нямате такива, върху големи парчета алуминиево фолио.
Отгоре се подреждат плочки сирене. Идва ред на доматеното пюре. Най- отгоре се редят резенчета зелена чушка. Поръсва с риган, лют пипе и зехтин. Ако ще печете сиренето в алуминиево фолио, сега трябва да го завиете на вързопчета.
Печета на 180 градуса за 15 минути.

Както споменах, направо си е сирене по шопски, нищо че на Лефкада са решили, че рецептата е тяхна:)

Остров Лефкада е един от  гръцките йонийски острова.  Дълъг е към 60 км и  се намира на около 2 км от сушата, като изключително удобно е разделен от континента с лагуна. Това е позволило в някакъв момент там да бъде изграден изкуствен път и малко понтонно мостче, което на практика спестява пътуването с ферибот. Избрахме го именно по тази причина.

Октомври е доста далеч от представите за натоварен туристически сезон и по това време на годината фериботи обикновено тръгват само по веднъж на ден и то рано сутрин. Много практично решихме да се откажем от нощно пътуване и се спряхме на островче, но не съвсем:) За 6 дни изминахме почти 2 000 км (в едната посока е 700 км) и минахме през 86 тунела, валя ни най- проливният дъжд който някога съм виждала, имаше урагани ветрове, имаше много слънце и топло море.

Островът е дълъг около 60 км и с денивелация от 1185 метра т.е направо си е две в едно. Кеф ти море, кеф ти планина.  Мрежа от тесни, но добре асфалтирани пътища, покриват почти всички точки, до които може да ви хрумне да стигнете. 

Като цяло има два основни маршрута - източен и западен. Западната част на острова е значително по - висока, на места с абсолютно отвесни брегове... и със сигурност най- красивите места, които някога съм виждала! Ландшафтът е образуван в резултата на някакъв голям катаклизъм. Тогава сигурно е било много страшно, но пък за сметка на това, сега е просто уникално!

 Кристална, тюркоазена вода и огромни плажове. За да може да си представите мащаба, обърнете внимание на снимката по- горе. Във водата се забелязват три малки точици. Това всъщност са хора:) До част от плажовете изобщо не може да се стигне с кола. Трябва да я оставите някъде по- горе и да слезете по отвесните скали. Има стълбички, като точно на този плаж бяха 350 на брой:) Но наистина си заслужава!

Пясъкът представлява малки камъчета, идеално изгладени от водата и много наподобяващи бонбончета тик-так.

 С децата винаги водим голяма битка, за това точно колко миди, рапани и каманяк да се домъкне от морето. Винаги съм се опитвала да редуцирам този излишен багаж до минимум. Истината е, че сега собственоръчно си събрах и довлекох на 700 км една торба камъчета. Подбирах си ги от всеки плаж и интересното е, че навсякъде бяха различни. 

Кръстихме си плажовете точно така - този с белите камъчета, този с големите камъни, бежовият плаж и т.н:)

Това беше раят за всеки, който обича да снима. Празни плажове, кристална вода, леки вълнички или пък огромни разпенени вълни, невероятни залези и удобно разположени камъни във водата:) Нямам идея как го постигна, но мъжът ми прояви уникално търпени, за което съм му много благодарна и задължена. Тормозех го да спира къде ли не и по много пъти. Но най- кошмарното бяха вечерните снимки. 

 Засядахме на някой плаж и се започваше едно разпъване на стативи и сменяне на обективи, поне по 2 часа. И така, докато го изпохапат комарите, надуха го вятъра или пък дойде бурята - зависи от случая:) Но пък не беше за изпускане! Стари ръждясали котви, дървени кейове и скали и каквото още там се сетите:)

По всичко от много! Проблем се оказа само приливът. По същество не е голям, но аз придобих навика да се промушвам в някой от многото малки заливчета, наподобяващи срутени пещери. На няколко пъти се измокрих порядъчно и рискувах апарат, когато на връщане се оказваше, че пътя е вече залят.

Стигнахме до най- южната точка на острова и слязахме по иглата, почти до самото море.

 Всъщност аз исках да снимам фара, но той се оказа доста безинтересен. За сметка на това, гледката която се разкриваше  към Йонийско море, беше наистина много красива!

Останахме там докато слънцето започна да залязва и вече стана опасно да се разхождаме по назъбените камъни.

И през цялото това време почти не срещахме хора. Дори и населените места бяха тихи и безлюдни от тази част на острова.

Храната също се оказа проблем. Селцата бяха далече, а крайбрежните заведения вече бяха затворили.

Наложи се да си правим сандвичи и да си носим вода:) Но пък пак да си кажа - БЕШЕ ТОЛКОВА ХУБАВО:))

Абсолютно нереално! Красиво, топло, слънчево, кристално, пусто.

 Имаше още 3-4 двойки  туристи, с които се разминавахме по пътищата из острова и вече бяхме почнали да се поздравяваме.

За сметка на това другата част на острова е доста по- населена и дори и по това време на годината има живот.

Едно от интересните места на острова е заливът Василики. Казват, че било едно от най- добрите места за Wind сърф в света и лятно време е пълно със сърфисти. По това време нямаше много. В общи линии трима. Без да съм абсолютно сигурна, но си мисля, че се дължеше на факта, че точно по това време се изля обилен дъжд:) За сметка на това беше много приятно да се разходим по малките улички (след като дъжда спря, разбира се).

Откровено казано нямаше кой знае какво за гледане, но от фотографска гледна точка, предлагаше добро поле за действие:)

От източната страна има красиви яхтени пристанища, много приятни малки заливчета и малки селца.

А споменах ли, че там ни валя порой:)

Седяхме си вечерта в едно заведение на чаша вино и хубава храна, забавлявахме се с един албанец, който ни честити Коледа, а пороят се изливаше и изливаше:) Колата беше спряна точно пред входа, а на моменти направо не се виждаше:)

На другия ден всичко утихна.

В общи линии нямахме много ясни цели и идеи. Просто карахме, спирахме, разглеждахме, пиехме кафе, хапвахме, снимах и пак обикаляхме.

Основната растителност на  по крайбрежието на острова се свежда до маслинови горички и градини с лимони.

Едно от другите по- големи селца е Нидри. Стана световно известно, след като Онасис си купи остров точно срещу него:) Снимах и острова, но не е кой знае какво.

От Нидри тръгват фериботите за различни дестинации. Честно казано не успя да ме грабне с нищо кой знае какво.

По- интересно ми се стори Никитас. Съвсем мъничко, но с много чаровен плаж и мънички улички.

Между другото тези хора имат проблем с бездомните котки:) Куче не видях, но за сметка на това котаците се разхождаха на талази:)

Хотелът ни беше в основния град на острова, който носи и същото име Лефкада. Бяхме точно на самото яхтено пристанище.

 Успяхме да  разгледаме града едва последните два дни. Но пък срещнахме една българка. Искра живее на Лефкада от 12 години и от съвсем скоро държи едно много симпатично кафене. Останахме да изпием по фрапе при нея, а през това време навън пак валя, и валя, и валя:)

В общи линии град Лефкада беше най- оживеното място на целия остров.

За последно си оставихме Порто Кацики. Не много голям, но невероятно красив плаж от западната страна.

Бяхме на един от най- красивите плажове в Европа, а освен нас имаше само още едно възрастно семейство с каравана. Стояхме на стълбите, които водят към плажа, гледахме залеза и си мълчахме.

Тръгнахме си след, като слънцето се скри и всичко потъна в мрак. Остана само възрастната двойка, мъждукащата светлинка от лампата в караваната им и споменът за една невероятна екскурзия.