На кафе: Нина - един невероятен ентусиаст

Просто няма такова нещо! Тази жена не е човек! Като притежател на кулинарен блог и със странични изпълнения в правенето на торти, твърдя че доста често навестявам чужди сайтове и непрекъснато ровя в Интернет в търсене на нови иде. За почти две години, Нина е първият  човек с такъв огромен ентусиазъм, енергия и хъс, на който се натъквам.  За първи път я "срещнах" във форум, под ника Леля Ог.  Ако случайно не знаете, това е един от основните персонажи в книгите на Тери Пратчет. Истината е, че аз съм страшен фен на този автор и съм направо пристрастена, което мигновено привлече вниманието ми към Нина и нейните постове:) Когато я поканих да ми гостува, я помолих да ми разреши да си избера снимки за статията. Отворих линка, който ми прати и просто се почувствах отчаяна! При мисълта, че от в цялото това море от неща, които е правила, аз трябва да се спра на има – няма 10-15 и направо се депресирах:) В продължение на два часа рових,  свалях и преглъщах. В крайна сметка се оказа, че папката е пълна със значително повече материал, от колкото е нормално да публикувам в един пост.Направих няколко колажа, но това дори не е представителна извадка на всичките и кулинарни подвизи.

   Снимка: Good Food Изпълнение: Нина

Нина аранжира маса, пече невероятни сладкиши, меси страхотни питки, прави красиви торти и кексечета и всичкото това нещо ден след ден, без грам следа от отегчение, умора или липса на ентусиазъм! Нина, наистина не знам как го постигаш, но ти пожелавам още дълго време да не ти свършват батериите:)

Сигурна съм, че и да не сте перфектната домакиня с голям афинитет към готвенето, във всички случаи ще ви бъде интересно да надзърнете в снимките на Нина и най- малкото да въздъхнете при вида на този пъстър и вкусен свят. Абе вижте сами, няма какво да сипя повече суперлативи https://picasaweb.google.com/112695573024380036933

Освен свръхестествените кулинарни способности, очевидно Нина има и някакво шесто чувство, защото за гостуването си приготви рецепта, която е точно по мой вкус. От всичките сладки неща, които съм опитвала, най- любими са ми чийзкейковете, нещата с маслено тесто и лимоново – портокаловите вариации. Е тя уцели две от три – Чийзкейк с кумкуати:) Сега ми остава само да съжалявам, че ми е на гости само виртуално, а не реално:)

Хайде сега е ваш ред да попреглъщате:)

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Преди да се опитам да представя себе си, бих искала сърдечно да благодаря на Лулу за любезната покана да гостувам в блога и`! За мен това е огромен комплимент, имайки предвид от една страна талантливите дами, които вече са били гостенки в “На Кафе”  и от друга, изящността и нежността на всичко, което съм виждала приготвено или направено от самата нея. Лулу, благодаря ти за вниманието!

Оказа се не лека задача да опиша сама себе си! Като начало, казвам се Нина (Николета), на 35г. съм, зодия Дева. Щастливо омъжена съм от десет години и имам една осем годишна дъщеря на име  Алекс (Александра), която е мое огледало и въпреки това моя гордост:

 Придържайки се само към относително неоспоримите факти, бих определила себе си като спонтанен човек, любопитен, вечно търсещ новото и различното. 

По принцип лесно се ентусиазирам, опитвам се да бъда оптимист и всичко, което правя, го правя с желание и устрем.

Но пък много бързо губя търпение и интерес (бел. на Лулу - Е, честно, това направо не го вярвам!) и скоро отново съм в търсене на нови вдъхновения  и идеи! Обичам реда, тишината, стремя се към перфектността във всяко отношение, макар и да знам, че за мен поне е непостижима. 

 

 

Никак не обичам да бързам и новогодишното ми пожелание към самата мен винаги е да се науча да не поемам повече ангажименти, отколкото съм в състояние да изпълня в рамките на времето, с което разполагам. И както можете да предположите, тази година пак ще си пожелавам същото.

От около година и половина съм се посветила на новата си страст- тортите. Откакто открих света на захарните фигурки, нямам търпение да си свърша ежедневните задължения и да се потопя в новото си забавление. Не обичам да правя еднакви торти или да правя торти по модел на друг човек. 

Обичам да се доверявам на  пръстите и въображението си – често фигурките “се правят самички”. Радвам се на всеки успех и много трудно се разделям с повечето животинчета.

И тъй като до скоро смятах себе си за човек, лишен от всякакъв талант и сръчност, вярвам, че ще  разберете защо с нескрита гордост искам да представя тортите си пред вас.

Бел на Лулу: Точно тук Нина много любезно предложи помощта си  при избора на снимки, но аз проявих огромното неблагоразумие да избера сама и в крайна сметка направо се загубих!

Идеи и настроение за торти имам в изобилие и  се надявам тази любов да продължи дълго!

Много неща ми доставят удоволствие, карат ме да мечтая и ме зареждат с позитивизъм, но най-много от всички тях обичам пътешествията.

Те за мен са неизчерпаем източник на вдъхновение и средство за отмора. Тук включвам и еднодневните походи по планините, и летните ваканции на море, и авторазходките до близки и далечни градчета, езерца или забележителности (а често и виртуалните бягства до далечни острови :). Те ме карат да се чувствам  жива, изпълват ме с енергия и карат душата ми да се освободи от ежедневните грижи и да се почувства свободна. 

За сладкиша, който  ще ви представя днес, вдъхновението дойде с дъх на море,

цитрусови дръвчета, къщи в слънчеви  цветове, и водопади от  цикламени и лилави Бугенвилеи

   

А главният виновник се явява ето това дръвче с дребни продълговати портокалчета, наречени Кумкуат.

Чийзкейк с кумкуат

Продукти:

За блата:

• 2 пакета млечни чаени бисквити, смлени на пясък
• ½ чаена чаша светла кафява захар
• 50 гр. разтопено масло
• 2 супени лъжици мед

За плънката:

• 300 гр. заквасена сметана
• 300 г. рикота
• 300 гр. извара
• 1 чаена чаша портокалов сок
• 2 супени лъжици настъргана портокалова кора
• 1 чаена чаша захар
• 4 големи яйца
• 3 супени лъжици брашно
• 4 супени лъжици натурално нишесте
• няколко капки ликьор от кумкуат

За украсата:

• Захаросан кумкуат, около 20 плодчета, нарязан на кръгчета и почистен от семките

Начин на приготвяне:

Блат:

Смесват се всички продукти. Покрива се дъното на кръгла форма със свалящи се стени с хартия за печене. Сместа се изсипва и хубаво се натъпква към дъното, а в краищата леко се избутва по стените на формата. Пече се 20 мин. в предварително загрята на 160 градуса фурна. След това изключете фурната, но оставете блата вътре.

За основната смес:

Портокаловият сок с ¼ от захарта и портокаловите корички се слагат в тенджерка на силен огън и след като сместа кипне, котлонът се намалява и се оставя така десетина минути. Охлажда се.

Сметаната, изварата и сиренето се разбиват хубаво с миксер. Прибавя се захарта и отново се разбива. Едно по едно се прибавят и яйцата и ликьора. Всичко това се прибавя към портокаловия сок. Слагате брашното и нишестето, хубаво разбивате и изсипвате върху блата. Тавата се опакова с фолио за свежо съхранение така, че да не пропуска вода. Самата форма се поставя в по-голям съд, до половината пълен с вода. Пече се на 160 градуса за около 1 ч. и 10-20 минути. Готов е когато порозовее в краищата. Средата може да не е напълно твърда. Охлажда се добре и отгоре се подреждат нарязаните плодове.

Добре е да престои в хладилник поне една нощ и след това можете да му се насладите с всичките си сетива!

Да ви е сладко!

 В заключение мога само да кажа, че съжалявам, че снимките не могат да предадат ароматът, който се носи у дома – на меден блат и захаросани портокалови кори! По-хубаво от всеки парфюм!