понеделник, 31 октомври 2011 г.

Денят на Вси Светии или екзистенциалната неопределеност на един привнесен празник

Ама какво заглавие измислих, а?!  Да ми се ненадява човек:) То е защото втори ден ми се налага да пиша глупости, напудрени във високопарен стил. Почвам да надобрявам, но пак си остават глупости:) Както и да е, това е друга тема. Мисълта ми беше за Денят на Вси Светии (по- известен като Halloween) и има ли почва у нас. Доста си поспорихме в къщи по тази тема. Хайде почерпете се по една меденка, докато аз си философствам по темата. Много са хубави и са съвсем пресни!




Плюс това ги правих до четири сутринта... Сега ме боли сърцето при всяка изядена бисквитка:)
И да, знам че не съм добре!:)


Та за празника ставаше въпрос. До колкото се вярва на Уикипедия, Halloween e езически празник, който в последствие Църквата леко е префасонирала и вписала за свой. Вярването  гласи, че в нощта на Вси Светии, духовете на починалите през изминалата година се връщат на земята, за да търсят тела, в които да се вселят. Празнува се на 31 октомври срещу 1 ноември и е популярен в английскоговорещите държави.


В България се сдобихме с него от съвсем скоро и си го привнесохме и асоциирахме заедно със Свети Валентин. Истината е, че аз не изпадам във възторг нито от единия, нито от другия. На деня на влюбените по начало му е сбъркана концепцията:) Ако си влюбен би следвало всеки ден да ти е празник, другото е замазване на очи. За Вси Светии, мисля, че нашите Кукери са ми доста по свойствен аналог.


Да, ама вече втора година дълбая тикви с лъжица, пека тиквен пай, правя медени къщички и седя до сутринта да украсявам сладки.



Това със сигурност не се дължи безграничната ми любов към сладкарството (или поне не и в частта седене до сутринта в опити за декориране на бисквитки).


 Проводник на идеята, разбира се са децата.За тях е толкова лесно и естествено да приемат обичаите с духовете, вещиците и обикалянето по къщите, макар и грам да не вникват в идеята на самия празник. Освен, че гледат американски филми, преподавателите им по английски са чужденци, а през тази година, малката има американче за съученичка. Дори в учебниците им по английски има уроци за Хелоуин. Гледат ме много странно, всеки път, като се опитам да им обясня, че това не е наш празник, а ние си имаме кукери. За тях по подразбиране всичко е интернационално:) Или поне много им се иска, особено що се отнася за частта празници. Там, ако може всичко що има по света да го празнуваме, най- добре ще им бъде:)
От друга страна, нашите опасения са, че с това обикаляне по къщи, по един или друг начин го натрапват и на други хора, които не се чувстват чак толкова ангажирани с детски прищевки и хич не държат да им тропат по вратите за бонбони.


В крайна сметка, както е много очевадно - поддадохме:) С големи резерви от страна на Мъжа на Лулу и кратки словестни схватки, че не може да се правят номера на хората и не може да се мажат вратите с паста за зъби. Да не говорим, че замерянето с яйца го има само по филмите:)  Накрая и с костюми се снабдиха девойките, след като поскимтяха на два гласа...(май се прецакахме с тези деца:)


И така сега си имаме нещо като празник. Или по- скоро повод за карнавал, вечерен купон, и нощ на свещи в тикви,  защото всъщност никой не се интересува особено, че зад този обичай, освен Холивуд,  стои и някакъв древен келтски ритуал.


За целите на занятието може да бъде нарочен всеки един друг ден от годината, но за децата е важен колективизмът, така че продължаваме да си организираме партито на тази дата:) Миналата и по миналата година през нас минаваха и съседски дечурлига, които обикаляха с фенери и искаха бонбони и сладки, така че тази година реших да се подготвя предварително.


Идеята беше да направя към 20-25 сладки, които да раздадем и да изпратя по няколко на децата в училище.  Получиха се съвсем малко повече. Да речем 70:) Предполагам, че беше логично, като прочетете, че в рецептата, която избрах имаше 550 гр брашно. Просто нямаше кой да помисли предварително:) С децата се разбрахме да  ги нарисувам, като за целта първо изрязахме и налепихме кръгчета от захарен фондан. Действието се развиваше в 9.30 вечерта и прецених, че  време да приключвам, с мисълта да продължа на другия ден сутринта.
Към 10 отново минах през кухнята и реших все пак да пробвам с няколко меденки, как ще се получи с рисуването и апликациите. И така си пробвах на около 70 сладки до 4 сутринта:) Част от тях апликирах, друга част нарисувах. Ползвам суха боя, която се разрежда със спирт. У нас такова нещо не открих, но за сметка на това се натъкнах на някаква бутилка ракия, която върши чудесна работа. Някъде към 2,30 преместих цялата менажерия, включително и бутилката с ракия, в спалнята и седнах пред компютъра да прерисувам няколко моделчета.   Мъжът ми се поразбуди и  с втрещен поглед  ме попита "Жена, какво пиеш по това време, та така смърди":)))  Сега иди обяснявай, че нямаш сестра:)


Основно тесто за медени бисквити

Продукти:


550 гр бяло брашно - пресято в дълбока купа

2 яйца
50г кафява захар
100г бяла захар
150 мл олио
150г мед
10г сода за хляб
Подправки - канела, индийско орехче, джинджифил, карамфил, щипка черен пипер
щипка сол


Захарта (двата вида) и меда се слагат на в дълбока тенджера и на слаб огън се загряват на котлона, докато всичко се разтопи. Добавя се содата и подправките и продължава да се бърка около 30 секунди. Трябва да се образува нещо, като гъста бяла пенеста каша.


Сместа се оставя да се охлади 15-20 минути, след което при непрекъснато бъркане се добавят двете яйца и олиото. Всичко се изсипва в купата с пресятото брашно и се замесва гладко тесто. Оставя се да почине 15 минути.


Плота, на който ще работите се поръсва с брашно и върху него се разточва тестото на кора с дебелина около 2 мм. С подходяща формичка се изрязват фигурките. Внимателно се пренасят в тавата, в която ще се пекат, като предварително трябва да я застелете с хартия за печене.


Печете 7 до 10 минути в предварително загрята на 170 градуса фурна. Внимавайте, да не ги изгорите. При вадене трябва да седят леко мекички, но след  като се охладят стават твърди и хрупкави.


За декорацията имате няколко варианта - айсинг или фондан. Аз много рядко ползвам айсинг, защото нямам достатъчно тънък накрайник за поша. Спрях се опцията със захарния фондан.
Оцветих го в 3 основни цвята + бяло, като всеки от тях разточих до около 1 мм. С формичката, с която се изрязват сладките се изрязва и фондана. Залепя се на всяка от сладките с помощта на захар и вода или разбит белтък. Отгоре може да декорирате с фигурки от фондан или да изрисувате със сухи сладкарски бои, разтворени в спирт.



29 коментара:

  1. Леле, уникални са сладките, Руми! Така като ги гледам, май няма две еднакви :) Да ти кажа, май и аз страдам от синдрома на oткачалкитекоитодекориратпосреднощите, така че може да си спокойна, че не си сама :))
    Честно казано и аз не съм фен на празника, но мисля че за децата е хубав повод за радост и ускивки.

    ОтговорИзтриване
  2. Не ми е някак по сърце този прадник, но меденки никога не отказвам, дори и по време на диета. Чудесна декорация и детайлите много кефят!Поздрави, Руми!

    ОтговорИзтриване
  3. Руми, изби рибата със заглавието :)))))
    И аз не си падам по тези празници, но пък е за радост на децата / с които не сте случили :)/
    Бих си взела от всичките!!!!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Руми, снимката и заглавието ме привлякоха като магнит (признавам си, че по-скоро снимките, въпреки, че и заглавието ти си го била :))! Първо, сладките ти са уникално прекрасни, с особено присрастие съм към бухалчето! Второ, тиквите ти са много готини, особено червената! И трето, описала си перфектно и моето отношение към празника- идеален повод децата да се отдадат на "зловещи" забавления, трескави приготовления, маскарад и жестоко преяждане със сладкиши, а за мен възможност за творческа изява до нощите,а накрая получавам и едно много приятно "Мамо, страхотна си!" :)) Излишно е да казвам, че снимките ти са прекрасни, цветовете съчетани перфектно и ефектно (защото то и моите са оранжево, лилаво и черно, но разликата и видима от километри), а на умението ти да рисуваш завиждам (надявам се благородно)!

    Поздрави,
    Нина (Леля Ог)

    ОтговорИзтриване
  5. Боже,уникални са! Уникални! Искам ги всичките!

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотни вкусотии! И ти се възхищавам на търпението да ги правиш до 4.00 часа сутринта. Моите две деца се задоволиха само с един тиквен фенер за украса (не са поклоници на тиквата) и на два грилянда от стари вестници с фигури на черепи, паяци и прилепи, които сами си нарисуваха и изрязаха.
    Но твоите меденки са истинско произведение. Просто са възхитителни!
    Приятни изживявания на празника на теб и на децата ти!

    ОтговорИзтриване
  7. Руми, страхотни са! Нищо, че не съм дете, веднага си вземам тази с вещерската шапка :)! Аз, понеже няма търпение и заложби да украсявам сладки (дори и да не е посред нощ), искрено се възхищавам на талантливи хора като теб!
    Предполагам, че децата са останали очаровани :).

    ОтговорИзтриване
  8. Руми,страхотни,уникални,невероятни!
    Исках да степенувам и накрая да бъде най-силната дума!Много весели,много красиви бисквитки си направила и си е струвало седенето до 4,00. И на мен така ми се случва-но това е най-спокойнонто време.
    Снимките-знаеш фен съм ти-уникално красиви и изразителни!

    А това,което си написала за празника и има ли той почва у нас-изразила си абсолютно това,което мисля и аз.Но какво да се прави,когато децата ни учат английски и им преподават англичани и ....и какво като хората са измислили толкова забавен начин за празнуване и са го популяризирали.Можем да си пожелаем да направим нашите си празници толкова желани и очаквани и да създадем традицшш,към които да се приобщят други нации...
    Радвам се,че бях в блога ти!

    ОтговорИзтриване
  9. Страхотни меденки! Чудесно лакомство за малки и големи таласъмчета :) Колкото до празника, то ние сме на принципа "колкото повече, толкова повече" :) Весел празник от нас!

    ОтговорИзтриване
  10. Меденки са приказни, завиждам ти за търпението и ръкопляскам за резултата! Този празник Халоуин е голяма глупост, американска идиотщина. И тези тикви са като озъбени огнени зверове, никога не са ми били симпатични. Разбирам те напълно, като казваш, че не намираш думи да напишеш свестен постинг по случая, ами как да стане като става въпрос за нещо което не изразява българите?!
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  11. Невероятни сладки! Много сладко са украсени, струвало сие е стоенето до среднощ:)Моите сладури едва ги удържах да не тропат по вратите за бонбони:)

    ОтговорИзтриване
  12. WOW!!! :)) изумително готини сладки и прекрасни снимки, Руми!! И мен би ме заболяло сърцето, ако някой посегне пред очите ми към подобно бижу!! Слава богу, синът ми тая година го подмина Хелоуин вълната :) та не съм "творила" страхотии...

    Прекрасна седмица ти желая!!!

    ОтговорИзтриване
  13. Великолепни, изумителни -
    независимо от отношението към този ден!

    ОтговорИзтриване
  14. Какъв късмет за меденките, че си имат този празник ;)Страххотни са! Ако случааайно са ви останали, да пратя и моята малка вещичка ...:)

    ОтговорИзтриване
  15. И всички са просто усмихнати! :)

    ОтговорИзтриване
  16. Fantastic cookies.My daughter is too young (2) to go trickatreating ,although later on it will remain tricky to go ask strangers for candies when we try to teach them you shouldn't accept candies from strangers;)

    ОтговорИзтриване
  17. много хубави меденки! (не просто хубави - изписани и с писъци;)) И заглавие, и повод за празник - всеки такъв е добре дошъл, особено щом радва децата, аз свързвам вси светии с будителите, за мен единият олицетворява фенера, а другия свещта и така два дни празничности
    поздрави и будност!

    ОтговорИзтриване
  18. Леле Руми страшни сладки, заслужавала си е безсънната нощ :) Аз реших и тази година да си спестя подобна какафония по повод този празник, докато малките още не разбират много, а голямата в детската е отпразнувала "Вси Светии" :) Но когато бях аз дете ( на 20 и ...) помня, че обожавах този празник, защото се маскирахме и бродехме из улиците и се смеехме на странните физиономии на хората :))

    ОтговорИзтриване
  19. Макар и със закъснение, поздрави за уникалните меденки! Всяка една е абсолютно зашеметяваща!

    ОтговорИзтриване
  20. тиквено-шарени слдки като самата есен..

    ОтговорИзтриване
  21. Сладките са супер! И аз не си падам много по празника :)

    ОтговорИзтриване
  22. Руми, невероятни са и сладките, и тиквите, и снимките! :)

    ОтговорИзтриване
  23. Завиждам благородно на ентусиазма ти! Сладките са чудесни, повода спорно хубав за мен:-)
    Все пак хубаво е да има поводи за празник!

    ОтговорИзтриване
  24. Страхотни са меденките, направо ми спряха дъха! То и аз напоследък се замислям, че е медено време, а една обща приятелка ми е обещала два буркана мед, та да видим :)

    Иначе за празника те подкрепям напълно, а за св. Валентин пък съвсем - това последното пък толкова да не го разбирам, ужас! Ама и моето дете обикаляло за бонбони тази година - какво да ги правиш деца, гледат по друг начин на света :)

    ОтговорИзтриване
  25. Възхищавам се от сърце на творенията ви! Според мен един добър кулинар винаги трябва да притежава известна доза лудост, която да го кара да стои до 4h сутринта, заровен в брашно. Ако не, той не е кулинар, а просто готвач :) Заповядайте в моя блог, имам награда за вас :) http://zornitsapizza.blogspot.com/2011/11/blog-post.html

    ОтговорИзтриване
  26. Ти си страшно талантлива! Голямо браво!
    Възхищавам се и на това, че колкото и да си заета, уморена, болна или каквото и да е друго, винаги намираш време за децата си. Даваш им освен любов (което никак не е малко), но още прекрасни спомени, вдъхновение и прекрасен пример.
    Много, много ти се възхищавам!

    ОтговорИзтриване
  27. Голяма радост за децата :-) Страхотни са сладките! И тиквите са невероятни!
    И при нас този "празник" не е на почит :-)

    Поздрави, Милена

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...