Честита есен

 Та - даааа, есента дойде! Не ви е есенно?! Всъщност и на мен не ми е, още повече че след десетина дни се каня пак да ходя на море:) И все пак астрономите твърдят, че днес сменяме сезоните. Синоптиците не са на същото мнение:)

 Съвсем тематично, днешната рецепта е традиционно българска, мнооого есенна и подозирам, че когато са я измисляли, основната идея е била да се понатрупат още няколко килограма за идващата тежка зима. Изобилието от калории, което ще демонстрирам е Пълнена тиква с локум, ядки и плодове.

Меню за приятели

Може би сте забелязали, но напоследък не съм много активна. Както и доста други хора, лятно време превключвам на друг режим на хранене, който е свързан с повече плодове, зеленчуци и храни, които не се подлагат на дълга и омаломощителна термична обработка. Това далеч не означава, че не може подобаващо да се развихрите в кухнята. Стига разбира се да имате желание:) Днешните две рецепти са съобразени точно с това лежерно лятно настроение и не изискват дълго и продължително набиване на крак до котлона, нито пък са свързани с камари неизмити съдове, бъркалки и купички в мивката.

 Пилешко с патладжан и козе сирене в средиземноморски стил

И едни прекрасни кексчета, които в момента оглавяват личната ми класация

Мъфини с ягоди и лайм

На кафе с Lulu

Нали знаете, че от време на време каня гости  в блога, като съответно си имам раздел На кафе. По стечение на обстоятелствата, този месец гост съм аз и то не къде да е, а в списание "Кафе пауза":) И това ако не е съвпадение:) Въпросното издание е специализирано и е насочено към сладкари и хлебари. Сами разбирате, че за мен беше голяма чест да приема поканата на Йорданка. Темата беше за моите торти, което вече направо ме притесни. Никога не съм претендирала, че правя нещо кой знае какво. Целта ми винаги е била много егоистична, а именно да задоволя собствения си мерак към подобен вид творчески занимания:) Статията разказва точно за това, така че моля ви, не гледайте много критично:)

 

И понеже нямам намерение да преповтарям съдържанието и тук, всъщност мисля най- после да публикувам една торта, която правих по Великден за рожденият ден на едно детенце (сега може би ще осъзнаете, всъщност колко съм назад с публикациите:)))

В BTV новините

... ще има репортаж за food блогърите и кратко интервю с мен:)
Правя малко промяна на поста, който гласеше,  че репортажът ще е днес, но ми се обадиха в последния момент, така че заповядайте отново на 08/05 т.е в неделя:)

Трябваше да приготвя нещо много бързо, което нямах време да обмисля. Почуствах се малко като в Lord of the Chefs, само дето никой после не ме оценяваше:)
Спрях се на хапки с пастет от риба тон. Преди два месеца ги бях правила за едно парти и снимките отлежават, изчаквайки да им дойде време за публикуване. Сега нямах време да повторя варианта с крекерите, но обещавам тук да публикувам пълната рецепта.

Колкото повече - толкова повече

3 пакета масло
1 консерва пюре от кестени
2 консерви риба тон
1 консерва подсладено кондензирано мляко
24 яйца
1 пакет брашно
500 гр. маслини
2 кутии маскарпоне
500 гр захар
250 гр кумкуати
50 гр пушена сьомга
1 пакетче кафе 3 в 1
150 гр орехи


Спокойно, това не са продуктите за днешната рецепта:) Поне не и всичките на едно място. Това са само част от нещата, които вложих в производството през последните два дни. Поводът ли? Поводи колкото искате!
... Имам рожден ден...
... Имам още един племенник...
...Имахме годишнина от сватбата...
... Излезе последният брой на ELLE...

Както е казал Мечо Пух: "Колкото повече - толкова повече":)))

Днес ще ви запозная само с едната от двете торти:) 

Спомени от старите тетрадки: Карамелизирани ябълки за една неочаквана покана

Ако сте запален кулинар и редовно сърфирате из интернет пространството в търсен на нови и интересни вкусове, със сигурност сте се натъкнали на блога на Ева Тонева. Виртуозното майсторство, с което приготвя храната е в акомпанимента на невероятни и изящни снимки. Поканата, която получих от нея, за гостуване в блога, искрено ме зарадва. Изборът на рецепта беше абсолютно спонтанен и ми хрумна в мига, в който прочетох имейла. Карамелизирани ябълки

Къде изчезна?

Тази публикация започваше по съвсем различен начин, но в последния момент реших да я променя, заради една статия, която излезе на 19 Ноември в списание Бакхус. Материалът е за десетте  най- добри Фууд блога в БГ. Something... e включен в подбора, с което разбира се няма как да не се гордея:)

Край на лирическото отклонение:) Връщам се на основната тема.
Къде изчезна...? Това не е цитат от новата реклама на Нестле  и не става въпрос за млякото:) Това е въпросът, който ми задават повечето познати, когато случайно успеят да ме мернат в Скайп. Ами тук съм си! Всъщност при мен нищо не се е променило:) Подозирам, че проблемът  се крие във факта, че не използвам социални мрежи, а в Скайп влизам веднъж на две седмици:) Сори, ама това с Facebook, ми се струва някаква времетрепачка, пък аз нямам чак толкова много време:) От друга страна си отговарям редовно на мейа, а телефона е непрекъснато с мен (друг е въпросът, че през уикендите го зарязвам на произволни места и не го чувам). Странно, но малко хора все още се сещат, че могат да си говорят и по този начин.  Изведнъж се замислих, че чатовете и социалните мрежи изместиха реалната комуникация с реални хора. Въпрос на избор и време, както се казва:)  Предпочитам да излезна с домочадието някъде на разходка на село, от колкото да отглеждам ферма във Фейса:)
Днешната рецепта от една страна е простичка и бърза, а от друга страна е точно от типа фермерски:) Предложението ми е за пълнени домати с булгур

Покана, пилешко, манго и разни други нещица

Обичам откраднатите моменти, които са само и единствено за мен!  Щеше да е хубаво, ако можех да кажа, че това е примерно масаж след работа или фитнес поне веднъж седмично, но за съжаление графикът рядко позволява такива глезотийки толкова често. В най- добрият случай, може да съм имала сравнително спокоен ден и поне да не заспя заедно с децата. В такива случаи,  любимото ми занимание да си седя пред компютъра с чаша чай в ръка и да разглеждам блогове и фотографски сайтове. Едно от най- любимите ми места е страницата на Мария. Винаги има нещо интересно за четене, поднесено с елегантен стил и много вкус.  Сигурна съм, че вече познавате нейният блот  La Martinia, но днес може би ще намерите още една причина да го посетите. Преди известно време получих покана за гастрол в нейният блог и както се досещате, за мен е голямо удоволствие да приготвя нещо по случая. Спрях се на ароматно пилешко в бяло вино и мангово чътни

Ако сте любопитни и искате да разберете повече, заповядайте при Мария, която е сложила масата и ни чака:)

Мини пай с малини, диви ягоди и марсала и една публикация в 24 часа

Първото нещо, което направих днсе сутринта беше да си купя 24 часа. Причината е е доста нарцистична, а имено - днес излезе статията на Татяна Тасева за фуд блогърите. Там редом до Лоис, Мария, Йоана, Диди, Магдалена и Кристина, беше цъфнала моя милост:) Безспорно е хубаво да си видиш муцуната във вестника, особено когато това не е в криминалната хроника:)
Рецептата която представих беше за Мини пай с диви ягоди, малини и марсала.

Материалът, който бях подготвила за съпровод беше доста дълъг, но по обясними и съвсем обосновани причини беше значително съкратен. Все пак статията не беше за мен, а за фуд блогърите като цяло:) Извинявам се на Мария, Кристина и Магдалена, но нямаше как да сканирам и тяхната част.

 Нямаше как да бъдат публикувани и повече снимки, но пък за сметка на това тук разполагам с неограничено пространство:)