Бухалско

Ето ме пак:) Тук съм си и както се казва - вкъщи си е най- добре. Има много какво да покажа, но шансът да се случи скоро е направо нищожен:) 25 МБ снимки не се разглеждат и обработват просто така. През последните няколко дни блекбърито ми не работеше и може би успях даже да си почина. Може би, защото липсата на имейли беше компенсирана от оттоци и болки в краката след 10 часови ежедневни маратони. Не знам колко километра навъртях за последните две седмици, обикаляйки из улиците на разни градове, но на моменти беше самоунищожително. Сега съм намислила една статия за градския туризъм, но всичко с времето си. В момента съм в режим презареждане на батериите и поста ще бъде доста по- кратък и прозаичен.
От известно време съм пристрастена към бухалчета. Във всякакви стилизирани варианти, които напоследък са толкова модерни.

Освен тази торта  (ще дам рецепта на края) имам и други изцепки на тази тема:)

Първата такава е от преди година, когато правих украшения за децата от Fimo (полимерна глина)

Доста са елементарни за изработване и не искат кой знае какви художествени умения. Оставайки на тема аксесоари, днес снабдих Мартина с една саморъчно направена значка.

За основа използвах плат, от крачолите на едни дънки, чиято съдба беше да станат на къси панталонки, след като на детето му умаляха. Върху тях апликирах бухалче, което изрязах от принта на парче плат и декорирах с дървено копче и листа от филц. Единствената инвестиция е закопчалката, която купих за крупната сума от 15 ст:)
Освен значка и медальонче, Мартина е горд собственик и на шапка бухал.

Това вече не е мое дело - оплете я кръстницата и. Дребната е просто влюбена в нея и с голям зор я изостави, когато се стопли времето.

От своя страна, аз също съм човек. Рискувайки да платя свърхбагаж, на връщане от Англия, натъпках куфара с всякакви платове, чинийки, камъчета и джунджурийки. Между тях се подвизаваше и ето тази еко- торба, която вече си е лично моя собственост.

Направо се влюбих в нея и затваряйки си очите за цената бях готова да я купя на мига. Драмата е, че действието се развива последния ден, точно преди тръгване, в който вече изчерпвахме кеша, а за всеобщ ужас ми блокираха кредитната карта. Мъжът на Лулу не издържа на влажния кравешки поглед и самоотвержено ми я купи. Теглили ли сте кеш от банкомат в чужбина?! Не си заслужава да изтеглиш само заради една  торбичка. С голяяяяяяяма мъка и прискърбие ми се наложи да намествам и останалата сума. Златничка ни излезе тази торба! Но пък сега, ако знаете какви неща имам за правене на какво ли не - от скрапбукинг та до пачуърк:) Разочарованието на живота ми е, че магазинът който упостоших заради едната торба, има онлайн версия, но не доставят до България. Сега си търся по- евтин вариант за доставка от повторно ходене до Brighton...

За десерт оставих тортата Бухалче, която правих за Криси. Същият мъник, който миналата година снабдих с тортата Кула.

Напоследък не ми остава почти никакво време. Много ми се искаше да направя тортата, но от друга страна този ангажимент пак съвпадна с някакво пътуване. Спрях се на любимата ми свободна интерпретация на Торта Медовик, в която сам направо влюбена напоследък:)

Удобното е, че самата торта без декорацията, става за не повече от 15 минути. Изхитрих се, да си купувам готови блатове за Медовик, които се продават в руските магазини (до мен има Березка).  За кремът ползвам Дулсе де лече, което или отново купувам готово от въпросния магазин във вид на консерва Сгушчонка, или си го правя аз, като варя по 5-6 консерви кондензирано мляко наведнъж. Мисля, че преди известно време давах начина на приготвяне на Дулсе де лече. Много е елементарно. Просто махате етикетите на няколко консерви подсладено кондензирано мляко. Слагате ги в дълбока тенджера и ги заливате с вода. НЕ ги отваряте. Варите на слаб огън около 3-3,5 часа. Оставяте да изстинат добре и вече имате карамелен крем. Може да ги съхранявате в шкафа доста дълго време да си ви винаги под ръка за извънредна ситуация.

Продукти за тортата

• 10 блата за торта Медовик - това са два пакета. Във всеки има по 5. На самата кутия пише, че са точно за такова нещо
• 1 кутия Сгушчонка
• 1,5 кутии маскарпоне
• 150 гр масло
• 100 гр орехи
• 2-3 с.л заквасена сметана 

Не добавям захар. Сгушчонката е достатъчно сладка.

 
Приготвяне

Сгушчонката и размекнатото масло се разбиват до кремообразна консистенция. Дори и маслото да е било прекалено студено и сместа да стои като пресечена, изобщо не е фатално. Добавя се маскарпонето и заквасената сметана и се разбърква, докато всичко се смеси добре.
Самата торта се сглобява, като всеки блат се маже с крема, поръсва се с орехи и се похлупва със следващия.
Ако украсявате тортата със захарен фондан, последния блат не се покрива с крем.
Тортата задължително трябва да престои 24 часа в хладилника, за да омекнат блатовете.