Досадно, по- досадно, най- досадно, ужасната малка сестра

Имам по- голям брат и този пост го посвещавам на него, като извинение за всичко, което най- вероятно съм му причинила, докато сме били деца:) Няма да описвам  това как метнах ножица по него, как му счупих главата с камък, как му ровех в бюрото, как му изпрах и лъснах само единият чепик и всякакви такива забавни семейни  битовизми от едно време. Само ще покажа малко снимки "зад кадър", които ме провокираха да дам дължимото уважение и почит на всички онеправдани по- големи братя и сестри по света:)

Рецептата е много лесна и това е едно от малкото неща, за което обикновено има консенсус при децата.

Място на действието: някакъв парк
Цел: ще се разхождаме, като по между другото  (разбирайте 95% от времето) ще снимам децата

Голямата се е подготвила, накиприла, приватизирала чантата ми, носи си сгъваема четка за коса  и е готова за действие. Тя е на 13. Трябва да се проявява разбиране! На тази възраст се преобличах по 4 пъти на ден...

Малката... ами на нея не и пука, стига да не я занимавам много. След 10-тия кадър е смъртно отегчена и престава да ме отразява.
Голямата е доволна ще снимам само нея.

Кадър 1 в близък план.

Приятна светлина, няма много хора, не е много лошо.
Кадър 2 - приятната светлина все още си е там, но в кадъра е влезнал и някакъв беззъб досадник. Подскача и се надига на пръсти с едничката цел да дразни сестра си:)

Има някаква  размяна на реплики и дуплики от рода на "Мамооооооооооо, накарай я да престане!!!" и "Разкарай се бе Мартинааааа!!!" след което следва втори опит.

 Същата сцена, но в мааалко по- далечен план.

Очевидно е, че досадникът отново е там. Подскачането е заменено с копиране на всяко действие, жест и мимика. Принципно на мен не ми влизаше в кадър, но вбесяваше сестра си. Отново крясъци "Мартинаооо страшно си досадна! Изчезни веднага!"

Действието се повтаря в следващите 20 минути, като припев на някоя  безсмислена песен.

"Ужасна си", "Аз на теб така ли ти правех, докато мама те снимаше", "Ходи си играй, бебе такова", "Мамо, ще я гръмна! Не мога да я понасям!"

На мен започна да ми писва от муцуни и и фасони. Отказвам се да ги снимам вече:) Ако и 5 свестни снимки изкарам, ще е цяло щастие!

Не знам вашите деца как са, но у нас си е война на световете:)  Това е до момента, в който почна да се карам на някоя от двете и другата не почне да я защитава:)

Както вече анонсирах, днешната рецепта е нещо, което като цяло се харесва от децата. Харесвам я и аз, защото е доста лесна за изпълнение, освен това липсва пърженето, което  принципно не практикувам.

"Пържени" пикантни картофки на фурна
500 гр картофи
4-5 с.л зехтин
2 скилидки чесън
2 ч.л червен пипер
1 ч.л горчица
черен пипер
лют червен пипер по желание

Картофите се обелват, измиват и нарязват на пръчици.
Подсушават се домакинска хартия или кърпа. Много важна стъпка, ако държите да получите наистина хрупкави картофки.
В дълбока купа се смесват зехтина, чесъна, горчицата и подправките.
Картофките се овалват хубаво в тази смес.
Подреждат се на един ред в голяма тава, застлана с хартия за печене, като гледате да не са съвсем плътно един до друг. Трябва да могат да се изпекат равномерно, а не да се задушат и омекнат.
 Пекат се на 200 градуса за около 20-25 минути или докато станат хрупкави и с приятен златист загар.

Поселете съвсем леко с едра сол на кристали за финален щрих.