Родопска лютеница

Тази рецепта не е родопска. Всъщност какъвто и да беше първоизточникът, накрая я направихме толкова на око, че със сигурност оригиналът нямаше да бъде разпознат.

Това което направи лютеницата родопска е невероятното удоволствие да си я направим именно там. На брега на река Боровица, съвсем близо до язовира. И възможността да си напазаруваме от местните баби на пазара до Комунига. Предполагам че за това стои толкова високо в личната ми класация на лютениците. Не знам дали сте забелязали, но и при тях нещата са подобни на виното. На колкото и места да я опитате, на толкова ще е различна. Дори ако опитате лютеница, правена от един и същи човек през различни години - пак ще е различна. Та точно тази лютеница е ВЕЛИКА! Не мога да ви дам да я опитате, но онези, които са преживявали процеса на открито, около огъня, ще ме разберат веднага.

За спорта

Предполагам на всеки се случва да прави нещо, не заради крайният резултата, а заради предизвикателството. Ей така, дето се вика от едната спортна злоба:) При мен това си е направо олимпийска дисциплина и съм мнооооооого добра:) Мотото "щом някой друг го е направил преди мен, значи мога и аз" е издигнато на пиедестал. Следвайки този спортен дух, от доста време ми се въртеше в главата да се науча да точа домашни кори. Не, че е нещо супер сложно и е кой- знае какво постижение, но пък в крайна сметка вече никой не го прави при наличието на Бела, Фамилия и компания. Опитът се оказа успешен и то от първи път:) Вторият път се получи, даже още по- добре. Не за друго, ами липсваше облакът брашно около мен и не се наложи да чистя кухнята с часове:)

Миналата седмица имах възможност да се разходя до Банско на един тимбилдинг и най- после да покарам малко ски през този сезон. Тамошните кръчми изобилстват от народни специалитети, та се присетих за баница със зеле. Моята е точно такава:)

Гноми, феи и танц на върха

Затвори очи и си си представи, че отново си дете... Сега си представи, че отново е вечер, лежиш в леглото, завит през глава и сгушен между завивките... Лампата е загасена, навън дъждът тихо барабани по прозореца... По улицата минава кола и по тавана на стаята ти пробягват странни сенки... Спомняш ли си какво си представяше тогава... Спомняш ли си света на феите, гномовете и тролчетата, който изплуваше в съзнанието ти и създанията, които населяваха тъмните ъгли на стаята? Представял ли си си техния свят? Представял ли си си омагьосаната гора с дървета, стари колкото света и създания превърнати в камък

Днес сме при тях на гости. Те ще ни почерпят с билков чай и каша с коприва, диви гъби и пъдпъдъчи яйца:)