Валенсия: модерният град, закуска сред жирафите и вечеря на терасата

Малко изостанах с публикациите, но съм се затрупала със задачи и ангажименти и блогът някак остана на заден план:)  Преди да съм се изпарила ми се иска поне да завърша статията за Валенсия.  Тя е посветена на по- модерната част  Градът на науката и изкуствата

и Биопаркът.

Освен това ми се иска да обърна много специално внимание, на една невероятна вечеря, състояла се на покрива на хотела.

 Както вече споменах в предишната публикация, идеята ми за това пътуване беше да се правя на глуповат японски турист с голям апарат, който безразборно снима всичко:) Да ви кажа тази роля много ми допада, като концепция, пък и ми идва някак отвътре:)
 За да се впиша съвсем в сценария, с Мъжа на Лулу се качихме на едно двуетажно туристическо автобусче. Много ги обичам, макар че ви подсигуряват почти 100% я настинка, я слънчев удар, я измокряне от дъжд:) Ако климатът е променлив, като във Валенсия, може и всичко на куп:) Все пак е много удобно, защото маршрутите минават през всички туристически забележителности, а вие имате възможност да слизате и да се качвате неограничен брой пъти в рамките на 24 часа.
Ние слязохме при една прекрасна беседка, обрасла в невероятно красиви разцъфтели лилаво - розови цветя.

Градът на науката и изкуствата е нещо, което няма как да пропуснете по между другото.Представлява комплекс от 4 отделни сгради с различно предназначение. Дело е на архитектите Santiago Calatrava и Félix Candela и открит на 16 април 1998 г. 
 Първата сграда представлява огромна концертна зала, която събира повече от 4000 човека...

 Следва Химисферата, което по същество си е едно огромно сферично кино 3 Д кино.

Сградата се отразява в плиткото изкуствено езерце и наподобява на човешко око.  Конструкцията е подвижна, така че приликата е съвсем реален и търсен ефект. Странното е, че макар и това да е една от най- големите туристически забележителности, всъщност трудно може да намерите някой, който да говори английски и дави ориентира:)
Третото здание на комплекса е отредено на природо-научния музей.

Архитектурата от вътре е също толкова интересна, колкото и от вън.

Мотото на този музей е "Око да види, ръка да пипне". Всичко е обяснено нагледно, като от вас се очаква да тествате, да си играете и да се забавлявате с експонатите. 

Може да разгледате реални жилища на мравки, направени като мини екосистеми, да наблюдавате как се излюпва истинско пиленце, да видите как функционира махалото на Фуко, да поиграете на гигантски шах, да повисите като паяк или просто да ядете люти бонбони. Във всички случаи няма да скучаете и е почти сигурно, че в края на деня ще сте се сдобили със стабилна мускулна треска.

Последната спирка е морският парк. За съжаление ние нямахме много време, но ако случайно попаднете във Валенсия, съветвам ви да започнете разходката си именно от там. Аквариумите са изпълнени с всякакви морски обитатели, твари и гадинки.

Тунелите, в който минаваш под аквариума са ми любими.

Акулите минават буквално над главата ви

И друг път съм виждала подобни аквариуми, но този беше значително по- голям.

Освен рибешки представители, може да се порадвате на тюлените, пингвините и морският лъв, или пък да поседнете за малко и да изпиете чаша Horchata - напитка, която се получава от накиснатите и смлени ядки на земния бадем. Мисля, че успях да изпия няколко литра от това нещо, та даже си донесохме и за вкъщи:)

Друга интересна валенсиянска забележителност, свързана с животинския свят е Биопаркът. 

Входната такса е по 22 евро на човек, но това са едни от най- добре похарчените ми пари:) Комплексът ви дава възможност да видите от доста близо всякакви животински представители. 
Като почнете от жирафа, който ми облиза обектива

минете през сурикатите, които са на една ръка разстояние 

играещи леопарди

красивите фламинго

или пък лемурката, която си имаше две малки

всичко е направено, така че максимално да се доближава до естествената среда. Няма клетки, няма телени огради, няма мрежи. Може да се пресегнеш и да събориш лемура от дървото, като го дръпнеш за опашката:) Съжалявам, че нямам достатъчно време, за да разкажа и покажа всичко, но обещавам да кача някъде всичките 4000 кадъра от този град.

И тъй като все пак това е кулинарен блог, искам да завърша разказа за Валенсия, са най- прекрасната вечеря, която си направихме с мъжа ми терасата на хотела.

Минахме през пазара и с цената на огромни усилия, успяхме за обясним по доста интерактивен начин, че искаме да ни отрежат два стека риба тон. Придружихме ги с бейби октоподчета и три вида миди. Не разполагах с кой знае колко допълнителни продукти, така че рецептите са изключително простички, лесни и с много малко съставки. Приготвянето стана за минути, а след това дълго време гледахме залеза на покрива и се наслаждавахме на храната под акомпанимента на звучни крясъци от съседните сгради, които съпътстваха финалния мач  между Манчестер и Барселона:) На мен романтиката ми е отстранена по хирургически път още при раждането, но дали заради бутилката вино, дали заради атмосферата, но се чувствах невероятно щастлива!

Октоподчета с чесън и зехтин

500 гр бейби октоподчета
2 стръка пресен чесън
сол, черен пипер, зехтин

Октоподчетата се измиват и отцеждат добре. Слагат се в загрят тиган малко зехтин. След като се стегнат (около 3 минути) ги извадете от тигана и ги отцедете добре от събралата се течност. Загрейте няколко супени лъжици зехтин, добавете нарязания на ситно чесън и сложете октоподчетата. Разбърквайте периодично. Посолете и поръсете с черен пипер. След около 2-3 минути всичко ястието е готово за сервиране.

Миди с бяло вино

500 гр миди с черупки
200 мл бяло вино
1 стрък пресен чесън
сол и черен пипер
зехтин 
лимон

Мидите се почистват и измиват добре. Слагат се в дълбок съд заедно със зехтина и бялото вино. Похлупват се и се оставят да се задушат 6-7 минути, докато всички черупки се отворят добре. Добавя се наситнения чесън, солта и черния пипер. След 1-2 минути дръпнете от котлона и подправете с лимон.

Стек от риба тон с розов пипер

2 порции

2 стека от риба тон - около 200 гр всеки от тях
6-7 зърна розов пипер
зехтин, сол и лимонов сок по желание.



Филе от риба тон с дебелина около 1-1,5 см се измива и подсушава. Наръсва се със счукан розов пипер, сол и зехтин. Запича се на грил тиган за около 3 минути от всяка страна. Оставя се да почине още 10 минути в тигана, без да се боде с вилица. По желание може да сервирате парче лимон.

Сега е моментът да си сипете чаша добре охладено бяло вино и ви гарантирам, че дори и никога да не сте ходили във Валенсия, пак ще се почувствате като мен, на онзи покрив, огрян от залязващото слънце.

Можеш още много дълго да разказвам за красивите паркове, за фонтаните, за интересни сгради и мостове, но пак ще стане много дълго, аз вече съм пакетирала багажа и след 3 часа ще трябва да ставам и да отлитам за следващата дестинация:) А и ако ви разкажа всичко, няма да ви е интересно, като отидете и го видите със собствените си очи:)