Бърза кухня: Спагети от тиквички

Време е за по- лека храна. Тази рецепта е нещо средно между салата и основно. Тънката разлика е в соса, който ще използвате. И да, спагетите са от тиквички, а не с тиквички. Да не се бъркат двата щата.

Бърза кухня: Скариди в "специален сос"

Прибирате се от работа, разбира се без да сте имали възможност да отделите време за обяд. Вече приритвате от глад, от припадъка ви делят само някакви си там минути, а хладилникът ви зяпа тъжно и някак пусто. Решавате да заложите на салата, като най- бързото възможно решение. В пристъп на освирепялост нарязвате на две на три 256 домата, 15 чушки, 8 глави лук, тиквичките от вчерашното барбекю, поливате импресионистично със зехтин, слагате финален завършек с щипка сол и триумфално тресвате огромната купа на масата. Домочадието ви гледа странно и с лека доза скептицизъм, но не смее да се обади, че току виж има жертви. След толкова години всички са развили инстинкт за самосъхранение и никой не смее да противоречи на гладна жена и да философства  излишно с реплики от рода на "ти как си представяш, че ще го изядем всичкото това". След първите спасителни хапки, съзнанието взима превес и най- после и вие осъзнавате, че тази салата е ужасно много. След стоически напъни да я изядете, накрая все пак остава. Жал ви е да я хвърлите (все пак кило домати още са на цената на половин унция злато) и я прибирате в хладилника. Разбира се, на другия ден тя вече не е годна за ядене. Ако подобна сценка ви звучи познато или пък не, но по някаква друга причина сте се сдобили с излишна салата от домати, следващата идея е за вас. У нас подобни сцени хич не са рядкост.

Скариди в "специален сос". Всъщност оставете скаридите. Те тук са допълнение на рецептата. По- скоро обърнете внимание на соса. 

Бърза кухня: Азиатска супа Тom Yum

Обичате ли да прекарвате свободното си време в кухнята, около печката? Не! Сериозно?! Ах, какво съвпадение:) Не знам защо хората се решили, че ми е много приятно. Със сигурност наличието на кулинарен блог няма абсолютно нищо общо:) Въпреки ширещата се заблуда сред близките ми, аз не изпадам във възторг от идеята да се примъкна пълзейки до вкъщи след работа и да изкарам остатъка от вечерта, размахвайки ентусиазирано черпак. Уви, оцеляването на поколението ми, надделява над огромното ми желание за духовно усъвършенстване с книга в едната ръка и чаша вино в другата. По възможност на фотьойла пред камината, благодаря! Опитите все пак продължават. Понякога даже са успешни. Вече обещах, че този месец ще го посветя на стремежа да се изнижем от кухнята максимално бързо, без това да доведе до световен глад. Като се замисля, стигам да извода, че азиатците са издигнали в култ това упражнение. Напоследък много съм се запалила по тази кухня и реших да споделя едно свободно съчинение на тайландска тематика с няколко идеи, с които може да направите живота по- лесен.

Бърза кухня: Пастет от пушена риба с крема сирене и хрян

Блогът  падна в жертва на сериалите и книгите. Изобщо не мисля да го изоставям, а само да се оправдая. Даже по- скоро пред себе си, от колкото пред хората които наминават от тук (благодаря за което!). Скептичното и леко пренебрежително отношение към таблетите, беше рязко сменено с пристрастеност към нощното четене. Чета всичко наред. Даже прочетох и Дневникът на Бриджит Джоунс. Стана ми безинтересна още на 10 страница, но тъпо и упорито я финиширах за две нощи. Автономното осветление на екрана, на практик елиминира досадното гасене на лампата. В случай, че евентуално заспя четейки (което всъщност се случва винаги), джаджата удобно се самозагася и в най- лошия случай се събуждам с резка върху физиономията, в резултат на спането върху калъфа. Друго интересно занимание, което преоткрих е затапването със слушалки и вманиаченото зомбиране с някой сериал (по възможност да не е с Ферхундето). Всичките сезони. Наведнъж! На практика по този начин ставам абсолютно независима от окупацията на дистанционното, наложена от Мъжът на Лулу и зациклянето на сървайвър предаванията по Дискавъри. Не че и аз не ги гледам, но 6 пъти един и същи епизод с Беър Грилс- не благодаря! Освен това, така не чувам крясъците на децата от съседната стая, а щом не ги чувам, значи не са мой проблем:). Като всичко друго, предполагам, че и това ще мине скоро (ако не умра от изтощение и недоспиване). Кухнята ми също се адаптира към новата ми слабост. Наблягам на бързи и лесни ястия, които се приготвят на прибежки между две серии. Всъщност няма кой знае каква промяна - просто въведох блиц готвеното и през уикенда, вместо само покрай обичайното седмично търчане. 

Този пастет е сред новооткритията ми и бързо ни стана любимец.

Бърза кухня: Амнистия за пицата

Лежите си блажено в леглото четете книжка и отпивате глътка топъл чай. Навън е кучи студ. Остри, като иглички снежинки устремено следват забързаните пориви на вятъра. Наближава обяд и стомахът с жаловито прискърцване напомня, че от закуска са минали цели ...мммм.. три часа. Идеята за похапване постепенно превзема всяко кътче на съзнанието и прави почти невъзможно възприемането на 34-тата  страница от подробното описание на взаимоотношения на главния герой с майка му. Така, та сега въпросът ми е за каква храна ще си помечтаете в този момент. Киноа с тофу и зелени водорасли? Сурово, леко накиснато и трудно сдъвкаемо жито? Соев шейк? Ма защо не, бе хора! Много е полезно! Дано не всички сте като мен, но честно казано аз бих предпочела парче пица/сандвич/или някаква друга поругана и набедена за вредна храна.

Пък може всъщност да се окаже, че не е чак толкова отчайващо вредна и не нанася непоправимо пагубни  щети върху вечната диета. Днешната ми публикация е посветена на тънкостите около правенето на домашна пица и няколко идеи за това как може да замажете очите на будната ви съвест, която неуморно бди до кантара сутрин.

За бързите ястия

Една от най- често срещаните реплики, които чувам е: "Ама ти много сложни неща приготвяш. Аз нямам време за подобни ястия." Откровено казано, това винаги много ме изненадва, защото на ответния въпрос "А ти какво готвиш", получавам отговор подобен на: мусака/пиле с ориз/зеле или каквото и да било от сорта, къде по- традиционно, къде не толкова.  В моята лична класация за бързо и лесно тези са някъде към последните места. Последствията от заемането с   подобни ястия са катастрофални, ако започнеш да ги приготвяш в 7.30 вечерта, когато обичайно се прибирам от работа. В най- добрия случай, всички ще са заспали, докато чакат яденето да се опече. В по- лошите опции, се сдобивам с ужасно кисело и освирепяло обкръжение, което може да ме нападне, ако проявя неблагоразумието да обърна гръб. В общи линии, всичко което отнема повече от половин час подготовка и готвене е просто неприложимо за дните от понеделник до петък. Вече имам много дълъг списък от всевъзможни 30 минутки, които ми осигуряват необходимия душевен комфорт да сме приключили с вечерята до 9 и децата да са се натръшкали по леглата.

Днес ви предлагам една подобна рецепта - Патешко с ябълки

Спомени от старите тетрадки: пържени филийки с ябълки и карамелен сос

Сещате ли се за вица за леко глухата златна рибка и двамата съседи? Онзи, в който единият си пожелал къщата му тъне в злато и се озовал в някакво блато, а другият се сдобил с огромен тенис, вместо с голям ..... Очевидно гадината наистина съществува. Не помня какво съм си пожелала, но със сигурност не получих точно това, което съм искала. Сега вече дори не знам какво искам, а и очевидно е твърде късно да обяснявам, че рибата се е объркала. Обикновено така се случва. Кръстила съм го синдрома на желанията и по мои наблюдения не съм изолиран случай. Пожелавате си нещо, а след това получавате  съвсем друго. Или още по- лошо - получавате, това което искате, но в последствие се оказвате, че давате мило и драго да се отървете от него. По просто казано - най- хубавите неща всъщност са неочакваните. И така, сега си живея без много амбиции и надежди. Според личната ми философия, така минимизирам риска от разочарования, но един познат скоро ми каза, че и това не е гаранция:) Радвам се на златната есен и се надявам, че ако не друго, то поне следващият път ще съм подготвената за срещата със златната рибка т.е. ще се постарая да я заобиколя от много далече.

Уикендите винаги са ми били любими, но сега се превърнаха в особено предпочитаната част от седмицата. Това е първата, от 5 години насам, в които събота сутринта сме свободни и можем да се насладим на дълга закуска. Вече имам поне 10 рецепти и различни интерпретации на тема палачинки - руски, немски, американски, катми, на фурна, с настъргани ябълки, с овесени ядки ... абе много са! Друга любима и бърза закуска са ни пържените филийки.

И те имат много вариации, но тази ми е любима - с ябълки, карамелен сос и обилно поръсени със захар и  канела. Абе кеф!

Fast food!? Защо не!

Сега нали не решихте, че ще започна да възхвалявам веригите за бързо хранене и това, която се предлага там. Във всеки случай съм далеч от мисълта да заклеймя напълно сандвичите, стига да отговарят на някои условия. Примерно да нямат химия в тях и по възможност да съм си ги направила аз. Модерната дума "здравословно" е силно експлоатирана напоследък и е обект на различни интерпретации, така  че  ще се въздържа от употребата и в случая, но да речем че днешното ми предложение е доста по- приемливо, от тези е в заведенията.

Пикантен телешки бургер със сладко от червени чушки, печен лук и лек йогурт сос.
Освен това е наистина бърз за приготвяне, стига предварително да сте си направили сладкото от червени чушки. И гарантирано харесван от деца. Не се сещам за много деца, които да не обичат сандвичи:)

Fast food

Бързата кухня си е много хубаво нещо, но определено нямам намерение да посветя публикация на изтънчените вкусове, които може да откриете в стегнатото и добре подбрано меню на McDonalds:) Всъщност става въпрос за няколко идеи за ястия, които се приготвят за по- малко от 20 минути. В крайна сметка едва ли на някой в момента му се губи ценно лятно време, в безсмислени обиколки в кухнята. Честно казано на мен ми е свидно да се заседявам и пред компютъра, а днес убих достатъчно време покрай новата визия на блога.

Минавам по същество и ще бъде изключително лаконична в представянето, макар че рецептите са три и няма как да стане много кратко: Сьомга със сирене филаделфия, Калмари с бяло вино и розов пипер и Гаспачо