Там, край реката...

Имаше такава песен на Тоника, ако не се лъжа. Горе долу я изживяхме на живо. Не точно както ни се искаше, но само в песните нещата са идеални. В реалния живот доста често се получават мъъъънички разминавания.

Лято, жега, в града просто не се диша. Традиционно решаваме да избягаме за уикенда. Тръгваме с едни приятели и приятели на техните приятели (и последният да затвори вратата).  Идеята е мястото да е познато и голямо, за да можем да си опънем хилядите огромни палатки и да има къде да стоварим целия цигански катун.  Спираме се на бивак в Балкана, цивилизована работа с тоалетни и течаща вода. Всичко на всичко сме 7 възрастни със 7 деца т.е. за целите на упражнението, приемаме че силите са изравнени. От тук нататък е много интересно как  двата лагера интерпретират случката по съвсем различен начин. За по нагледно и разбираемо приемаме да отбелязваме децата с Д, а родители с Р. И така на кратко:

Д: Беше мега яко! Първо в колата се бяха сетили да ми вземат възглавничка, върху която да си полегна. Отиваме там и всичко е шарено и хубаво и има рекичка.

Р: Не сме се сетили нищо, ама нямаше къде да го заврем всичкия тоя багаж, нищо че сме с джип, и натрупахме чувалите на половината задна седалка. И да, беше шарено, ама само защото отивайки там се оказа, че освен нас, за това място са се сетили още 100 човека и от палатки, направо нямаше къде да седнем. Да не говорим, че бяха направили плътна ограда около реката, като са си опънали въжетата с прането!

Д: Жестоко! Разрешиха ни да влизаме с дрехи в реката!

Р: Мамка му, как можах да забравя точно  банските бе!

Д: …. И можеше да джопаме със сандалите във вирчетата!

Р: Ахъм, щото взехме превантивни мерки след първите двама, които скочиха и си нарязаха краката на камъните.

Д: И можехме да се търкаляме и да скачаме навсякъде  и дори не ни направиха забележка, че го правим в прахта!

 Р: Принципно това има дълго обяснение. Първо там беше толкова прашно, че на 10тата минута вече не можехме да различим кой, кой е. На 20тата спря да ни пука. Ситуацията беше малко като във вица с Айше и Манго по отношение на цигането паднало в локва: Това ще го къпем ли, или ще си правим друго? Пък и не беше фатално. Така и така едвам можехме да изкараме децата на джунглата от реката...

Д: Като никога не се опитваха да ни натъпчат с някакви полезности, а единия ден ни оставиха да ядем само макарони.

Р: Как се изхранва толкова народ, а?!?! Аман от капризи! От седем деца все някой нещо не яде, нещо чопли  и нещо сортира по цветова по ръба на чинията! Ей ви макароните и всеки да ги полива и да им добавя каквото си иска, оправяйте се! И кой изпусна динята в реката, а? И защо не си призна веднага ми изчакахте хубаво да се накваси с речна вода?!

Д: … а на другия ден имаше жестока печена царевица и картофи на огън!

Р: Е как пък от толкова народ никой не взе резервна бутилка за газовите котлони!  
"Е бе мило, как да не беше до пералнята. Просто пак нищо не можеш да намериш! Ми то е така, като за всичко мисля само аз и само аз прибирам..." (следва 20 минутен семеен скандал)

Наложи се да сменим макароните с алтернативна версия, за да остане с нещо да сварим кафето. Но пък трябва да си признаем, че беше много вкусно:)

Д: Дадоха ни да тичаме, да крещим и да се бием из целия лагер! Нито веднъж не ни направиха забележка, че пречим на другите!

Р: Всъщност съседите пуснаха Слави Трифонов и Черно Фередже и ние просто развързахме и насъскахме децата като ответен удар.

Д: Играхме на „вързано“ и даже родителите се включиха в някои от залаганията!

Р: Мммм дааа, просто и на нас ни беше любопитно дали някой може да изкара повече от 5 минути в неописуемата смрад на тоалетната. Така де, ако експериментът е успешен, щяхме да го използваме като аргумент срещу останалите лагерници, с апел да престанат да минират пътеките.

Д: Разрешиха ни да си играем с огъня

Р: Не сме ви разрешавали нищо. Просто бяхме много хора и забравихме да  се координираме кой да ви  наглежда, да налага забраните  и да раздава правосъдие. Платихме си за недоглеждането, като разпределихме обгорените столове между семействата на база на броя на участниците в забавлението.

 Д: Всички заедно седяхме в реката

Р: Ма да, това е единственото място което отговаря едновременно на двете елементарни условия а) да не е прашно и б) да не е заето от други хора

Д: Качихме се с някакъв як лифт до много готино място

Р: Абсолютно! Само дето вие не спряхте да си крещите през 5 седалки на лифта. Но пък гледката наистина беше страхотна!

И трябва да си признаем, че не ни дразнеше, че крещите, по скоро ни забавляваше. Всъщност някои от нас също крещяха. Да не го посочвам с пръст!

Д: Беше Н Е З А Б Р А В И М О!

Р: Беше. Ще се постараем да запомним всеки детайл колкото се може по- дълго, за да не вземем да го повторим:)

Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайно, макар и да е леко преувеличена. Всъщност като тегля чертата, беше супер. И така като гледам все пак ще повторим. Поне в частта с лифта. А за другото просто ще сменим мястото. Мръсни, весели и свободно тичащи хлапета са едно от най- хубавите неща, които могат да ви се случат през лятото:)
Да, беше незабравимо. По свое му:)