Според моята житейска философия, храната е изживяване. Няма значение дали пиете смути със спанак и чия, ядете мусака или са ви сервирали телешко Black Angus. Ако храненето е просто рутина, няма значение какво имате в чинията. Съвсем нагледно го визуализирам с две различни вечери, влезли в лятната ми програма. Изключително различни една от друга, и като време, и като място, и като компания, и като характер. Но пък и двете доста интересни и зареждащи, като емоция.
Поради естеството на събитието, едната беше заснета с телефон, на което се дължи и компромисното качество на снимките.
Първото ми селфи в живота:)
Всяка година американската общност в България организира чествания по случай 4 юли. Традиционно, в офиса получихме покана от Американската Търговска Камера, на която се отзовахме с един колега. Една от най- интересните части от програмата е вечеря в небето.
Участниците се се качват на платформа, закачена за кран, който ги издига високо в небето. Обезопасени сме с колани, като на летец - изпитател:) Сервитьорите са в средата на платформата и предлагат вино, десерт и домашна лимонада.
Цялото преживяване е около 40 минути. На земята има подсигурен кетъринг, тъй като никой не разчита, че ще се наядете просто с един десерт.
Освен това на част от участниците хич не им спореше храната:)
В интерес на истината аз не изпитвам особен страх от високото. Докато бяхме деца и баща ми ни водеше на ски, успя да ми вкорени житейската философия, че не трябва да се шушкаш и да си ровичкаш по джобовете на седалковите лифтове. Съдейки по приятелите около мен, това простичко правило е успяло да ми спести доста изпаднали телефони, изпуснати щеки и загубени ръкавици (имахме и случай на загубен ключ от кола). Седейки горе на платформата, най- големият ужас, който изпитах беше точно този - да не би да ми падне обувката или пък още по- лошо - да си изпусна телефона върху аудиторията долу.
Случка номер две е доста по- различна. Напоследък често се натъквам на статии, които с умиление разказват за нашето детство и как сегашните деца не могат да изпитат същите емоции, зомбирани от страховете на родителите и мобилните си устройства. Толкова да не съм съгласна с това твърдение, че повече няма на къде. Моите деца имат дори много повече от това, което аз получавах през моето детство, поради няколко простички факта: 1) Докато са малки, ние определяме какво ще правят децата ни. Моите не са вторачени в мобилните си устройство, въпреки че и голямата (17) и малката (10) притежават и таблети и смартфони, просто защото ние им подсигуряваме други изживявания. Проблемът сме ние родителите, които ангажирани с нашето ежедневие и НАШИТЕ мобилни устройства, не обръщаме достатъчно внимание на децата си. Те от своя страна се чувстват длъжни да запълнят с нещо скуката. 2) По стечение на обстоятелствата аз и мъжът ми имаме доста по- добър стандарт на живот от родителите ми, който ни позволява да пътуваме непрекъснато. Често извън България, но още по- често във България. За нас няма съществено значение дали ще сме в 5 звезден хотел със СПА или в средата на пустошта на палатки. Важното е да пътуваме. Ще се изненадате, но понякога може да създадете незабравими спомени почти безплатно!
Една прекрасна, топла, петъчна вечер в средата на август, се срещнахме на паркинга на Алеко. Идеята беше да снимаме нощна София и да вечеряме горе, т.е. часът беше необичаен за обикновени туристи -7 вечерта.
Срещу станцията на лифта има чешма, от която тръгва пътека. След около 100 метра се разделя на две. Десният ръкав продължава към Драгалевския лифт, а левият тръгва нагоре към платото. Трябва ви точно той.
Съвсем в началото има леко изкачване, но след това продължавате по платото, където е изключително приятно за разходка.
По това време на годината е направо нереално красиво да се окажеш там по залез. Земята се е напекла от дневните жеги, жужат насекоми, мириши на билки, а малините и къпините са узрели.
На платото се намира най- голямото торфено находище в България. Понеже е влажно почти целогодишно, горещо препоръчвам да си носите репелент. Мен лично комарите ме обожават, Ако не се напръскам, са в състояние да ми разкопчаят якето.
Пътеката може да бъде мината за около час и 20-30 минути. Заради снимането и блуждаещите деца ние са забавихме доста повече.
Когато стигнете до заслона, отново има малко хълмче. Веднага след него следва още едно възвишение. Това е моментът, в който трябва да се отклоните от маркираната пътека (мисля че се пада някъде между 150 и 156 колче).
Това е моментът, в който при нас се стъмни. Ако предприемете подобна екскурзия, задължително си носете челници и фенери.
Камен Дел, дами и господа, е връх (1862м), а Витоша е планина! Там важат всички правила, за разходка в планината, както и където и да било другаде. Коментарът може да ви се струва излишен и глупав, но пък аз се нагледах на хора с токчета и джапанки до Безбог, куфари на колелца към Мальовица и всякакъв друг вид "планинска екипировка". На Камен дел има само големи, ръбати камъни (вижда се и от снимките) т.е. не подценявайте обувките. Освен това духа винаги, което предполага якета с поне някаква ветроустойчивост. И си носете вода.
Но пък гледката.... Гледката просто не подлежи на описание.
А ние сме идиоти и си носехме някакви важни и животоспасяващи неща като: гирлянди с лампички, кошница за пикник, стъклени чаши за вино, кекс, заедно с формата, покривчица, две бутилки вино, прошуто, смокини, домашни хлебчета, различни видове сирена и очевидно - недостатъчно бира:)
След 10 часа горе се появиха доста други хора.
Връщането е изцяло по тъмно. Вече никой не снимаше и не се спираше. Към 12.30 бяхме при колите. Част от децата заспаха още преди да сме успели да тръгнем. Някакво друго, което не дойде с нас, звънеше нервно по телефона и ми се караше, че сме ненормални и да се прибираме, защото се притеснявала. Това трябваше да бъде моя реплика:)
Руми, Руми, Руми, ти си неуморна и вечно вдъхновена жена! Това, което си мислех, докато те четях е, че всъщност животът ни е това, което ние сами си го направим. Може да бъде толкова интригуващ, пъстър, различен и интересен, стига да поискаме ние самите и да вдъхновим хората около нас да излязат от обичайното русло на ежедневието си и да ЖИВЕЯТ! Може би най-трудно е да пренастроим първо самите нас, да сменим честотите си и след това и тези на децата си. Не е толкова трудно. Аз силно вярвам, че можем да откъснем децата си от технологиите, стига да им намираме достатъчно интересни и различни занимания, да ги караме да се движат и да бъдат на въздух. На тях това им трябва. Напълно споделям възгледите ти. Аз също ограничавам значително децата ми в технологиите. Моите дори нямат таблет, а каката е ученичка на есен. Не играят на телефони, понякога гледат детски, когато имам някаква работа у дома. През останалото време ги стимулирам да играят и да си общуват.
ОтговорИзтриванеИстината е, че знаем, че е вредно и го правим за наше удобство. Факт!
Прегръдки и не спирай да ни вдъхновяваш!
Чудесни снимки! И много яко изживяване - първото:), за второто аз не съм навита:(, ще гледам снимките от тук:)
ОтговорИзтриванеАу, страхотно! Искам и аз! Руми,великолепни снимки и невероятно преживяване.
ОтговорИзтриванеа, връх, ние си имаме кръчма Камен дел :)))
ОтговорИзтриванеМного е красиво, Лулу, вярно е спираща дъха гледка от горе :)
Мда, има много места, където почивката да ни излиза безплатно. Завиждам на смелостта ти в тъмното с децата на Камен дел- е, направо сте си за социалните..... Иначе завидях за селфито ти в небето и приказните снимки на вечерна София.
ОтговорИзтриванеЗнаех си аз, че някой ще ни изпорти на социалните:)
ИзтриванеНяма как- гражданска съвест.....
Изтриване