Уикенд дестинации: Родопите и река Арда

Мисля, че до този момент така и не намерих време да разкажа за някое от пътуванията ни до Родопите. Голям пропуск, защото наистина има какво да се види и за какво да се каже. След толкова пътувания в чужбина през последните години и толкова неща, които изписах, отчитам като грешка, фактът  че в този блог не обръщам достатъчно внимание на това, което имаме в България.

Снимките и сезонът предразполагат и към есенна рецепта. Всъщност само визията е есенна. Вкусът е подходящ за всяко друго време от годината.

Миналата година през май ходихме до Смолян и околностите. Не се справих достатъчно добре със снимките на Чудните мостове и другите забележителности, което може би е основната причина така и да не напиша статия за тази екскурзия.

По настоящем животът ми се радва на сериозни промени, което води до безграничен хаос в мислите ми. Изнервена, изморено и на ръба да тегля майната на всичко, много на бързо и съвсем непредвидено организирах семейството за кратка уикенд разходка. Всъщност организацията вече беше стройно предначертана от Джали, а аз само се включих под давлението на Слави. Голямото дете, от своя страна е обект на хормонални атаки и категорично отказа да промени тинейджърските си плановете, така че в крайна сметка за Кърджали заминахме само с малката.

Като базов лагер беше набелязан един хотел, на брега на язовир Кърджали. Тръгнахме доста по- късно от очакваното и разчитайки изцяло на GPS-а за ориентацията. Първият път се загубихме, защото не му повярвахме. Вторият защото му повярвахме, а накрая - просто защото си се загубихме:) Е, накрая късно вечерта, все пак стигнахме.

Не обмислихме достатъчно добре организацията през първия ден и посещението до един от мостовете беше обречено на провал. Онази част от групата, която все пак стигна, беше разочарована от скорошния ремонт на съоръжението. Вместо стари и много фотогенични дъски и въжета, групата завари чисто нова и боядисана в отровно синьо конструкция. Но пък разходката покрай язовира си заслужава, дори и без мост.

Залезът беше значително по- ползотворен.

След групиране по интереси, част от хората се концентрираха със заснемането на един модел, а другата напълзяха като мравки Каменната сватба. Някои и двете:)

 Едва ли има някой, който да не знае, но това е много живописна местност близо до Кърджали, на около 2-3 км от с. Зимзелен.  Изваяните от вятъра варовикови форми, наподобяват хора.

Легендата казва, че някога вятърът вкаменил сватбарите, след като свекърът пожелал булката.

След залез пейзажът се преобразява и определено можеш да повярваш, че в мястото има нещо магично и мистериозно.

За съжаление този тип снимки изискват статив. По стечение на обстоятелствата моят кротко си стоеше в София. Заедно с всички пейзажни филтри. Припрените и неочаквани пътувания носят своите рискове:)

В близост до Каменната сватба са други варовикови образувания, които приличат на гъби. За съжаление ние така и не стигнахме до там. Не успяхме да посетим и много други места, така че със сигурност ще имаме и друг повод за посещение на района.

Неделята започна със ставане рано сутринта - 5 часа, така че да имаме възможност да хванем залеза. Дестинацията беше меандрите на река Арда, по пътя между селата Бориславци-Маджарово, малко преди язовир Ивайловград.

Нашата идея беше да стигнем половин час преди изгрев. Идеята на GPS-а беше малко по- различна. Така и не разбрах как и къде ни завъртя, но първо минахме 60-те км за около час и половина и второ, накрая ни беше отказала от всякакви снимки. Целта ни беше само да излезем  на път, където по възможност да има ако не асфалт, то поне чакъл:) И без това нямаше смисъл да бързаме. Небето беше покрито с плътна облачност, без грам слънчев лъч и помен от огнените цветове на изгрева. След като си бил толкова много път, поне можеш да разгледаш, за какво става въпрос. На около 15 минути от този завой, се намира друг, където имахме късмета и благосклонността на слънцето.

Не са най- великите снимки на света, но както и друг път съм споменавала - при сутрешните снимки, по- съществено е усещането, а не толкова резултата. Усещането беше наистина невероятно. Стоиш изподран от трънките на ръба на скалата, гледаш слънчевите лъчи и реката, която се превръща в разтопено злато и единственото, което усещаш е експлозията от цветове.

Каквато и снимка да направя, никога, никога, никога няма да е достатъчно добра, за да пресъздаде гледката!

Не знам дали до края на есента ще успея да стигна пак до Родопите, но ако не сега, на пролет пак ще съм там.

Рецептата днес е за сладки орехчета. Преди да дам продуктите трябва да направя много важно уточнение. За да може да я изпълните, задължително условие е да имате форма за такива сладки или стара метална преса, която на времето се е използвала за целта.  С такава ме снабди Пепчо. Не правя често такива сладки, но определено пресата за орехчета е обект на доста нездравословно чувство за хумор и заплахи отправяни към Мъжа на Лулу, какво може да му се случи, ако ме нервира:)

Необходими продукти:

1 1/2 ч.ч. брашно
80 гр. масло
3 с.л захар
1 яйце
1/2 ч.л бакпулвер
ванилия

Брашното се пресява в дълбока купа и се смесва с бакпулвера и ванилията. Яйцето се разбива със захарта и към него се добавя разтопеното масло. Всички продукти се смесват и се замесва гладко тесто. Оставя се да престои около 15 минути. През това време пресата за орехчета се нагрява и се намазва с разтопено масло. От тестото се правят 52 малки топчета, които се поставят в уреда и се притискат с горната част. Моята преса събира по 9 броя топчета т.е на веднъж пека 9 черупки, после зареждам следващата партида и така до изчерпване на количествата.

От тези продукти излизат 52 черупки, които се слепват по двойки с крем и правят 26 цели сладки. Всъщност моите не бяха повече 20, но част от тях паднаха в жертва на предварително изяждане.

За крема:

Най лесният и удобен крем, който ползвам е 1 кутия Сгущенка смесена с 1 чаша орехи и 50 гр меко масло.

Сгущенката е еквивалента на Дулсе де Лече, който се намира в готова форма в руските магазини. Ако искате можете да си направите и сами, като сварите неотворена консерва подсладено кондензирано мляко за около 3-4 часа. След като охладите консервата за 1 нощ ще имате готов и много вкусен крем за торти и сладки.

Черупките на орехчетата се пълнят с този крем и се слепват една за друга. Оставят се да престоят едно денонощие и са готови за унищожение.