Страници

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Извън сезона

Честит първи сняг, дето се вика:) Малко странно ми идват 30 градуса температурна инверсия в една седмица, но какво да се прави, понякога пътуванията носят своите рискове. На фона на почти минусувите температури в момента, направо имам чувството, че всичко е било сън. Но не е:) Имам 2182 снимки, които със сигурност напомнят, че не е мираж, че наистина се пляцикахме в топлото и доста солено Йонийско море и че изгорях, докато се търкалях по огромните и абсолютно празни плажове.



Рецептата е доста простичка и бърза и макар, че те са я кръстили Сирене Фета по гръцки, за мен това си е чисто сирене по шопски:)



Мисля да почна от рецептата, защото след това ще има страшно много снимки, снимки и пак снимки

Продукти за 4 порции:

600 гр сирене фета
2 домата
2 с.л доматено пюро
риган
зехтин
лют пипер
1 зелена чушка

Доматите се нарязват на шайби и се разпределят на дъното на 4 глинени съда или ако нямате такива, върху големи парчета алуминиево фолио.
Отгоре се подреждат плочки сирене. Идва ред на доматеното пюре. Най- отгоре се редят резенчета зелена чушка. Поръсва с риган, лют пипе и зехтин. Ако ще печете сиренето в алуминиево фолио, сега трябва да го завиете на вързопчета.
Печета на 180 градуса за 15 минути.

Както споменах, направо си е сирене по шопски, нищо че на Лефкада са решили, че рецептата е тяхна:)

Остров Лефкада е един от  гръцките йонийски острова.  Дълъг е към 60 км и  се намира на около 2 км от сушата, като изключително удобно е разделен от континента с лагуна. Това е позволило в някакъв момент там да бъде изграден изкуствен път и малко понтонно мостче, което на практика спестява пътуването с ферибот. Избрахме го именно по тази причина.

Октомври е доста далеч от представите за натоварен туристически сезон и по това време на годината фериботи обикновено тръгват само по веднъж на ден и то рано сутрин. Много практично решихме да се откажем от нощно пътуване и се спряхме на островче, но не съвсем:) За 6 дни изминахме почти 2 000 км (в едната посока е 700 км) и минахме през 86 тунела, валя ни най- проливният дъжд който някога съм виждала, имаше урагани ветрове, имаше много слънце и топло море.

Островът е дълъг около 60 км и с денивелация от 1185 метра т.е направо си е две в едно. Кеф ти море, кеф ти планина.  Мрежа от тесни, но добре асфалтирани пътища, покриват почти всички точки, до които може да ви хрумне да стигнете. 



Като цяло има два основни маршрута - източен и западен. Западната част на острова е значително по - висока, на места с абсолютно отвесни брегове... и със сигурност най- красивите места, които някога съм виждала! Ландшафтът е образуван в резултата на някакъв голям катаклизъм. Тогава сигурно е било много страшно, но пък за сметка на това, сега е просто уникално!


 Кристална, тюркоазена вода и огромни плажове. За да може да си представите мащаба, обърнете внимание на снимката по- горе. Във водата се забелязват три малки точици. Това всъщност са хора:) До част от плажовете изобщо не може да се стигне с кола. Трябва да я оставите някъде по- горе и да слезете по отвесните скали. Има стълбички, като точно на този плаж бяха 350 на брой:) Но наистина си заслужава!


Пясъкът представлява малки камъчета, идеално изгладени от водата и много наподобяващи бонбончета тик-так.


 С децата винаги водим голяма битка, за това точно колко миди, рапани и каманяк да се домъкне от морето. Винаги съм се опитвала да редуцирам този излишен багаж до минимум. Истината е, че сега собственоръчно си събрах и довлекох на 700 км една торба камъчета. Подбирах си ги от всеки плаж и интересното е, че навсякъде бяха различни. 


Кръстихме си плажовете точно така - този с белите камъчета, този с големите камъни, бежовият плаж и т.н:)


Това беше раят за всеки, който обича да снима. Празни плажове, кристална вода, леки вълнички или пък огромни разпенени вълни, невероятни залези и удобно разположени камъни във водата:) Нямам идея как го постигна, но мъжът ми прояви уникално търпени, за което съм му много благодарна и задължена. Тормозех го да спира къде ли не и по много пъти. Но най- кошмарното бяха вечерните снимки. 


 Засядахме на някой плаж и се започваше едно разпъване на стативи и сменяне на обективи, поне по 2 часа. И така, докато го изпохапат комарите, надуха го вятъра или пък дойде бурята - зависи от случая:) Но пък не беше за изпускане! Стари ръждясали котви, дървени кейове и скали и каквото още там се сетите:)


По всичко от много! Проблем се оказа само приливът. По същество не е голям, но аз придобих навика да се промушвам в някой от многото малки заливчета, наподобяващи срутени пещери. На няколко пъти се измокрих порядъчно и рискувах апарат, когато на връщане се оказваше, че пътя е вече залят.



Стигнахме до най- южната точка на острова и слязахме по иглата, почти до самото море.


 Всъщност аз исках да снимам фара, но той се оказа доста безинтересен. За сметка на това, гледката която се разкриваше  към Йонийско море, беше наистина много красива!


Останахме там докато слънцето започна да залязва и вече стана опасно да се разхождаме по назъбените камъни.


И през цялото това време почти не срещахме хора. Дори и населените места бяха тихи и безлюдни от тази част на острова.



Храната също се оказа проблем. Селцата бяха далече, а крайбрежните заведения вече бяха затворили.
Наложи се да си правим сандвичи и да си носим вода:) Но пък пак да си кажа - БЕШЕ ТОЛКОВА ХУБАВО:))


Абсолютно нереално! Красиво, топло, слънчево, кристално, пусто.
 Имаше още 3-4 двойки  туристи, с които се разминавахме по пътищата из острова и вече бяхме почнали да се поздравяваме.


За сметка на това другата част на острова е доста по- населена и дори и по това време на годината има живот.


Едно от интересните места на острова е заливът Василики. Казват, че било едно от най- добрите места за Wind сърф в света и лятно време е пълно със сърфисти. По това време нямаше много. В общи линии трима. Без да съм абсолютно сигурна, но си мисля, че се дължеше на факта, че точно по това време се изля обилен дъжд:) За сметка на това беше много приятно да се разходим по малките улички (след като дъжда спря, разбира се).


Откровено казано нямаше кой знае какво за гледане, но от фотографска гледна точка, предлагаше добро поле за действие:)

От източната страна има красиви яхтени пристанища, много приятни малки заливчета и малки селца.


А споменах ли, че там ни валя порой:)


Седяхме си вечерта в едно заведение на чаша вино и хубава храна, забавлявахме се с един албанец, който ни честити Коледа, а пороят се изливаше и изливаше:) Колата беше спряна точно пред входа, а на моменти направо не се виждаше:)


На другия ден всичко утихна.


В общи линии нямахме много ясни цели и идеи. Просто карахме, спирахме, разглеждахме, пиехме кафе, хапвахме, снимах и пак обикаляхме.
Основната растителност на  по крайбрежието на острова се свежда до маслинови горички и градини с лимони.



Едно от другите по- големи селца е Нидри. Стана световно известно, след като Онасис си купи остров точно срещу него:) Снимах и острова, но не е кой знае какво.
От Нидри тръгват фериботите за различни дестинации. Честно казано не успя да ме грабне с нищо кой знае какво.
По- интересно ми се стори Никитас. Съвсем мъничко, но с много чаровен плаж и мънички улички.
Между другото тези хора имат проблем с бездомните котки:) Куче не видях, но за сметка на това котаците се разхождаха на талази:)

Хотелът ни беше в основния град на острова, който носи и същото име Лефкада. Бяхме точно на самото яхтено пристанище.


 Успяхме да  разгледаме града едва последните два дни. Но пък срещнахме една българка. Искра живее на Лефкада от 12 години и от съвсем скоро държи едно много симпатично кафене. Останахме да изпием по фрапе при нея, а през това време навън пак валя, и валя, и валя:)


В общи линии град Лефкада беше най- оживеното място на целия остров.



За последно си оставихме Порто Кацики. Не много голям, но невероятно красив плаж от западната страна.





Бяхме на един от най- красивите плажове в Европа, а освен нас имаше само още едно възрастно семейство с каравана. Стояхме на стълбите, които водят към плажа, гледахме залеза и си мълчахме.
Тръгнахме си след, като слънцето се скри и всичко потъна в мрак. Остана само възрастната двойка, мъждукащата светлинка от лампата в караваната им и споменът за една невероятна екскурзия.













31 коментара:

  1. Невероятно място, прекрасни снимки...
    Благодаря :)

    ОтговорИзтриване
  2. страхотна екскурзия, страхотни снимки...приказка!
    Това е първият ми коментар при теб, но мисля, че е на много подходящо място:)
    усмихнат ден (въпреки времето навън:)

    ОтговорИзтриване
  3. Приказни снимки!Нямам думи...чудни!

    ОтговорИзтриване
  4. Руми, приказно е, разказа и снимките ... пренесе ме в един чуден сън :) Представям си как се чувствате сега на тези температури :)) Поздрави и хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  5. Много красиво, Лулу! И такъв приказен плаж, такава чиста вода... това синьото е невероятно!

    ОтговорИзтриване
  6. Нереално красиви снимки, всичко изглежда направо вълшебно... Даже успях за момент да забравя за студа навън ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Сякаш не от този свят... Останах безмълвна. Благодаря ти, Лулу! Иска ми се да облепя цялата стая само с такива снимки и да ги гледам ли, гледам...

    ОтговорИзтриване
  8. Снимките Ви са станали вълшебни, представям си ги (ако тук са 20-на), умножени по 100 колко ли още прекрасни имате!
    И аз обожавам Йонийско море... и това се дължи на Корфу, където горещо препоръчвам да отидете, но отново в "нетуристическо" време, както направихме аз и семейството ми. Ние ходихме преди няколко години пролетта точно преди официалното откриване на сезона (точно всичко беше разцъфтяло... ех!). Отново бяхме почти единствените туристи, а природата е твърде сходна (ако щете дори да вземете скалите, огромните плажове... всичко). Рай за фотографи е определено И Керкира (другото име на Корфу). Вълшебен е с това, че през няколко километра висчко се променя на 180 градуса и има сигурно хиляди тотално различни едно от друго места... Ох, мога да говоря с дни, но спирам! ;-)

    Пожелавам незабравима ваканция и на него в най-близко бъдеще! ^^

    ОтговорИзтриване
  9. Лулу, благодаря за топлата и красива разходка! В тези студове ми действа направо загряващо :o)

    ОтговорИзтриване
  10. оле- такава идея имах и аз за пътуване по случай ..зимата..и то за там)страхотни снимки..поздрави)
    Ирена

    ОтговорИзтриване
  11. Красота :)
    Напомняш ми, че има още такива красиви
    и чисти места!

    ОтговорИзтриване
  12. Прекрасно преживяване си споделила с нас. Снимките са невероятни :)

    ОтговорИзтриване
  13. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  14. Лулу,този пост,беше балсам за очите и душата ми,след днешния изключително натоварен ден!
    Благодаря за прекрасната разходка и труда,който си положила,за да споделиш с нас това красиво изживяване!
    Пожелавам ти чудесен утрешен ден!

    ОтговорИзтриване
  15. Руми, прекрасно място и прекрасни снимки! Благодаря ти за удоволствието!

    ОтговорИзтриване
  16. Представям ти колко време ти е отнело да обработиш всичките снимки и да отсееш от 2000 кадъра. Но пък удоволствието, което ми достави е невероятно.
    Прекрасно място, очарователно. Много романтика долових в този остров.
    Вие по кое време ходихте?

    ОтговорИзтриване
  17. Благодаря ви много за хубавите думи! Ако трябва да бъда откровена, основната идея на това пътуване, беше да поснимам и много се радвам, че крайният резултат донякъде се е получили (обикновено съм много критична към пейзажната си фотография:)
    Дани, миналата седмица бяхме.

    ОтговорИзтриване
  18. Все едно, че шеметно прелетях над острова, с всичките гледки и цветове, ветрове, гласове и нереалност на съпреживяването. Жестоко.

    ОтговорИзтриване
  19. как съм успяла да го пропусна този пост :)
    море, после сняг - всичко накуп...
    Чудесна фотоваканция, Руми!

    ОтговорИзтриване
  20. Пленена съм от снимките, допълващи причтното усещане от разказаното!

    Чудесна почивка като за затваряне на сезона!

    ОтговорИзтриване
  21. Страхотни снимки, Лулу! И мястото е красиво. Възхищавам се на умението ти да превръщаш и най-обикнвената неугледна фасада в прекрасна картина!

    ОтговорИзтриване
  22. Ох,прекрасни снимки....нямам думи.Всичко тук е прекрасно-поздравления!Благодаря ,че направи настроението ми чудесно-приятен ден!

    ОтговорИзтриване
  23. Руми, приказно красиво и лятно:)

    ОтговорИзтриване
  24. Винаги съм си мечтал да отида на някое топло местенце на плажа и да си пийвам сокчето през януари. Къде е най-близкото място за това?

    ОтговорИзтриване
  25. Ами и аз да кажа че найстина снимките са невероятни хаха, това място е вълшебно поне през твоя обектив Лулу. и аз много обичам да пътувам на такива места в не туристическо време, така изглеждат най красиви и можем да ги видим в пълната им светлина.
    Благодаря ти много за разказа и снимките не познавах този остров и някой ден непременно бих го посетила, найстина е много красиво.

    Продължавай да ни радваш с подобни разкази и пътеписи, много им се наслаждавам.

    ОтговорИзтриване
  26. Анонимен2 май 2012 г., 22:24

    Здравей Руми, едва вчера разбрах за твоя блог и сега го разглеждам с огромно удоволствие!!! Рецептите са страхотни, а снимките прекрасни! Особено Лефкада и особено Порто кацики - имах удоволстието да бъда там в началото на септември 2011, беше толкова хубаво 4е си забравихме всички документи и се връщахме километри сякаш острова не искаше да ни пусне...

    ОтговорИзтриване
  27. Преди година и ние посетихме остров Лефкада. Случайно попаднах на Вашият блог и съм очарована от снимките и разказа. Докато гледах и четях настръхвах и спомените нахлуваха. С удоволствие бих разгледала още снимки. Нашите за съжаление са толкова любителски и не успяхме да хванем чара на тюркоазените води и красивите гледки. Бяхме отседнали в Nikiana. Прекрасно беше всичко.

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...