Страници

сряда, 5 октомври 2011 г.

Варшава - прилики и разлики


Една от дестинациите, където се оказах съвсем на скоро е Варшава. Тръгнах с много малко теоретична подготовка и липсата на каквито и да е било очаквания. Всъщност бях наясно единствено с факта, че имат една линия на метрото и тя не ми върши работа.



 След малко по- малко от два часа полет се озовах на летището със звучното име Шопен. Имах доста подробен наръч листа, за това как точно функционира градския им транспорт. Базирайки се на пословичното си чувство за ориентация (или по- скоро покъртителната липса на такова), реших, че не си заслужава да си правя експерименти и просто си взех едно такси. Разделих се с около 30 евро и успокоението, че и в Будапеща ми излезе горе- долу толкова. Очевидно не само на нашето летище се подвизават измислени таксите, защото в последствие се оказа, че всички колеги сме платили различни суми, които варират от 8 до 60 евро...
В нисък полет минах през хотела, метнах си багажа и въоръжена с GPS и ентусиазъм реших, че ще оползотворя малкото свободно време в туристическо мотане. Амбициозният план включваше 10 км  лутане с крайна дестинация Стария град. Ще превъртя набързо последвалите няколко часа и направо ще премина към следващата сцена, в която седя в някакво заведение на красив площад, жално скимтя заради мехурите по краката и с влажен поглед и стържещ стомах следя дали случайно сервитьора вече не ми носи храната. На всяка цена трябваше да е нещо традиционно и след много чудене се бях спряла на супа с диви гъби и Пироги. Точно за такива пироги ще бъде днешната рецепта.




През промеждутъка между хотела и Стария Град се бяха случили няколко основни неща:
1. Реших, че не мога да се оправя с градския транспорт и ще ходя пеш.
2. Избрах си възможно най- заобиколения маршрут, но за сметка на това се забутах в някакви жилищни квартали
3. Установих, че градът е доста голям и са на светлинни години от нас, въпреки че и те са бивши съратници в соц блока.
4. Стигнах до извода, че въпреки големите булеварди, градския транспорт успява да направи прилични задръствания.

Всъщност градския им транспорт е доста добър. Страшно много трамвайни и автобусни линии, със сравнително ясна маркировка и указания по централните спирки.


Аз, обаче, имам доста къртичи подход към новите дестинации. Заравям се в метрото, защото там е много трудно да се загубиш. Най- много да хванеш влака в обратната посока, но тази грешка е лесно отстранима и я отчиташ още на следващата спирка:) Тук, това очевидно нямаше да свърши работа.
Но пък така имах възможност да събера повече впечатления от града. Съвсем очаквано и тук, си личат ясно следите от соцреализма. Панелки не липсват, но някак си им липсва колорита на нашите. Никъде няма остъклени балкончета (по възможност винкел) и санирани апартаменти в различен цвят, напълно в контраст с основния нюанс на фасадата. Абе въобще никаква фантазия!:)
Точно в центъра на града има някаква огромна сграда, грандомански извисяваща се дори и над най- високите им бизнес сгради.


Въпросното нещо се оказа домът на науката и културата и е подарък от Съветския Съюз.



Тук може би е момента да вметна няколко суховати исторически факта. Варшава е срината из основи по време на Втората световна война. Градът доста бързо се възстановява след бомбардировките, не без помощта на СССР и няма как да не се забележи, че са оставили своя отпечатък.



Огромна част от историческите  забележителности са реставрирани напълно, като в това число и Стария Гради и Двореца.


За тях пък се твърди, че не са съвсем точна реплика на оригинала и е наблегнато малко повече на италианския стил.



Не проучих подробно темата, но каквато и да е истината, Старият град е много красив и приятен.


Предпочитана дестинация, както за туристи, така и за местни.



Има си своето очарование с много цветя, стари къщи и магазинчета. Повечето са или антикварни  или такива, в които се продават накити от кехлибар.


Мястото кипи от живот, дори и нощно време, заради многото заведения.


Този тип места са ми любими (както на повечето хора)


Всичките са в свой собствен стил, който много добре пасва на обстановката наоколо.

На всяка маса има фенер или свещ.

Каскадите от цветя са абсолютно задължителни!


В центъра има площад, на който художници предлагат картините си, малък фонтан и много пейки.


Именно там реших, че е мнооого удачно да седна да хапна.


Очевидно, че преценката ми беше замъглена от болките в краката и факта, че не бях яла цял ден. Някак беше много логично на толкова комерсиално място да ми отрежат главата с почти 40 евро за въпросната супа, пироги и чаша вино. Истината е, че изобщо не съжалявам:) Супата от диви гъби, беше най- вкусната която някога съм яла. На другия ден успях да изнамеря рецепта, но поради липси на изходен материал, така и не успях да я приготвя за днешната публикация:( Ще остане за пролетта, когато се надявам да намеря гъби. В крайна сметка се наложи да се задоволя с пирогите, които там са доста популярни във всякакви вариации.


Това, което ми направи впечатление е, че местната кухня е странна сбирка от руско и немско влияние. Фигурира много зеле с ким, бахар и/или черен пипер, вариации на наденички, вурстчета и всякакви неща натъпкани с месо и субпродукти. Любимата напитка е бирата и бирарии изобщо не липсват. От руска страна са представени маринованата херинга, хрянът, цвеклото, вариации на тема гъби и въпросните пироги. Всъщност тези последните присъстват в много други традиционни кухни под една или друга форма - пелмени, равиоли, пирожки и т.н.


Плънката тук варираше в няколко основни варианта - зеле с гъби; картофи със сирене; с кайма и лук или да речем сладки с горски плодове и сметана.

Аз се спрях на варианта с каймата, просто защото през въпросната вечер ядох точно такива, но вие може да си ги напълните с каквото си искате.

Продукти:

За тестото

1 1/2 ч.ч. бяло брашно - пресято
1/2 ч.м гореща вода
3-4 с.л студена вода
1/2 ч.л. сол
1 с.л олио.

За плънката

250 гр. телешко месо
1 морков
100 гр лук
сол
3-4 с.л олио

При сервиране

50 гр бекон





Приготвяне

Брашното се пресява в купа, след което се добавя солта. Изсипва се врялата вода и с вилица се разбърква и намачка хубаво. На този етап става на трохи. Оставя се 2-3 минути да се охлади съвсем малко, след което се добавя ледената вода. Отново се оставя 10 минути. Добавя се олиото, всички се изсипва на плот, където почва да се меси до получаване на гладко тесто (5-10 минути). Оставя се да почине 20 минути, като може да използвате това време да направите плънката.

Телешкото се нарязва на много- много ситни парченца. Може да използвате и телешка кайма, но аз лично предпочитам да е малко по- на едро. В тенджера се сипват няколко лъжици мазнина и се добавят морковите и лука, нарязани на много ситно. След около 30-40 секунди идва ред на месото. Всичко се разбърква, похлупва и се задушава, докато остане само на мазнина.

Тестото се разточва на кора с дебелина около 3 мм. Ако ви лепка може да поръсите с брашно, но е желателно да е само от едната страна, за да може после да слепите пирогите. С помощта на чашка или кръгла форма изрязвате кръгчета с диаметър около 7-10 см. В центъра на всяко кръгче се слага по малко от плънката. Краищата се намокрят и кръгчето се прегъва по средата, така че двата края да залепнат. Оформете ги с помощта на вилица, така че да не се отворят ида излезе плънката.

Напълнете тенджера с вода и я сложете да заври на котлона. Пускайте пирогите един по един и ги вадете с решетъчна лъжица, веднага щом изплуват на повърхността. Може да спрете с приготвянето до тук и да ги сервирате така, поднесени с някакъв сос. Другият вариант е да ги запържите за около 30 сек. от всяка страна и да сервирате с бекон и пресен магданоз.

Откровено казано не е точно мой тип рецепта, заради пърженето и сравнително сложното приготвяне, но определено е вкусно и ми беше интересно да ги направя. Всъщност децата страшно много ги харесаха.



За съжаление моето блуждаене из Варшава се ограничи горе долу до това. Така и не успях да отида до реката. В общи линии през времето, в което нямах работа или вечерна масовка, валеше като из ведро...





 

16 коментара:

  1. Лулу,
    показала си толкова красиви места, детайли,
    цветове :)
    Май всички бивши соц.страни са на светлинни години от нас!
    И рецептата е вкусно нещо, ама и за мен е голяма врътка :)
    Поздрави и хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  2. Predivne fotografije i post, uživala sam gledajući ih. A i slike hrane i recept mi je super!

    ОтговорИзтриване
  3. Руми, много хубави нощни снимки! А пирогите съм сигурна, че са много вкусни :) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасна разходка и една чудесна рецепта !

    ОтговорИзтриване
  5. Много, много хубава разходка в края на работния ми ден, Лулу! Благодаря ти за насладата от снимките и дестинацията, а рецептата изглежда фантастично. Трябва да се опита, и то съвсем скоро! :o)

    ОтговорИзтриване
  6. Благодарение на теб, Лулу, виждам Варшава в съвсем друга светлина. Признавам, че моята представа е повлияна малко от полските туристки :-) Никога не съм била във Варшава, но след този твой пътепис с удоволствие бих го посетила. Невероятни снимки и много изкусително предложение!

    Поздрави, Милена :-)

    ОтговорИзтриване
  7. Лулу, благодаря ти за чудесната разходка. Не поознавах досега Варшава, твоят обектив ми даде желание да я посетя. Много красиви нощни снимки! А за пирогите мога само да си представя колко са вкусни!
    И да ти кажа, ориентацията ми в градския транспорт на който и да е град, е много сходна на твоята :D.
    Поздрави и хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  8. Много интересна публикация,Руми!
    Страхотни снимки, красиви места!

    ОтговорИзтриване
  9. Лулу,много интересно и красиво преживяване в снимки!И рецептата е представена красиво.ОБичам такива местенца като Стария град-те са ми любими където и да ходя.Едно нещо ми липсва-десерта.:-)
    Поздрави и хубави дни!

    ОтговорИзтриване
  10. Estupendas pastas lucen bellas y exquisitas,lindas fotos de un viaje maravilloso,lugares que intento conocer,grandes abrazos.

    ОтговорИзтриване
  11. Винаги съм се чудела как така където и да отидем, всички СА по-напред от нас. Не съм била във Варшава, но благодарение на теб, се потопих в атмосферата. Чудесни снимки Руми! Имам и една молба - не си писала отдавна нищо за фотографията. Ще разкажеш ли нещо за ношните снимки, би било интересно за всички. Размазването на светлините на минаващите коли знам че се прави задължително със статив и много ниска скорост. поздрави и ако успееш да разкажеш, ще е много интересно

    ОтговорИзтриване
  12. Чудесни нощни снимки, Лулу! Не съм ходила още във Варшава, но ми се прииска - видях я очарователна и красива през твоя обектив. Снимката с фенерите под летните чадъри много ми хареса(и другите също:))Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  13. Румка, нахлуха ми едни спомени от детството ... от преди има- няма 20години. С родителите ми бяхме един месец на обиколка из няколко държави, включително и Полша. От тази държава бях определено разочарована - пълна мизерия цареше, нямаше какво да си купим за ядене, всичко се купуваше с купони или беше безумно скъпо. Сградите грозни и рушащи се. Помня и че едно врабче ме нацвъка :)))
    Удивително е, колко се е променило всичко и какъв напредък са отбелязали тези хора!

    ОтговорИзтриване
  14. Dziękuję za pokazanie Warszawy oczami cudzoziemca:)
    Zdjęcia piękne!!!

    ОтговорИзтриване
  15. Обичах вашия блог. Така че аз съм по-скоро последовател!
    Моля, посетете блога ми и да научат малко бразилски кухня.

    Целувки от Бразилия.

    http://kibe-cozinhandocomamigos.blogspot.com/

    Luiz

    ОтговорИзтриване
  16. Невероятни снимки!
    Градът не ме впечатли особено, може би защото и аз като Вас не знаех с какви очаквания тръгвам. Но, все пак, е в пъти по-красив от много други градове, в които съм била :)

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...