Страници

събота, 29 октомври 2011 г.

Уикенд дестинации: Крушунски водопади, Деветашка пещера и суха храна за из път

Все още отказвам да приема факта, че есента е тук и сипе листа и кестени. Много ми харесват оранжево - червените багри, но аз си живея със спомена за фриволното лято и ежедневието покрай "заведи децата на училище" и "диването ще кандидатства" ми се струва някак си за малко. Всъщност технически погледнато - да, временно е. След има-няма 8 месеца пак ще е топло и пак ще пътешестваме:) До тогава ще си се "грея" със събраните впечатления от пътуванията и кратките ексурзийки. Едно от местата, които искам да споделя са Крушунските водопади и Деветашката пещера.  Доста известна дестинация и едва ли ще ви "светна" на някаква новост, но поне ще влезне в хронологията на блога, който ми се явява някаква форма на дневник:) За такава еднодневна екскурзия е добре да имате и суха храна за изпът. Нашата беше сандвичи от домашни бирено- маслинени хлебчета с пушена сьомга и мус от сирене с подправки.


Не посетихме Крушунските водоподапи в най- доброто време от годината, но пак ми харесаха.



От друга страна, Деветашката пещера е всесезонна и много интересна природна забележителност. И изключително кофти за снимане:)



Все пак да го караме по ред на номерата:)


Крушунската екопътека е най- късата в България. Започва от село Крушуна, което е на около 34 км от Ловеч т.е на около 200 от София. Маршрутът е към 600 м и  върви покрай въпросните Крушунски водопади. Най- горната точка е големият водопад и пещерата, от която извира реката.


Водопади са серия от малки каскади, които се спускат и образуват много красиви карстови тераси. Заради варовика, всичко изглежда синьо- зелено.


Ние се озовахме там по време на септемврийските празници, което беше мнооооого голяма грешка. От една страна по това време на годината реката не е пълноводна. На пролет би било много по- интересно.


От друга страна, беше голяма тарапана. Преди да тръгнем, четохме, че там целогодишно си има хора, но пак останах неприятно изненадана


В началото пътеката е доста широка, но в последствие се стеснява, като се минава по няколко мостчета и редица стълбички. На някои места, много трудно се разминават двама души.


В съчетание с факта, че всичко живо снима водопадите или иска да се снима на фона на водопадите, се получава едно сериозно и леко досадно задръстване.


Удачно решение е да отидете малко по- рано сутринта. Ние стигнахме към 10 и в началото беше сравнително спокойно.


Проблемът е, че аз спирах непрекъснато да снимам, вадих статив, събирахме деца и т.н. и в крайна сметка народа доста се посгъсти:)


Слязохме доста транзитно от другата страна на маршрута, който не върви покрай реката, но за сметка на това е доста по- спокоен. Долу има паркинг, места за сядане и няколко заведения, но не ви ги препоръчвам. Ако случайно успеете сравнително бързо да минете през опашката и да се докопате до заветните кебапчета и кюфтета (има само това) най- вероятно ще се наложи да ги доубиете с нещо тежко, за да не изпълзят от сандвича ви. Де да знаме де, може пък и аз да съм много претенциозна и придирчива към храната:) Предпочетох да заложа на сандвичи от вкъщи:)


Съвсем близо до Крушунската екопътека, на около десетина км, се намира Деветашката пещера.
Това е една от най- интересните пещери в България, която е достъпна за непрофесионалисти. Дълга е 2 442 м., като на около 30-40 м от входа се намира огромна зала (2400 кв.м). Това, което я прави толкова забележителна са не размерите, а арките, които са се образували при срутването на част от свода.


На практика на тавана на голямата зала има 7 различни по големина отвори, през които прониква светлина.


Опасявам се, че не се справих много блестящо със снимките. В самата пещера си е тъмно, а през дупките прониква ярка светлина. Или всичко ставаше много тъмно и се виждаше синьо небе и облаци през тавана, или се виждаше детайл вътре, а небето ужасно прегаряше. После четох, че не само аз съм се сблъскала с този проблем при снимането:)


Другият интересен факт за пещерата, е че има два ръкава. През единият протича малка рекичка и е доста хладно.


Другият е странно топъл. Има нещо като малка крепостна стена и когато застанеш върху нея или минеш от другата страна, те лъхва топъл въздух.


На тази снимка е входът на топлия ръкав, а аз снимам от стената. Може да се види мащаба на залата, като сравните с мъничките фигурки на хората, които снимат долу:)
По- навътре не влизахме, защото е тъмно. Освен това точно това място е защитено и известно с факта, че там живеят прилепи и всякакви други гадинки:) Това е причината пещерата да затваря за посетители през размножителния им период (юни- юли)


Пещерата стана известна и с още нещо - там се снимат част от сцените на филма, който събра най- големите американски екшън величията в БГ:) Положителното на този факт е, че бате Силвестър построи мост, който минава над р. Осъм и прави шорткът между пътя и входа на пещерата:) До сега се минаваше през сравнително стръмна пътечка, която в по- лошо време не е много приятна.


Както споменах, за този ден, ние си бяхме направили сандвичи. Основното бяха бирени хлебчета, които изпекох предишния ден.

Сандвичи с бирени хлебчета с маслини, пушена сьомга и мус от сирене с подправки

Продукти  за хлебчетата:

300 гр брашно от спелта и ли пълнозърнесто пшеничено брашно
100 гр бяло брашно
170 мл бира
170 мл хладка вода
1 1/2 ч.л суха мая
1 ч.л сол
1 с.л захар
4 с.л зехтин
100 гр черни маслини без костилки

От бялото брашно, хладката вода, захарта и маята се забърква кашичка, която се оставя да "шупне" за 15 минути. В дълбока купа или машината за хляб се слагат всички останали съставки, без маслините. Най- отгоре се  сипва кашата и се замесва гладко тесто. Ако ползвате машина за хляб, включете на програма за месене и втасване и когато чуете сигнала, добавете маслините. Ако месите на ръка, оставете тестото да престои 10 мин, сложете маслините, премесете пак и оставете на топло да втаса.

След като тестото удвои обема си, се слага върху набрашнен плот, оформя се на топка и се разделя на 6 равни части. От всяка се оформя продълговато или кръгло хлебче. Правят се декоративни, напречни разрези, поръсва се с пълнозърнесто брашно и  се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. Оставят се да в втасат още веднъж за около 15 минути, като през това време се загрява фурната на 180 градуса. Печете 40 минути, като накрая може да проверите с клечка за зъби, дали са готови. Оставете да се охладят добре.

Продукти за муса от сирене:

1 опаковка сирене Филаделфия (180 гр)
30 гр топено сирене
30 гр масло
сибирски лук, мащерка, черен пипер или други подправки по избор

Сирената и маслото се разбиват с миксер на бавна скорост, до получаване на гладък мус. Добавят се подправките и отново се разбъркват внимателно.


За приготвянето на самите сандвичи просто разрязвате хлебчетата на половина, мажете и двете половини с муса, слагате няколко парчета пушена сьомга и захлупвате.








22 коментара:

  1. Руми,
    благодарение на теб обикалям из страната и по света :)
    Чудесни са снимките и разказа ти!
    И естествено хлебчетата са чудесни!
    ПОздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Интересна дестинация от доста време се каним да посетим Крушунските водопади.С удоволствие прочетох разказа.Впечатлена съм и от апетитните сандвичи.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Лулу,това беше един водопад от неземна красота и божествен вкус(макар и суха храна с пълни очи и заредени с положителни емоции)хлебчетата са наистина...мммм...

    ОтговорИзтриване
  4. Невероятни снимки Лулу!Била си на някакво магическо място!Цветовете, позициите, от които си снимала,обектите ти-всичко е изключително въздействащо!
    Не че подценявам хлебчетата-напротив подготвила си нещо много вкусно-едни от любимите и за нас сандвичи, но снимките ти са върховни!Всяка снимка е изключително експресивна!
    Благодаря ти за чудесното пътешествие!

    ОтговорИзтриване
  5. Чудесни снимки, Руми! Тази дестинация ми е мечта. Видяли сте невероятно красиви места. А сандвичът ти е един от любимите ми. Много приятна и вкусна публикация!:)) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Красиво е Лулу :)
    От две години все не намираме време да отидем до тези красиви водопади
    Благодаря за виртуалната разходка

    ОтговорИзтриване
  7. Красиво е - цветовете, природата - всичко! Благодаря за разходката, снимките ти са фантастични както винаги

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря за неделната разходка.Прекрасни снимки!Много приятно ми беше!

    ОтговорИзтриване
  9. Ааа, всеки път ми харесва тази изразна обиграност и неподражаем стил..и всичко друго разбира се :)

    ОтговорИзтриване
  10. Руми, отдавна се каня да посетим тази дестинация, но сякаш ще поотложа малко, докато Гого-нинджа надрастне екшън изпълненията си:) радвам се, че я видях през твоя обектив:) що се отнася до сандвичите, вече съм на половината път към кухнята да замеся хляба:)

    ОтговорИзтриване
  11. Понеже не съм посещавала всички водопади в БГ, този все още ми е номер 1 в личната класация- много красота.Снимките са пресъздали чудесно атмосферата. И това с кебапчетата си е съвсем така:-(( За съжаление!
    Макар и да съм посещавала района, благодаря все пак за хубава разходка:)

    ОтговорИзтриване
  12. А, пропуснах: сандвичите са върха!

    ОтговорИзтриване
  13. За разлика от Мъхчето аз намирам,че снимките ти са поне 1000 пъти по-красиви от реалната визия на водопада,който ме впечатли доста семпло.Определено безбройните снимки в нета създават по-различна представа с тези изумрудено сини води,които са явно благодатни за снимане,но далеч не бяха същите на живо.
    Да не говорим с какъв кеф се къпят циганорите в тях.Това беше този август.
    Тетевенския ми хареса много повече,както и самата екопътечка там.
    И тъй като имам реалната представа не мога да не отбележа огромната си възхита от апарата и майсторството ти,невероятни фотографии!

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  14. Руми, с огромно удоволствие се насладих на фоторазказа ти. Това е маршрут, по който още не сме били и който ще влезе в плановете ни за догодина!
    А хлебчетата са страхотни!
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  15. What a great place.Thanks for sharing.Slice of taht divine bread with salmon.Oh Yes;)

    ОтговорИзтриване
  16. Руми, много яки са ти снимките, а тази пещера срам ме е да си призная, селото ми е на 50-60 км. от там а аз не съм ходила никога. Обиколила съм доста по отдалечени места, но този пропуск ще наваксам напролет, как ще ги опъна моите незнам точно , но ... :))
    Сандвичите са фантастични!

    ОтговорИзтриване
  17. Изумително красиво представяне,Руми,
    с прекрасни снимки, разказ и хапка...
    Благодаря за удоволствието,
    поздрави и усмихната нова седмица, Диана

    ОтговорИзтриване
  18. Ауу, може и да са известни туристически местенца, но аз не съм ходила, а разказа ти ме кара направо да сляза и да паля колата. Изумителни снимки, за бирените хлебчета с маслини само ще цъкна няколко пъти и ще ги приготвя още в близките дни. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  19. Както винаги, снимките ти са фантастични! Сандвичите също:)
    С радост посещавам този блог и винаги ни изненадваш с интересни места и снимки.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  20. Благодаря ви за комплиментите, относно снимките! Не знам защо аз продължавам да не си харесвам особено пейзажната фотография...
    Еликсир, да ти кажа, като гледах снимките в нета и аз си изградих представата за нещо много по- внушително и красиво. Не че не ми хареса, но си представях нещо от сорта на Плитвичките езера в Хърватска:)
    Въпреки всичко си заслужава да се видят

    ОтговорИзтриване
  21. Информационният сайт на Крушуна и водопадите - http://krushuna.alle.bg
    Ако имате снимки на водопадите и Деветашката пещера и желаете да бъдат качени на сайта - свържете се с мен krushuna1@abv.bg

    ОтговорИзтриване
  22. Поздравления за красивите снимки с наситени цветове.Преди няколко седмици и аз имах щастието да мина през същите места и Деветашката пещера ми стана любима от тези в които съм била.Много широка и просторна и все едно не си вътре а пак навън, с тези красиви процепи на тавана.Това е една от най- интересните пещери в България, която е достъпна за непрофесионалисти. Дълга е цели 2 442 метра както и вие споделяте. Това, което я прави толкова забележителна са не размерите, а арките, които са се образували при срутването на част от свода.Но да си призная така и не влезнах много навътре понеже е много тъмно а нямахме фенерче, пък и един прилеп падна пред нас, нещо му беше и се отказахме.

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...