Санторини

Ако се забавя още малко с тази публикация, може направо да изпусна летния сезон, който и без това никакъв го няма.

Този остров ми беше станал нещо като фикс идея. 

За първи път се сблъсках с него при  някакво магнитче за хладилник, няколко снимки на позната и картичка от Гърция. Синьо, бяло, море, слънце, абе идилия! Тогава още не знаех, че тези неща са точно от Санторини.  Първият ми реален сблъсък с тази страна далеч не отговориха на представите ми. Не че на Тасос беше лошо, но нямаше нищо общо с моята перфектна  комбинация между бяло, синьо и малки студия, разположени по терасите на някакъв склон. После последваха други острови, но пак не беше същото (макар, че някои със сигурност си заслужават)

Прочетох това - онова и мечтаната дестинация беше набелязана. Някакъв вулкан на майната си. Мина доста време преди да се докопам до него. Така както в началото на миналата година реших да си купя фулфрейм апарат, точно на същия принцип тръгнах и за Санторини. Просто пуснах статус във ФБ с въпрос коя туристическа агенция бихте ми препоръчали и по стечение на обстоятелствата Антон от Астрал Холидейз се свърза с мен. На другия ден имах резервация, а месец по- късно седях в самолета на път за мечтания вулкан.

Има ли смисъл да обяснявам, че между реалност и магнитче за хладилник има огромна разлика? От къде да почнем. Да речем от късата пистичка за кацане, инфарктното спиране и смешното летище? И ли не, може от факта, че в хотела имаше Интернет само на рецепция? Мен не ме притеснява, но ще кажа само две думи - кисела тийнейджърка! Всъщност може би от там, че първата вечер не можах да снимам в Оя, защото същата тази щерка добави към мрънкането за липсата на Интернет и тракането със зъби и посинели устни. Така де, що трябва да си носиш яке и да си обуваш дълъг панталон, като можеш да изпилиш нервите на родителите си?!?!?!  Ооо да, за малко да забравя тълпата туристи струпала се да снимат прословутите залези. Като казвам тълпа, разбирайте, че от значение е номерът обувки, който носите. Над 40 вече нямате шанс да стоите на два крака и ще ви се наложи да откарате 2 часа в поза щъркел. Това разбира се по никакъв начин не повишава шансовете ви да направите и един кадър, без нечия глава в него. А за бурята дали случайно казах?

Не съм! Ами издуха ни отвратителен вятър и ни заплющя як дъжд.... Каква изненада! Аз май точно от това се опитвах да се измъкна, ама карай. Аааа, да и да не забравяме мъглата на другия ден.

Седейки  на ръба на някаква тераса и вкисвайки се тихо, почти щях да пропусна краткия момент, за който мъглата се вдигна  и откри гледка към пристанището.

И после някак си всичко си дойде на мястото. И магнитчето за хладилник и картичките в синьо и бяло - всичко си беше там.

Преди да тръгна бях чела някъде, че на Санторини е толкова красиво, че на където и да се обърнеш и с каквото и да снимаш, можеш да направиш картичка за 5 евро. Е, не е точно така, но поне за 2 евро със сигурност:))) Не на всякъде, но за Фира и Оя е гарантирано.

Хубавото нещо на мъглата беше в липсата на хора. С първите слънчеви лъчи, тълпата се появи. Не от туристи. От булки и младоженци, накацали на всяка възможна равна повърхност, в всевъзможни рокли, шапки и обувки:) И разбира се техните фотографи, въоръжени до зъби с всякакви  обективи, апарати, отражатели и осветление.

Именно във Фира и Оя може да видите характерната "терасовидна архитектура" и оцветените къщи, храмове и студия  в синьо и бяло. Превърнати са основно в туристическа забележителност и всяка от къщичките е хотел, ресторант или магазинче. Макар и кича да е доста застъпен, в Оя преобладават малките арт магазинчета с бижута и керамика.

Историята на острова е доста впечатляваща. Благодарение на множеството вулканични изригвания е имал почти кръгла форма. Населяван от добре развита цивилизация, Санторини е бил важен пристанищен център. Около 1400 г.пр.н.е настъпва страшен катаклизъм в следствие на  супер изригване на вулкана, отнасящо 2/3ти от острова. Последвалото цунами и вулканичната пепел нанасят огромни поражения и върху съседните острови. Останки от взрива са открити чак в Египет. Централната част на острова на практика изчезва, като кратерът се запълва с вода (днешната калдера). В центъра продължава да има малки островчета, на които има активни вулканични изригвания. Ако се интересувате, не пропускайте туристическите корабчета, които организират екскурзии до Неа Камени.

 Въпреки лишеният от живот пейзаж, усещането да си пъхнете ръката в някоя от цепнатините и да усетите жегата, идваща от недрата на земята  е просто неописуемо.

Самата разходка с корабчето покрай брега също е много приятна.

Подходих  с необходимото уважение и към винарските изби на острова. Заради вулканичната почва, там не вирее почти нищо друго освен определен вид боб и грозде. Много грозде:) Гърците са се възползвали, а винарните са отворени за посетители, които искат си купят вино или просто да дегустират продукцията.

 В крайна сметка успях да се добера да снимам прословутия залез на Оя.

Беше много красиво, въпреки леката облачност, която попречи да видим спектакъла в завършен вид.

За това колко е романтично може да се поспори. Тълпите наистина са впечатляващи. Най- доброто място за снимки е крепостта на Оя. Има едно ъгълче, от което видимостта е най- добра. То бива барикадирано от японските туристи още в преди два на обяд. Няма по- велик турист от японския турист. Влизаш в тоалетната и те са там и снимат:) Аз изглеждах като аматьор от детската градина пред тях:)

И все пак романтика на острова има. Ако тръгнете от Фира към Фиростефани по туристическата алея има прекрасни малки ресторантчета, предлагащи удивителна  гледка към калдерата. 

Съзерцаването на залеза и мъждукащите светлини на градовете може да бъде наистина много приятно изживяване.

Реших да си направя и отпечатам книжка със снимки от пътуването, които са толкова много, че не мога да публикувам всичко тук. Може да я разгледате на този адрес http://issuu.com/rumianaboseva/docs/santorini/1, или като кликнете на снимката по- долу.