Новогодиншно предложение - руло от свинско с ябълки и бяло вино

Коледа вече отмина, наред е посрещането на Новата Година. По повод поканата на Драго, за гостуване във  вкусния форум My Worlds се спрях на една не особено трудна, но ефектна рецепта, която може да ви влезе в употреба в близките дни (Задължително посетете форумчето - много приятно кулинарно местенце!!!). Какво по- емблематично ястие за новогодишната маса от печено прасенце, захапало ябълка:) Е, в днешно време някак си не си представям точно да нарамя прасчото, да го метна в тавичката, заедно с китно подредени ябълки и да го мушна във фурната да се пече половин ден на вентилатор:) Някак повече му отива да се врътка на бавен огън, не на инфрачервена лампа:) Предлагам малко по осъвременен вариант, който е  особено подходящ заместител, особено ако празнувате в по- тесен кръг и не се налага да изхранвате народ, колкото за войнишко изпращане:)
 

 Като вече споменах в заглавието (леле като никога), днешната рецепта е Руло от свинско с ябълки и бяло вино.

Happy end!

Happy e защото Коледа дойде и аз обичам този празник! Еnd, защото просто щях да се довърша:) Всеки уважаващ себе си food blogger знае, че по това време на годината е най- натоварено и е добре да изпреварва събитията:) Аз, обаче, ги проспах:) Днес е празник и не трябва да мрънкам, така че няма да ви разказвам, защо цялата подготовка вчера започна едва в 3 следобед. Няма да ви разказвам, че за фурната имаше строен график и за малко тиквеника да остане недопечен (обаче си остана несниман). Няма да ви обяснявам и как бях опънала прожектора и 6 човека се спъваха в него, докато аз снимах:) Няма да ви казвам и че заспах в 9 вечерта:) По обясними причини ще слея публикациите за Коледа и Бъдни вечер в едно и просто ще ви покажа резултата:)

На кафе: Малка спретната къщурка

Искахте торта - направих ви торта! Искахте сладки - направих ви сладки! Искахте къщичка - и къщичка ви направих! Сега да съм ви била обяснявала целият процес на строително монтажните работи! Е стига де, малката е болна, аз киснах до 9 на работа, обещах за утре да направя баница за офиса, а мъжът ми всеки момент ще се прибере от коледно парти и ще направи кисела физиономия, че пак за колегите имало, а за него не:) Предлагам ви нещо друго - аз отивам да точа корите за баницата (за сефте ще ми е), а конструирането на къщичката ще го оставя на някой, който много го бива в тези сладкарски произведения. Сега, като видите нейната къщичка и всичко, което сте виждали до момента на тази тема, ще ви се стори като барачка:)

Ако обичате да се разхождате по блоговете, със сигурност вече сте разпознали неповторимият бонбонен стил на Кали:)

Ако още не ви е омръзнало:)

От всеки блог и всеки сайт наднича коледна украса, джинджифилови и медени бисквити, идеи за декорация, картички, опаковки на подаръци и какво ли още не, под общ надслов Коледа:) Почна ли да ви омръзва? Честно казано на мен не:) Омръзва ми от комерсиализъм, от подаръчна треска, от фалшива благотворителност и от истерията, която се пропагандира по медиите. От предколедната подготовка и усещането за уют няма как да ми омръзне:) Все пак Коледа е веднъж в годината и ако се абстрахирате от суматохата, може би ще успеете някак по детски да се зарадвате на празника.

Какво съм подготвила ли? Нищо кой знае какво. Просто малко коледни джуджета, доза настроение и порция сладка снежна буря за повдигане на настроението:)

На кафе: Вкус и цвят в дигитален формат

Както вече обещах, този месец съм решила да съм особено гостоприемна и съм си напоканила (хм, май няма  такава дума) бая народ да ми прави компания:) Днешният гост е малко по- различен от другите. От една страна защото я познавам лично и в огромното ми обкръжение от познати, тя е една от малкото, които бих нарекла приятел. Освен това тя реши, че не може да влезе в шаблона на тази рубрика и категорично отказа  да пише за себе си. Остави описателната част на мен, така че сега аз ще ви разкажа за Ивелина Чолакова (Ив, после да не кажеш, че не си била предупредена:).

Топли идеи за студени зимни дни

Тази седмица се оказа доста натоварена и изнервена. и много, много, много изтрещях !  Онези които познават особеностите на пиперливия ми характер, побързаха да залегнат ниско и на прибежки да се изнесат от полезрението ми:) Имаше няколко случая на хора, които не успяха да се ориентират добре в обстановката и паднаха невинни жертви... Най- тежко пострадаха, тези които решиха, че това е най- подходящия момент да ми обясняват принципите на живота и да правят чупки в кръста. Даже да предположим, че точно в този момент съм била  в състояние на пълен ментален покой (не че се случва), пак нямаше как да им се получи. Наложи се да оцеляват във военна обстановка, под засилен артилерийски обстрел:) Хубавата новина е че може и да ми мине по някое време:)))) Предлагам ви 3 съвсем елементарни идеи за стоплящи напитки,  които потушават  стреса и  осигуряват 10 минути удоволствие.

На кафе: Светът на Ели

Сега е сезонът на празниците, гостите и подаръците. По отношение на внедряването на празнична атмосфера в блога, мисля, че вече доста се постарах. Време е да наваксам със следващите две неща и понеже хич няма време, ще карам и  накуп:) Началото на днешната публикация беше една от най- трудните. Не защото не знаех какво да напиша, а защото исках да напиша и да покажа толкова много неща!

Може би вече сте разпознали нещата на Ели от 100 Овце.

Коледен кекс

Продължавам с коледните публикации, макар че днес ми идваше да се самоубия. Първо на първо, един ден почивка, просто си е за никъде. Да се чуди човек кое по- напред да захване... Второ, пазаруването, дори и на най- елементарни неща от първо необходимост, се явява нещо като изпитание, за психическата и физическа издръжливост и изисква сериозна предварителна подготовка:) Тълпи народ, са превзели всеки сантиметър търговска площ, в търсене на коледни подаръци и трескава подготовка на празника. Просто не ми се мисли, какво ще бъде другата седмица:) Като прибавите и две хлапета и получавате перфектната комбинация за един изнервен ден:) Все пак не мисля, че битовизми от от този сорт следва да ни помрачават настроението и продължавам с коледните приготовления. Както се сещате от заглавието, тази публикация е за коледния ни сладкиш

Вярвате ли в чудеса?

Казват, че на Коледа стават чудеса. Аз не вярвам в чудесата. Казват, че има Дядо Коледа, който се промъква през комина и оставя подаръци под елхата. Аз не вярвах на това като дете, не вярвам и сега, когато подаръците се намират в магазина зад елхата в МОЛа. Казват, че Дядо Коледа имал работилница, в която мънички джуджета правят най- невероятните играчки. Аз не вярвам, защото всяко дете знае, че джуджетата не са инженери и не могат да направят играчка с чип и дистанционно. И тогава много странно как, но някой всяка нощ наминава през нас и оставя лакомства и дребни джунджурийки в две мънички коледни чорапчета, които висят на стената в детската стая. Едно мъничко джудже всяка сутрин става и ровичка в неговото чорапче, за да открие поредното съкровище:) Едно малко по- голямо джудже гледа скептично и с насмешка, но тайничко наднича за изненадата в неговото. Никой не пита какво ще му донесе Дядо Коледа, но пък с огромно нетърпение се чака изваждането на кашона с коледната украса. Всички помагаха при правенето на коледните лакомства, та даже и в последвалото почистване. Всички помагаха в опаковането и прибирането на сладките в кутиите. Странно как, но по много мистериозен начин  бавно, но сигурно медените звездички изчезват една по една, ден след ден. И някак много мистериозно едно мъничко джудже редовно има пудра захар и сладко в косата:) Аз не вярвам в чудеса. Ние живеем в тях. Просто ви  трябва малко време, за да се научите да ги виждате:)
Преди да са изчезнали всичките сладкарски произведения, ще побързам да публикувам нашите меденки:)

Морско с шаран

Никулден е и разбира се няма как да го пропусна!
1) на леля мишока днес има имен ден
2) обичам морето
3) когато имаш кулинарен блог, тези празници трябва да се отбележат подобаващо:)
Традиционно празникът се чества с шаран и като никога мисля да се придържам към традицията

Ябълков щрудел

Добре де, ясно, още не ви е съвсем коледно! Странно защо? Може би защото сутринта беше 17 градуса... или пък защото вчера грееше слънце и вечерта синоптиците въодушевено показваха картата на България с нацъканите температурни рекорди?! Каквато и да е причината, за сега ще оставя следващата партида коледни сладки за другата седмица. Ориентирам се към по- плавен преход между сезоните с един ябълков щрудел с карамелен топинг

Коледни прасенца

Какво е Коледа? Празник с много подаръци?! Още не мога да си избия от главата миналогодишния слоган от рекламата на Булсатком и какичката, която мяука с приятен провинциален акцент, а ето че вече започнаха да се появяват тазгодишните попадения. Disney Chanel настървено облъчва хлапетата с последните иновативни решения за детски играчки:) Пухкави зайчета, които гризат морковчета, премятат се през глава и правят шпагат, но иначе едва ли можеш да ги впишеш в някоя забавна детска игра. Или пък пишкащо пластмасово бебе с памперс, набор от дрешки, които струват повече от моя гардероб и прекрасна розова количка, която далеч надминава като функционалност, тези на които се радваха моите кифли:) Това всичкото, разбира се на цената на половин годишната заплата на средностатистически българин:) Истината е, че това е любимият ми празник! Само, че не заради подаръците, а заради подготовката:) Тази година реших да започна от значително по- рано (нали все пак имам и блог)  и то с нещо много типично, коледно и прасешко! Или пък може би не е чак толкова традиционно, защото, всъщност моите прасенца са сладки:)

На кафе: Стилно с Мария

Невероятни пътувания из  чудни места, срещи с интересни хора, мода,  релакс, вкус, творческо мислене. Ако всички тези неща спонтанно изникват в съзнанието ви, значи сте попаднали  на един от най- невероятните блогове в българското интернет пространство 

Виртуалното ми запознанство с Мария започна още от самото начало, когато почти по едно и също време, всяка от нас направи своя блог. Интересът ми към нейните публикации нарастна с течение на времето, защото всеки път успявам да открия нещо ново, нещо различно и нещо красиво. Обичах да се отбивам там през лятото и с чаша студено бяло вино в ръка и да чета за света, видян през през нейните очи.  Свят пълен с цветове, екзотика и интересни акценти. Обичам да го правя и сега, когато навън вали, а аз пия ароматен горещ  чай и търся нови идеи и вдъхновение

Ако изобщо съществува някакъв начин да опиша всичко това с една дума то тя би била стил.

Винаги ми е било интересно да науча малко повече за човека, който седи зад тази приказка. Сърдечно благодаря на  Мария, че се отзова на поканата ми да напише няколко думи за себе си. Рецептите, които тя подбра за това гостуване, сами по себе си са достатъчно красноречиви: Круши  Хубавата Елена и Коктейл Белини.  Опитайте и задължително посетете LaMartinia: http://lamartinia.blogspot.com/

Спомени от старите тетрадки: Карамелизирани ябълки за една неочаквана покана

Ако сте запален кулинар и редовно сърфирате из интернет пространството в търсен на нови и интересни вкусове, със сигурност сте се натъкнали на блога на Ева Тонева. Виртуозното майсторство, с което приготвя храната е в акомпанимента на невероятни и изящни снимки. Поканата, която получих от нея, за гостуване в блога, искрено ме зарадва. Изборът на рецепта беше абсолютно спонтанен и ми хрумна в мига, в който прочетох имейла. Карамелизирани ябълки

Къде изчезна?

Тази публикация започваше по съвсем различен начин, но в последния момент реших да я променя, заради една статия, която излезе на 19 Ноември в списание Бакхус. Материалът е за десетте  най- добри Фууд блога в БГ. Something... e включен в подбора, с което разбира се няма как да не се гордея:)

Край на лирическото отклонение:) Връщам се на основната тема.
Къде изчезна...? Това не е цитат от новата реклама на Нестле  и не става въпрос за млякото:) Това е въпросът, който ми задават повечето познати, когато случайно успеят да ме мернат в Скайп. Ами тук съм си! Всъщност при мен нищо не се е променило:) Подозирам, че проблемът  се крие във факта, че не използвам социални мрежи, а в Скайп влизам веднъж на две седмици:) Сори, ама това с Facebook, ми се струва някаква времетрепачка, пък аз нямам чак толкова много време:) От друга страна си отговарям редовно на мейа, а телефона е непрекъснато с мен (друг е въпросът, че през уикендите го зарязвам на произволни места и не го чувам). Странно, но малко хора все още се сещат, че могат да си говорят и по този начин.  Изведнъж се замислих, че чатовете и социалните мрежи изместиха реалната комуникация с реални хора. Въпрос на избор и време, както се казва:)  Предпочитам да излезна с домочадието някъде на разходка на село, от колкото да отглеждам ферма във Фейса:)
Днешната рецепта от една страна е простичка и бърза, а от друга страна е точно от типа фермерски:) Предложението ми е за пълнени домати с булгур

На рожден ден, като на рожден ден!

Ще пропусна увода и направо ще мина на съществената част.

Това всъщност е тортата, която направих за рождения ден на Ина.

12

Дванадесет е много важно число...особено когато говорим за възраст. Това е последната година, в която все още си дете и последната преди официално да станеш тинейджър (неофициалното даже не искам да го коментирам:))) Това е възрастта, от която можеш да пиеш лекарства за възрастни, можеш да седиш на предната седалка на колата и да гледаш някои от по страшните филми. С две думи, чакаш рождения си ден с нетърпение (то пък кой ли друг не се чакаше с еуфорична треска) Когато си родител, обикновено нещата изглеждат малко по- различно:) Първо те обхваща някаква лека носталгия, че вече не е твоят мъничък дечко. Тя бързо отстъпва мястото на ужаса, от това какво ли те чака през следващите няколко години, след като до сега е било такова диване:) Не на последно място, трябва да отбележим пристъпите на паника, от това колко бързо лети времето и след някоя друга година ЕГН-то ти ще си окаже вредното въздействие върху организма:) Предполагам се досещате, че тези философски мъдрости не плуват просто ей така из спящия ми мозък, ами си има конкретна причина.

Ето това е причината. Направо не мога да повярвам, че ще го кажа, но днес голямото ми слънчице става на цели 12 години:)

Честит Рожден Ден Слънчо!

Оранжево небето

Почти всеки блог, който отварям тези дни е пълен с картинки/снимки на тикви и есенни листа. След като  Зори отправи едно тиквено предизвикателство, мисля и аз да се намеся с оранжево - тиквена публикация. Ще я съчетая с една оранжева разходка, до едно изключително красиво място.

И разбира се рецепта в оранжево - Крем супа от тиква и моркови с кокосово мляко и ябълков чипс. Води всички семейни рекорди по бързо изяждане!

Бу!

Ако не сте разбрали, в нощта на 31 октомври, католиците честват Хелоуин. Ако не сте разбрали, значи не сте си включвали телевизора, не сте излизали от къщи и не сте чели нищо в нета:) Не бих казала,че искам да чествам привнесени празници , но ако сте родител и на децата ви преподават американци, то във всички случаи ви се налага да направите нещо по въпроса:) Светещият Джак си е направо задължителен. Лошото е, че покрай тези тиквени фенери се сдобиваш с огромни количества тиква, които се чудиш какво да правиш. И понеже така и така празнуваш нещо привнесено от чужбина, защо пък да не си направим и традиционният им тиквен пай. Ааа и да не забравяме къщичката на Баба Яга:)

Днес цял ден повтарям, че тиквите не са играчка и не трябва да се разнасят фенерите, обаче уви, кой ли да те чуе. Финалът е ясен - рев и един много тежко контузен фенер. Мъжът ми геройски спаси положението:

Мизерията

Не се заблуждавайте от заглавието, няма да пиша по някоя злободневна тема! Ще си останем на кулинарна тематика с една много простичка, лесна и невероятно вкусна рецепта.

Pop - up!

Обичате ли еклери и понички:

а) то пък кой не обича

б) обичам, но не правя често, защото е сложно и дълго, аз се изнервям и после всички в къщи се крият зад дивана

в) обичам, но не съществува абсолютно никакъв шанс да ме накараш да ги направя, та ако ще да покажеш най- великите снимки на света!

Всъщност, която и опция да  сте избрали, няма съществено значение, защото няма да си говорим нито за понички, нито за еклери. Преди да сте си помислили, че тази сутрин пак съм пропуснала да си пия хапчетата от сушени жаби, бързам да кажа, че все пак тези кулинарни произведения имат някаква връзка с днешния постинг и тя  се нарича popovers. 

 

На кафе: Сладки изкушения с Дани

Случвало ли ви се е да четете нещо написано от някой и да си мислите, че много искате да се запознаете с този човек? Случвало ли ви се е да видите нещо направено от някой и да ви се иска и вие да можехте да го постигнете? Случвало ли ви се е да се натъкнете на идея, която е толкова опростена и невероятно стилна, че чак ви яд, че не сте се сетили вие преди това?

Е, аз съм прозаичен човек и ми се случват такива неща. Случват ми се всеки път когато отворя блогът на Дани Динева . Направи ми впечатление още с първия си постинг и от тогава с огромно нетърпение чакам всеки следващ. Да не кажем, че чак почвам леко да се изнервям, като изчезне за по дълго време:)  

Харесвам финеса и прецизността, с която прави всичко!  Всъщност, сигурна съм, че не ви казвам нищо ново, защото най-вероятно вече сте виждали нейните впечатляващи произведения под формата на торти! Ако не сте - побързайте да го направите, защото иначе ще е голям пропуск (Cooks-and-Bakes). Няма значение дали обичате да готвите или проявявате интерес към правенето на торти. Във всички случаи е истинско удоволствие да разгледате красивите снимки, хубавите аранжировки и стилното представяне на рецептите.

Ода за крушата

Вижте сега, аз съм градско чедо! Пилетата съществуват  под формата на разфасовки в тарелка, а ябълките и крушите растат в щайги, прилежно излъскани и увити в индивидуални хартийки! Някакви хора се опитват да ме убедят, че месото и зарзавата имат и друга форма на съществуване,  но това може би се случва в някакъв паралелен свят:) Лошото е,  че се появи дупка в пространствено – времевия континиум, защото по някакъв много мистериозен начин се оказа, че на вилата има плодни дръвчета, които ръсят на земята безобразни количества круши и ябълки. Това разбира се щях да го възприема много бързо, само дето тези неща изобщо не приличат на добре познатите ми лъскави и опаковани екземпляри! Първо са малки, второ са кисели и леко спаруженки, трето имат някакви черни петънца и не на последно място в част от тях живее алтернативна форма на живот, т.е червеи ... И сега на терасата има две касетки от въпросните плодове... Правих ги на кекс, правих ги на кръмбъл, правих ги на сладко, но те не свършват и не свършват, а аз почнах да се изчерпвам от към идеи! Опитах се да им придам малко по- аристократичен вид с последния експеримент и понеже ми се получи добре, реших да го споделя с вас!

Пияни ароматни круши

Покана, пилешко, манго и разни други нещица

Обичам откраднатите моменти, които са само и единствено за мен!  Щеше да е хубаво, ако можех да кажа, че това е примерно масаж след работа или фитнес поне веднъж седмично, но за съжаление графикът рядко позволява такива глезотийки толкова често. В най- добрият случай, може да съм имала сравнително спокоен ден и поне да не заспя заедно с децата. В такива случаи,  любимото ми занимание да си седя пред компютъра с чаша чай в ръка и да разглеждам блогове и фотографски сайтове. Едно от най- любимите ми места е страницата на Мария. Винаги има нещо интересно за четене, поднесено с елегантен стил и много вкус.  Сигурна съм, че вече познавате нейният блот  La Martinia, но днес може би ще намерите още една причина да го посетите. Преди известно време получих покана за гастрол в нейният блог и както се досещате, за мен е голямо удоволствие да приготвя нещо по случая. Спрях се на ароматно пилешко в бяло вино и мангово чътни

Ако сте любопитни и искате да разберете повече, заповядайте при Мария, която е сложила масата и ни чака:)

Мързеливи, дъждовни есенни дни

Навън мрачно и дъждовно. Есенната влага се просмуква на ситни капки, които се стичат по прозореца и барабанят по перваза. Мъглата е обгърнала всичко в сивота. Животът притихва и се подготвя за зимен сън...

 Е аз пък съм си сипала чаша  вино, слушам си музика и се наслаждавам на факта, че децата са си легнали. Вътре е топло и се чува само периодичното писукане на хлебопекарната, която известява, че току що е приключила програмата. Цялата къща ухае на топъл хляб със сушени домати и риган. За него, обаче, друг път:) Сега се каня да си аранжирам чашата вино с нещо за гарнитура. Понеже ми е есенно и мързеливо, предлагам да се насочим към по- елементарни неща. Мус от сирене със смокини и орехи, ммм? . Дето се вика класика в жанра:)

Кулинарен тимбилдинг из мароканската кухня

Ако работите в голяма компания, най- вероятно вашите шефове вече са решили, че колективът трябва да се опознае и сте ходили на поне един тимбилдинг. Вариациите са много. Като се почне от дружно напиване в някоя битова кръчма в покрайнините на съответното населено място, минете през посещение на някой сносен хотел и съответните ролеви игри и стигнете до рафтинг, скално катерене и производни екстремни издевателства над персонала. Мислех, че след 10 години работа за различни мултинационални фирми съм  успяла да видя всички вариации на чудото, наречено тимбилдинг, но се оказа че съм се лъгала. При едно от обученията се озовах в Амстердам и по много странен начин се запознах с .... мароканската кухня.

Eсенни листа

Обичам циганското лято! Тази есен застудя от рано, но мисля че все пак това не е повод да се обвием в мрачна мъгла и да наденем мрачната дъждовна сивота:) Обичам да се разхождам рано сутрин или привечер из парка. Не ми се отдава често, но все пак е хубаво! Харесвам есенните цветове!

Жълто, оранжево, червено, топло кафяво... Използвах всичките тези нюанси в последната торта, която правих по случай днешния рожден ден на две колежки

Многолистно тесто и бурканче сладко от сливи

Обикновено публикациите ми не са само с рецепти, но този път ще бъде изключение, защото иначе стане прекалено дълго:) Ще я посветя изцяло на една вариация на многолистното тесто
и един десерт в комбинация с него.

Double with cream

След като лятото някак неусетно отмина, ударната вълна на септември помете възцарилото се безгрижие, като цунами след земетресение. През изминалите дни успях да изпитам на куп, някои от най- силните емоции, които сервира животът. Горчивото и трапчиво усещане от загубата на близък човек, лимонаденото газирано усещане на дечурлигата, които бяха започнали много да ми липсват; пиперливо - парливото чувство от забързано ежедневие... За да е пълна вкусовата палитра, дойде време за десерта:) И понеже при нас няма шест - пет, получихме двойна порция:) На паметната дата 11 септември, почти два месеца по рано се родиха Ники и Иво. С две думи СТАНАХ ЛЕЛЯ!!!!

 Двата мъника вече са си вкъщи и се опитват да свикнат с мисълта, че освен да спят, трябва да дишат и ядат:)
Смятам да се отчета подобаващо по този повод, но това ще изчака още малко. На този етап просто ви черпя с един двойно карамелен и двойно сметанов сладкиш:)

На кафе:Есенно и интернационално

... и леко депресантско:)
Тези дни основното ми занимание е да не откача. Блогът, леко беше изместен в страни, покрай огромното усилие, което полагам да не изтрещя и после да се окажа с черни дупки в паметта, до като чета за себе си в някоя криминална хроника:) Реших, че ще оставя за момент всичките идеи, които бях набълвала и ще си взема почивка от живота:) Докато ме чакате ще ви запозная с един невероятен човек и прекрасният и  блог

Жабешки рожден ден:)

Ако си мъничко гномче, основната ти идея в живота е да пораснеш. Събитието, в което ставаш с цяла една година по- голям е нещо много велико и този ден се чака с огромно нетърпение. Ако си мъничко гномче, може би една от най- големите ти мечти е да имаш вълшебна пръчка и да си облечен в натруфено розово. Ако си мъничко гномче, може пък и да нямаш нищо против тортата за твоя тържествен да е на блатна тематика, стига някъде там да присъства розовото и лилавото:) Ако си голям трол и всичко около теб е under construction, а пък някакво мъничко гномче има рожден ден, може пък и да се опиташ да минеш с нещо по- малко от торта:) Примерно с кексчета:)

Е, моето мъничко гномче, вчера стана на цели 5, повтарям ПЕТ годинки:)

Сладко, сладко, сладко!

Тези дни полагам особени усилия да не изтрещя съвсем, но при мен пристъпите на лудост се дължат по- скоро на генетична обремененост, а не на грубата действителност:) Дето се вика - неизлечимо е! Както и да е... каквато и да е причината, в такива ситуации е хубаво да си намериш някакво занимание. Като се има предвид, че времето рязко захладня и изведнъж се оказахме в извънредна есенна ситуация, можем да се позабавляваме с направата на някое и друго сладко. Не ви говоря за затваряне на зимнина и часове творчество над печката, а за мъничко разкош в прекрасно стъклено бурканче.Предлагам ви цели две идеи:)

Сега е сезонът на прасковите и сините сливи, така че можем да се възползваме от изобилието!

Последните 10

Когато някой, на който държиш, си отива завинаги, единственото за което мислиш е че искаш още 10 минути, прекарани с него. Десет минути за да му кажеш какво си чувствал, десет минути, за да му кажеш колко много си държал на него, десет минути, за да кажеш „обичам те”.

А как ще намериш думите...никак...

Имал си цял един живот да го направиш. Ако си чакал тези последни 10 минути, значи си пропилял всяка една секунда, прекарана с него.

Думите са без значение. Ако си бил там, когато е имал нужда да сподели, ако си бил там когато го боли, ако си бил там когато е щастлив, ако си бил там просто за да си помълчите ... значи той знае... дори и никога да не си му го казал. Ако си бил до него, когато е трябвало да си там, тези 10 минути никога няма да ти стигнат, за да му разкажеш цял един живот. Просто остани с него! Останалото той го знае... 

Някъде там е астероид 4364 Shkodrov. 

На кафе... с Лина

Днес пак ще пием кафе, но този път в приятната компания на Just Lina от l is for lina. Натъкнах се на нейния блог съвсем случайно и макар, че  съществува от скоро по някакъв начин успя веднага да ми привлече вниманието. Може би защото е пълен с малки и интересни иде, по които аз толкова много си падам:)

А може би, защото с Лина имаме толкова много общи неща. Любовта към четенето, пътуването, зеленият начин на живот, природата, готвенето и разбира се не на последно място, страстта към измислянето на нови неща, които да сътвориш със собствените си ръце.

СладкишЪТ с праскови

Днес се канех да мрънкам:) Първо, защото работя точно в центъра на София, а там паркирането определено е проблем. Второ, защото няма удобен градски транспорт от нас и все пак ми се налага да се промъквам в задръстванията с кола и да возя разни хлапета в 7 сутринта на училище (УЖАС, 15 септември наближава!):) Трето, защото дори и след като се сдобих със заветното място за паркиране в подземния паркинг на офиса, някакъв малоумен идиот беше решил, че при празен паркинг трябва да спре точно пред моята клетка и го чаках 30 минути, да благоволи да дойде и да си разкара колата.  И четвърто - защото жалката ми четиридневна отпуска приключва утре и ще се наложи да водя епична битка с вътрешния ни контрол (чието посещение, всъщност е основен фактор да не  мога да си мързелувам още малко в нас:)))
Е, в крайна сметка се отказах и вместо порция хленчене, реших да ви почерпя с един невероятен сладкиш

Всъщност това не е просто сладкиш а СладкишЪТ с праскови!
В допълнение ще има кратко обяснение на това как си конструирам осветлението за снимките на храна.

Малки идеи за големи хора

Заглавието всъщност беше от една рубрика към едно детски анимационно филмче. Моето по- скоро е нещо от сорта на малки идеи за много заети хора, но и аз обмислям идеята да стане нещо като рубрика:) От както имам блог, всичките ми близки, приятели и колеги мислят, че си прекарвам цялото свободно време пред печката, че даже и кръшкам от работа, за да готвя:) Всъщност, като повечето  работещи жени, старателно избягвам да се правя на многоръката Шива, но комбинациите 3 в 1 съм ги овладяла до съвършенство. Днешната публикация съчетава в себе си три елементарни рецепти, които винаги могат да внесат капка стил и свеж вкус в забързаното ежедневие.

Е да речем, че почнах от края:)
Преди това има зехтин , маслинена паста и разбира се домати.

На кафе...

... и тортичка:)

Ама на мен ми топло и торта не ми се прави:) Понеже вече обещах, мисля да  злоупотребя с учтивостта на една мила дама и ще ви поканя на гости у тях:)

Салата с рукола, смокини и синьо сирене и елементарен урок във Фотошоп

Обичате ли да експериментирате?  На мен това ми се е превърнало в нещо като спортна дисциплина:) Обичам да опитвам всичко и смесвам различни стилове, като тук не става въпрос само за кулинарни предпочитания. Ясно осъзнавам, че рецептите, които предлагам, на моменти звъучат направо екстремално и определено не покриват критериите за масовост, универсалност и стандартност:)
Тъй като кухнята ми точно в момента е "under construction", днес освен с необичайни вкусове, ще ви "шокирам" и с не толкова типични и напудрени фотографии на храна:)

И както подобава при приготвяне на храна в полеви условия, наблягаме основно на салатите. Днешната мисля, че ми стана безспорен фаворит - Салата от рукола със синьо сирене и смокини.