На кафе: Светът на Ели

Сега е сезонът на празниците, гостите и подаръците. По отношение на внедряването на празнична атмосфера в блога, мисля, че вече доста се постарах. Време е да наваксам със следващите две неща и понеже хич няма време, ще карам и  накуп:) Началото на днешната публикация беше една от най- трудните. Не защото не знаех какво да напиша, а защото исках да напиша и да покажа толкова много неща!

Може би вече сте разпознали нещата на Ели от 100 Овце.


Весели, шарени, пъстри, зареждащи с енергия. Цял един свят от плат, който ти идва да нагушкаш. Прекрасни малки творения, измислени и изпипани до последния детайл. Загубих цял половин ден в ровене из нейния сайт, за да си избера снимки за мозайката, но всичко беше толкова прекрасно и интересно за показване, че накрая се загубих и вече не знаех на какво да се спра. Извадката, която направих не е представителна или показателна, а  една нищожна песъчинка от прекрасната вселена на Ели!Ако не ми вярвате, просто посетете нейният невероятен блог на http://elia100sheep.blogspot.com/
Мисля, че се разпознах в една от  играчките:)

Направо поразителна прилика:)))

Ако все още не сте измислили какво да подарите, на хората около вас, веднага ви давам идея какво да направите. Просто посетете  он-лайн магазина на Ели!
Ели, благодаря ти, че се съгласи да ми гостуваш, да разкажеш нещо за себе си и да ми приготвиш нещо толкова вкусно:) Прегръдки!

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

След един наистина дълъг ден, когато вече не можеш да си спомниш последователността от събития, хора и времеви интервали, едно от малкото неща, които ми дават сили за следващата порция работа е вдъхновение. Точно това намирам тук при Руми в Something... следя с нетърпението на малко дете всяко ново вълшебно нещо във всяка нова публикация... Благодаря за поканата, Лулу, за мен е огромно удоволствие да те познавам, макар и все още не лично!

Ще ви разкажа малко за мен и после ще има и рецепта!

По принцип не говоря много, много за себе си, по-скоро обичам да слушам хората ... много по-интересни са ми:) Така че, това, което ще ви разкажа сега ще е съвсем ново. Всичко започна преди по-малко от година, когато едно от нещата, които бих определила като своеобразно „хоби”, въпреки че никога не съм разбирала смисъла на тази дума, се превърна в нещото, което не спирам да правя от тогава на сам, всеки ден и ежесекундно – всякакви неща от плат. И вярвайте ми, почти всичко може да бъде изработено от текстил :). След няколко години в корпоративна среда в тотално различни сфери (от тази в момента) мога да кажа, че това, което правя сега със сигурност включва по малко от всичко, което съм правила, но е и в пъти по-вдъхновяващо и изтощаващо:) Започнах да снимам нещата, които правя след като купих предметна палатка в началото на тази година, от когато съществува и блогът, който пиша. По отношение на снимките, има още много, много какво да се прави и подобрява. Малко сред това се посветих на начинанието и с моята половина в живота си отворихме магазин (за него няма да ви разказвам тук J). Човек едва ли може да си представи границите на една такава работа ... помня, че имаше едно одеяло цялото от ромбове, за което си купих транспортир с огромно умиление и смятах страните им с cos (косинус), защото знаех градусите ъгъла.

Нямам любим артикул от нещата, които правя - има такива, които ми харесват и такива, които не ми харесват, тези вторите обикновено не ги правя пак :). Безкрайно интересно е измислянето на нещо ново, привеждането му в търговски вид и наблюдаването на реакциите на хората след това! Най-голямо е удовлетворението от цялата работа, когато видиш радост в очите на някого от нещо, което си направил с двете си ръце.

 

А сега към по-интересната част, няколко снимки на памучни неща, после и рецепта:

Нещата с по-малко видими ползи и употреби някак си изглеждат винаги по-добре на снимки – например букет текстилни рози

или кукла.

....

И сега рецепта:

Колебаех се между две много любими ми за готвене неща. Спрях се на по странното, с риск за не особено добър търговски вид, защото понякога трудно се сглобява ... а и за пръв път снимам храната, която готвя и при слабото осветление в къщи...

Рецептата за тортата открих с огромна радост, ровейки дълго във виртуалното пространство, търсейки тортата с моркови, която си представях, че съм опитвала. Има наистина всевъзможни комбинации и рецепти, които обаче наподобяват кекс, а не торта, да не говорим пък за онази торта. Намерих най-сетне рецептата, която си представях, че търся в архив на форум bg-mamma, известна е като тортата с моркови на Анда. Става страшно вкусна, особено ако обичате сладки неща и сте любител на морковите и сиренето. Рецептата не е сложна. Обикновено не придобива блестящ търговски вид, но изчезва преди да си го осъзнал :)

Трябват ви:

За блатовете:

2 чаши брашно (винаги слагам и някакъв различен вид от тип 500 брашно, за сладкишите малка част ябълково или шипково брашно е абсолютен трепач)

2 чаши захар (в случая цялата кафява)

1 ч.л сода

2 ч.л. канела

1/2 ч.л. индийско орехче

3 яйца

1 1/2 ч.ч. олио

2 чаши настъргани моркови

ванилия

1 чаша добре изцедени парченца ананас

1 чаша кокосови стърготини

За крема:

Тук свободата е доста голяма, трябва ни нещо сладко-сиренето :). В най-добрия случай две пакетчета сирене Филаделфия (онзи йогурт вариант, който не е солен) или около 4 пакетчета крем сирене, малко готварска сметана или разтопено масло и захар на вкус. Аз сложих от всичко без масло. Можете да добавите и конфитюр по желание. Обикновено използвам някакъв горски – ягодов, боровинков и т.н. Ако сте любител на изварата и кремовете с нея, можете да замените крем сиренето.

Приготвяне:

Сухите съставки (брашното, захарта, канелата, индийското орехче) се смесват в купа и се разбъркват. Добавят се яйцата, олиото, морковите и ванилията. Разбърква се с вилица, докато всичко се смеси добре.

Добавят се ананасът и кокосовите стърготини. Слага се в намазана форма за торта и се пекат 3 блата. В най- добрия случай се пекат по отделно и върху хартия за печене. Блатовете се пекат на око, на 180 градуса, около 10 минути. Проблемът е, че докато са топли се трошат много.

Когато и трите блата са готови, тортата се сглобява: блат, крем, блат, крем. Колкото може се покрива тортата един път със същия крем. От него трябва да остане за още веднъж. Оставя се в хладилник за няколко часа, след което покриваме с останалия крем и украсяваме или ръсим с нещо:)

Отгоре се завършва с остатъка от крема и украса по желание. Оригиналният вариант е с карамелизирани морковени ленти, които да се оформят по желание. Моите украси на торти хич не се получават, затова обикновено ръся смлени в блендер ядки, подходящи за случая, нещо от рода на сурови бадеми, лешници и/или орехи :)

И понеже в началото не се представих, аз съм Ели и за протокола ето ме и мен: