На кафе: Малка спретната къщурка

Искахте торта - направих ви торта! Искахте сладки - направих ви сладки! Искахте къщичка - и къщичка ви направих! Сега да съм ви била обяснявала целият процес на строително монтажните работи! Е стига де, малката е болна, аз киснах до 9 на работа, обещах за утре да направя баница за офиса, а мъжът ми всеки момент ще се прибере от коледно парти и ще направи кисела физиономия, че пак за колегите имало, а за него не:) Предлагам ви нещо друго - аз отивам да точа корите за баницата (за сефте ще ми е), а конструирането на къщичката ще го оставя на някой, който много го бива в тези сладкарски произведения. Сега, като видите нейната къщичка и всичко, което сте виждали до момента на тази тема, ще ви се стори като барачка:)

Ако обичате да се разхождате по блоговете, със сигурност вече сте разпознали неповторимият бонбонен стил на Кали:)

Ако не сте посещавали нейния брог, съветвам ви да го направите, та ако ще и никога през живота си да не не сте направили една сладка! Дори и кулинарията и сладкарството да не са ви стихията и страстта, във всички случаи си заслужава да разгледате изумителните и виртуозни произведения!

Обикновено правя мозайка от творенията на моите гости, но в конкретния случай реших, че просто ще се загуби красотата.

Показвах на голямата ми дъщеря коледните сладки на кали и горкото много съжали, че нямало как такова нещо да се постигне от истински сладки. Милото, така и не ми повярва, че не са играчки:)

Аз си имам фаворит сред нещата на Кали и тя ми обеща, че ще ми го направи за рождения ден (има го писмено документирано в коментарите под статията:))))

Днес, като я показах на една колежка ми беше заявено, че съблезъбата катерица, много била приличала на мен:) Предполагам, че е заради общото в налудничевия поглед:)

Бих постнала всички неща от блога на Кали, но предлагам да се фокусираме върху къщичката, защото иначе ще стане прекалено дълго. Вижте ги сами на http://ladybug-kali.blogspot.com/

Кали, благодаря ти много за гостуването и споделените умения!
Представям ви последният ми гост за тази година:)
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всеки път, когато се отбивам в блога на Лулу, се натъквам на поредната прясно „сготвена” публикация, поднесена с „гарнитура” от замайващи фотографии и задължително „подправена” с необходимата доза хумор. За това и не мога да скрия задоволството, с което приех да гостувам на страниците на something ... Извадих голям късмет, че гостуването ми съвпадна с момента на предколедни приготовления, които са любими и много вдъхновяващи за мен. За миналата Нова година направих първата си торта и от тогава нито за момент не ме е отпускала треската по новото ми хоби – правенето на торти, малки кейкчета и сладки, в които ключовата дума е „украса”. Тогава, като все още пълен лаик в това изкуство, изобщо не подозирах какви необятни техники за декориране и възможности за развихряне на фантазията предоставя то. Наред с това, не само понаучих нещо и за печенето на сладкиши, без което няма как да мине цялата тази работа, но и го заобичах. Нещото, което най-много ми допада в украсяването на сладкиши, е възможността да се интерпретира абсолютно всяка тема, чрез комбиниране на различни похвати и цветови решения. Така се случи и с медената къщичка, която направих за моето гостуване.

Всичко течеше по мед и масло, преди да дойде момента на сглобяване. И тъй като правех нещо подобно за първи път, изобщо не подозирах, че за „строежа” ще са нужни ръцете на поне една строителна бригада, с която аз не разполагах. В крайна сметка отделих един цял следобед в търпеливо мазане, слепване, придържане с ръце и с всякакви други подръчни средства на отделните части. Силно се надявам от крайния резултат да лъха само добро настроение, а не нервите, които вложих в укрепителните процедури.

Дни преди да се стигне до тях, направих подготовката на отделните части. Тъй като нямах под ръка принтер, реших сама да си начертая шаблоните за отделните стени и покрива върху по-дебел картон. Ползвах същото медено тесто , с което по-рано правих и меденки. Получиха се стабилни и правилни стени. Всяка от тях беше намазана с много тънък слой кайсиево желе (не трябва да се прекалява с него, за да не омекне меденката) и украсена с оцветен захарен фондан, изрязан по същите шаблони. Добавих и малките детайли по украсата върху вратата и предното прозорче на къщата. Подготвих и украсих няколко малки медени сладки във формата на елхички, шейна и колибка, които трябваше да станат част от композицията. Така подготвени, детайлите на къщата трябва да се съхранят за известно време на сухо и не топло място, за да се даде възможност на фондана да изсъхне. 

Финалните щрихи преди великото сглобяване е добавянето на украсата от Роял Айсинг. Изключително много харесвам финия рисунък, който се постига с тази техника. За да бъде успешна обаче, е необходимо да се работи с качествено приготвен айсинг, с точната консистенция и фин накрайник за поша. Правила съм няколко опита да приготвя айсинг в домашни условия, като съм разбивала белтъците в купата на стоящ миксер, но не са били особено успешни. Този път реших да ползвам тел за разбиване на белтъци, която е приставка към комплекта на пасатора и вървящия с нея тесен и висок съд. Така разбиването на белтъците на сняг е много по-успешно. Когато са готови, белтъците се прехвърлят в съда, в който ще се направи айсинга. Друга необходимост е ползването на фина пудра захар, пресята поне 3 пъти и добавянето и бавно към разбитите белтъци. През цялото време разбивах сместа със същата приставка, което позволява периодично да се остъргва сместа, останала по стените на съда. Биенето продължава, докато пудрата захар се усвои добре и получим необходимата като гъстота консистенция. Готовият айсинг се втвърдява бързо при контакт с въздуха, за това съдът трябва да бъде покрит непрекъснато с навлажнена кърпа. Тъй като не разполагам с професионални торбички и много малък накрайник, пак допрях до ползването на подръчни средства, което не ми създаде никакви трудности. От малко парче хартия за печене завих фунийка и оставих миниатюрна дупчица на върха. Фиксирах фунийката с тиксо, за да не се разпада при работа. Може би звучи много пипкаво и неудобно, но за мен беше изключително лесно да направя дребните украси с Роял Айсинг именно по този начин. От тук нататък следва сглобяването на къщичката и оформлението на екстериора и оградата, за която ползвах бял перлен бонбон. С нашата захарна къщичка почерпихме в училището на голямото ми момче по случай имения му ден.

 Снимки: Калина Джокова