На кафе...

... и тортичка:)

Ама на мен ми топло и торта не ми се прави:) Понеже вече обещах, мисля да  злоупотребя с учтивостта на една мила дама и ще ви поканя на гости у тях:)

Ако не се познавате - да ви запозная! Очарователното създание, което само се прави, че похапва торта се казва Вероника, по известна в блогърските середи, като Ginger:)
Попаднах на нейния блог съвсем случайно и след половин час ровичкане, вече бях изпаднала в тих възторг:) Може би сте забелязали, а може би не, но мен ме тресе някаква носталгия по соц времената (доколкото изобщо си ги спомням) и детството. Та при видът на нейната крем пита  и неустоими прасковки , ме връхлетяха едни спомени, едно чудо, та чак ми идеше да се разплача от умиление:) След това наминах покрай едно печено свинско и едни пържолки по Динджърски, които ми докараха обилно слюнкоотделяне. Накрая се влюбих безнадеждно в една малко нетипична торта. Изобщо какво да ви кажа - има за всеки вкус по някакво гъделче.
След още няколко влизания във въпросния блог изведнъж ме осени идеята, че тази жена или е супермен или са и монтирали самозареждащи се батерии Duracell, като от онези от глупавата реклама със зайчетата. Възхищавам се на ентусиазмът, с който всеки ден твори нещо различно и интересно.
И преди да съм и дала думата да се представи, само да ви кажа, че по случай днешната публикация, Вероника ми посвети специална тортичка "Пчеличката Лулу" Хааааа нъцки - нъцки - нъцкииии:))))

Преди да се опитам да разкажа за себе си, искам да поднеса своите искрени благодарности към Лулу !
Когато получих поканата й да бъда гост в блога й се почувствах истински щастлива.
И не, защото обичам да бъда нещо по - специално, а защото топлия й и приятелски жест към една непозната ме трогна силно!
Винаги ми е било много трудно да говоря за себе си.  Никога не съм имала умението да се опиша реално и обективно, а и смятам, че другите хора са тези,  които трябва да дадат оценка за мен,  за позитивите или за недостатъците ми. Единственото,  което знам със сигурност е, че обожавам животните и вярвам в истинската любов! Занимавам се с музика от много години, а влечението ми към кулинарията също съвсем не е от вчера . Намирам голяма прилика между двете неща, тъй като и в двата случая човек твори и създава изкуство .
За мен храненето не е просто процес , нужен за физическото ни оцеляване, това е действие, чрез което човек показва много за себе си. Било то по начина , по който си служи с приборите, по вкусовите си предпочитания или изобщо чрез поведението си на масата , човек разкрива много свои качества . Същото важи и за готвенето - избора на рецепта, съчетаването на продуктите, времето за приготвяне, сервирането ...
При мен например, ясно си личи това, че съм човек , който вечно бърза . :)
Такъв е темперамента ми, признавам - винаги мисля, че нещо, което се върши за 10 минути, може да се свърши за 2 .
Точно затова и броя на рецептите в блога ми расте бързо . :)
А като споменах блогът ми , това може би е единственото нещо, с което се захванах без да обмисля предварително каквото и да е, свързано с него ! Бях привлечена от идеята съвсем спонтанно - запалих се покрай моя приятелка , която обича да снима красивите храни, които приготвя .
И аз започнах да снимам съвсем на шега , без да си имам каквото и да е понятие от това как се снима, по какъв начин се получават всички красиви снимки, които има в кулинарните блогове на по- напредналите. Това не ме разколеба, тъй като и до днес нямам претенции за каквито и да е умения, просто се чувствам добре в кухнята и с фотоапарата в ръка ! :)
Както се изрази Лулу, това да поддържаш собствен блог действа изключително разтоварващо и терапевтично ! :)
А когато видиш , че близките ти и приятелите ти се надпреварват да си напълнят отново и отново чиниите си , няма по - голяма награда за труда ти .
В началото,  когато пишех първите си публикации, признавам си, бях притеснена как ще застана редом до всички наистина невероятно талантливи кулинарни блогъри . Но се оказа , че няма защо да се чувствам притеснена , тъй като отношенията между всички са изключително топли и сърдечни и много бързо се почувствах сред приятели .


Нарекох тази торта на теб, Лулу, тъй като за мен ти си един изключително деен човек , човек,  който не спира да работи и твори .
А и в теб виждам качества,  които за жалост, хората са забравили някъде, ти си по детски чиста, добра, сърдечна, неподправена и естествена, това е богатство ! (Б.Р. Ужас, ужас, чак се изчервих! Да не си сбъркала човекът, за който пишеш:))))
Макар , че все още не се познаваме лично, добротата ти и трудолюбието ти личат ярко .
Благодаря ти отново за сърдечния ти и приятелски жест ! За мен това значи много !
Бъди здрава, щастлива, влюбена и обичана ! Не се променяй  и бъдете благословени ти и прекрасните ти дечица ! :)
Б.Р Миш, виж хората какви неща пишат за мен, а ти "Жена голям дзвер си, махни ги тия пипала от мене:)

"Пчеличката Лулу "

за блатовете :
9 яйца
2 чаени чаши захар
2 чаени чаши брашно
3 ванилии
какао ( за кафявата част )

Разбийте яйцата и захарта на гъста пяна. Прибавете брашното постепенно и смесете всичко много добре  Сложете и ванилиите .
Разделете сместа на 2 части. Едната оставете така, а в другата сложете какао, докато стане наситено кафяв цвят .
От тези продукти трябва да изпечем 3 блата, т.е.  на блат се падат по 3 яйца.
Подгответе си тавичка за печене и пуснете фурната на 180 градуса. Тавичката трябва да е най - много 25 см .
Започнете да сипвате от двете смеси като редувате кафяво и бяло в центъра на тавичката .
Изпечете блата , но не прекалявайте с печенето , за да остане мек и пухкав. По същият начин подгответе и изпечете и останалите блатове. След като изстинат сме готови да ги намажем с кремовете .
 
А те са два:

бял крем :
250 грама маскарпоне
100 мл прясно мляко
2 супени лъжици мед
1/2  пакетче крем " Оле " ( Д-р Йоткер )

Разбийте крема с млякото и смесете с останалите продукти .

шоколадов крем :
250 грама маскарпоне
течен шоколад " Нутела "
Смесете ги , докато получите цвета и наситеността на шоколад , която желаете .

Сглобяване на тортата :
Сложете първият блат в поднос . Сиропирайте го леко с прясно мляко смесено с  малко ликьор. Изсипете целия бял крем и го разнесете върху блата. Сложете 2 блат, сиропирайте го и намажете всичкия кафяв крем. Накрая завършете с последния, трети блат. Покрийте го с марципан отстрани, а отгоре с шоколадова глазура :

2 млечни шоколада
10 супени лъжици прясно мляко
1 / 2  пакетче краве масло

Смесете продуктите и ги разтопете на средна степен на котлона, докато се смесят напълно.
Изчакайте глазурата леко да изстине и тогава и я сложете върху тортата. Украсете по желание .

Всички снимки в днешната публикация са дело на Джинджър.

Джинджър, благодаря още веднъж, за милите думи и чудесната торта!