На кафе: Сладки изкушения с Дани

Случвало ли ви се е да четете нещо написано от някой и да си мислите, че много искате да се запознаете с този човек? Случвало ли ви се е да видите нещо направено от някой и да ви се иска и вие да можехте да го постигнете? Случвало ли ви се е да се натъкнете на идея, която е толкова опростена и невероятно стилна, че чак ви яд, че не сте се сетили вие преди това?

Е, аз съм прозаичен човек и ми се случват такива неща. Случват ми се всеки път когато отворя блогът на Дани Динева . Направи ми впечатление още с първия си постинг и от тогава с огромно нетърпение чакам всеки следващ. Да не кажем, че чак почвам леко да се изнервям, като изчезне за по дълго време:)  

Харесвам финеса и прецизността, с която прави всичко!  Всъщност, сигурна съм, че не ви казвам нищо ново, защото най-вероятно вече сте виждали нейните впечатляващи произведения под формата на торти! Ако не сте - побързайте да го направите, защото иначе ще е голям пропуск (Cooks-and-Bakes). Няма значение дали обичате да готвите или проявявате интерес към правенето на торти. Във всички случаи е истинско удоволствие да разгледате красивите снимки, хубавите аранжировки и стилното представяне на рецептите.

 Истината е, че в интернет пространството е малко трудно да прецениш даден човек, само по това, което пише  и публикува. В крайна сметка, скрити зад анонимните IP-та, всеки може да се представи, за какъвто си иска.  Преди известно време имах възможност да се запозная с Дани  и установих, че до известна степен съм се лъгала в преценката си. На живо тя още по- впечатляваща личност - невероятно земна, премерена и чаровна!

Много се зарадвах, когато тя прие да гостува в something... , да разкаже нещо повече за себе си и да ни приготви нещо изкусително и то не с какво да е, а с моите любими прасковки!

От мен огромни благодарности към Дани, а на вас оставям възможността да се запознаете с нея (ако вече не сте го направили) и задължително посетете прекрасното виртуално местенце, наречено Cooks-and-Bakes:)

.............................................................................................................................................................

Много е трудно, когато човек трябва да опише себе си. Ще се опитам накратко да разкажа за любовта си към кулинарията, фотографията, нещата от живота и любовта към природата и всичко, което ме кара да творя, да работя, да дишам и да се чувствам жива.

Живея в София, но съм отраснала в сравнително малък град, с население под 100 хил. души. Благодарение на това може би или на възпитанието, което са ми дали моите родители, съм била доста послушно и научено на труд дете. В пубертета им спретвах „гладни стачки”, когато не ставаше на моето, но добре че бързо ми минаваше и всичко отшумяваше.

Любовта ми към готвенето датира още от ранна възраст, когато бях на гости при баба. Все още усещам аромата на бълбукащия чайник с прясна лайка на печката и ароматът на препечени филийки рано сутрин (Б.Р. Или бабата е била една и съща или спомените ни са много идентични, но тези благоухания са неразделно свързани със спомените и от моето дество:)))). Леглото беше точно до печката и още по пижама обикалях да видя баба какво бърка с лъжицата в голямата тенджера. Тя беше изключителна жена – добра, възпитана и човек, които умееше да цени важните неща в живота и ме научи на толерантност и търпение.

Първата си торта направих на 12 години за рождения ден на майка ми. Естествено – беше изненада. С по-малкия ми брат забъркахме рецепта за блатовете в една тавичка, взета назаем от комшийката. Украсата беше оцветен маслен крем с надпис, посветен на мама. И за да не открие мама тортата, бяхме я скрили на супер тайно място в.....библиотеката!? Сега си спомням тези моменти с умиление и голяма признателност към моето семейство, че са ме научили на ред, дисциплина и отговорност. Баща ми е строг човек, който обича да контролира нещата. До голяма степен приличам на него. Когато цари хаос у дома, в кухнята или в главата ми, не се чувствам добре. Без значение дали е творчески или не. Обичам на намирам нещата там, където съм ги оставила, събитията да се случват така, както съм ги планирала. Истината е, че колкото и да напътстваш живота си или отделни събития от него, не можеш да го контролираш. Но ето че се отплеснах от основния кулинарен сюжет.

В студентските години, когато се разнесат благоуханни аромати на домашно приготвена храна из целия етаж на общежитието, за съседите беше ясно, че  Дани пак готви. Еми, какво да направя, като там друг не готвеше:) На съквартирантките забърквах палачинки за Св.Валентин или 8 Март, ей така, за празника!

Страстта към сладкарството и декорацията се появи неочаквано след закупуването на домашна хлебопекарна. Декорирам торти от година и половина. Не твърдя, че съм голям спец или майстор, но го правя с много любов и желание. Това за мен е най-важното, за да бъдеш добър във всичко, което правиш. Отделям специално внимание на детайлите, тъй като красотата на тортата се крие в тях. Когато нещо не ми харесва съм способна да го захвърля и да го започна отначало, без значение колко време ще ми струва. Правила съм торти до малките часове на денонощието, но удоволствието, което изпитвам след като постигнеш замислената реализацията, е неописуемо. И за да повдигна завесата още малко, ще подскажа, че замислям ре-дизайн на блога, който ще се превърне в сайт и ще има повече възможности, за да споделям личните си рецепти и идеи за кулинарията и декорацията.

Фотографията беше необходимо изискване към кулинарията. Първо трябва да попиеш ястието с очите си, а след това да го вкусиш с небцето си. Имам много какво да уча по тоя въпрос и снимките са далеч от съвършенството, но пък Лулу ще помага:)

И не на последно място да спомена, че работя в областта на рекламата и маркетинга, имам прекрасен съпруг и приятели, без които не мога. Жалко, че не остава време, за всичко, което искам да свърша в този живот, но дано ми се отдаде възможност да опитам. 

И за да не ви отегчавам с психологическия си профил, ви представям рецептата за сладки „Прасковки” – незабравим спомен от детството.

Продукти:

4 яйца
2 ч.ч. пудра захар
1 ч.ч. олио
3/4 ч.ч. кисело мляко
1 амонячна сода
1 ч.л. сода бикарбонат
6 ч.ч. брашно

за крема:
1 ч.ч. смлени орехи
1 пакетче краве масло (125 гр)
1 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. захар
трохи от курабиите
шипков мармалад

жълта  и червена боя за хранителни цели
кристална захар за овалване

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Разбиваме яйцата със захарта. Прибавяме олиото, киселото мляко, амонячната сода, сода бикарбонат и брашното (5 ч.ч.). Разбиваме хубаво и оставяме в хладилника да стегне за около час. Изваждаме тестото и прибавяме още 1 ч.ч. брашно. Правим на малки топчета и печем в подмазана тава в умерена фурна.  Сладките са много на брой.  На мен лично ми излязоха 5 тави полумесци. Като готови сладки излизат около 40 броя. 

След като изстинат се издълбават и се пълнят с крем. Слепват се с мармалад. В 2 купички разтваряме жълта и червена боя за хранителни цели. Потапяме прасковите последователно в боите и след това в кристална захар.

Крема приготвяме като смесваме продуктите в следната последователсност: прясно мляко, захар, трохи от курабии, смлените орехи, краве масло.

Искам да изкажа огромната си благодарност към Лулу, за поканата, която оправи към мен още в началото на август. Покрай големите жеги, отпускарски сезон и липсата на време не успях да реагирам веднага, за което Лулу ти се извинявам искрено. Ти си човек, който ценя изключително много и имам удоволствието да те познавам лично. Благодаря ти за специалното място, което отдели за мен, в твоята кухня!

 ..........................................................................................................................................................