Къде изчезна?

Тази публикация започваше по съвсем различен начин, но в последния момент реших да я променя, заради една статия, която излезе на 19 Ноември в списание Бакхус. Материалът е за десетте  най- добри Фууд блога в БГ. Something... e включен в подбора, с което разбира се няма как да не се гордея:)

Край на лирическото отклонение:) Връщам се на основната тема.
Къде изчезна...? Това не е цитат от новата реклама на Нестле  и не става въпрос за млякото:) Това е въпросът, който ми задават повечето познати, когато случайно успеят да ме мернат в Скайп. Ами тук съм си! Всъщност при мен нищо не се е променило:) Подозирам, че проблемът  се крие във факта, че не използвам социални мрежи, а в Скайп влизам веднъж на две седмици:) Сори, ама това с Facebook, ми се струва някаква времетрепачка, пък аз нямам чак толкова много време:) От друга страна си отговарям редовно на мейа, а телефона е непрекъснато с мен (друг е въпросът, че през уикендите го зарязвам на произволни места и не го чувам). Странно, но малко хора все още се сещат, че могат да си говорят и по този начин.  Изведнъж се замислих, че чатовете и социалните мрежи изместиха реалната комуникация с реални хора. Въпрос на избор и време, както се казва:)  Предпочитам да излезна с домочадието някъде на разходка на село, от колкото да отглеждам ферма във Фейса:)
Днешната рецепта от една страна е простичка и бърза, а от друга страна е точно от типа фермерски:) Предложението ми е за пълнени домати с булгур

 Не бях пускала хвърчило от дете:) Всъщност това начинание съм го правила един единствен път през живота си:)  Преди около година ни подариха хвърчило и в продължение на повече от 365 дни го търкаляхме на задното стъкло на колата, с надежда да го пуснем. Преди две седмици, най после настъпи заветния миг!

Времето беше слънчево и ветровито - перфектно за такова мероприятие:)
Яздихме коне

Гушкахме малки кученца

Някакви дребосъци се въргаляха като топчета в изсъхналата трева:)

Някои родители се въргаляха по същата трева в снимане на овце:)



И разбира се пуснахме прословутото хвърчило:)

Чистият въздух отваря апетита, както знаете:) Тези неща могат елегантно да бъдат уредени с едно импровизирано барбекю:)

В момента са пости и ще спестя наденицата в днешната рецепта, но ако не спазвате тази традиция, може да я добавите към основните съставки:)

 Продукти

200 гр булгур (една голяма чаена чаша)
300 мл зеленчуков бульон
4 - 5 големи домата
1 глава лук
1 скилидка чесън
100 гр грах
черен пипер, червен пипер, риган, сол
зехтин
по желание наденица нарязана на ситни кубчета

Горната част на доматите се отрязва, като капаче. Вътрешността се издълбава и се запазва.
Булгурът се почиства и се измива. В дълбок тиган се сгорещява малко зехтин и съвсем за кратко се запържва лукът, нарязан на дребно. Добавя се измития и отцеден булгур. Бърка се непрекъснато около минута. Добавя се вътрешността на доматите, скилидките чесън, граха, подправките и зеленчуковия бульон. Захлупвате и оставяте на слаб огън докато течността изври. Оставяте да се охлади, след което пълните доматите. Печете на 170 градуса около 20-30 минути.

Търпи страшно много адаптации. Може да ползвате марокански кускус, вместо булгур или да добавите друг вид зеленчуци по избор - броколи, тиквички, моркови ... Ако сте любител на пикантните вкусове, разнообразете с малко лют пипер. У нас зелените подправки старателно се избутват по ръба на чиниите, но ако вашия случай на е такъв смело нарежете на ситно копър, магданоз или кориандър:)