Кулинарен тимбилдинг из мароканската кухня

Ако работите в голяма компания, най- вероятно вашите шефове вече са решили, че колективът трябва да се опознае и сте ходили на поне един тимбилдинг. Вариациите са много. Като се почне от дружно напиване в някоя битова кръчма в покрайнините на съответното населено място, минете през посещение на някой сносен хотел и съответните ролеви игри и стигнете до рафтинг, скално катерене и производни екстремни издевателства над персонала. Мислех, че след 10 години работа за различни мултинационални фирми съм  успяла да видя всички вариации на чудото, наречено тимбилдинг, но се оказа че съм се лъгала. При едно от обученията се озовах в Амстердам и по много странен начин се запознах с .... мароканската кухня.

Известно време се чудех от кое да почна от мароканската кухня или от масовката, но в крайна сметка се спрях на второто.
И така през един прекрасен есенен ден, след дълъг и много изтощителен ден, съпроводен с много стресова презентация, се озовахме в мъглата и ситния дъждец на амстердамските улици. Обясниха ни, че ще ходим да ядем в някакъв ресторант наблизо. Ресторантът се оказа мъничко заведение на около 2 канала разстояние:) На пръв поглед нищо особено, но ми стори интересно, че между масите и кухнята има само плот.  Другото нещо, което веднага се набива на очи е че бяхме сами в цялото заведение.

 С огромно задоволство си помислих, че ще имам възможност да гледам какво точно правят готвачите. Те бяха трима на брой и след като се появиха на сцената, любезно се запознаха с нас и обясниха, че са мароканци и че това било марокански ресторант. Още по- голям кеф! Обичам да опитавм чужда кухня! След тази прелюдия, въпросните персони отвориха няколко бутилки вино, сипаха ни по чашите, раздадоха по едно ламинирано листче на всяка маса, извадиха няколко кашона ... и ни връчиха по една готварска престилка:)
Сигурно вече се досещате, че на листчетата имаше написана по една рецепта и гвоздеят на програмата беше да си я сготвим сами:) За да не се чувстваме съвсем безпомощни, всички продукти бяха приготвени предварително, а готвачите бяха на разположение за всякакви съвети и помощ.

Някои, като нас, бяхме сравнително подготвени по темата и добре се справихме с омесването  на хляба, но имаше и другарчета, за които чувството да си приготвиш сам храната не беше съвсем познато:)

Все пак, мисля, че всички много се забавляваха:)

 Някои повече

Други по- малко:)

Между впрочем мислех,че освен всякакъв тип колективни мероприятия съм опитвала и всякакъв тип храна, но не би!
Ако се озовете в района на Чехия  и Словакия, най- вероятно ще ви се наложи да ядете кнедли и краставица поръсени със захар:) Малко по на север, примерно в Швеция, имат традиционни сладки с лют червен пипер.  Всички знаем за азиатската кухня, в която редовно се смесва солено със сладко. Или пък примерно Индийската кухня, която е силно пикантна. Впечатленията ми от мароканската кухня е, че тя е смесица от всичко това!

Къде на друго място, освен там, може да ядете агнешко с лайм и къри и всичко това обилно подправено и подлютено

Или пък пилешко с шафран, портокали и мнооооого чесън:)

Не мога да кажа, че бих я яла всеки ден, но какво пък, за веднъж в годината става. Стига да имате експериментаторски  дух и да си падате по всякакви странности в кухнята:)

Е, ако случайно сте от този тип хора, може пък и да нямате нищо против да опитате агнешко с шафран, лимон с гарнитура от пържени банани и марокански кус- кус:)

Ако пък не сте чак такъв екстремист, спокойно може да изключите някои от съставките, които смятате, че ще придадат прекалено брутален вкус на ястието ви.

Продукти:

600 гр обезкостено агнешко месо
1 лимон
1 голяма с.л. мед - може да пропуснете
5-6 листенца шафран, накиснати в 1/2 чаша топла вода
2/3 ч.л. кимион
1 ч.л. сладък червен пипер
3-4 счукани зърна бахар
черен пипер
лют червен пипер
2/3 ч.л канела
сол
2-3 счукани зърна кардамон
3-4  скилидки чесън
2 големи глави лук

1-2 с.л брашно за овалване на парчетата месо
зехтин


Месото се нарязва на хапки и се маринова в шафрановата вода, подправките, сокът на половината лимон и едро нарязаните парченца на другата половина. След 2 часа парчетата месо се изваждат от маринатата, отцеждат и се овалват в брашно. Запържват се съвсем за кратко в сгорещен зехтин.
Лукът се нарязва на едро и се изсипва при месото. Ястието се похлупва за 2-3 минути. След това се добавя чесънът и цялата марината. Захлупва се и се оставя на слаб огън за поне 40 минути. Ако е нужно се долива вода. Аз изопачих рецептата  и вместо вода налях бяло вино:)

Ястието се сервира с гарнитура от марокански кус- кус и пържени банани.

Продукти за бананите:

2 големи неузрели банана
1.с.л брашно за овалване
зехтин и масло за пържене

Бананите се нарязват по диагонал на шайби. Овалват се в брашно и се запържват за 10 секунди от всяка страна в сгорещеното масло и зехтин.

Ако смятате, че банани с агнешко звучи направо извратено, пропуснете тази част, но задължително си направете кускуса за гарнитура.
Правя едно лирическо отклонение, като изрично наблягам на факта, че тук не говорим за онова нещо, под формата на малки макаронени топчета, което се продава по супермаркетите. Говорим за истински кускус, който се прави от твърда пшеница и се продава по магазините за био храни

Продукти:

1 чаша кускус
2-3 скилидки чесън
1 глава лук
зехтин
1/3-та чаша пилешки бульон
сол

Кускусът се намокря и се сварява на пара. В тиган се задушава лукът, нарязана на ситно. Добавя се кускуса, солта и накълцаните скилидки чесън и пилешкия бульон. Вари се на тих огън, докато течността изври.

Групирате всичко това и получавате вашето Агнешко с шафран и лимон, върху гарнитура от пържени банани и марокански кускус:)

Ако се осмелите да опитате оригиналния вариант, мисля че няма да съжалявате:)